14 меѓународен славистички конгрес охрид, 10-16 септември 2008 зборник од резимеа
| Вид материала | Литература |
- 14 меѓународен славистички конгрес охрид, 10-16 септември 2008 зборник од резимеа, 2789.93kb.
- Резолюція другого Всеукраїнського конгресу з медичного права, біоетики І соціальної, 92.29kb.
- М. Братислава, Словаччина) Вища школа готельного менеджменту (м. Белград, Сербія) Університет, 223.08kb.
- І конгрес соціологічної асоціації україни "соціологія в ситуації соціальних невизначеностей", 1353.75kb.
- Конгрес Сполучених Штатів Америки (сша) прийняти закон, 1273.44kb.
- Молодіжний Націоналістичний Конгрес Гендерна агенція консультації та інформації, 842.66kb.
- Міністерство освіти І науки україни, 62.5kb.
- 29 лютого 2012 року, 8.79kb.
- Правила приема в башкирский государственный, 469.07kb.
- 2 (26) 2008 Київ 2008, 813.52kb.
Радост Иванова
Глобализационни процеси в традиционната южнославянска култура
Обект на внимание в доклада са процесите на промяна и развитие на традиционната южнославянска култура в резултат от демократизацията на обществата в края на ХХ и началото на ХХІ в., както и на усъвършенстването на съвременните технически средства за комуникация. Проследено е преди всичко възстановяването на някои традиции отпреди Втората световна война. Особен акцент е поставен върху глобализационните процеси, които протичат в традиционната празнично-обредна система на южните славяни. Разгледани са различни начини и форми, посредством които традиционната култура усвоява чуждото и след като го адаптира, го превръща в част от своята система.
Мария Йовчева
Възникването на славянските служебни миней: общи хипотези и текстологически факти
Поради слабата разработеност на проблемите около ранния етап от формирането на славянския Миней със служби за всеки ден възникването на този тип състави е обект предимно на недобре обосновани хипотези. Докато първите изследователи на славянската ръкописна традиция свързват тяхната поява най-общо с българските средища, в редица съвременни публикации се прокрадва мнението за изцяло източнославянския им произход и слабата им зависимост от старобългарските протографи. Аргументите и за двете атрибуции се изчерпват с общи филологически съображения или с наблюдения върху отделни служби, при които по различни причини се игнорират южнославянските преписи от XIII–XIV в. Въз основа на езиково-текстологическото изследване на представителен кръг от източници в доклада се предлагат три основни заключения. 1. Разкрива се нехомогенният характер и наличието на архаичен пласт в немалка част от включените в руските минеи служби. 2. 12-томната версия на минеите от най-ранните източнославянски преписи се разглежда не като резултат от еднократен преводачески акт, а от дълъг и постепенен процес на усвояване на византийски творби, започнал в българските книжовни средища и завършен на източнославянска почва. 3. С оглед на културно-историческите фактори кодификацията на служебните минеи в сравнително пълен обхват и в състав, близък, но несъвпадащ с руските свидетели, се отнася към продукцията на т. нар. „късен“ Преслав и се вписва в тенденциите на книжовното развитие по времето на Симеоновия син цар Петър (927-969 г.).
Panayot Karagyozov
Slavic literary partocentrism
Partocentrism is a neologism following the pattern of such established terms as theocentrism, anthropocentrism, and ethnocentrism, and is meant to express the central role of the Party in social life and literature during the period of Communist totalitarianism.
The link between partocentrism and the past is not only terminological, but also consequential. The dominant ideological themes in the development of the Slavs outline the eras of pagan polytheism, medieval theocentrism, Slavic National Revivals-related ethnocentrism, modernist individualism and Communist partocentrism. Even if the Catholic Slavs, apart from these periods, in the form of Humanism and/or Reformation, experienced also some Renaissance anthropocentrism, the dominant part of Slavic history passed under the denominator of collectivism.
The Slavic partocentrism, at first glance, appears a paradox: its origins are in the beginning of the individualistic modernism. The weakness and diffidence of the individual Slav in the late 19th century helped the faith-, language-, and folklore-based ethnocentrism, that after 1890 was transformed into class-party collectivism. Over time, the strong dependence of the individual Slav on the collective made it easier to deploy Communist ideology, to establish totalitarian rule and the cult of personality in the Slavic countries.
From a legal standpoint, the Communist partocentrism started with the liquidation of political pluralism, at first with the establishment of an ideological monopoly, and then with the merger between the Party and state.
Since the end of 19th century until now political parties have had a distinct presence with an established place in the Slavic official, dissident and emigrant literatures and folklore as well.
Рая Кунчева
А. Веселовский и М. Арнаудов – о сущности и генезисе литературных родов
В конце XIX - начале XX веков вопрос о сущности и генезисе литературных родов становится тематическим полем острых методологических дебатов – такие авторитетные метафизические концепции как концепция Гегеля или концепция Гюго, сформулированная в Предисловии к “Кромвелю”, оспариваются критически с позиций конкретных исследований в области культурной антропологии. М. Арнаудов указывает на большой вклад теорий Фрэзера (Frazer), Вундта (Wundt), Веселовского и Бюхера (Bucher) в изучение самых ранних этапов человеческой культуры.
В докладе рассматриваются взгляды двух ученых и их методологические позиции в отношении дебатов. Оба они оспаривают диалектическую схему Гегеля эпос – лирика – драма, отождествление смены периодов в развитии человечества с очередным возникновением определенного литературного рода, равно и прием механического переноса в другие литературы в качестве модели наблюдаемого в греческой литературе развития. В докладе указывается на новые установки Веселовского и Арнаудова какими являются идея о первоначальном синкретизме и прослеживании различных дифференциаций на основе конкретных сопоставительных наблюдений устной и письменной культуры разных народов (Веселовский) и невозможность разграничить абстрактно субъективную и объективную позиции автора (Арнаудов). Комментарий Арнаудова по поводу теории Веселовского, множество проблем, рассмотренных параллельно двумя учеными, равно и общая для них широкая рама компетентности и подхода, включающая разнообразные явления народной культуры и высочайшие образцы литературы, позволяют оттенить актуальное значение их методологии. Оба они остались сдержанными как в отношении методологического индивидуализма, так и в отношении методологического холизма как доминирующих течений в гуманитарной науке XX века. Доклад является попыткой переосмысления их вклада в методологию.
Катя Михайлова
Sacrum w śpiewie epickim u Słowian
Główną tezą referatu jest stwierdzenie, iż podstawę repertuaru ślepego dziada wędrownego u Słowian stanowi epos religijno-legendarny, a nie, jak zwykło się dotychczas twierdzić w literaturze naukowej, junacki. Epos ten najściślej związany jest z charakterystyką semantyczno-funkcjonalną tego typu zawodowego pieśniarza epickiego, zaś podstawową jego cechą jest sakralność. Podczas kształcenia dziada-śpiewaka to właśnie pieśni religijne i modlitwy były obowiązkowe i bez ich znajomości nie mógł on wykonywać swojego zawodu.
W referacie dokonuje się analizy semantycznej eposu religijno-legendarnego wykonywanego przez śpiewającego dziada wędrownego w celu wskazania w systemie na podstawie repertuaru zależności między normą ludową i kanonem chrześcijańskim oraz problemów religijności ludowej. Dokonuje się analizy porównawczej oraz w aspekcie treściowo-symbolicznym motywów pieśni religijno-legendarnych, takich jak: kara dla tych, którzy odmówili jałmużny biednym i żebrakom; droga duszy po śmierci oraz losy sprawiedliwych i grzesznych na tamtym świecie (Sąd Ostateczny); świętość biedy itd. Wskazuje się, iż epos religijno-legendarny stanowi przeróbkę folklorystyczną niektórych gatunków „wysokich” piśmiennictwa chrześcijańskiego, jak przypowieści ewangeliczne, „przykłady” pouczające (exempla), żywoty pustelników i wielkich męczenników za wiarę.
Motywy sakralne w repertuarze ślepego pieśniarza epickiego rozpatrywane są w aspekcie porównawczym na bazie ogólnosłowiańskiej.
Светлина Николова
За едно неизвестно слово на Климент Охридски
Творчеството на Климент Охридски е извънредно добре проучено и предмет на активен интерес от мнозина изследователи в последните десетилетия. И макар неговият точен обем да не е окончателно установен, вече може да се каже, че в науката е очертана достатъчно пълна представа за него. И докато що се отнася до химнографското наследство на изтъкнатия старобългарски писател може да се каже, че все още се откриват нови творби, то за неговите проповеди от много време не са издирени никакви нови данни. Настоящият доклад представя едно неизвестно досега поучително слово на Климент, предназначено за 5-та неделя на поста, с което фактически се оформя окончателната представа за неговите произведения за неделите на Четиридесетница. Анализират се особеностите на текста на творбата и той се публикува по руски препис от средата на XIV в.
Vladimir Penchev
Ethnocultural identity of the ethnic societes in foreign ethnic enviromnment (Bulgarians in Slovakia and Slovaks in Bulgaria)
In this work, a typology of ethnic societies in foreign ethnic environment is being presented. The processes and mechanisms forming such societies are being reviewed, with an accent on their peculiar features. Afterwards, the text goes onto analyzing the ethno-identifying markers that build up the image of the society - language, folklore, holiday and daily culture, etc. Based on theoretical concepts about the nature of an ethnic society in a foreign ethnic environment, concrete ethno-identifying parameters are being formulated – of the Bulgarian society in the Slovak lands and vice versa – using also the author's own in-place research. The text presents the history of the settling of the one and the other territory and the development of the migration processes, including the well-defined emigrational waves. The mechanisms of forming the two societies are being revealed and the specifics of the integrational, identifying and self-identifying processes in a foreign ethnic society are being analyzed. Furthermore, this research concentrates on the particular manifestations of the ethno-cultural identity, in the institutional domain and the domain of the social and communal, as well as in the spaces of individual being. We juxtapose the situation here and in Slovakia and search for the resemblances and the differences between the lives of the one and the other society. Special attention is given to the characteristic personal and institutional convergence in some places between the Slovak re-emigrants from Bulgaria and the Bulgarian emigrants in Slovakia. All of this helps to know better and at a fuller extent the phenomenon of "ethnic society in a foreign ethnic environment".
Георги Попов
Проблеми на химнографското творчество на Климент Охридски (Към въпроса за пентикостарния състав на староизводните славянски триоди)
Докладът е посветен на основни проблеми, свързани с химнографското творчество на Климент Охридски. Централно място е отделено на въпроса за участието на Климент Охридски в оформянето на пентикостарния дял от Триода. За целта е характеризиран пентикостарният състав на едни от най-древните запазени до наши дни славянски ръкописни триоди. Установени са две основни групи ръкописи – триоди, които съдържат в своя състав само неделни и празнични следпасхални последования и триоди, в които, освен неделните и празнични следпасхални служби, са поместени и всекидневни пентикостарни песнопения (главно трипеснеци и четирипеснеци). Въз основа на това състояние в ръкописните източници и въз основа на известните данни от Теофилактовото житие е направен опит да бъде очертан приносът на Климент Охридски за цялостното оформяне на Триода. В доклада е отделено място и на въпроса за появата и разпространението на новооткрития старобългарски Канон за Неделя Петдестеница.
Олга Пърличева
Кирило-Методиевските традиции в България – дял от славистиката –историческа ретроспекция и перспективи
В доклада ще се направи опит за дефиниране на кирилометодиевските традиции като част от културологичните измерения на българската книжовност, в контекста на зараждането и развитието на славистиката – в частност – кирилометодиевистиката.Ще се систематизират и маркират основните фактори и принципи на народностното и европейското начало, бележещи Кирило- Методиевото дело в средновековната и възрожденската книжнина.Целта на систематизацията ще бъде очертаването на относителната непрекъснатост на традицията в книжовността, съхранила почитта и култа към Кирило-Методиевото дело – символ на славянската писменост и просвета. Чрез обобщен преглед на книжовните форми, определени от интерпретациите на кирилометодиевската проблематика и моделирането на символните образи на славянските първоапостоли от книжовниците, ще се представи тяхната актуализация – пространствено и темпорално - като реален факт на културата.
Ivan Ruskov
Figuren des Slawentums. "Märchen" über Wünsche und Schicksal
In dem Artikel werden Texte von Stojan Mihailovski, Stojan Zaimov und F. M. Dostoevski betrachtet, die "Märchen" über das Schicksal und die Wünsche der slawischen Völker vorstellen.
In "Weihnachtsmärchen" von Mihailovski sind die Slawen, wenn auch in spielerischem Regime, von einer Außenvormundschaft emanzipiert - ihr unmittelbarer "Vormund", Spender und Bestimmer des Identitätsmerkmals, der Mission und des Schicksals ist der Gott selbst. Das märchenhafte Sujet von Zaimov, gestaltet in dem Kapitel „Seligkeit" von seinen Memoiren "Die Vergangenheit", zeigt ein wundertätiges Konzert der freien Slawen, das Persönlichkeits- und Gemeinschaftssehnsüchte verwirklicht und umwandelt und symbolisch den glücklichen und einheitlichen Weg der slawischen Völker zeigt.
Umgekehrt, indem er vielseitige kulturpolitische Realitäten, Interessen und Vorurteile berücksichtigt, hält Dostoevski in seinem Tagebuch, dass die Slaven unter Vormundschaft dem „europäischen Konzert der Staaten" stehend werden, in dem es - mit Ausnahme von Rußland - keinen Platz für ein anderes slawisches Volk gibt.
Елена Томова
Культ тырновских святых Иоанна Рыльского, Петки Тырновской, Илариона Мегленского и Михаила Воина в древних славянских литературах
Культ тырновских святых Иоанна Рыльского (19.10.), Петки Тырновской (14.10.), Илариона Мегленского (21.10.) и Михаила Воина (22.11.) является органической частью созданного в XIII-XIV вв. в Тырновской книжной школе агиологического комплекса проложных и пространных житий, служб и похвалных слов, который продолжает свое развитие и распространяется в письменной традиции средневековых славянских литератур (русской, сербской, молдо-валашской). Рассматриваются проблемы типологии святости отдельного святого: основателя монастыря, отшельника (Иоанна Рыльского), отшельницы (Петки Тырновской), подвижника и борца против ересей (Илариона Мегленского) и воина-змееборца (Михаила Воина). В сравнительном плане прослеживаются некоторые общие аспекты в житиях основателей монастырей Иоанна Рыльского (Рыльский монастырь), Феодосия Печерского (Киево-Печерская лавра) и Симеона Немани (Хилендар).
На основании текстологического анализа проложных житий тырновских святых (свыше 100 списков, хранящихся в архивах Болгарии, России, Украины, Сербии, Румынии, Хорватии, Словении, Польши, Афона) характеризуется их литературная история в славянской агиографической традиции XIV-XVII вв. Специалньное внимание уделяется самым ранним спискам житий: болгарским (БАН 73, 1368/1370 гг.), русским (ТСЛ 717, 1429 г. и ТСЛ 720 XV в.), сербским (Николяц 34, 1360/1370 гг.), а также кодексам, содержащим агиографические произведения (прологи, минеи, служебники, чети-минеи, сборникам смешанного содержания и другие). Объектом доклада также являются особенности 7 новых русских редакций Первого проложного жития св. Иоанна Рыльского XV-XVII вв.: Первая (8 списков), Вторая (7), Третья (6), Барсовая (1),
Редакция ОЛДП F.493 (1), Оболенская (1) и Белозерская (1). Анализу подвергаются обнаруженные автором проложные стихи к житиям св. Петки Тырновской и св. Михаила Воина в русских и сербских рукописях XV-XVII вв. Подводятся итоги о значении и месте житий болгарских святых в развитии агиографического направления (а также русских хронографов XVI-XVII вв.) в средневековой южнославянской и восточнославянской литературах.
Йорданка Холевич
Traditional Slavic culture - communicative stretegies
The subject of my presentation is the notion - traditional Slavic culture with regards to the modern culture.
Does a Slavic cultural community exist regarding traditional culture?
What sort of societies are bearers of this culture?
The cross-cultures as well as the possible levels of investigation within a culture uncover the perspectives of the cultural creation and being among Slavic people. The observations in the report concern the transformation inside Slavic cultures as well as the dialogue between them.
Ина Христова
Национално и универсално в южнославянските литератури
В изследването се разглежда отношението между национално и универсално в южнославянските литератури в периода ня тяхното конституиране като модерни национални литератури през ХIХ век. В националната културна авторефлексия от този период като основен се очертава проблемът за идентичността,тясно обвързан с въпросите за езика, паметта, религията и историята.Затова и различните аспекти на опозицията национално-универсално се изследват във взаимната им обвързаност в процесите на националното себепознание и в конструираните модели на идентичност.Проследява се динамиката на отношението между тенденциите към “затваряне” в националното и “отварянето” към универсални типове проблематики, образност и модели на идентичност. Разглеждането в сравнителен план на националния културен проект на Вук Караджич, на илиризма в хърватската литература и Чоп-Прешерновата линия в словенската откроява различията и сходствата в практиките на канонообразуването и произвеждането ва литературни структури и поетически визии, в които се оглеждат действащите ценностни и символни системи. В този план на изследването опозицията национално-универсално се осмисля чрез присъствието й в наложилите се устойчиви литературни модели за конструиране и разбиране на света.
Искра Христова-Шомова
Богославската терминология в произведенията на Св. Климент Охридски
Нашата съвременна богословска и философска терминология е пряко продължение на терминологичната система, наследена от Средновековието. Голяма част както от конкретните термини, така и от принципите на терминотворчество, са наследени от Кирило-Методиевата епоха, от онова далечно време, когато нашите първоучители създават за славяните азбука, изграждат книжовен език и поставят основите на мисленето в категории с добре обмислена система от термини. Св. Климент Охридски полага специални усилия за изграждане на славянска богословска терминология.
В доклада се разглежда богословската телминология в няколко основни области: 1. Космологична и космогонична терминология. Разглеждат се термините за назоваване на единството на света, на креативния акт и на продукта от него. 2. Терминология, свързана с вероопределенията. Троична терминология. Разглежда се многообразието от термини за назоваване на `същност` и `ипостас`, както и вероопределението за Св. Дух от Йерусалимския Символ на вярата, в което той е наречен закрилник. 3. Терминология, свързана със св. Богородица. Разглежда се разнообразието от епитети и библейски образи за назоваване на Божията майка. 4. Свещеното число седем. В няколко свои произведения св. Климент използва числото седем условно. В Служба на св. Струмишки мъченици той за първи път употребява определението седмочислен, с което по-късно ще бъдат назовани свв. Кирил и Методий и техните ученици, сред които централно място заема той.
От анализа на богословските термини се вижда, че показва, че може да има свобода при терминологията, че не е нужно да се робува на буквата, а е важен духът на учението. Климентовите творби са на границата на богословието и литературата. Той държи на точните формулировки, но в същото време не се придържа към строга богословска терминология, преплита изложението на догмите с изяществото на речта, с богатата синонимия и с метафоричната образност. В неговото творчество се съчетават богословската тъкан с литературната изтънченост, облича богословските идеи в изящни трислънчеви и триплетени одежди, често с образи замества обясненията и така прави сухите и сложни догми достъпни и осезаеми.
ВЕЛИКА БРИТАНИЈА
John Michael Bates
Современная история и польское кино: Солидарность в польских фильмах, 1980-2006
В этом докладе будут рассмотрены девять художественных фильмов, в которых изображено влияние Солидарности с 1980 года до сегодняшнего дня. В польском кино о Солидарности различаются три стадии развития: первая (в некоторой степени героическая) состоит из фильмов, которые возникли при старом режиме и которые намёками критиковали его и оказывали косвенное сопротивление (Человек из железа; Без конца). Фильмы второй стадии, начинающей сразу после развала коммунической системы, не только открыто подвергали критическому разбору старый государственный строй, а также скептически относились к послесолидарным группировкам, которые претендовали на исключительные права наследия Солидарности. (Разговоры контролированные; Человек из …). Фильмы третьей стадии, совпадающей с двадцатипятилетием основания профсоюза, отличаются более задумчивым и даже пессиместическим тоном, в них чувствуется анахронизм, не говоря уж о вредных последствиях духа Солидарности (Завтрашная погода; Персона нон грата; Солидарность, Солидарность). В целом эти фильмы способствовали сотворению и с течением времени постепенную разрушению мифа Солидарности.