Инновации в исследованиях русской литературьi традиционные представления о море в сознании жителей русского севера начала XX века

Вид материала

Документы

Содержание Между литературата и рекламата или преходът като Что такое вечностъ - зто банъка

Подобный материал:

• Традиции «идеологического романа» Ф. М. Достоевского в русской прозе конца ХIХ начала, 632.99kb.
• Лексические инновации в русском языке начала XXI века (2000 2009 гг.), 213.46kb.
• Антропологические художественные модели в русской поэзии начала ХХ века в контексте, 661.58kb.
• Задачи: сохранение культуры и традиций народных ремесел Русского Севера; популяризация, 60.63kb.
• Тема урока в соответствии с фкгос, 266.23kb.
• -, 496.63kb.
• Основы русского искусства xix-нач. XX века, 20.16kb.
• Тема: Традиционные средства физического воспитания народов Севера, 54.08kb.
• Державинская традиция в русской литературе XIX начала XX века, 683.99kb.
• Курс лекций по русской литературе конца XIX начала XX века для студентов факультета, 1755.86kb.

Литература

Алпатов 1956: Алпатов М.В. Образ Георгия-воина в искусстве Византии и Древней Руси // Труды отдела древнерусской литературы. М. Л., 1956. Т.ХІІ.

Владышевская 2003: М. С. Владышевская. Святой Георгий и гностицизм // Именослов. Заметки по исторической семантике имени. Москва, 2003

Гореликова 1989: М. И. Гореликова, Д. М. Магомедова Лингвистический анализ художественного текста. Москва, 1989.

Есаулов 1995: И. А. Есаулов. Пространственная организация литературного произведения и православная традиция // И. А. Есаулов. Категория соборности в русской литературе. Петрозаводск, 1995.

Ильюхина 2002: Т. Ю. Ильюхина. Антоша Чехонте, Макар Балдастов и другие: Учебное пособие. Кемерово, 2002.

Капустин 2005: Николай Капустин. Повесть А.П.Чехова Степь в контексте “русской идеи” // Studia Rossica XVІ. Dzielo Antoniego Chehowa dzisiaj. Warszawa, 2005.

Петровский 1966: Н. А. Петровский. Словарь русских личных имен. Москва, 1966.

Сендерович 1994: Савелий Сендерович. Чехов: с глазу на глаз. История одной одержимости. Опыт феноменологического анализа. Санкт-Петербург, 1994.

Силард 1997: Силард Лена. К персонализму у Чехова (Николай Бердяев) – В: Anton P. Cechov – Philosophische und Religiöse Dimensionen im Leben und im Werk. München. 1997.

Суперанская 1998: А. В. Суперанская. Словарь русских личных имен. Москва, 1998.

Тихонов и др. 1995: А. Н. Тихонов, Л. З. Бояринова, А. Г. Рыжкова. Словарь русских личных имен. Москва, 1995.

Тюпа 1988: В. А. Тюпа . Художественность Чеховского рассказа. Москва, 1988.

Унбегаун 1995: Б. О. Унбегаун. Русские фамилии. Москва, 1995.

Флоренский 1993: Павел Флоренский. Имена. “Купина”, 1993.

ЭСРЦ 2000: Святая Русь. Энциклопедицеский словарь русской цивилизации. Москва, 2000.

Все цитаты по: А.П.Чехов. Полное Собрание Сочинений (С) и Писем (П) в 30 томах. Москва. 1974-1986: С 7


МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРАТА И РЕКЛАМАТА ИЛИ ПРЕХОДЪТ КАТО

ТРАНСФЕР НА ОБРАЗИ

Тодор Георгиев

Бургаски свободен университет, България

tedi@bfu.bg


Todor Georgiev


The article discussed the relation literature – industry of characters and also the interaction of the machine itself for manipulation, represented in the roman of Victor Pelevin “Generation P”. The writer stands a position which can be disputed, but he has a priority to mobilize for reflection about the emerged civilizational perspective. The context is sufficienly complex – the Russian transition from totalitarian to market society and also series of transformational processes of globalization, consumerism and median expansion. These transformations mark the end of the ages when the literature is central and lead to modifying of her part. The literature must ensure a creative potential and ennobling spirit for the advertisement, the image-making and the show or defusing them declassifying their mechanisms of manipulation and also to enriches itself with the achievements of information technolodies, launched in trade fields of letters.


Романът на Виктор Пелевин "Сепегайоп П" е високотиражен, четен от младежта, умерено хвален и отявлено оспорван от критиците, повечето от които твърдят, че е надхвърлена мярката на компромиса с таблоидния вкус, че текстът е рецептурно приготвен, а оригиналността се изчерпва с разнообразието на менюто и с претеглянето на пропорциите, че езотеризмът е лишен от дълбочина и се поднася като екзотична глазура... Харесвам романа с всичките му предизвикателства. Склонен съм да оправдая крайността на посланието най-малко с три аргумента -първият е отразеното в романа състояние на преход с присъщата му ексцесивност, хаотичност и аномия, вторият е конвенционалният за фантастическия жанр, в който Пелевин се е формирал, есхатологизъм, а третият се отнася до особеност на дарованието на автора, до неудържимата енергия на хипербо личното въобразяване. За някои посланието на романа относно начина, по който се извършва прехода в Русия, както и визията за информационното общество може би изглеждат прекалено радикални и ефектни, а позицията на автора - аморфна и преиграна, но аз вярвам в сериозността на посланието, а изкусителните атракции на текста не ми пречат да се ангажирам вътрешно. Убеден съм, че романът има траен въздействен заряд и ще бъде четен позитивно и в бъдеще. Впрочем критическото разбиране за оринтираност на творчеството на Пелевин към поколенията читатели в Мрежата е общо. Проникновена оценка за мястото на Пелевин в трансформационните процеси, изчерпващи възможностите на постмодернизма и надхвърлящи неговата вече канонизирана рамка, прави Р. Божанкова: "Създаваното от Виктор Олегович Пелевин творчество на прехода вежду времената, на предела, текст "пост-" и "пре-", "вече не" и "още не", той е свързан с литературата, която се определя като постмодернистична, но в най-общ исторически план тя е и постсъветска, т.е. имаме основание да я назоваваме именно постлитература. В неговата проза се демонстрира процесът на деструкция на съветските идеологеми, изпробването на пределите на възможното както в съдържателен, така и във формален план, но е осезаема и умора от прилагането на тези ПМ процедури, което е знак за ново движение към различен тип креативност, към използване на нови възможности за изказ, за повествувание, за общуване чрез словото и със самото него, преход, предопределен от появата на "мрежовия човек".(1)

Четенето е забавно и занимателно, вниманието и усърдието на читателя са умело водени, за да не бъдат претоварени и отблъснати. Действа серия от правила -изобилие от малки наративи и детайли в анимация; "за всекиго по нещо" - от тинейджъра до философстващия и филолога, - т.е. многостепенно послание с различен читателски достъп, но с постоянен алегоричен пласт; толериране на екзотични интереси и субкултури; голямо количество виталност в предимно грубовати комични експликации; почти на всяка страница - прочути имена, заглавия и марки, гъста мрежа от цитати и перифрази, от популярни ефектни изрази. Безбройните повторения и репризи, съвпаденията и случайностите поддържат игровото впечатление за пресметната мистериозност. Освен това в текста голямо място заемат жанровете на пиара и рекламата (слоган, сцетарий, концепцияна бренд, клип и пр.), екшън епизодите в източен чеченски вариант, спиритическите сеанси и наркотичните халюцинации, подплътени с дзен-будизъм, анекдотите и тежкият руски мат..

Текстът е организиран в мрежова композиция, в която са различими взаимно отразяващи се сюжетни слоеве - архетипно-култов, спиритуален, социално-морален, професионален, популярно-културален. "Поколение П" е роман за това, как се правят медийни образи за търговско и политическо ползване. Хипертекстът на културната памет, който наследяваме и който ни обгражда, е базисният материал. Самият роман донякъде имитира хипертекст - отчасти защото структурата на текста е изоморфна на писателското мислене и най-вече, за да отговори на предпочитанията на Интернет поколението. Смисловата тъкан на романа се структурира според представите за хипертекст - за фрагментарност и многомерност, за еклектичност и калейдоскопичност. Смесват се езиците, смесват се знаците на елитарната и на масовата култура, знаците на сериозността и на играта. Повърхнинното равнище на текста е важно, доколкото е общодостъпното и улавящото вниманието, но текстът разчита и на разшифроване, на интерпретативно усилие и игрово съучастие, което протичайки велижно-асоциативно, го отдалечава от популярното четиво. Текстове като пелевинския, в които се мяркат толкова много знаци, символи и образи на суверенни светове и неща, са богати на контексти и интерпретации.

Рекламният език целенасочено е повлиял на повествователния, заложено е на есенциалните изрази, популярните фрази, образи и имена - те не стоят в текста неподвижно в описанието на фона и атмосферата, от тях се завързват истории. Преобладаването на номинативните изрази придава смислова гъстота, специфична дискретност, а късите и енергични пропозиционални изрази, характерни за рекламните жанрове, създават действен, перформативен ефект.

В основата на композицията е комбинация от митове. Героят първо чете знаците на измисления разказ в полузабравена самиздатска книга, после ги разпознава в собствения си живот - написаното се сбъдва. Митът и реалността се преплитат и взаимно се отразяват като огледало в огледало; принципно неясно остава коя страна е пораждаща или предхождаща (дали слънцето отразява локвата или локвата - слънцето; впоследствие се оказва, че такова е отношението между телевизионния видеоред и случилото се извън екрана). Запазването на автентичността на митологичния материал не е самоцел, не се проблематизира, както е в холивудските суперпродукции - визията и символиката са впечатляващо ефектни, сугестивни и нагледно-мистични, авторската постановка на мита е талантлива - великолепна в многозначителната си амбивалентност. Но в края на краищата по-важно е, че това, което непрекъснато се случва в условно действителния план на повествованието, е вече разказано, прочетено, видяно -историите от миналото, разказите на литературата и телевизията се възпроизвеждат в живота, живеем като на екран, телесността ни е луминофорна. Ето защо, когато критиците на Пелевин твърдят, че романът е неорганичен, вторичен, компилативен, цитатен и пр., нека имат предвид, че това по някакъв начин е търсено и произтича от постмодерната философия на писателя.

Романът "Поколение "П" притежава предимството на първи опит за художествено пресъздаване на професионалния живот на бързо растящата и перспективна група на заетите в информационния мениджмънт и маркетинг. Романът изпълнява образователна функция, - въпреки крайността на авторската позиция и хиперболизма на изображението - дава в занимателна форма познание за термините и жаргона, за технологиите и хватките, за производствения бит и нравите на новото информационно съсловие. Писателят се оказва превъзходен познавач на похватите за манипулиране на личното и колективното съзнание в технологичния модерен вариант. Въвеждането на читателя в малко познатия свят на рекламните агенции и пиар-центровете, на дигитално оборудваните производствени цехове за новини, събития и имиджи е завладяващо, смайващо стресиращи са техническите възможности за манипулации, няма граници за компютърните анимации, за симулакруми с пълна илюзия за реалност. Моделирани и оживявани в студиа, образите на политическите лидери са под контрола на тайнствени корпорации. Рекламата експлоатира стереотипите на постсъветското съзнание и наслагва върху тях западните образци на управлявани желания.

Повече от любопитно за нашего брата учените литератори е как поетът и литераторът, свикнали при тоталитаризма да живеят на държавни дотации, се преобразяват в пазарни играчи, предлагащи по правилата на пазара своя професионализъм - при това не маргинални играчи, а заставащи като рекламисти, имиджмейкъри и пиармени в центровете на паричните обороти. Как се отразява мирисът на пари на либерално-свободната душа на поета и филолога? Тази драма е класическа, в друго време тя би се поставила масивно и дълбоко, исторически, в крупни типажи, в традицията на Островски, Сухово-Кобилин, Салтиков-Щедрин. Когато Островски и Гончаров си задават въпроса за основните конфликти и драми, отварящи пътищата на трансформациите в обществото и в духа на времето, - с цялата условност на очаквания прогрес - те се насочват към подходящи за целта социални и професионални типажи. Една от професиите, изразяващи социалната същност на прехода към публичност, пазар и потребителство, която посредничи между тези три стълба на задаващото се информационно битие без съмнение е тази на производителя и мениджъра на образи. В този смисъл животоописанието и кариерата на подобен персонаж по необходимост е съпроводено ако не с анализи, то поне със скици на онези зони на обществото, които са особено показателни, важни и перспективни за разбирането на глобалните трансформации. Както обикновено се прави, дейността по създаване на митове на свой ред се митологизира, даже - мистифицира, което не пречи да се разголи целият й цинизъм.при това със завидно поетическо майсторство. С всичките си особености -че възвестяват триумфа на пазара и консумацията, на западната преуспялост, че са преплетени с могъщите източници на пари и влияние, с медиите и властите, че са създателите на блясъка, стила и модата, че поставят и снемат маските в театъра на съвременния живот пиарът и рекламата се поддават на митологизиране.

В романа на Пелевин пиарът и рекламата създават и възпроизвеждат обществения контекст - на бандитизъм и хищничество, на вулгарен вкус и примитивизъм, на мизерия и социални бездни, на хаос, отчаяние и ескапизъм. И на един нов прагматизъм, който изглежда цинично. Защото може ли човеколюбецът-литератор безтрепетно да понесе едно делово откровение от рода "И на политическия пазар - както на всеки друг пазар. Политическият кандидат се мисли като стока, която трябва да бъде предложена на пазара и която да успее да се наложи в конкуренция с другите предложени продукти (политическите съперници). Ето защо става жизнено важно политическите субекти предварително да са наясно с това какви са предпочитанията на клиентите и как 'да бъде поднесена и пакетирана тяхната стока (кандидатът с неговите послания)."7(2) Оказва се, че може.

Абсурдът и пълното безсмислие на ставащото Пелевин определя като преход от никъде за никъде, изчезване в пустотата на телевизията, изгаряне в огъня на потреблението. Преуспелият главен герой не е изключение в общия апокалипсис и го съзнава, макар и смътно, което не му дава нито алиби, нито шанс да се измъкне. В гоголевския край на романа вместо вълшебната тройка, летяща над света на абсурда и всеобщата лъжа, виждаме виртуалния дубльор на героя в незавършен клип на Туборг да върви уморено по прашна пътека към изгубен хоризонт: "Ходили слухи, что бнл снят вариант зтого клипа, где по дороге один за другим идут тридцать Татарских, но так зто или нет, не представляется возможньш установить".

Няма спасение и в жестоко подиграната руска идея. Прицелът са не само лозунгите и песните за родината, а всечовешката мисия на богоносния народ. Какво е донесла и какво възнамерява да принася в света унизената в своята задлъжнялост мегаломанска Русия - православната утопия на човеколюбивия княз Мишкин или революция и милитаризация: Скоро, скоро со стапелей в городе Мурманске сойдет ракетно-ядерний крейсер "Идиот", заложеннъгй по случаю стопятидесятилетия со дня рождения Федора Михаловича Достоевского. В настоящии момент неизвестно, удастся ли правителъству вернутъ деньги, полученнъге в залог судна, позтому все громче раздаются голоса, предлагающие заложитъ другой крейсер такого типа, "Богоносец Потемкин", которъгй так огромен, что моряки називаюг его плавучей деревней.

Бивш литератор и поет, главният герой на романа бързо преуспява в рекламния бизнес. Преминава през перипетии, които са част от трилъра на прехода и нямат нищо общо с колизиите на възвишения дух. Въпросът не е в метаморфозата - преходът е състояние, иманентно предполагащо трансганични поведения и необичайни личностни преображения - а в иморализма на метаморфозата, отзвук на етиката на всепозволеността. Ситуацията на навлизането на Вавилен Татарски в света на рекламните сделки е явно преиграване, сценарият от "Престъпление и наказание" е травестиран буфонадно - произнесени от позьора Морковин, думите Тваръ ли я дрожащая или право имею звучат насмешливо, като груба реплика на накогашния тургеневски хамлетизъм. В този и други подобни случаи адресът на иронията е двоен - към либералните ценности, НЬега! уа!иез, чието единствено изражение са паричните знаци; но и към руската склонност универсални либерални ценности да се тълкуват с подозрението, че са проводници на западни интереси и са неприемливи за Русия.

Голяма част от живота на Вавилен преминава във въобразяване, разчитане и сбъдване на тайнствени знаци - не е случайно, че навремето героят е прописал под влиянието на Пастернак: Летом, в деревне, он прочитал маленъкий томик Бориса Пастернака...Возле зтого каркаса е голову пришла первая в жизни отрока -"Сардини облаков плъгвут на юг " (впоследствии он стал находитъ, что от зтого стихотворения пахнет рьгбой). Забелязваме как неповърхностно, тъканно е повлияно повествованието в този колажен роман от поетиката на Пастернак - като приемане и оттласкване, като пресъздаване и постмодернистко употребяване на негови възприемателни нагласи и поетически похвати - усещане за знаковост и отвъдност на всичко заобикалящо ни; изпълненост на възприятието със значимост и асоциативна свобода; интуиция за мистично предназначение на нещата и за неочаквани връзки между сетивно и духовно; прозрение за случайността като закон, за невидима ръка, която подрежда случайностите; и накрая - постоянно откриване на сходства и съвпадения, на паралели и повторения, които ритмизират и осмислят живота, превръщат го в поема. Липсващото при Пелевин и неговия герой е упованието на вярата, опората в теософията на богочовека, на християнския персонализъм.

Многозначителен пролог към все още неподозираното от героя ново битие на поета и поезията е знаменитото четиристишие на Марина Цветаева Разбросанним в пъти по магазинам (Где их никто не брал и не берет !), Моим стихам, как драгоценнъгм винам, настанеш свой черед. Вавилен Татарски си спомня стиховете в магазин, гледайки старомодни обувки, прашясал "руски гешталт" - затрогващо носталгичен, но без купувач. По подобен начин героят се чувства непотърсен от епохата, по-късно ще схване - неприет от пазара, непризнат от потреблението. Цитирано в контекста на настъплението на потребителските ценности и на прагматичното преориентиране на героя възвишеното послание на Цветаева се преобръща, придобива горчиво иронични значения, но пък метафората на магазина заработва в буквален смисъл, за да потвърди детронирането на поезията в реалността на стоковизацията на думите и образите, на зависимостта на литературния труд от продажбите.

В гилдията на рекламистите работят много литератори, например Саша Бло, автор с множествена и неясна идентичност, конюнктурен съчинител на статии по нечувано извратени теми, но всъщност угрижен, плешив и едва свързващ двата края баща на три деца. Наистина параболично странни са метаморфозите на оцеляването и приспособяването на хората към конюктурите и нравите на прехода. Литераторите пренасят в професионалната рекламна работа .ерудиция и писачески умения, но и смешно наивни пози и претенции. Над постсъветския пиар дълго време ще витаят литературни духове. Руският авангард със своите футуристични идеи и шокиращи експерименти, с монтажните си и атракционни открития, с космополитно-екзотичните си виртуални творения е част от отечествения потенциал на рекламата. Неслучайно как се прави комерческо-политическа клоунада с помощта на лимитирано американско свръхоборудване научаваме в главата "Облак в гащи" - сякаш пред взора на Маяковски, класика на съветската реклама, чието шикарно жълто сако е наподобено от модната линия на "Кензо"..

Всеприсъствието на Достоевски в романа навярно има своето обяснение в катастрофичното преживяване на прехода от Пелевин, както и в споделяната от писателя апокалиптична визия за бъдещето на човечеството. Разбираемо е, че в кризисни или преломни за нацията исторически ситуации сянката на Достоевски се изправя по-властно, пророчествата му оживяват, добиват нов магнетизъм. Следи от излъчването на Достоевски откриваме на всички равнища на пелевинското послание - идеи, антропологически представи, разбиране за мисията на писането, за трансгарнично комуникиране - полилог на идеи. Подтикнати сме да правим аналогии за сюжетни ходове и персонажи, за жанровата структура на Пелевиновия роман, който по подобие на романа "Братя Карамазови" свободно обединява разказ, криминал, жълта хроника, шизоанализа, трактат, диспут, притча, мистерия. Но най-предизвикваща е интертекстуалната стратегия на Пелевин - подбора на масово запаметени клишета от романите на Достоевски, поднасянето им в принизени и травестирани, но смислово амбивалентни и забавно-запомнящи се форми, рискованата игра с булевардния вкус, инициирана пак от гениалния писател. Деструкцията на официализирания, каноничния, академизирания Достоевски върви ръка за ръка с използването, провокирането и оспорването на заседналите в националното самопознание стереотипи и трафарети. Цитатният оборот, мрежата от отпратки и алюзии, пренебрегването на ритуалите на почтителността, острият вкус на популизъм и забава не пречат читателят да усети в романа познатите кодове на менталността с нейните тъмни страни, с разгула на душата и бездната на порока, с безчестието и робската психика. Нито едно от главните идейни внушения на Пелевин по въпросите на вярата и честта, руската идея, месианизма и богоносачеството, робството и масовата манипулация не заобикалят контекста на Достоевски. Дали да усещаме като иронично ехо или като скрит патос репликите на болезнени за нацията откровения, доведени до мазохистични сублимации?

Интертекстуалната стратегия на Пелевин, освен че е мотивирана от постмодерна концепция, има своите тематично-сюжетни основания в един роман за пиара, имиджмейкърството и рекламата, който има за задача да покаже как се обработват за преживяване-продажба широко разпространени ценности и идеи. Наблюдавайки популярните и атрактивни стилизации на едно толкова метафизично, ерго толкова трудно за рекламно ползване, присъствие в културната памет като това на Достоевски, откриваме, че руският литературен постмодернизъм не е склонен да изключи вечните въпроси и метанаративите, а по-скоро да ги инкорпорира по подходящ начин и доколкото е възможно в популярната култура.

От момента на вкарването в бизнеса до ритуала на посвещението и акта на убийството на Азадовски, поставящи героя на върха на пирамидата, Вавилен Татарски изминава спираловиден път нагоре и надолу, според ценностната гледна точка, но необратим в едно отношение - като оттегяне от литературоцентристките илюзии, като превръщане на литературата и езика в ресурс на занаята, средство за печалби. В осовите точки на кариерната и духовната метаморфоза на персонажа се намесват спомени-отпратки към Достоевски. Най-напред прагматичната пренагласа на литератора налага бързо стопяване на перспективата на вечността, загубване на дълбочината на миналото. Това съкращаване на екзистенциалните измерения и свиване в настоящето е решаваща операция - заедно с абстрактните идеи, срещу които въстава и Достоевски, отпадат трансцеденциите на духовното съществуване, религиозните и моралните подвизи. Редукцията по времевата ос означава освобождаване от бремето на културния опит и от отговорностите пред бъдещето, означава екстензия на настоящето, отдаване на преживяването "тук и сега" - същинското поле на медиите и рекламата; разривът с миналото и бъдещето поражда непукизъм, консумеризъм, хедонизъм, егоизъм. Първи пробив в съзнанието на постсъветския герой е отказът от писането на стихове: Болъше он не писал стихов: с гибелъю советской власти они потеряли смьгсл и ценностъ. Последние строки, созданнъге им сразу после зтого собъгтия, били навеянъг песней группъг ДДТ ("Что такое осенъ - зто листъя...") и аллюзиями из позднего Достоевского. Кончалосъ стихотворение так:

Что такое вечностъ - зто банъка,

Вечностъ - зто банъка с пауками.

Если зту банъку

Позабудет Манька,

Что о/се будет с Родиной и с нами ?

Алюзията е наистина кощунствена, фриволно плебейска, но образът на вечността - "баня с паяци", освен че е зрелищен и смислово достъпен, се оказва креативен. Тъмната и занемарена баня се превръща - в контекста на продължително клиширана литературна употреба - в чистилище и в огнена геена. Пропяването на приписана на Достоевски фраза, съединяването на философия и естрада - като прийом на пародията, използващ живата натуралност на асоциативната спонтанност - е смущаващо по-малко стилистично, повече ценностно - като глумливо отношение към паметта, родината и душата народна. По-нататък, в една от поантите на метафизичната комуникация - среща в халюцинация на героя с митично-отвъдния сируф, мотивът за банята става смислов център на друго критическо послание, насочено срещу обществото на консумеризма и срещу първите служители на злото - рекламистите, имиджмейкърите и пиарчиците. (Мимоходом да отбележим, че макар да са прагматични дейности, пиарът и рекламата се нуждаят от позитивна философия, която да ги обоснове социално и морално, да ги представи като усилие към благо и полза, към добро и човечност. Нещо повече - ако нямаме позитивен възглед за пазара, за политиката и за новите медии не можем да създадем стойностна теория на пиара, академична дисциплина и уважавана професия.) ,:

Заявеният нихилизъм, двойственото иронично отношение към всички метанаративи - на руската класика, на либералните западнически ценности, на постсъветския национализъм и пр. - може да се възприеме и като експериментално поле на търсенето, което не се задоволява с познатите алтернативи. В случая с Пелевин обаче трябва да се съгласим с оценката на Игор Смирнов, че постмодернизмът е психоидеологическо образувание, а не деидеологизирана "метакултура", каквато са се надявали да създадат самите постмодернисти. (3) Коментирайки творчеството на Пелевин, Иван Попов прокламира вяра в едно ново призвание на литературата, а именно да противодейства на манипулативните технологии за управление на масовото съзнание, с които си служат рекламата, връзките с обществеността и шоу бизнесът: "Една перспективна свободна роля за литературата, според нас, е тя да се прикачи обратно към главния поток на колективните халюцинации, но с цел не да произвежда такива, а обратно - да руши, да обезврежда и деинсталира продуктите на индустрията на съдържанието".(4) Това разбира се би могло да изглежда и като утопичен проект, като битка на Давид срещу Голиат.