Geum.ru

Михаил Петрович Шчетинин Представяне от Йосиф Йоргов www yosif net Това е велика книга

Вид материалаКнига
21.Мартенско извисяване
Интернет ресурси
Подобный материал:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23

21.МАРТЕНСКО ИЗВИСЯВАНЕ



В българската история има известен един педагогически подход наречен: "Взаимоучителен метод", където по-големите ученици учат по-малките - много полезен за всички, но е важен модела на подражание - да отсъства насилието.
    Разсъждавайки над усъвършенстването на ученическото самоуправление, ние все по-ясно виждахме необходимостта от създаване на друга структура на самия колектив. В края на краищата стигнахме до разновъзрастовото обединение, блестящо представило се в опита на А.С.Макаренко. Разновъзрастови обединения сме се опитвали да създаваме и по-рано, но те бяха временни. Едни от най-удачните бяха производствените бригади на лагера за труд и отдих "Смели" в Ясни Зори и "Ясни Зори" в Зибково. Преминалите трудовата школа в тези колективи забележимо се отличаваха от своите връстници с борбеност и доброжелателност, с готовността да се заемат с трудна задача, с ясно изразен устрем към самовъзпитание и участие във възпитанието на другите. Тези деца съставляваха нашия комсомолски и пионерски актив, по-големите водеха след себе си по-малките. Положението на старши, в което попадаха нашите ученици, правеше чудеса. Те проявяваха взискателност към себе си и към другите, стягаха се, стараеха се да станат и ставаха все по-добри, за да бъдат пример на подопечните. От своя страна, младшите със старанието на влюбени бягаха да изпълняват заръките на старшите, следейки "и с двете очи и уши" всяка тяхна дума и жест.

    "Всеки, който е с ума си, - е казал още Платон, - винаги се е стремил да бъде около този, който е по-добър от самия него". Вниманието на младшите стимулира старшите. Виждайки в тях признание за своите достойнства, те самите ги откриват в себе си, и привикват да се самоуважават. Възпитавайки по-младите си другари, те се преустрояват сами себе си, стремейки се да станат по-добри. Създава се прекрасна основа за възпитанието и на едните и на другите, възниква като от само себе си духа на колективизма, формира се потребност от самоусъвършенстване, саморазвитие, затвърждаването на хуманни отношения.

    Съюзът на младия ученик с по-големия, утолява жаждата на човек от признание, да бъде стойностен в очите на околните. "А когато порасна, аз…" - мечтае малкия. А как му се иска да приближи това "когато"! Много им се иска на децата да отидат напред, в своето утре, в големите и важни дела на възрастните да изпиташ себе си, да бъдеш там, където е истинския живот. Неволно ми идва на ум израза: "не е лъжица за неговите уста", когато гледам ръчичките на първокласника да стискат инструменти за възрастни. С каква любов гледат неговите очи на този, който му е подарил радостта да изпита себе си! С какво достойнство работи редом с по-големите! Затова трябва да му се даде възможност да действа така, както моли сърцето му. А ние му заделяме участъче с три краставички и едно морковче и с красиво етикетче: "Тук работи Петя К." Огорчен е Петя край своето "поле", което може да бъде покрито с риза. И етикета и "полето" - са доказателства за присъдата: "Ти си малък още… На теб ти е рано… А когато…". Живота на децата в училище не е живот, а очакването му.

    Ако отчетем, че денят за малкия е много "по-дълъг", отколкото за възрастния, не е трудно да разберем, колко безнадеждно невъзможно е неговото утре за малкия човек. И как в следствие на нашата недалновидност се снижава социалната активност на нашите деца, появява се "изведнъж" нихилизма на подрастващия, расте неговата отчужденост от света на възрастните. Ние не го пускаме в своя свят, където с молба и надежда го е призовавало сърцето му. Струва ли си да се учудваме на отчуждението на млади и стари, тяхното оглушаване един към друг, ако всеки е зает със своето, само на него интересно дело. Попитайте малките, често ли се срещат с по-големите. Може ли в училището да се наблюдава общуване между тези деца? А нали ние искаме общност, колективизъм, в които постепенно, стъпка след стъпка, всеки ден "едва-едва" израства ученика като човек.

    За да е полезна тази удивително благотворна за възпитанието потребност от признание и уважение от обкръжаващите, децата трябва да се поставят в условията на реално обществено значимо дело. Такова дело се явява производството на материални ценности. Производителния труд е тази примамлива врата в тайнствения свят на възрастните, към който се стреми детското сърце. Да я отвори е по силите и на малкия, ако покрай него има по-големи ученици. Зад тази врата и за педагога се разкриват невиждани преди хоризонти за възпитание на учащите се. Философа Е.В. Илиенков подчертаваше, че личността на човека се формира, когато произвежда продукт, вълнуващ всички други и разбираем за всички. И в действителност, за да можеш да оцениш някого, трябва най-малкото да разбираш неговото дело, неговия продукт, Не разбирайки делата му, е невъзможно да се разбере човека.

    Производителния труд е колосално средства за възпитание и само за това, че създаденото от него обладава нагледност, материалност, акумулира в себе си качествата на личността на своя създател, прави "стоп-кадър" на неговите силни и слаби страни. В разновъзрастовия трудов колектив участието на всички в общото дело, дава възможност да се обединят усилията на малки и големи, да се разпредели между тях натоварването в зависимост от силите, възможностите и интересите на всеки. Остротата, свежестта на емоционалните реакции, непосредствеността на разсъжденията и впечатленията на малките, помага на тези, които са по-големи, по-добре да виждат не само работата, и себе си, и другите. На свой ред по-големите помагат на по-малките да разберат същността на работата, нейното значение, да организират труда на основата на взаимопомощ и колективизъм. В непосредственото общуване, в постъпките и поведението на всички и на всеки се конкретизира "какво е лошо и какво добро", формира се най-важното човешко умение "мигновено да се види вечността, огромния свят в зрънце пясък". Да учиш децата да различават човека в направеното от тях и другите, неговото отношение към хората, обществото, живота, да възпитаваш в тях потребност от творчески труд за обща полза, да формирате стремеж да се мисли преди всичко за Родината, а след това за себе си, на граждански мотиви на която и да е дейност - означава да ги учиш на комунизъм.

    Веднъж присъствах на заседание на бюрото на районния комитет на комсомола. Първия въпрос към всеки постъпващ в комсомола беше: "Как се учиш?" И ако следва: "Добре!", секретаря, усмихвайки се, казва: "По стара традиция (!) отличниците в училище ние приемаме веднага". В името на какво се учи човек, каква жизнена цел си е поставил пред себе си, секретаря не го интересуваше. Така става стесняване на целите и ценностите. Трябва да се умее да се поставя въпроса по ленински, защо се учиш и как се учиш и по ленински да му отговориш - уча се на комунизъм. Това означава да се съчетае образованието и възпитанието, да се развива обществената активност на учениците. Тогава ще престанем да се отчайваме от слабата връзка на училището с живота, инфантилността на много от нашите випускници, и на никого няма да му мине през ума да мери успехите на нашия труд по показателите в дневника, по красивия план-отчет за "мероприятията". Идейно-политическото възпитание няма да се свежда до формални разкази за живота, до беседи и лекции.

    Точната насоченост на реформата на училището към свързване на производствения труд с обучението, на възпитанието на комунистическа нравственост произтича от ленинската мисъл: "Без работа, без борба, книжното знание на комунизма… не струва нищо, тъй като би продължило старото противоречие между теорията и практиката…" Да се учи на комунизъм, трябва да стане най-важния труд на ученика и учителя, за да не се получават "отчетници или самохвалци". Тръгвайки от тази задача, смисъла на дейността на училищния комсомол и пионерската организация е активното участие заедно с народа в борбата за комунистическо преобразуване на живота и възпитанието на новия човек, умелия, умния, творческия деятел-колективист.

    Такъв човек може да се възпита само в истински, производителен, умствен и физически труд на обща полза. Този труд е водещо средство в производството на всестранно развити хора. Колективът умеещ да използва грамотно това средство, е възпитателен.

    Над какво се блъска учителя в училището? Над това, ученика да има желание да се учи, да разбере важността и необходимостта на образованието. "Защо не си научил? Защо не работиш? Защо не слушаш обяснението?" - често пита учителя, а получава отговора: "А за какво ми е всичко това? Не искам и няма да бъда…"

    Известния режисьор Ролан Биков е изказал интересна мисъл: "На мен ми се струва, че главният ни пропуск е в това, че ние неточно разкриваме смисъла на думата "да се уча". Да учи себе си - ето какво е длъжен ученикът в училището". За сега цялата отговорност за това, ученика да се учи, пада на учителя. И той, с малки изключения, се старае. Но неговите усилия не винаги се увенчават с успех, защото отсъства ответния стремеж на ученика да знае, да бъде възпитан. А няма стремеж, защото някой много отдавна е измислил: отначало ученикът трябва да се научи, а след това, когато завърши училище, ще види за какво му е нужно това. А нали днес на всеки трябва да му бъде ясно: училището не е само място на обучение в потребление (как по-добре, по-бързо да вземеш, усвоиш, да запомниш знанията), но и преди всичко място за обучение в производство (как по-добре, по-пълно да се отдаде на другите усвоеното, натрупаното), т.е. място за колективно изграждане на личността с всички необходими на нашия обществен строй качества. За това е нужно да се създаде такава среда, където ученикът не само да разбере необходимостта от своето учение и възпитание, но и да се стреми да живее деятелно и активно, да се усъвършенства постоянно.

    Колективния, педагогически правилно организирания производителен труд, включва своите участници в такива взаимоотношения, когато проблеми в едно звено отслабва цялата верига, когато некачествената работа на един човек, унищожава усилията на всички, когато недобросъвестността, мързела, неразвитостта, незнанието, неумението се отразява отрицателно на цялото производство. Трудовия колектив заинтересован от резултата на своя труд, предявява високи изисквания към личността на всеки, затова възпитанието на човека, развитието на неговите способности излизат като производствена необходимост. Осъзнавайки се като част от колектива, човек ще се стреми да стане такъв, какъвто искат да го видят. Встъпвайки в отношения с други производствени колективи, той достига до разбирането на истината, че човекът е труженик, деятел, а не зрител, той е творец на своята съдба и съдбата на своя народ. Затова няма право да бъде слаб, несъвършен. Със слабостта и несъвършенството си ние отслабваме своя народ. Ние не смеем да минем равнодушни покрай страдащия, не смеем да бъдем равнодушни към злото и доброто. Ние всички сме за отговорността. Такова разбиране на своето място сред хората е главния фундамент на личността.

    Не напразно А.С. Макаренко със своя опит, с целия си живот страстно и убедително доказваше, че възпитанието трябва да бъде "основано на развитието на икономически ефективен, производителен и колективен труд и творчество", че ръста на личността и на самия колектив "става паралелно с развитието на стопанството и внедряването на този колектив в управлението на това стопанство".

    Вярно е, ще каже моя опонент, но при Макаренко постоянен първичен колектив е бил разновъзрастовия отряд по местожителство. Но ако ние възлагаме на разновъзрастовия първичен колектив функцията на главения и непосредствен възпитател, то ние нямаме право да го лишаваме от водещото средство, основата на възпитанието, какъвто се явява производителния труд.

    И ето ние пристъпихме към създаването на такъв колектив, всеки член, на който ще бъде поставен в позицията на стопанин на производството, самостоятелен и активен творец на общото дело.

    Преминаха комсомолските, пионерски и общи събрания. Утвърдени са списъците на бригадите. Избрано е ръководството. Взето е решение за организирането на училищния аграрно-промишлен комплекс с името "Надежда". Остана "малкото": да се създаде самия комплекс. Оптималния път виждахме в организирането на собствено предприятие, действащо на договорен принцип с местния колхоз "Пътя на Октомври" и техните поръчки за близките градове. През първия етап, ние бяхме в ролята на колективен изпълнител на техните поръчки, използвайки на нашите площадки техните стругове и оборудване, едновременно готвейки се да пуснем собствено производство. Нашите бригади се включваха в колективния производителен труд на добре работещо предприятие, придобивахме необходимия опит на стопани, овладявахме работнически умения и навици. С времето образувалият се трудов колектив оставаше да се прехвърли на собственото стопанство. Защо собствено?

    Много години работих заедно с децата в състава на производствена бригада в най-различни стопанства. И не веднъж сме се сблъсквали с това, че влизайки в ролята на колективен изпълнител, ние винаги попадахме на производствения конвейер, към който трябва да се приспособяваме, независимо от това удобна ли ни е на нас тази организация на труда или не. Помня, веднъж, вземайки цеха за угояване на телета на животновъдния комплекс, ние решихме да преустроим режима на хранене по такъв начин, че да не пречи на занятията. И не можахме да постигнем замисленото. Накрая - съображения от материален характер. Работейки дори по метода на бригадната организация, ние можехме да обезпечим добра заплата на децата. Но от къде да вземем пари за училищните нужди, за разходите, които произлизат от детската мечта: да имат свой автобус, да пътешестват, да купим инструменти за оркестър, да се ушият униформи, костюми за танцовия ансамбъл, екипи за самбо, да създадем своя фонотека, киностудия и т. н. и т.н. Да се моли помощ от доброто началство? Да се изразходват средствата за работна заплата на децата? Ние не постъпваме така с заплатите на възрастните! Не, училището трябва да бъде самостоятелно, икономически ефективно предприятие, а децата - неговите истински стопани на производството, отговорни за неговата организация. Само тогава, когато започнат сами да решават, как да изпълнят тая или оная задача, икономическите калкулации и да мислят за перспективите за разширяване на производството, ние ще можем да подготвим широко, държавнически мислещ, знаещ, творчески работник, а не просто изпълнител на задачата.

    Предприятието, в което работят децата, трябва да има за цел не плана, не печалбата, а възпитанието, развитието на хармонична личност, с многостранна подготовка за труд. В това е главната му специфика. Затова не трябва да бъде тясно специализирано, а многоотраслово.

    Да си припомним, процесът на развитие става там, където има нужда от преодоляване, преодоляване на собственото несъвършенство, където не се допуска привикването към средата. Веднъж, в състава на делегация аз посетих Вологодската фабрика за везмо. Гледах, затаил дъх, как бягат пръстите на работничките по движещия се барабан, нанизвайки на металическите пръчки нишките. Струваше ми се, една моя непредпазлива дума - нишката ще се скъса и изделието ще трябва да се бракува. Но момичетата помълчаха няколко минути от приличие във връзка с нашето посещение, и отново гръмко се разприказваха, без да ни обръщат повече внимание. Процесът на производство беше усвоен от тях до такъв автоматизъм, главата им беше "откъсната" от ръцете.

   Ние не можем да постъпваме така с децата. За да не се "откъсва", за всеки случай, за дълго, главата от ръцете, е необходим преход от един вид производство в друго.

    В нашия комплекс има шест производствени участъка: оранжерия, зайцеферма, микрокалкулаторен, мебелен, керамичен, шивачен, които освен първите два, работят от октомври до април включително. През останалото време бригадите изпълняват необходимите селскостопански работи в колхоза "Пътя на Октомври". Занимават се с полевъдство, овощарство и градинарство. От октомври до април, на всеки месец и половина, бригадите сменят вида на производство. Последните две седмици на всеки два месеца, комплекса работи по-слабо от нормалното. Това е преходния период, когато бригадите се обединяват и си разменят специалисти: едните учат, другите се учат. Подготвяйки замяната, отряда се присъединява към вече обучения авангард от своя състав в качеството си на колективен ученик.

    Нашият опит е малък, ние сме в стадия на установяването, но нямаме съмнения в правилността на тази организация на производството. Периодът на адаптация минава бързо, без затруднения. С всеки нов кръг, с всеки нов преход, времето за подготовка на смяната се съкращава. Пика на най-голямата производителност на труда, като правило, се получава през втората половина на първия месец, след това започва бавно спадане. Ние разчитаме чрез опита да намерим най-целесъобразното време от гледна точка на развитие на децата и производителността на труда им.

    Ще кажа откровено: когато започнахме работа без домашни занимания, когато преминахме в цялото училище на кратки 35-минутни часове, не се вълнувах толкова, както се вълнувах за съдбата на разновъзрастовите трудови обединения. Не защото "ние няма да бъдем пощадени…", - вълнуваше ме друго: съдбата на експерименталната работа, цялата съвкупност от идеи. Структурата на учебно-възпитателния процес се преустройваше йерархически, отстъпвайки място на своя основен фундамент на производителния труд, на разновъзрастовия трудов колектив, на неговите комсомолска и пионерска организация. Едно е, когато производителният труд е добавка към общия процес на възпитание, съвсем друго е, когато на него се възлага ролята на първия тласък, началото на всички начела. В слабата материална база, в не ангажираността на нашите поръчители на производствените поръчки, в недоверчивото им отношение, откровеното неразбиране на ролята на труда във възпитанието на децата, и като прибавка на всичко това нашата икономическа неорганизираност, ние имахме и досега имаме една от главните причини за нестабилността на нашия аграрно-промишлен комплекс. И това рязко забавя развитието на колектива, а следователно, цялата експериментална работа. Но както казват, няма лошо без добро. Тежкият преломен момент в нашия живот показа силата на разновъзрастовите обединения. В критическите минути на провалите, на горчивите уроци на безстопанствеността на някои от възрастните, ние не губехме присъствие на духа само защото, имахме поддръжката на възпитаниците си. Пред очите ни укрепваше колективното самоуправление. Вече на общите събрания се повдигаха все по-сложни въпроси, те се обсъждаха, разглеждаха се детайлно, и ако се вземеше решение, то в изпълнението му можете да не се съмнявате. Все по-често чуваме "трябва" вместо "не искам". Оживи се работата на комсомолската и пионерска организация, тя прие по-точна идейна насоченост, издигна се авторитета на комсомолците не само сред децата, но и пред възрастните. Родителите все по-често се обръщат вече за помощ и към учителите, и към комсомолския секретар, и към отрядния ръководител на пионерската организация, и към председателя на съвета на отрядите. "Трябва да се посъветваме с нашите комисари", - все по-често може да се чуе в учителската стая. Радва ни и укрепването на контактите между комсомолците и пионерите. Те често решават заедно не само стопанските въпроси, но и въпросите на учението, почивката, вътрешно колективните отношения, помагат си едни на други при изпълнението на общосъюзните операции. По този начин, връзката между тях стана много по-здрава и разностранна.

    А съревнованието! Оказва се, че това е мощно възпитателно средство! Прегледи, конкурси, олимпиади, от най-различни форми, създават драгоценна заинтересованост от общото дело, стремежа да се изпълни колкото се може по-добре, да се приеме ценното от опита на другите. Разновъзрастовия състав на равни по сила колективи позволи на комсомолската и пионерска организация да организират широко и интересно съревнование по цялата педагогика на възпитателите-наставници на по-младите (комсомолец - пионер, пионер - чавдарче), взаимоотношенията, на които с подопечните започна да придобива индивидуален характер.

    Практически занимания с педагогика започнаха дълго преди откриването на специалната катедра - от самия жизнен процес на децата, от самата нагласа на новите им отношения, от новото им мислене. Децата отидоха при учителя като при професионалист, за да намерят отговори на многочислените въпроси, родени от практиката. Привличане към педагогиката подържаха и всички останали наши катедри, обединяващи децата, увлечени от тая или оная област на науката, техниката, изкуството и спорта. Учителите поощряваха по всякакви начини стремежа да се привлече към света на своите увлечения и другите ученици. Но членовете на катедрата започнаха истински да влизат в ролята на обучаващи след създаването на разновъзрастовите колективи. Ние свързваме това, че са малко като количество (12 - 15 човека в отряд от пет класа и, следователно, 24 - 30 в двата отряда на бригадата), построена на доброволни начела (който с когото иска, но не повече от 3 човека от един клас), а това позволява да се намери подход към всеки, да се разберат неговите наклонности, желания, да му се помогне "да намери себе си". В такива колективи се създава атмосферата на психологически комфорт, липсва всякаква скованост, в която е лесно да видиш достойнствата на своите другари по обединение.

    Влизайки в час в ролята на учител, децата престанаха да се чувстват "не в свои води", да се страхуват от насмешките, упреците в подмазвачество - любимия прийом на недоброжелателните връстници. Те се учеха на организираност, на спокойна взискателност, на умението бързо да разпределят деловите роли, точно и лаконично да изразяват своите мисли и другите си делови качества. На педагозите се появиха не просто помощници, а млади колеги, разясняващи от позицията на ученика ставащото в класа, което е важно за сближаването на интересите на учителя и ученика на делова, творческа основа. Това забележимо заздрави обстановката, изби почвата изпод краката на тези, които са привикнали да лъжат учителите и другарите си, да бягат от отговорност, да мързелуват, да нарушават дисциплината.

    Разбира се, сближаването на децата с педагозите става сложно, не винаги по възходяща, имаше, има и ще има конфликти, кризисни ситуации. Но вече няма конфронтация. И едните и другите все повече започват да се осъзнават единомишленици, работещи по едно общо дело. Ще повторя мисълта прочетена при Хегел: "Само чрез осъществяването на велики цели, човек открива в себе си велик характер…"

    Децата не трябва да се възпитават по детски. Детето играе тази роля, която му предоставят обстоятелствата. Малката роля способства израстването на малък човек, мащабната, великата роля способства израстването на мащабна, велика личност.

    Зрелостта, отговорността, таланта не се получават заедно със зрелостното свидетелство, те идват в резултат на изпитанията на човека от обстоятелствата на живота, изискващи от него гражданска зрелост, отговорност и талант.

    На моята маса са току що получените данни от сравнителното изследване на учениците от Зибковското и други контролни училища, проведени в продължение на последните три години, под ръководството на кандидата на педагогическите науки В.Ф. Моргун. В Зибково с годините учение пораства взаимното разбиране с учителите, едни с други, нашите деца са по-комуникиращи. Света на техните интереси е по-широк, а открилите любимо занимание са повече. И най-важното е, че сред определилите себе си и своите интереси са много от горните класове. Значи, помръднали сме го от мъртвата му точка това проклето "не искам", което така ни измъчваше през тези години.

    Ще цитирам някои най-типични отговори на нашите ученици от горните класове на въпросите на анкетата, разработена от психолози. Попълваха ги всички учащи се, фамилиите не се посочваха.

    С какво настроение отиваш най-често в училище?

    - С радостно. В училище сме постоянно заедно, заедно работим…

    - Вървиш из училище, с един ще поговориш, с други - най-често настроението ми е приповдигнато.

    - Има, разбира се, преходи от много радостно към нормално и обратно. Лошо настроение в училище за последните години не помня…

    - Настроението ми се разваля когато в училище е мръсно. Имаме дежурство: сами чистим, мием. Обидно е, когато някой те подведе…

    - Ако имам лошо настроение се старая да не ходя в училището, за да не развалям настроението и на другите. Но това се случва рядко.

    - Настроението ти се разваля, когато се сблъскаш с безразличие, с равнодушие от страна на децата и учителите. Това се случва понякога.

    - Лошото настроение най-често е свързано с учителите. Когато се развикат. Или на думи са за експеримента, а на практика…

    - В училище ме радват приятелите, нашите отношения с учителите, самата обстановка…

    - Хубавото настроение, когато успееш да направиш нещо, интересна работа е имало, готвили сме се в училище за вечеринка, преглед…

    - Сутринта отивам в училище с приповдигнато настроение, ако предния ден, в час съм поработил добре сам и съм помогнал на някого. Получил съм заслужена оценка. Отиваш и предварително знаеш: днес също имаш настроение да поработиш…

    - Настроението се разваля, когато не ни разберат. Ние искахме да го направим сами, а не ни дадоха…

    Какво ви радва най-много в училище?

    - Отношенията между хората.

    - Общуването с другите хора, ако не го приемат като убиване на времето. При това работиш над себе си. Чувстваш, трябва да израснеш…

    - Все пак общуването с хората. От него произлиза като следствие и лошото и доброто. Но доброто при нас е повече.

    - Общуването в труда. Тук всеки веднага издава истинското си лице.

    - В училище с децата и с учителите можеш да разговаряш за много неща…

    - От нашето училище човек излиза много по-сериозен, по-добър, в него има много по-малко мръсотия… Грешки, разбира се, имаме, не винаги ни се удава да постигнем това, което ни се иска. Но когато успееш - на душата ти е радостно.

    Какво ви харесва да правите? Какво се стараете да правите със своите ръце?

    - Харесва ми, след зимния сън, всички заедно да чистим училищния двор…

    - Активно да общувам с хората. Преди всичко е интересно да мислиш, да разсъждаваш над взаимоотношенията между хората. Няма нищо по-интересно. По-рано: минават хора. И какво ми пука за тях? А сега знаеш, виждаш, опитваш се да разбереш всеки човек…

    - Заедно с учителите съм съгласна да се занимавам с всичко, а под тяхно ръководство - с нищо.

    - Харесва ми да довършвам всичко до край. Често се налага за това да насилиш себе си… Да отгледаш в себе си такова отношение е трудно. Не можеш да го отгледаш само. То е свързано с всичко останало: отношението към доброто, към злото, отношението към хората…

    - Да довършиш до края започнатото, макар и да е трудно, когато се получи, е много приятно.

    - Да общуваш с този, който по моите понятия е истински. Истински можеш да станеш. Само че за това е необходимо отговорно дело, в което да бъдеш привлечен.

    - Харесва ми физическата работа. Труда и спорта. Обичам да работя в къщи със своите ръце.

    - Да работя над себе си. Опитвах се и продължавам да опитвам да бъда по-спокоен, по-добър. Да не нервнича. Да се преборя с мързела си.

    - Активно да общувам с хората. В къщи обичам преди всичко да въвеждам ред…

    - Да работя над себе си. Понякога съм невъздържана. Мога да кажа нещо криво. Понякога съм скована…

    - Обичам да дежуря в класа. Вечерта след катедрите почистваме или рано сутринта. Всички влизат в чист клас. Приятно е.

    - Да правя нещо заедно с хората.

    - Да работя на катедрата.

    - Обичам да слушам гората. С часове мога да наблюдавам звездите. Увличам се от гледката на изгрева, на залеза…

    - Да наблюдавам природата. Гледаш през прозореца, когато вали дъжд и размишляваш…

    - Обичам да чета. Харесват ми Толстой, Пушкин, Лермонтов, Блок. Чета бавно. Разтягам удоволствието.

    - Да работя над себе си. Прекалено съм подвижна. Трябват много усилия за да се съсредоточа. Понякога избухвам. Стремя се към сдържаност.

    - Иска ми се не само да зная, това се разбира от само себе си. А да виждам по-широко. А за това трябва да знаеш повече, и повече да общуваш, и повече да четеш.

    - Моето най-любимо занимание е да слушам птиците, макар и не винаги да мога да ги различа по гласовете. Обичам музиката, особено Моцарт. В училище слушаме музика почти всеки ден.

    - Занимавам се със самовъзпитание. Понякога ми пречи не мързелът, а неподготвеността ми ли, какво ли? Искам да работя над себе си. Да бъда внимателен над хората.

    - Обичам заниманията на катедрите. Там учителите хем са същите, хем не са. Друга е настройката. Особено е интересно, когато вървиш с изпреварване от година. Така беше по математика, химия, физика… започваш да се самоуважаваш повече…

    Могат ли родителите ви да споделят всички ваши увлечения?

    - Не. Те имат друго образование. Друг живот. Но те се радват, когато при нас се получава нещо…

    Съобразяват ли се с вас педагозите в училището?

    - По-често се съобразяват, отколкото не…

    - Ние водим разговор като равни и с директора, и с завеждащия учебната част. Съветваме се, спорим.

    - Имаше случаи когато не се получава, както ни се иска. Но все пак се вслушват в нашето мнение.

    - На мен през цялото време ми се струва, че учителите са по-обидчиви, отколкото ние. С тях трябва да си по-предпазлив, отколкото с децата.

    - Колкото повече ни доверяват, толкова повече сме самите себе си: вярваме и повече правим…

    - Съветват се с нас, учителите се съобразяват с нашето мнение. Това е голяма работа…

    - Всичко, което правим в лагера, минава само през съвета, през бригадирите…

    - При нас формални събрания няма. Съобразяват се с нас…

    - Ние решаваме много сами, например, в бригадите. Не директорът на училището, а ние сами, бригадата решаваме кого да наградим за добра работа…

    Отговорите на децата не могат да не радват.

    И все пак, както и преди, на душата ми е тревожно. Мислено вървя по училището и виждам не само радостни, не само замислени или тъжни, но и празни очи. Не доработваме. Нещо не е взето предвид. Има някакъв пропуск в системата от нашите представи за бъдещото училище. И един ли е той?.. Минава марта на нашето израстване. Още вее хлад от неразбиране, ту тук, ту там лежат сивите петна на незнанието, неумението, и нашите достижения за сега са нестабилни, появяват се по цялото поле предстоящи битки за нови и светли начала на живота. Но всеки ден ние все по-ясно виждаме гъстите и буйни израстъци на нашата мечта. И това въображаемо утре, ставащо възможно след дълги години труд, става все по-видимо, дава ни сили да се надяваме, да вярваме и да градим.

Интернет ресурси




        • М. Щетинин Объять необъятное Записки педагога
          (книгата в оригинал, на руски)
          nsc.ru/~m1-way/shetin/oglav.php

        • Въпроси и отговори за Шчетинин
          yar.ru/educ/edu2.php

        • Много текстове за училището в Текос, препратки и указания за смъкването на 4-те филма за него
          asia.ru/forums/topic_14004.phpl&sid=b667ae47f6af9df0417539f9d4284805




        • Родовая школа Щетинина – Снимки от училището и уроците – потопяване по математика
          eoflife.ca/tekos
          eoflife.ca/tekos/05_03/pogr2.php




        • Школа Щетинина. Москва - Текос. далее везде...
          ib.ru/e/ekoposelenie_l/tekos.shtml