Geum.ru

Михаил Петрович Шчетинин Представяне от Йосиф Йоргов www yosif net Това е велика книга

Вид материалаКнига
16.Образът на бъдещето
Подобный материал:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23

16.ОБРАЗЪТ НА БЪДЕЩЕТО


    Ние често казваме: образа на неговия живот, образа на неговото поведение. Казвайки това, разбираме, че всеки живее по образ, система от представи за себе си, на своето поведение в средата на другите. А кой е изградил този образ? Самия му носител и обкръжаващите. По-точно, не просто обкръжаващите, а тези, на които е повярвал. Да, ние виждаме себе си с очите на тези, които вярваме, така или иначе синтезираме тяхното мнение в себе си. Ние попиваме в себе си това, което ни се струва необходимо, сравнявайки себе си с другите, поправяме, потягаме, почистваме. Настройваме се основно по изискванията на този, когото смятаме за авторитет. Изработваме с времето определено мнение за своето "аз", за това, как трябва да се действа в този или в онзи случай, ние забравяме, кога и при какви обстоятелства сме творили своя образ, създавали сме вътрешното си усещане, което е определило съдбата. В най-добрия случай помним само преломните моменти, рязко променили нашето самосъзнание.

    А "мъничкия плюс" и "мъничкия минус" забравяме. Но ако помнехме този процес на "лепене" на своя образ, щяхме да осъзнаем, как удар след удар, парче след парче, великият скулптор - живота, ни сътворява. Възможно е, ние бихме изменили съществено нещо в себе си. Нашия живот е съавторство, взаимодействие на нашия "аз" с другите, със средата, която ни обкръжава. Нашето "аз" не е нищо друго, освен синтез на приети в себе си критически или некритически определени качества на другите. Много нещастия, точно така както и успехите, достиженията, израстват от този образ. През ученическите години водещ архитект или скулптор е призван да бъде учителят. А главните му съавтори са децата, целия училищен колектив плюс цялата обкръжаваща училището човешка и природна среда.

    Както и на всеки творец, на учителя му е необходимо да си представи творението си. Колкото то се вижда по-ясно в главното и в детайлите, толкова по-целенасочено върви творчеството. С времето картината се уточнява, внасят се корекции, тя трябва постоянно да присъства във въображението на автора. Добрия учител вижда своя ученик в нещо като три проекции: минало, сегашно и бъдеще.

    Бъдещето - съвършения образ, където набелязаните от учителя заложби, тези или други психологически свойства на личността са доведени до най-високо ниво на развитие. Сегашното - това, което имаме сега реално. Миналото - това, което е било да сегашното.

    Вглеждайки се заедно с ученика в неговото настояще, педагогът помага на детето да види измененията, тенденцията на растеж, да ги съпостави с това, какво е било и какво ще бъде, планира по-нататъшните действия. Да се предвиди бъдещето, да се мечтае за него, да се действа съобразно с мечтата - това е незаменимото гориво и възпитание, и самовъзпитание. Педагогът може да постигне най-висш възпитателен ефект, когато заедно с ученика мечтае и се приближава към мечтата. По-точно, насочва процеса на растеж на ученика, пробужда към действено, активно самостроителство, самоусъвършенстване, в съответствие с неговата представа за идеалната човешка личност.

    Мечтата отваря перспективата, нейната висота мобилизира силите, закалява волята, характера. Но става дума не за празна, безпочвена мечта за построяването на въображаемия "аз" от наличните дадености, от своеобразността на личността. Учителя забелязва и най-дребните първи израстъци, първите микроелементи на бъдещия, на прекрасния човек. Трябва да го гради от доброкачествена "суровина", да премахва всичко негодно, слабо, пречещо на здравия растеж.

    Без съзнателна активност на самия човек в изграждането на собствената си личност не може да има възпитателен процес. И не трябва да се маркират нашите намерения. Педагогът е дошъл в училището, за да помогне на ученика да стане човек. Но в това не може да се постигне нищо с принуда, а само с пример на съвместна борба за по-доброто във всеки.

    Ето каква, според моето мнение, трябва да бъде нашата педагогическа позиция: "Ние заедно ще се борим, заедно ще живеем, заедно ще работим над себе си, ще се борим сега и ще се готвим за утрешната, още по-напрегната борба за най-святата мечта на човечеството: комунизма. И заради щастливото бъдеще на нашия народ, на народите по земята, ние ще започнем да работим над усъвършенстването и укрепването на своите сили". Акцентът трябва да бъде много точен: не "усъвършенствай се, израствай, а аз ще погледам, как ще го направиш и ще те подкрепя", а "ние ще бъдем заедно, задължени сме да растем заедно, защото сме отговорни за своята земя". Такава позиция премахва отчуждението и прави ученика борец още на старта на живота. Той не се готви за борба, а се бори още сега.

    Не вярвам в педагогическите проповеди. Аз вярвам в педагогиката на борбата, в борбата не редом с ученика, а заедно с него, рамо до рамо. Великият и вечен въпрос "защо?" ни поставя пред нас цел. За да не се объркаме в сложните, драматически проблеми на живота, учителят и ученикът трябва да се вглеждат в бъдещето, всеки път уточнявайки, усъвършенствайки неговия образ. Това е голяма, напрегната, изискваща систематически и целенасочени усилия работа. Опора на мечтата е марксистко-ленинското световъзприемане. Мечтата трябва да бъде радостна и светла. Помните ли: Чернишевски: "Бъдещето е светло и прекрасно". Мечтата е незаменим стимулатор на търсещата активност на човека, ако тя не е схематична скица, не е само контур, а ярка физически усещаща се картина, с която човека се е сраснал, като с реалност отложена във времето.


    При вас не се получи? Мечтали сте слабо или по един.

    "Душата моя, помня, от детските години прекрасното търси…"

    "Аз знаех само на една дума властта,

    Една, но пламенна страст…"


    Страстно търсила душата и се родил гений. Всеки намира в живота това, което иска да намери. Ако нашите деца търсят светлината, то те ще я намерят непременно. Важното в това търсене да има верен компас - мечтата. Учи другите и се учи сам да мечтаеш, да пренасяш себе си във въображаемото бъдеще, да виждаш своето бъдеще и на своя народ - това е един от най-надеждните и действени педагогически похвати. "Нашите наблюдения, беседите с децата и техните родители потвърждават, че тези, които се учат добре в училище, активни са в обществения живот, се отличават с по-развита способност да се видят в бъдещето. Аз имах много пъти възможността да се убедя в това, колко живителна е за младия ум мечтата, как се пробуждат способности в "неспособните", ако с тях се води систематическа работа по развитието на въображението и по създаването на оптимистичен образ на бъдещето." Търсете двигателя на развитието във вътрешната представа на човека за себе си и своето място сред хората, в програмата за живота му. Искате ли деца ви да живеят щастливо и интересно? Тогава мечтайте с тях. Искате ли да отгледате безстрашни борци за светлото, високото и доброто? Учете ги да мечтаят за светлото, високото и доброто. Искате ли да убиете личността? Убийте мечтата й. На мен ми импонира мисълта на Рьорих: "В вашия живот оставайте верни на Прекрасното, пазете ентусиазма си. Отглеждайте в себе си творчески мисли, не забравяйки, че по мощност нищо не може да се сравни със силата на мисълта. Действието е само израз на мисълта и затова сме отговорни не само за своите действия, а още повече за своите мисли. Давам ви жизнено важен съвет: имайте мисли чисти, изпълвайте живота си с несломим ентусиазъм и с това я превръщайте в постоянен празник. С усмивката на истинското познание внушавайте на децата вашето непобедимо желание да градите. Това е безкрайната верига на труда, усъвършенствания и благо ще ви доведе при Прекрасното."