Geum.ru

Михаил Петрович Шчетинин Представяне от Йосиф Йоргов www yosif net Това е велика книга

Вид материалаКнига
14.ОТ КЪДЕ ЗАПОЧВА УЧИТЕЛЯТ    Учителската задача
Смисълът на живота
Подобный материал:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   23

14.ОТ КЪДЕ ЗАПОЧВА УЧИТЕЛЯТ

   Учителската задача


Неведнъж съм се питал каква е причината грамотни, добре познаващи предметите си учители, да не могат да работят добре с децата. Такива колеги влизат в час, поправят грешки и пропуски, помагат на децата в работата им, но на другия ден се сблъскват отново със същите проблеми. Започват да нервничат, изпускат се, крещят; помагат и съветват отново, но тази картина се повтаря ли повтаря. Такива педагози са истинско мъчение за тях самите и за всички останали в училището.

Ето какво беше написал на страниците на в. "Комсомолская правда" един млад учител, относно правото си да бъде естествен в час: "Възможно е. Понякога преминавам границата и в моя речник се промъкват и не съвсем учителски думички, но в детската аудитория понякога наистина се налага да бъдеш клоун … В час, както и в живота, трябва да бъдеш искрен и жив…". Така е! Но преди всичко трябва да се погрижиш да има какво да изразиш искрено, естествено и живо. Ако моя колега имаше по-чувствителна душа, той по-рядко щеше да "преминава отвъд границата" и нямаше да допуска така лесно "неучителските" думички в речника си.

Киното през последните десетилетия, очевидно поради необходимостта от сближаване между учители и ученици, критикува с право прекалените учителски амбиции. То се опитва да лансира "другата" педагогика - основана на сътрудничеството между възрастни и млади - на мястото на онази „на маските и клишетата”. Това направление безспорно е хубаво, но за съжаление на екрана често виждаме "демократична" мижитурка, която, в своята „невинна естественост”, губи позициите си на педагог. В стремежа си да създадат такъв герой, авторите често разкриват един сложен и противоречив свят, където "доброто” е в изобилие, но не липсват и псувни. „Но не това е главното - твърдят те, - главното е любовта към децата.” Не-не! Хиляди пъти, не! Учителят не започва с любовта към децата, а с любовта към родината! Учителят е политическият ръководител на своя народ. Той е отговорен пред бъдещето му и трябва да е верен и безкомпромисен защитник на комунистическите идеали. Когато любовта към децата расте на основата на гражданската отговорност; когато същността на любовта към детето е същевременно грижа за духовното му извисяване и грижа за бъдещето на родината; само тогава можем да кажем, че пред нас е истински Педагог. Това не са просто поредните красиви думи. В тях се крие ключът към успеха на нашето дело, към несекващия извор на учителски талант.

Казваме, че животът е борба и че педагогът е този, който въвежда детето в живота, следователно педагогът въвежда детето в борбата. Основният въпрос тук е "В борба с какво и срещу кого?". Ако педагогът няма ясна представа за това, няма да го спасят нито активността му, нито неподправеността му. Макаренко не се е уморявал да повтаря, че учител извън политиката няма. Днес повече от всякога е важно да разберем, че главната задача на учителя е да се учи и да учи на комунизъм (повече в смисъл на равноправие и взаимно уважение, отколкото в смисъл на "диктатура на пролетариата", бел ред.). Ако си учител,  разполагащ с подходящи инструменти, да направиш урока си интересен е задължително. Отличното познаване на материята е също задължително, но не и достатъчно. Ще рече че да познаваш чудесно материята си и да правиш уроците си интересни, не стига, за да бъдеш добър педагог. Без знания и майсторство не бива дори да пристъпваш училищния праг! (Неграмотните учители - за съжаление има и такива - изобщо не ги разглеждаме!) Дори и да водиш добре часовете си, ако страниш от живота, ако борбата за преустройството на живота и света ти е чужда, това означава, че изпълняваш лошо учителския си дълг да извайваш личността на ученика. 

Смисълът на живота


„Ти си мой ученик, аз съм твой учител. Хайде да помислим заедно защо сме се родили ние с теб, защо живеем на тази земя, защо сме се срещнали, аз и ти.” Много е важно, преди да започнем да разясняваме ярко и аргументирано на децата, да намерим отговорите на тези въпроси за самите себе си. За проясняването на картината на живота и за намирането на нашата роля в нея са необходими не общи приказки, ами изстрадани, идващи от сърцето думи. Ние все още сме в търсене на тези думи и на тези отговори. Осмисляме всичко наоколо, напъваме паметта си, вглеждаме се в съдбите на онези, които не са сред нас. Търсим ги в дърветата и цветята, в морето, в звездите и в птиците. В поезията. Да, в поезията на живота! С достигането до нейните дълбини и до нейната истина, започваме да разбираме себе си и другите. Започваме също да разбираме какво се крие зад думите че "нищо на земята не преминава безследно". И идва изгарящото чувство за неразривната ти свързаност с всичко съществуващо на земята: ако настъпиш цвете или счупиш клонче, ще усетиш как губиш нещо вътре в душата си; причинената другиму болка, приемаш като удар към самия себе си. В живота е свързано ВСИЧКО! Докосването ти до едно нещо се отразява мигновено на друго. Учителю, нека отношението ни към природата и към другите да бъде както като към частици от цялото, като към равностойни части на вечността! Помни, учителю, напътствието на Гьоте: "При изучаването на природата вие сте длъжни, да възприемате винаги единичното като всеобщо! Няма нищо вътре, няма нищо вън, защото това, което е вътре, това е и вън. Така че схващайте незабавно откритата ви Света тайна.”

Как да съчетаем обаче своето аз с онова на другите и с общото за цялата природа? Как да направим това аз боеспособно, жизнено и органично? Къде е той, най-правилният път към хармонията? На това търсене, на откриването и утвърждаването на истината е била посветена цялата предшестваща човешка история. Колко живота са били прекъснати по този път! Колко сълзи и кръв са били пролети докато главните думи на земята не са станали: свобода, равенство, труд, братство, комунизъм. И през колко още неизброими изпитания ще премине човечеството в борбата си за тяхното възтържествуване?! Имаме ли право ние, учители или ученици, да останем спокойни встрани от този път? Имаме ли право днес да стоим в канавката на живота?

Когато намерим отговора на основния въпрос "Защо съществувам? Защо именно аз?", тогава ще си отговорим и на хилядите други въпроси. Ще разберем, че човекът е звено от веригата на поколенията, съединяваща минало, настояще и бъдеще. С осъзнаването на смисъла на живота започва възпитанието на личността. Оттук започва и развиването на чувството за съпричастност с делата и мечтите на нацията, на убеждението че мое и наше са неразривни. Достигането до същността на битието, рано или късно, води до размисъл за същността на човека. Откритието на Маркс че "... същността на човека е в съвкупността на всички обществени взаимоотношения", може да бъде ориентир на педагогиката в работата по цялостното оформяне на личността. През младостта доминира стремежът към самоутвърждаване, но само осъзнаването на истинската човешка същност открива пътя към пълната реализация на личното аз. Марксисткият мироглед трябва да стане основа на духовното извисяване на човека. Всяко дете трябва да може да вникне в реалността така че да почувства с цялото си същество, дълбоко в сърцето и в ума си, доколко неговото израстване, признание, разцвет на силите, на ума, на таланта, е свързано с мащаба на неговия труд в името на общата кауза и на преобразуването на обществения живот. Да бъдеш човек означава не да употребяваш, а да твориш живота, ДА ГРАДИШ ЗА ДРУГИТЕ! Марксистката формула за човешката същност не може да бъде разкрита просто с една беседа или лекция. Двайсетгодишният ми педагогически опит ме убеждава категорично, че за нейното разкриване допринася целият училищен живот: учението и труда, които са основани на принципа на комунистическата нравственост, на колективизма, на справедливостта и на общите духовни интереси на учители и на ученици.

Който се замисля над смисъла на живота, който не се уморява да си задава въпросите "какво съм аз?", "каква е мисията ми тук?", той рано или късно започва да разбира, че егоистът, който живее единствено за себе си, убива своето аз. Психиката на един егоист е безвъзвратно поразена от страхове и озлобление, които разрушават необратимо физическото, умственото и духовно здраве. Само този, който живее за хората, който им отдава най-доброто от себе си, който се стреми да утвърждава доброто и красотата в живота, познава истинското човешко щастие. В това е мъдрата диалектика на отношенията между наше и мое.