Geum.ru

Михаил Петрович Шчетинин Представяне от Йосиф Йоргов www yosif net Това е велика книга

Вид материалаКнига
10.Колективно търсене
Подобный материал:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   23

10.КОЛЕКТИВНО ТЪРСЕНЕ


    Завърши година от нашата експериментална работа. Започна втора. Резултатите от многократните проверки, наблюденията на уроците, ни убеждаваха в това, че учениците получават надеждни знания, усвояването на учебния материал върви успешно на всички уроци. Но напред бе трета година на обучение. Все по-сложна ставаше от клас в клас програмата, все по-обширен учебния материал. Ето защо помолихме учените от Института за хигиена на учениците и подрастващите на Министерството на здравеопазването на СССР, прецизно да провери нашия режим, макар и когато го разработвахме, да се съобразявахме с препоръките на хигиенистите и лекарите. Ние с вълнение чакахме, какво ще кажат учените, независимо от това, че със собствените си очи виждахме високата работоспособност на децата, тяхната, без преувеличение, 100% активност през целия учебен ден. В края на септември 1976 година учените пристигнаха.

    Проверката за целесъобразност на режима премина ежедневно в течение на седмица в два експериментални класа след първия, третия и последния шести час. Изследването се извършваше по метода на коректурните проби.

    След първия, третия и шестия часове, на децата раздаваха листи, запълнени с плътни редове хаотично разположени букви. Всеки, който получеше такъв лист, по указание на експериментаторите, една от буквите да се зачеркне, а друга да се подчертае. Отчиташе се времето - 2 минути. Количеството забелязани букви и допуснати грешки, беше показател за съсредоточеност на децата, а следователно, за нивото им на работоспособност през тези часове, когато се провеждаше изследването. Събраните данни учените откараха в Москва за обработка. Оставиха ни камарка коректурни таблици, за да можем сами да правим наблюдения през годината. След месец получихме писмено заключение на учените за резултатите от проверката на нашия режим: "Нивото на работоспособност на учащите се в експерименталните класове, след последния, шести час, е два пъти по-висока по сравнение с нивото на работоспособност на децата от същата възраст след последния четвърти 45-минутен час."

    Невъзможно е да се предаде чувството на радост, което изпитахме, четейки това неголямо, поместено на една фирмена бланка заключение, подписано от зам. директора на института С.М.Громбах. То изигра огромна роля в укрепването на нашата вяра в победата.

    През тази учебна година, ние по съвета на учените, проведохме още две изследвания на нивото на работоспособност на нашите деца за през целия учебен ден и цялата учебна седмица. Едното изследване бе направено през ноември 1976 година, другото през февруари 1977 година. Резултатите показаха, че най-високо ниво на работоспособност учащите достигат, през всички дни на седмицата, преди четвъртия час, след шестия час нивото се понижава, но остава по-високо от изходното, наблюдавано след първия час. Интересно е да се отбележи, че през ноември и през февруари, учащите показваха по-висока работоспособност в събота, отколкото в понеделник. Най-високото ниво през седмицата, бе различно в различните класове, но се забелязваше тенденция за повишаване до средата на седмицата (сряда, четвъртък) и към края (петък). По този начин се натрапваше извода: а) учебната структура, построена на принципа за смяна на видовете дейност, състояща се от 30 - 35-минутни часове, не само предотвратява понижаването на нивото на работоспособност на учащите се в течение на целия учебен ден, но дори способства за повишаването й от първия час към последния; б) ако при 45-минутните часове се наблюдава рязко намаляване нивото на работоспособност вече при четвъртия час, то при новия режим четвърти-шести часове се оказват по-ефективни, отколкото първи-трети.

    Обаче, ние обърнахме внимание и на това, че нивото на работоспособност през различните дни, не е еднакъв. Какво е това? Седмични биоритми? Но кривата скачеше ту нагоре, ту надолу, съвършено произволно. Можеше, например, в един клас от понеделник до сряда, да върви нагоре, а в друг, обратно, да върви надолу. Кривата можеше да си "позволи", в един клас, да бъде значително по-високо в събота, отколкото във вторник, а в други да бъде по-високо във вторник, отколкото в събота. Още преди да направим коректурните изследвания, учителите обърнали внимание на това, че учащите се могат да бъдат на най-високо ниво на активност и съсредоточеност след един час, а след друг, напротив, показват забележимо понижаване в продуктивността на учебния труд. При това, това можеше да се случи след всеки час. Предположения, догадки ние, разбира се, имахме, но всичките те искаха експериментална проверка. Така, преподавателката по музика Татяна Георгиевна Шенгереева, отдавна забелязала, че втори експериментален клас, най-често е по-малко активен в петък. Но другите педагози работещи с тези деца, напротив, отчитаха в петък, в своите часове, висока работоспособност. Да е виновна методиката на преподаване? Но във всички други дни при Татяна Георгиевна било, както тя казва, "всичко нормално". Тогава ние решихме да търсим причината не в самия час, а в предшестващия. А предшествали са го в петък междучасие и час по четене… И тук възниква мисълта: не е ли причината в това, че на уроците по четене се напряга много повече слуха, отколкото на уроците по писане, математика? Ако е така, то музиката не може да бъде контрастен вид дейност за четенето. Припомних си опита от работата в Кизлярското музикално училище. Тогава ние използвахме, като един от методите за развитие ма музикалния слух, изразителното четене на стихотворения, откъси от произведения на художествената литература, стараехме се по-дълбоко да разкрием интонационното богатство на текста. Нормално възприемаме, например, такива думи:

    "Заслушайте се, как звучат стиховете:


    Бурята небето с мъгла покрива.

    Въртейки снежни вихри.

    Ту като звяр завие,

    Ту като дете заплаче…"


    Но какво да гадаем? Помолих К.П.Никиташева, учителката на втори клас, вместо четене преди музиката да постави в програмата за петък математика или писане. На Татяна Георгиевна не казахме нищо.

    - Е, как мина днес часа? - я попитах в петък след урока по музика във втори клас.

    - Днес като че ли всичко беше в ред, - отговори тя.

    До следващия петък беше далеко, а до следващия час по музика, имаше два дни. И ние с Клавдия Петровна решихме още един път да проверим нашата догадка. Само че сега вместо математика, която обикновено стоеше преди музиката в понеделник, ние поставихме в програмата четене. При това помолих учителката да почете с децата повече стихове.

    - Как са работите днес при вас? - попитах Татяна Георгиевна след часа по музика във втори клас в понеделник.

    - Знаете ли, днес са някак разсеяни. Вероятно понеделника е причината.

    В сряда ние с Клавдия Петровна направихме същата размяна, както в понеделник, но решихме и да усложним експеримента - поставихме часове по четене не само преди музиката, но и след нея. В сряда Татяна Георгиевна отново беше недоволна от часа: "Нещо са се разстроили моите деца", - отговори тя на моето: "Е, как е?"

    Със същия урок се канех да отида и при Клавдия Петровна, но тя сама дойде при мен в кабинета ми.

    - Знаете ли, това е невъзможно! Не съм ги виждала никога такива. Въртят се, разсейват се. Все едно, че са други деца. Не изкарах часа до края, пуснах ги да се разходят.

    Така ние се убедихме, че не трябва да усъвършенстваме учебния процес единствено по хоризонтала, т.е. да се занимаваме единствено с повишаване ефективността на самия урок. Трябва да се усъвършенства учебния процес и по вертикала, т.е. да се търси най-изгодното за познавателната дейност на децата съседство на предметите. Педагозите все повече се учеха да разглеждат своя урок като звено от взаимосвързана и непрекъсваема верига.

    Ще приведа запис на разговора между учителите на едно от съвещанията, посветено на експерименталната работа.

    - Михаил Петрович! Дайте да сложим физкултурата последен час в програмата. Понякога съм принудена да се занимавам с нещо, от което вече отвикнах: дисциплината, - развълнувано каза В.Г.Ринзина.

    - Не бива да се поставя физкултурата като последен час, Валентина Григориева, - опитвах се да я убедя аз. - Обратно, трябва да слагаме този предмет в началото или в средата, не в края. Иначе ще е вредно за физическото и умственото здраве.

    - Но разберете, на мен ми е трудно да работя след час по физкултура, - не отстъпваше учителката.

    - Това е друга работа. Трябва да разберем какви са причините за това "трудно". Как при вас, Клавдия Петровна, вървят заниманията след час по физкултура? - попитах Никиташева.

    - При мен е обратно, много добре вървят заниманията след час по физкултура. Дори ми е странно да чуя, че физкултурата пречи.

    - Досещам се в какво е причината, - неочаквано стана А.Т.Алипова, която водеше часовете по физкултура в класа на В.Г.Ринзина. - Това е моя грешка. Знаете, все пак 30 минути са непривични. За физкултура това време е малко. Налага се да се прекъсва урока близко до неговата кулминация. Затова децата отиват в следващия час възбудени.

    - Може ли да кажа две думи? - попита директора на спортната школа М.Г.Иванов.

    - Да-да, разбира се, кажете, Михаил Григориевич. Вашето мнение, не само като директор на спортната школа, но и като преподавател по физкултура в класа на Клавдия Петровна, е много важно за нас.

    - Александра Тихоновна е права, - започна Михаил Григориевич. Ние не се побираме в тридесетминутките, ако водим урока, както правехме това по-рано, при 45-минутния режим. Аз също, когато започнах да работя с експерименталния клас на Клавдия Петровна, мислех, че за физкултура 30 минути са недостатъчно. Но реших да пренебрегна своето мнение до тогава, докато не се уверя в това окончателно. И все повече се убеждавах в слабостта на моята позиция. Ако 45 минути са уморителни за умствена дейност в часовете по математика, то защо това време да не е уморително за умствена дейност в часовете по физкултура? Нима мускулно-двигателната активност не е работа на мозъка? Това означава, че и за физкултурата продължителността на урока не трябва да е по-голяма от 30 минути. Помня как се чувствах, когато се връщах от тренировки. Прибирах се в къщи и лягах да спя. След тренировки въобще не ми беше до занимания с книги. Мозъкът ми се намираше във вяло, полусънно състояние. Изобщо, стана така, че не започнах да мисля над това, как да докажа, че е невъзможно да се проведе добър час по физкултура за 30 минути, а над това как да се проведе добър час за 30 минути. При мен и сега не се получава всичко, както ми се иска, но все пак се побирам в краткия час. Вчера бях в часа на Валентина Григориевна. Видях оборудването на кабинета, видях, как това оборудване и позволява да не губи нито минута напразно. При нея всички работят през целия час. А какво се получава в часа по физическо? Реших да проверя, колко се занимава един ученик с "чисто" движение. Бях в часовете не само в нашето училище. Зная, че много време при нас се изразходва нерационално, но да се получи такъв резултат, какъвто аз получих! На всеки ученик от горните класове излезе средно едва по 12 - 18 минути. И това е от 45! Останалото време минава в чакане на своя ред при този или онзи уред. Представяте ли си, какъв обем от време не се използва? Физкултурата е час на движението. А ние го превърнахме в час по гледане: два три ученика изпълняват, а останалите седят или стоят и гледат. Запалянковци отглеждаме! Затова трябва така да оборудваме своите зали, че през целия час всеки ученик да се движи, а не да "преживява" на пейката. И с това ще се заемем през лятото. Накратко, 30 минути стигат, ако ги използваме рационално, ако преустроим по нов начин цялата организация на часа и методиката му на провеждане.

    Михаил Георгиевич каза повече от "две думи", но никой не го прекъсна, защото каза важни за всички неща, за това колко още възможности за усъвършенстване имаме. Ние започнахме да разбираме, че първите години на експеримента - не е това училище, за което мечтаем, това е само предварителна репетиция.

    Скоро М.Г.Иванов започна активно да пропагандира използването на музика в часовете по физкултура, като едно от отличните средства за "настройка" на организма на мускулно-двигателна активност и не по-малко ефективно средство за "изваждане" на учениците от емоционално възбуждане. Музиката - това е треньор, който още в съблекалнята започва да работи с децата, подготвяйки ги за първите минути на часа. Движението - това е живот, това е радост! Това "казва" и музиката. Часа децата започват с "включена" в двигателната активност нервна система. След часа те продължават още известно време да са в състояние на нервна възбуда. И отново музиката е незаменима - спокойна и тиха.

    Така непрекъснато вървеше колективното търсене на пътища за усъвършенстване на учителския труд, а значи и на труда на учениците. Много отдавна известни истини, като че ли за първи път се откриваха и ставаха лични убеждения. Нима не знаехме, например, че ефективността на умствения труд зависи от бодрото и оптимистическо настроение? Знаехме. Но това известното истински открихме едва тогава, когато се убедихме, как нервозността, хъса на учителя в своя час, пречеше на работата на другите учители. Взаимоотношенията между учител и учител, между учител и ученик, ученик и ученик станаха за нас предмет на особено внимание. Директорът на спортната школа говори за това, че часа по физкултура започва преди часа. Това е вярно не само за физкултурата. По пътя към училището приятелки се скарали, някой казал обидна дума, всичко на всичко една дума, а в часа неточност в отговора, липса на внимание, грешки. В междучасието блъсканица, суматоха, вопли - в часа приказливост, "празни" очи, неразбираеми обяснения, а значи утре е възможна беда от незнание…

    Усъвършенстването на учебния процес в експерименталните класове не само по хоризонталите, но и по вертикалите ни даваше възможност с ум и сърце да разберем: в изключително сложния организъм на училището няма дребни неща, хармоничната работа на колектива зависи от всеки от нас.