Михаил Петрович Шчетинин Представяне от Йосиф Йоргов www yosif net Това е велика книга
| Вид материала | Книга |
| 9.Експериментът продължава |
- Автоматизированные комплексы обнаружения радиоизлучений акор нтц «Квант», 41.67kb.
- Тайна сия велика есть. Вопросы и ответы о семейной жизни, 2516.33kb.
- Тайна сия велика есть. Вопросы и ответы о семейной жизни, 2579.83kb.
- Top20. Лучшие мультфильмы мира. Результаты мультипликационного фестиваля, 881.85kb.
- Михаил Ульянов: путь в артисты, 95.82kb.
- Лекция Visual Studio. Net, Framework. Net, 158.46kb.
- Николай Васильевич Гоголь Утро делового человека I кабинет; несколько шкафов с книга, 79.85kb.
- Валерий Васильевич Лунин, декан биологического факультета Михаил Петрович Кирпичников,, 160.56kb.
- Информационный бюллетень московского онкологического общества. Издается с 1994 г общество, 184.55kb.
- Информационный бюллетень московского онкологического общества. Издается с 1994 г общество, 284.71kb.
9.ЕКСПЕРИМЕНТЪТ ПРОДЪЛЖАВА
През май 1976 година, обсъждайки резултатите от работата на К.П.Никиташева, ние стигнахме до извода за целесъобразността от продължаване експерименталната работа във втори клас. Освен това, беше решено да се провери новата структура на учебния ден в още един първи клас. От септември 1976 година се очакваше започването на два първи класа. По такъв начин се появи възможност да се сравнят резултатите от експерименталното обучение с обичайното. Експерименталния първи клас взема Валентина Григориевна Ринзина, а "обичайния" - Евгения Михайловна Наумова. И двете учителки имаха повече от 20 години педагогически стаж. Класовете се комплектоваха като се отчиташе местожителството на учениците и учителя, за да се облекчи контакта както с учениците така и с родителите. В експерименталния клас постъпиха деца основно от Черемошино и Ясни Зори, тъй като повечето систематично посещаваха детската градина, а новата структура на учебния процес и по видове развивана дейност и по време на всяко занятие, беше като продължение на работата, започната в детската градина.
Анализирайки опита на К.П.Никиташева, която за година "опипа" разни варианти за структура на учебния ден, ние избрахме следния режим. Вместо шест 35-минутни часове (по сравнение с изходния вариант) - пет 30-минутни и един 35-минутен. Не достигаше един допълнителен урок по трудово обучение и два по изобразително изкуство. Последното "съкращение" беше принудително. Работата бе в това, че за нас се оказа сериозен проблем, през тези години, да намерим педагози, които да могат от рисунка през художествен труд, художествено конструиране и моделиране, да се доведе ученика до техническо творчество. Едва през 1978 година ни се удаде да срещнем тези, които търсихме толкова дълго време, това бяха випускниците на Харковския художествено-промишления институт Александър Золотарьов и Валентина Оксьон. Младите специалисти се увличаха от проблема за развитието на творческата активност на човека и затова с голям ентусиазъм се съгласиха да участват в нашите търсения.
| Часове | Предмет | Редува се в други дни с предмета |
| 8.30 – 9.00 | Математика | Руски език, четене |
| 9.10 – 9.40 | Музика | Изобразително изкуство и труд |
| 9.50 – 10.20 | Математика | Четене, руски език |
| 10.20 – 10.40 | Четене | Математика, руски език |
| 10.40 – 11.25 | Голямо междучасие | Лека закуска |
| 11.25 – 11.55 | Спортни игри | Хореография |
| 12.05 – 12.35 | Руски език | Четене, математика |
| 12.35 – 12.55 | Обяд | Обяд |
| 13.00 – 14.00 | Разходка | Разходка |
| От 14.00 | Свободно време | Занимания по интереси |
Не е трудно да се забележи още едно изменение в структурата на учебния ден в сравнение с изходната: добавен е час от "интелектуалния цикъл", като резервен. Това бе направено по молба на учителите, ако "случайно не се поберем в тридесетминутката". Този час се използваше и за математика, и за писане, и за четене, в зависимост от това как децата усвояваха учебния материал. Структурата на учебния ден с резервен час се проверява в продължение на две години. В началото резервния действително бе своеобразен авариен запас, защото не беше лесно в действителност на учителя, привикнал в продължение на много години да работи на 45-минутен режим, да се преустрои на краткия час. Но времето минаваше, тридесетминутката стана навик, постепенно се връщаха в учителя увереността, вярата в своите сили, резервния час започна все повече да изпълнява функциите за повтаряне и затвърждаване на преминатия материал. Обобщавайки в 1978 година, опита от нашите три години експериментална работа, В.Г.Ринзина в своето изказване пред Областния институт за усъвършенстване на учители подчертава: "Ние се стараем така да организираме часа, че всеки ученик, всяка минута, да се занимава с някаква работа… Такава стройна организация при 45-минутния режим е възможна в първия, най-много и във втория час, защото зради силната напрегнатост на работата в един час, се налага после да се заплаща с намаляване на вниманието, и като следствие, намалена продуктивност на учебния труд през следващите часове. Тридесетминутните часове, а така също и цялата структура на учебния ден, построена на принципа на редуване на видовете дейност, дават възможност да се запази високото ниво на организираност на учащите се, висока продуктивност на учебния труд през всички часове…"
Съкратения урок обуславя повишени изисквания към неговата организация. Един от пътищата за повишаване ефективността на урока ние виждахме в доброто техническо обзавеждане на кабинета, с обезпечаването на учителя с необходимите нагледни и учебни пособия, с дидактически материали.
През лятото на 1976 година В.Г.Ринзина реконструира своя клас-кабинет. Подвижни черни дъски по цялата ширина на класната стая, подвижни вертикални касети за съхраняване на нагледните пособия, сандъче за букви и цифри, демонстрационен шкаф, магнетофон, грамофон, телевизор, киноапарат с екран ЛЕТИ - всичко това акуратно вградено по неин проект в бяла пластмасова секция от ръцете на съпруга й.
Учителите бяха постоянно настроени на търсенето на нови средства, позволяващи да се икономиса време, активизиращи мисленето на децата, да направят уроците по-разнообразни и интересни минутите на общуване. Педагогическото взаимодействие, взаиморазбирането станаха отличителна черта на нашия колектив. "Как ще обясните тази тема? Елате при мен в час, може би ще подскажете… Ида при вас за съвет… Как бихте постъпили в такава ситуация? Знаете ли, какво съм намислила…" - все по често звучеше в учителската стая.
Днес трудно можем да си представим какво означава да се научим да работим в синхрон. Най-малкото положително следствие е в пъти повишаване творческите способности. Но нали намаляването на дисхармонията между хората ще намали дори и престъпността. Но днес се е установило трайното убеждение, че е невъзможно без престъпност. Наистина ли е така?
Ето, например, записа на един от уроците по математика на В.Г.Ринзина в трети клас. Бързия темп, точност и обмисленост на всеки детайл, непринуден, игрови похват, висока активност на всички деца, разнообразни методически прийоми - това са характерните черти на педагогическия почерк на тази учителка.
В началото на урока В.Г. Ринзина прочете задачата: "Възрастна жена купила 4 метра плат, платила за тях 24 рубли. Останали й 35 рубли, тя решила да купи още 7 метра от същия плат. Но бабата не могла да пресметне, ще й стигнат ли парите или ще се наложи да добави. Тя помолила своя внук Коля да пресметне. Коля помислил малко и казал: "Ще стигнат! Дори ще остане и за сладолед…" Ами ако Коля е сгрешил? Дайте да проверим устно сметките му. Учителката записва условието на задачата на дъската: 4 м = 24 руб. 7 м = ?
След кратка пауза всички вдигат ръка.
- Олег! Какво е твоето мнение?
- Коля е сгрешил! За да купи 7 метра плат, на бабата са нужни 42 рубли.
- А вие деца, как мислите - обърна се към класа учителката.
Всички деца като по команда, вдигнаха картончета с правоъгълна форма, обръщайки към учителката зелената им страна.
- А ето у Вася жълт сигнал, обясни, моля ти се.
- Ние не решихме до край задачата! Трябва да кажем на бабата, че не й достигат още 7 рубли.
- Правилно, Вася! Ние с вас, деца, забравихме за това, че тя има 35 рубли. Но как вие пресметнахте, че 7 метра струват 42 рубли? Кой иска да докаже верността на своето решение? Ала Мягких, заповядай…
- За 4 метра плат бабата платила 24 рубли. Значи, метъра струва 6 рубли. 24 делим на 4 и получаваме 6. Бабата иска да купи 7 метра, следователно са й необходими не 35, а 42 рубли: 7 умножаваме с 6 и получаваме 42. Затова тя трябва да потърси още 7 рубли, 42-35=7.
- Съгласни ли сте деца с този резултат? - попита класа Валентина Григориевна. - Ала, всички ти дават зелена светлина! Много добре! Браво, деца! А сега да проверим верността на вашето решение по друг способ. Чрез съставяне на уравнение. Отговорете ми на следния въпрос: значението на кои величини влизат в тази задача? Вова!
- Две значения за количество - 4 метра и 7 метра и едно значение за цена - 24 рубли.
- Вашето мнение? - обърна се учителката към класа. - Володя получи зелена светлина. А какво ни е неизвестно? Лариса!
- Неизвестна величина е стойността на 7 метра.
И отново децата потвърждават със зеления цвят правилността на отговора. Учителката отваря една от дъските на стената-шкаф. На обратната й страна има таблица:
| Цена | Количество | Единична цена |
| 24 рубли | 4 метра | Х |
- Съставете в своите работни тетрадки уравнение. А Сашо ще направи това на дъската.
Сашо бързо излиза на дъската и пише на скритата от класа страна своето решение.
- Готов ли си, Сашо? Покажи на децата своя труд! - усмихвайки се, казва учителката. На дъската е написано:
24:4 (руб.) - цена на плата
х 7 (руб) - ( )
х 7 = 24:4
х 7 = 6, х = 6 х 7, х = 42
Отговор: 42 (руб.)
Децата вдигат зелените правоъгълници.
- Браво, Сашо. И вие деца се справяте много добре! А сега, за да не изпада никой от вас в положението на Коля, ще решим още задачи подобни на тази. Но решаваме направо чрез съставяне на уравнение. Задачи с номера 359, 360, 361. Първата решаваме устно. Ина, прочети на глас условието на задачата.
Ина прочита задачата, децата четат заедно с нея по учебника за себе си. Четенето е завършено. Ина уверено обяснява на децата етапите и решението на новата задача. Получава зелена светлина, радостно се усмихва и си сяда.
- 360-та, кой иска да я реши на дъската? - пита Валентина Григориевна.
Гора от ръце. Посочените от учителката деца записват решението на скрити от останалите страни от дъската. Останалите решават в работните си тетрадки. От време на време някой вдига синьо картонче. Валентина Григориевна отива при него и му дава допълнителна задача. Завършат с решаването учениците на дъската. Мълчаливо отварят към останалите своите решения и също се отправят за своите картончета.
- Деца! Да видим дъската!
След няколко мига светва зеленото. Задачата е решена вярно
Класът решава още една задача, примери. Децата работят съсредоточено, весело.
- А сега минутата на шегата: седем братя имат по една сестрица. Колко са всичките деца в семейството? Вова Румянцев…
- Четиринадесет!
- Вова, погледни назад, всички деца са ти дали червено. Андрей, какво е твоето мнение?
- Осем, - отговори Андрей и започна делово да обяснява: - В задачата е казано, че седем братя имат по една сестра. С други думи, една сестра на всички…
- Наистина, една е сестрата. За всички братя - една сестра. - зарадвано и звънко завика Володя. Децата се разсмяха.
- А сега, смятане на ум, пригответе "светофара", - Валентина Григориевна отвори крайната дъска, на която в четири колони с цветен тебешир бе написано:
15+28= 46-27= 15х3= 64:4=
35+29= 52-26= 7х2= 51:17=
Учителката показва с показалката на един или друг пример, децата отговарят. Всеки път след отговор те включват в своя "светофар" една или друга светлина. Най-често зелената.
Но ето, учителката прибра показалката и отвори една вратичка от секцията. Децата, без да чакат команда, отвориха работните тетрадки. Щракване, и в класа се разнесе записания на магнитофон глас на учителката: "Внимание! Математическа диктовка. Пет да се повтори пет пъти. Девет да се увеличи четири пъти. Делимо - тридесет и две, делител - четири. Да се намери частното на числата 42 и 7. Да се намери произведението на числата 9 и 9. Шестдесет и три да се намали седем пъти. Слушайте внимателно: сумата от числата 27 и 3 да се увеличи тринадесет пъти". Докато децата пишеха, Валентина Григориевна вече чертаеше нещо на дъската. В ръката й бе учебника по руски език, - готвеше се за следващия час. От магнитофона се чу: "Край, деца. Диктовката свърши. Вярвам, че всички сте се справили с нея. Предайте тетрадката си на дежурния по клас и отивайте да почивате. Пожелавам ви успех през следващия час." След това се разнесе мелодията на песента на А. Пахмутова. "Орлетата се учат да летят!"
В класа остана само дежурния за изпълнение на задълженията си, задължителни за всяко междучасие: проветряване на помещението и забърсване на праха. Докато децата се занимават с хореография, изобразително изкуство, спорт, труд, музика, педагозите от експерименталните класове успяват да проверят работните тетрадки на всеки ученик по всеки предмет. Бележките си децата ще разберат след часовете, по време на ежедневния анализ на резултатите от деня. Такъв анализ дисциплинира учениците, всеки от тях чувства на себе си постоянно внимание, може да сравни своите успехи с постиженията на другарите си.
Ето още един урок - урок по хореография във втори експериментален клас на Клавдия Петровна Никиташева. Този необичаен урок е наречен "Кокиче". Преди да ви поканя в голямата танцова зала на хореографското училище, няколко думи за тази обстановка в която се раждаше "Кокиче".
Кокичето е вписано в червената книга. "Пионерска правда" обявила за провеждането на всесъюзна операция "Кокиче". Общото събрание на педагозите и учащите се от нашето училище реши активно да се включи в нея. Съвета на училището прие постановление "За мерките по защитата от унищожаване на кокичетата в горите на колхоза "Знаме". Бяха създадени допълнителни отряди на зеления патрул. Децата направиха карта на местата с кокичета и поеха усилената им охрана. Вестника на младите натуралисти "Рябинушка", посвети един от своите броеве изцяло на кокичетата. Комсомолците и по-големите пионери проведоха в всички класове беседа на тема "Пазете цветята", където подчертаха не само възпитателното значение на цветята като извор за човешката душа, но и тяхното огромно значение за живота на Земята въобще. Педагозите в часовете по биология и природознание обясняваха важните процеси за жизнеността на луковичните растения, към които принадлежи и кокичето, протичащи в зеленото им стъбло.
И като резултат от цялата тази работа се роди урока "Кокиче". Главни негови творци станаха балетмайстора О.Ф.Коновалова, концертмайстора, преподавателката в музикалната школа И.В.Корпенко и учителя по литература С.Борищук.
Звучи музиката на П.И.Чайковски от цикъла "Сезоните на годината" - "Кокиче". Света Никиташева с синя лента в светлите бухнали коси, сама приличаща на кокиче, чете:
Отначало полека
Зелено краче показа,
След това се протегна
С всички свои сили малки
И тихо попита:
"Виждам време топло и ясно.
Кажете, истина ли е, че пролет е вече?"
- Вие, навярно, се досещате, че това са стихове за първото цвете на пролетта, за малкото бяло кокиче. Ето, той поглежда из под белите островчета сняг, клати главица от лекия пролетен ветрец, радва се на първите слънчеви лъчи. Вие сте дошли в гората и поглеждайки кокичето сте застинали в изумление…
Децата, слушайки думите на учителката, заразявайки се от настроението на музиката, със свободна импровизация на движенията на ръцете, на цялото тяло, изобразяват кокиче, протягащо се към ласкавите лъчи на слънцето. Олга Фьодоровна внимателно следи за изражението на лицата, за всяко движение на децата. Тя се опитва да разбере, какво чувстват, какво преживяват артистите.
- Сашо! Освободи корпуса. Нали сега си кокиче, лек и изящен. Ти израстваш, протягаш се към слънцето. Весел гъвкав ветрец огъва твоето стъбло… Олга Фьодоровна ходи между "кокичетата", стараейки се да им помага в импровизацията.
- Много добре, Ира! Само ръцете си - твоите листенца - не ги сгъвай, не ги крий. Те също са пълни с живот, с жаждата да живеят.
- Кокичета! А какъв въздух! Колко светлина има в него и горска свежест! Колко е хубав живота! Всяка ваша клетка, - продължава балетмайстора, - всяко клонче на дърветата, птиците, малката току що пробудила се мравка, самата земя - пеят великата песен на живота!
Мелодията замлъква.
- Вие бяхте великолепни кокиченца! - казва Олга Фьодоровна. - А сега си представете: вие сте в гората.
И отново музика на П.И.Чайковски изпълва залата.
Правете всичко което искате! Вие сте в гората. Вие сте частица от тази гора, малка част от природата. Над вас са същото небе и слънце. Около вас са кокичетата. Много кокичета! Ето едно във вашите крака, мъничко, и ви гледа с удивление. А листенцата му се протягат и протягат към вас. Какво красиво цветче! Гледайте, как трептят листенцата му, как блестят от слънцето капките роса по тях и разпръскват слънчеви искри! Вие сте очаровани. Ръката се протяга към тънкото стъбло…
Изведнъж лекия полет на музиката се прекъсва от твърд акорд. Погледнах концертмайстора И.В.Корпенко. Тя не съпровожда урок по музика, тя го сътворява заедно с всички.
- Спрете! - тревожно казва О.Ф.Коновалова. - Помислете, нима природата е подарила само на вас радостта от срещата с кокичетата? Ще откъснете цветето, то ще загине и неговия удивителен живот няма да се повтори никога. Съхранете го, - продължава учителката, - защитете го от зли ръце! Нека да живее винаги и да възхищава земята и всички нас с неповторимата си красота…
Ще минат години, живота ще отнесе в невъзвратимото минало училищните дни на нашите ученици. Но всеки път, когато отидат в гората, те ще чуват музиката на Чайковски и ще си спомнят своята импровизация. И никога вече няма да вдигнат ръка, тези, които са били на този урок, да откъснат кокиче, да отчупят клонче, да разрушат мравуняк. Вярвам, че ще бъде така...