Geum.ru

Михаил Петрович Шчетинин Представяне от Йосиф Йоргов www yosif net Това е велика книга

Вид материалаКнига
8.Обща грижа
Подобный материал:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   23

8.ОБЩА ГРИЖА


    - Ти какво, не вярваш ли, че Ясни Зори са на верен път? - ме попита Н.А.Сурков, когато се опитвах да му докажа преждевременното обсъждане на нашето начинание на районна научно-практическа конференция през 1976 година.

    - В това, че Ясни Зори са на правилен път, вярва голяма част от колектива, но е рано: ние все още нямаме училище-комплекс. При нас все още е съюз на училища, а не единно училище за всестранно развитие на всеки учащ се.

    - А нима училището-комплекс като съюз от различни учебно-възпитателни учреждения, насочени към взаимодействието по въпросите на възпитанието, не заслужава да се говори за него още сега? А за пътищата на взаимодействие между училището и колхоза за възпитаването на новата смяна, благодарение на което е възможно училището-комплекс на село, нямат ли нужда от обсъждане? Училището-комплекс, дори и в този вид, какъвто вече го има, може да изиграе решаваща роля за повишаване на културата на селото. А повишаването на културата води до повишаване на добивите от зърно, повече мляко в недалечното бъдеще… Между другото, в Безсоновка продължава да съществува училището-комплекс, независимо от всичко. Значи, идеята е жизнеспособна…

    През февруари 1976 година се състоя районната научно-практическа конференция. В нейната работа взеха участие директорите на училища, ръководителите на колхози и совхози от района. Конференцията водеше Н.А.Сурков. Тя стана нашият пръв сериозен изпит. Участниците в конференцията се запознаха с опита от съвместната работа на нашето и Безсоновското училище, на колхозите "Знаме" и "М.В.Фрунзе" по създаването на условия за всестранно развитие на учащите се. По-голямата част от директорите на училищата, ръководителите на стопанствата, се изказаха в подкрепа на начинанието. Много от тях говориха за училището-комплекс като първообраза на училището на бъдещето, а също за горещото желание да организират такива училища в своите селища.

    Скоро се състоя съвещание на бюрото на РК на КПСС, където е било прието решение да се одобри опита за съвместна работа на Безсоновското и Яснозоринското училища и колхозите "Знаме" и "М.В.Фрунзе" по създаването на условия за всестранно развитие и хармонично възпитание на учащите се.

    Събитие от огромна важност, оказало решаващо влияние на целия ход на по-нататъшното развитие на училищата-комплекси, стана за нас 25 конгрес на КПСС. Там бе издигната и обоснована идеята за комплексния подход към възпитанието. Решенията на конгреса ни помогнаха по-дълбоко да осъзнаем същността на решавания от нас проблем.

    Училищата-комплекси станаха една от реалните, практически стъпки по пътя на реализацията решенията на партията. Ние вървяхме в крак с времето. В края на учебната година, на основата на нашето и Безсоновското училище се проведе областна научно-практическа конференция. Темата на дискусията бе същата като на районната, но сега нашата дейност се разглеждаше в светлината на решенията на 25 конгрес на КПСС. Участници в тази конференция бяха районни секретари на партията, завеждащи районните отдели на народното образование на Белгородска област, ръководителите на водещите училища и стопанства на областта. Изказващите се наблегнаха на необходимостта от целенасочена съвместна работа на всички, които са свързани с проблемите на възпитанието. Болшинството обосноваваха този извод с това, че нивото на развитие на съвременното общество изисква по-високи критерии към цялата система на възпитателна работа, и че практическото осъществяване на задачата за всестранното развитие и хармоничното възпитание на подрастващото поколение, не е по силите само на общообразователното училище. В частност Героя на Социалистическия Труд, председателя на колхоза "М.В.Фрунзе" каза: "В съвременната епоха бурното развитие на едрото селскостопанско производство, когато практиката нагледно ни убеждава в пряката зависимост на нивото на развитие на производството от нивото на развитие и възпитание на работещите в него хора, вече не може да се гледа на училището като на обособено учреждение Колхозът, неговото бъдеще, неговите добиви, разцвета на селищата започват в училището. Ето защо трудещите се в нашето стопанство виждат в училището своя главен производствен участък…"

    Слушайки изказванията, аз неволно си спомних един августовски ден на 1975 година, когато ние с Н.Е.Басов обикаляхме готовото за учебната година училище. Николай Егорович, като добър стопанин надничаше по всички ъгълчета, пляскаше по свежо боядисаните стени, недоверчиво се усмихваше, гледаше на светло-розовите и сини подове. А след това, въздъхна за нещо и каза:

    - Значи, хореография на гърба на колхоза? Е, какво пък, ще поговорим с управлението. Ела вдругиден, към шест часа вечерта в кантората. Събирам цялото ръководство на стопанството.

    - Да! - като че ли си спомни Н.Е.Басов, вече отваряйки вратата на своята "газка". - А випускниците на това училище, за което говорихме, след хореографията ще отидат ли да орат нашата земя? На мен ми се иска такива, като твоите смелчаци… - Николай Егорович се усмихваше, но очите му бяха сериозни. Виждаше се, че председателя засегна отдавна мъчещ го въпрос.


За съжаление много трудно ще се промени всеобщото убеждение, че всяко едно нещо съществува отделно от всичко останало, а не че всичко е взаимозависимо и взаимосвързано. Но какво да се прави, не можем да прескочим тази трудност, можем само постепенно да я преодолеем като се променим. Но за това е необходимо колкото се може повече хора да осъзнаят тази необходимост.
    - А това ще зависи от нас с тебе, Николай Егорович, от всички нас… Стремежа към качество, към съвършенство, към работата по съвест ние сме длъжни да възпитаваме във всеки наш ученик от първия до последния ден от ученето в училище.

    И ето заседанието на управлението…

    - Вървях към вас на тази среща и много се вълнувах, - започнах аз, - ще се разберем ли един друг. А сега, след като изслушах вашите изказвания, че причината за всички неуредици, проблеми и сривове е една - човека, разбрах, че ще се разберем. Вие сте съгласни, че кадрите трябва да се готвят още от детството. Та в какво е проблема? Давайте да не минаваме покрай детството, давайте заедно - и педагозите, и производствениците - да отгледаме зърнопроизводители, доячки, агрономи и инженери, за да не работим и вие и ние до изнемога, да не се занимаваме нито вие нито ние с безсмислена работа на пожар. Ако обединим своите усилия, то в селото обезателно ще остават най-добрите момичета и момчета. Разбира се, резултатът няма да се види веднага. Ще минат години. Но той обезателно ще го има. А ако хвърлим училището на произвола на съдбата, то вечно ще ги има на вашите оперативки и на нашите педагогически съвети въпросите за дисциплината, за некачествената работа, за неорганизираността и безпорядъка. Това е от мен.

    След известна пауза Николай Егорович каза:

    - Е, какво, другари членове на управата? Ще подкрепим ли предложението на нашия директор за това, заедно да възпитаваме нашите деца? Наблюдавах, как работят смелчаците: дисциплинирано, синхронно. Но преди всичко поразява тяхната отговорност, заинтересованото отношение към всяка работа, с която се занимават. Ето такива работници да имахме в колхоза! Днес без далечна перспектива не може да се живее. Ето защо ви призовавам да подкрепим предложението на директора…

    - Другари! - обърнах се към всички членове на управата. - Училището иска да подобри своята работа, за да се развиват способностите на всеки един ученик все по-дълбоко, по-пълно. Но без вас няма да можем да се справим с тази задача. А вие без нас няма да се справите с работата на пожар и безпорядъка. Възпитанието на човека става в семейството, в детската градина, в училището, в дома на културата и в производството. Но ние действаме несъгласувано, трябва да обединим усилията си. Аз предлагам да създадем съвет по комунистическо възпитание. Мисля, че в неговия състав трябва да влязат ръководителите на производствените участъци, председателя на колхоза, председателя на селсъвета, директорите на училищата, завеждащите детските градини и клубове, ръководителите на обществените организации, участъковия милиционер, ударниците в производството.

    - Няма ли да се събере много народ? - попита някой от присъстващите…

    - Не, не са много! - отговори вместо мен Н.Е.Босов. - Ако искаме да водим възпитателна работа по целия фронт, ние трябва да имаме такъв координационен център, с чието мнение ще се съобразява народа.

    За организирането на съвета по комунистическо възпитание на младежта в колхоза "Знаме" гласуваха единодушно. Председател на съвета стана Н.Е.Босов. Съвета оказа голяма помощ при създаването на учебно-производствения комбинат, при негово съдействие колхоза пое финансирането на хореографското училище, строителството и оборудването на лагера за труд и отдих. Основна грижа на съвета стана работата с родителите, особено с тия, които се опитваха да се отстранят от възпитанието на децата. Ние се стараехме да убедим родителите, че възпитанието на децата не е само лична работа, а държавно задължение, а ръководителите на производството в това, че те отговарят пред народа не само за производствените показатели, но и за това, как колектива им участва във възпитанието на подрастващото поколение.