Geum.ru

Михаил Петрович Шчетинин Представяне от Йосиф Йоргов www yosif net Това е велика книга

Вид материалаКнига
Стабилните специалисти
Подобный материал:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   23

Стабилните специалисти


Случи ми се да участвам в дискусия по темата "Какъв трябва да бъде учителят днес". Развълнува ме позицията на един известен критик, който  разгорещен от полемиката, страстно доказваше, че в училището трябвало да има определен процент педагози-новатори и определен процент просто "стабилни специалисти" – такива, които били способни да дадат "необходимия минимум знания". "Слезте на земята - призоваваше той. – Ако назначите три милиона гениални новатори в училищата,  те така ще ги преобърнат, че няма да можете да им съберете краищата … Най-добре е отначало да помислете, на какъв процент от учениците, според природата им, е нужен учител-новатор, и на какъв просто здрав специалист …"     Тази дискусия беше изнесена на страниците на пресата и стана достояние на широк кръг читатели. Особено остро отреагираха на нея педагозите и, което беше най-удивителното, много от тях бяха искрено убедени, че в училището са напълно достатъчни здравите специалисти (онези „обезпечаващи минимума от знания”) и че талантливия учител в повечето случаи работи напразно и заради това, естествено, му е нужен "подходящо подбран контингент". Една учителка с 40-годишен стаж от едно московско училище, където бях поканен, каза: "Ако ние изискваме талант от учителя, училището ще остане без кадри, а педагогическите ВУЗ-ве ще останат без студенти. Би било реално да поставим въпроса така: за всяко училище само добри учители!". Полемиката стана толкова остра и позициите толкова непримирими, че на мен ми се прииска да се върна отново на тази тема. 

Мнозина споделят общото мнение, че в училището трябва да работи просто един добър учител. „Добър учител”? Но какво разбираме под това понятие? По всичко личи, че такъв учител трябва да изпълнява професионално своите задължения. Обаче основен показател за качеството на педагогическия труд трябва да бъде  нивото на оформеност, развитие и възпитание на личността на ученика, достигнато в резултат на педагогическото въздействие. Ориентир се явява постигането на главната задача на училището - възпитаването на идейно-убедена, всестранно развита личност, готова на самоотвержен труд в името на процъфтяването на родината; личност утвърждаваща в ежедневието нормите на комунистическия морал и нравственост. Времето каза "не" на тесния, пък бил той и "стабилен", специалист. Нашият идеал е многостранно развитата личност! Випускникът не може и няма право да мънка "не мога". Това е причината да сме в правото си да предявяваме най-високи претенции към нивото на възпитание. Поради същата причина днес се борим за поставянето на пределно висока цел и за създаването на всички условия за нейното постигане. За да може човек да се проявява не само в определен момент - в своя "звезден час",- ами за да може да се самоусъвършенства и самообновява постоянно, за да превърне "звездния си час" в един  "звезден век".

Ето го непрекъснатият диалог между човека и обществото:

-   Кой си ти?

-   Аз съм човек!

-   Докажи го. Потвърди го с дела, достойни за теб и за времето.

-   Потвърдих го.

-   Потвърди го отново и достигни до нови граници, още по-трудни, още по-високи…

Да се работи и живее на високи обороти, не е чуждо на многостранната човека човешка природа. Вместо от думите "не мога" той трябва да се ръководи от други, напълно противоположни думи: "Аз мога, защото съм човек! Нямам право да живея по друг начин, защото аз съм част от своя народ и тази част трябва да бъде здрава и надеждна." Това е оптимистичната формула за човешкия живот. Може ли, при такива изисквания към училището, да бъде добър педагог онзи, който "не сваля звезди от небето" и прави само "от - до"? Не може. Не може, защото не е в състояние да поведе след себе си тъпчещия на едно място и невиждащия пътя. В самия тезис на позицията "за такъв педагог-новатор, такъв процент ученици" се крие признанието, че талантливия педагог е необходим само на избрани надарени деца. Но всички здрави деца са поначало талантливи, следователно мислещият, творческият учител е необходим на всеки. И няма какво толкова да се спори, но ние спорим. Значи причината за спора не е в опасението, че талантите ще развалят училището, а в отношението към природата на детето. Но ако изходим от вярата в неговите потенциални сили, ще се наложи, вместо да хабим времето си в дискусии, да търсим нова система за възпитание, съобразена с неговите възможности. Това очевидно не се харесва на всички.

Отдавна съм забелязал, че обичат да делят децата на "силни" и "слаби" онези хора, които по правило са "случайни" в училището. Техният идеал е училището без деца с тяхната живост, неуморимост, неповторимост. Веднъж слушах, как една учителка, след нападки по адрес на нямащите слух, хвалеше един ученик: „Той е добро момче, много рядко ще се възпротиви. Седи си мирно в час и си мълчи…”.  Тази учителка е един „стабилен специалист”, познаващ своя предмет. В нейните часове е тишина … Гробна. Повечето деца знаят учебника "от - до". Обича, както сама си признава, да "вселява страх". Тя има отработен с годините арсенал за психологически натиск, или по-скоро репресия. Тя слуша единствено себе си и се наслаждава на властта си. Не понася възражения и не ще се потруди никога да се настрои на някаква друга вълна. "Най-важното е да ме разбират. Това е главното." Инспекторите я сочат за пример: "Работяга… Звезди от небето не сваля, но от работата си разбира, затова и децата й са с добър успех". А предметът й се удаваше трудно на учениците, защото не обичаха тази, която го преподаваше. Чувството на антипатия към наставника неминуемо се отразява на отношението към неговия предмет. А ако този предмет го изучават не един ден, ами с години? А ако симпатия не предизвиква нито един учител? Не е трудно да си представим последствията от такова обучение. Познанието - това е преди всичко общуване на учителя и ученика и на учениците помежду им. Стремежа за общуване заема значително, понякога водещо, място сред мотивите за съвместна практическа дейност. Удовлетворяването на тази потребност е свързано с чувството на радост.