Иван войников история на българските държавни символи

71 Adam-Even P. and Jequier. Un armorial francais du XII siecle, l`armorial Wijnbergen. Archives Héraldiques Suisses”1951 . Публикеван в интернет на адрес: ericable.fr/briantimms2/wijnbergen/wnrois.htm

72 Освен краля на Влахия- крля на Армения (№1269 и 1301), краля на Тунис (№1287 и 1294), краля на Арабия (№ 1288 и 1299), краля на Африка (№1286 и 1300), краля на Сарацините (№ 1285 и 1312)

73 Vásáry István Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185-1365 Cambridge 2005 с.15

74 Там с.25

75 Пак там

76 Пак там

77 Там с. 29

78 Вилардуен Жоофруа Завладяването на Константинопол С.1985 с143

79 Там с.76

80 Пак там с.98

81 ЛИБИ, ІІІ, с.365

82 Storia della Conquista di Costantinopoli efatta da’ Venetiani, e da’ Francesi, inventory Ital. XI. 152 (=6253): 1-203 from Biblioteca Nazionale Marciana р.193

83 Vásáry István Цит.съч.с.27

84 it.info/Texts/rus/Klari/frameKlari2.htm

85 ojects/MedLands/LATIN%20EMPERORS.htm

86 Божилов Ив. Фамилията на Асеневци С.1994 с.75

87 Vásáry István Цит.съч.с.29-30

88 Rannusio Paolo Della guerra di Costantinopoli per la restitutione de gl'imperatori Comneni fatta da sig. venetiani et francesi l'anno MCCIV (1604) Bibliothèque nationale de France ссылка скрыта

89 it.info/Texts/rus3/Rubruk/frametext1.htm

90 Има се предвид района приблизително между р.Искър, Дунар Стара планина и Черно море

91 Има се предвид Западна България, влизала по време на византийското владичество в границините на катепанатата България.

92 Цит. по Златарски В. Исторя ня българската държава през средните векове Т.ІІІ С.1940 с.373

93 it.info/Texts/rus4/Opisanie/frametext.htm

94 Vásáry István Цит.съч.с.27. Битката при Посада се е състояла от 9 до 12 ноември 1330 г. между унгарския крал Карой І и влашкия войвода Басараб І

95 Сигнатура MS.français 2249. Интернет издание ericable.fr/briantimms2/vermandois/introduction.htm

96 aphy.wisc.edu/histcart/bacon.html

97 Brault Gerard J, Rolls of Arms of Edward I, 1997. Публикуван е и в интернет на адрес : ericable.fr/briantimms2/rolls/lordmarshalsLM01.htm

98 Brault Цит.съч. с.324-325

99 Това ми бе разказано от ПетърЯначков, лично видял оригинала в Лондон

100 Brault Gerard J. А french source of the Lord Marshal`s roll (1295-6) Antiquaries Journal 1993

101 В ХІІ-ХV в. под това име се е разбирало Кайро. и поради това понятието Султан на Вавилон (le soudan de babilonie; Soldan von Babilon) се е отнасяло за египетските владетели от династиите на Еюбиди (1171-1252) и Мамелюци (1252-1517). Произходът на името Вавилон е от едноименна крепост, намираща се в близост до Кайро, известна още от античността

102 Пътешествието на сър Джон Мандевил (The Travels of Sir John Mandeville) tnana.co.il/notes/books/mandeville.htm

103 Във Вийнберген има герб на Солунското кралство (le Roi de salenique № 1295), но той е на злато четири червени десни ремъчета.

104 Цит. по Соловjев А. Историjа српског грба и други хералдички радови Белград 2000 с.99

105 ссылка скрыта с.396

106 Публикуван : Adam-Even P. L`armoriai universel du heraut Gelre (1370-1395) Claes Heinen mi d`armes des Ruyers. Archives heraldiques suisses 1971; Gelre-B.R. Ms. 15652-56, Uitgevereij-Editions Jan van Helmont, Leuven 1992; интернет dique-europeenne.org/Accueil.htm

107 dique-europeenne.org/Armoriaux/Gelre/index.html

108 Поясите и полето само са очертани, но не са оцветени

109 Адам-Евън смята, че под Витрич следва да се разбира Трикала, столица на Тесалийските деспоти. Идентификацията е произволна, защото все пак става въпрос за император, а не за крал. Много по-вероятно е Витрич да произлиза от Урош, имайки се предвид сръбския цар Стефан Урош V (1355-1371).

110 Armorial du Hérault Vermandois - № 874 „L`Empereur de Trabesonde”

ericable.fr/briantimms2/vermandois/rois01.htm

111 Das Uffenbachsche Wappenbuch. Farbmikrofiche-Edition der Handschrift Hamburg, Staats- und Universitätsbibliothek, Cod. 90b in scrinio. Einführung und Beschreibung der heraldischen Handschrift von Werner Paravicini. Mit Index der Orts- und Personennamen. Munich 1992

112 Според номерацията на листите първоначалния им брой би следвало да е 183

113 Das Uffenbachsche Wappenbuch... с.28

114 Das Uffenbachsche Wappenbuch....с.17-18

115 Става въпрос за Конрад ІV фон Буснаг, архиепископ на Старсбург (1439-11 ноември 1440).

116 Das Uffenbachsche Wappenbuch... с.22

117 Например графовете на Бланкенхайм (70rd) са дадени като господари, макар да са получили графската си титла още в 1380 г. Херцозите на Милано (44rd) са представени като сеньори, макар че са такива до 1395 г.

118 На стр.50rа са дадени още четирима васали на Влахия..

119 На червено златен кръст между четири кръста, всеки от оито е вписан в пръстен и придружен от по още четири кръста. Всичко в злато.

120 На червено три сребърни леопардови лъва.

121 ссылка скрыта ilat.org/clanci/1/

122 Das Uffenbachsche Wappenbuch... с.15

123 Буквално значещо Задплание, равнозначно на българското „Загора” и латинското „transalpinus”

124 The bondage and travels of Johann Schiltberger London 1879. интернет издание ссылка скрыта

125 The bondage and... с.2

126 Влашкият войвода Мирчо Стари, участва активно в целия поход на стараната на кръстоносците. Сръбския деспот Стефан Лазаревич е бил със султан Баязид ІІ и благодарение на неговата коница рицарите биват разгромени. Видинският цар Иван Страцимир, макар и да не взема активно участие в похода се признава за васал на унгарския крал Сигизмунд.

127 Des Conrad Grünenberg Ritters und Bürgers zu Constanz Wappenbuch 1483. Herausgegeben von Dr. R. Garaf Stillfried-Alcantara und Ad. M. Hildebrand. Görlitz 1875 с.XII

128 Berchem, D. L. Galbreath, and Otto Hupp, edd., Die Wappenbucher des deutschen Mittelalters. Berlin 1939

129 Византийският герб (Das Krichisch Keisertum) е златен орел

130 Представен е и в интернет : ссылка скрыта

131 Wacker Gisela Ulrich Richentals Chronik des Konstanzer Konzils und ihre Funktionalisierung im 15. und 16. Jahrhundert. Aspekte zur Rekonstruktion der Urschrift und zu den Wirkungsabsichten der überlieferten Handschriften und Drucke. Kassel 2002 интернет издание ссылка скрыта с.34

132 Wacker Gisela Ulrich Richentals Chronik....с.209

133 Wacker Gisela Ulrich Richentals Chronik....с.209

134 Ulrich Richental, Das Konzil von Konstanz (Faksimile; Kommentar v. Otto Feger) (1964)

135 Die Richental-Chronik Die historische Handschrift zum Konzil von 1414-1418 als digitales Faksimile auf einer interaktiven CD. Mit einem Kommentar von Dr. Bernd Konrad.Erschienen 2002/03.

136 Изданен е фототипно през 1936 г. Ulrich von Richental Chronik des Costanzer Concils 1414-1418. Augsburger Druck von 1536. Meersburg 1936

137 Информацията за това име в житието му писано от Константин Костенечки

138 Византия

139 Рихентал смята Атина за империя, а на нейният владетел нарича Александър. Явно има предвид византийска Морея, но въпросния Александър, не може да се идентифицира.

140 Под Голяма Влахия, разбира Трансилвания

141 Bück M.R. Ulrichs von Richental Chronik der Konstanzer Konzsil 1414 bis 1418. Tübingen 1882 с.203. В А-стр.473. В Pr този текст отсъства.

142 Информация за Тафурите има в Хрониките на Гиберт от Ножан, Раймонд д`Ажил, Руал от Каен, анонимната „Песен за Антиохия”и др. Макар Гиберт от Ножан да твърди, че името Тафур, означавало на арабски „скитник”, досега не е установена неговата етимология. Тафурите са известни не толкова с грабежите си, колкото с канибализма проявен при Ма`ара (Маарат ан Нуман) през зимата на 1098-99 г., когато се хранели с трупове на убити араби. По подробно за тях L.A.M. The Tafurs and the First Crusade. Medivial Studies № 21, 1959

143 В Bück M.R. Ulrichs... 203 е изписано като Busileth, вероятно е взето от К. Тук е дадено така като е в А.

144 В Bück M.R. Ulrichs... с.170 , представяйки епархиите на Антиохийската патриаршия е написано Restra или Ruselleth, от където съдя, че става въпрос именно за Бостра, действиетлно била епархийски ценътр

145 Приблизително съвременните китайски провинции Синцзян, Чингхай, Наймунгу (Външна Монголия), като и земите на север от р.Яндзъ на провинциите Гансу и Ниншя.

146 Der Kaiser von Bulgari müβ och ainen haben zu vikarien von Ordo und hett under im regem Chaldeorum. Bück M.R. Ulrichs... с.204 В А стр.477, в Pr. Този текст се среща два пъти, веднъж на стр.384 и втори път над герба на стр. 485

147 Според средновековтие западноевропейскипредстави, Татария е управлявана от Велик хан.

148 “magnus Can habet unum de Ordo qui est vicarius suus et omnes Tatari similiter habent” Bück M.R. Ulrichs... с.203

149 В Bück M.R. Ulrichs... 206 -fürsten und herren künig Cristan und künig Karbaw in Türggen und kayser ze Schiltach, gebruder.

150 Вж. The bondage and travels of Johann Schiltberger London 1879 с.2; Hammer Joseph von- Berichtigung der orientalischen Namen Schiltberger`s – Denkschriften der königlichen Akademie der Wissenshaften zu München fur die jahre 1823 und 1824 B.IX. Sulzbach 1825 с.218; §196 на Limburger Chronik ссылка скрыта ; Die geschicht dracole waide, Nuremburg in 1488 ссылка скрыта

151 Божилов И.Фамилията на Асеневци (1186-1460) С.1994 с.228

152 Божилов И.Фамилията..с.241

153 За братята на Фружин вж. Божилов И.Фамилията..с.245-246

154 Бегунов смята, че по император на България следва да се разбира Фружин.

155 Карамзин Н.М. История Государства Российского Т.V Москва 1993 с.236

156 П.Карпини (1247); Гийом Триполитански (1272) – Baldach; Де Бридиа (1247) - Baldac; Марко Поло (1298) -„Baudac” вж. dia.org/wiki/Bagdatum

157 „Mesopotamia, que es del imperio de Baldac”. Libro del conoscimento с.395 .cervantesvirtual.com/servlet/SirveObras/01369513212347274654679/019510_3.pdf

158 Znamierowski A. The world encyclopedia of flags London 2002 с.19

159 Митяев А. Ветры Куликова поля Москва 1986 с.97; kimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/Kulikovo05.jpg/532px-Kulikovo05.jpg

160 Дерменджиев ( „Историческа справка,...), а и тези след него неправилно го идентифицират с лъв. Чудовището е с ципи на предните лапи, а на опашката си има люспи, очевидно показващо, че живее във вода.

161 Серавак Журден де. Чудеса, описани от брат Журден от ордена на проповедниците, роден де Серавак и епископ на град Колумб, който е в най-голяма Индия. it.info/Texts/rus7/Jurden/frametext.htm

162 Представен в интернет на адрес: ссылка скрыта

163 Стр.224 v-239v

164 Des Conrad Grünenberg Ritters und Bürgers zu Constanz Wappenbuch 1483. Herausgegeben von Dr. R. Garaf Stillfried-Alcantara und Ad. M. Hildebrand. Görlitz 1875. Гербовникът е издаван на свитъци в периода 1875-1883

165 В Констанц, Грюненберг се появява през 1442 г. като майстор-строител. Дълги години той е член на Големия и малкия съвет на града, а в годините 1466 1468 и 1470 се споменава и като кмет на Констанц. В 1467-68 е райхсфогт (управител на имперско владение). В 1486 получава благородническата титла „рицар”.

166 Аугсбургски художник от първата половина на ХVІ в.

167 Срещат се няколко герба много характерни за Грюненберг – Канопат (Египет) (33v);Халап (Алепо) (34r); Халабед (Алепо) (34r); Египет (34v) Месопотамия (35v)

168 Публикуван в интернет на адрес: ссылка скрыта

169 Die Hauptstadt der Bulgarey heiβt Buden- Hammer Joseph von- Berichtigung der orientalischen Namen Schiltberger`s – Denkschriften der königlichen Akademie der Wissenshaften zu München fur die jahre 1823 und 1824 B.IX. Sulzbach 1825

170 The bondage and travels of Johann Schiltberger London 1879 с.13

171 Представен е в интернет на адрес: itale-sammlungen.de/~db/0004/bsb00043104/images/index.html?id=00043104&nativeno=17r

172 В гербовникът присъства т.нар. герб на смъртта, навлязъл в немските гербовници през ХVІ в.

173 За това се съди по поместените гербове на фамилии от Австрия, Щирия, Тирол, Швейцария.

174 в общия турски герб

175 Стр.19r под името Homorath der Turkist, т.е Мурад Турчинът

176 Стр.3 v. под името Turks Homoradt, т.е. турчинът Мурад

177 Стр.9v под името Amurath dem Turk von Methеmoniе , т.е. Амурат – турчинът от Метхемон

178 В началото на септември 1444 г. рицарската армия е правила последните приготовления за похода. Около 20 септември кръстоносците минават Дунав при Оршова.

179 Подробности в Петров П. Фружин и походът до Варна през 1444 г- Варна 1444. Сборник от изследвания в чест на 525-ата годишнина от битката край Варна С.1969

180 От цитирания продавателен договор става ясно че Фружин е имал няколко сина като единия от тях, вероятно най-големия, се е казвал Шишман (Susmanus)

181 Румънски пътеписи от ХІХ век за българските земи С.1982

182 Иречек К. Княжество България т.2 Пловдив 1899 с.237

183 Цветкова Б. Паметната битка на народите Варна 1969 с.207

184 Loutsch J-C L`armorial Miltenberg, un armorial de la fin du XV siecle. Archives heraldiques suisses 1988

185 Например у Вилардуен Жоффруа дьо Завладяването.... с.97

186Das Uffenbachsche Wappenbuch стр.50rа

187 Въпросът с идентификацията на Waser weider е детайлно разгледан в главата „Българският герб в западноевропейските гербовници (ХV-ХVІІ в.)”

188 Bück M.R. Ulrichs von Richental Chronik der Konstanzer Konzsil 1414 bis 1418. Tübingen 1882 с.207. В А-стр.485., Pr 505.

189Todorova Maria Historische Vermächtnisse zwischen Europa und dem Nahen Osten с.10; berlin.de/fileadmin/C_H_Becker/CHB_lecture_2007_todorova_dt.pdf

190 Bück M.R. Ulrichs von…c.183

191 Bück M.R. Ulrichs von…c 207

192 Bück M.R. Ulrichs von…c 190

193 Sebastiano Münster, La Cosmographie universelle contenant la situation de toutes les parties du monde, avec les proprietez & appartenances. Basle 1552 с.1135

194 „Von Wassen in Turkey”- Solis Virgil ссылка скрыта фототипно издание Мюнхен 1882 с.38

195 Ain künig und der ander kayser , die müβen och haben ain von Ordo in der Tartary. Bück M.R. Ulrichs... с.204

196 Ain künig von Ordo in der Tartary und ist under dem Can

197 Diser künig auch sein under dem Can und müh einen haben von Ordo in der Tartary Първо Аугсбургско издание на хрониката (1483 г.) -стр 104v

198 В К, също се намира, но не ми е известна страницата.

199 „But among them they had seven principal nations that were sovereigns of them all. Of the which, the first nation or lineage was clept Tartar, and that is the most noble and the most prized. The second lineage is clept Tanghot, the third Eurache, the fourth Valair, the fifth Semoche, the sixth Megly, the seventh Coboghe”. The Travels of Sir John Mandeville интернет издание ization.com/books/mandeville/chap24.html

200 Йоан де Плано Карпини, архиепископ на Антивари.” История на Монголите, наричани от нас татари” (1246.г ) it.info/Texts/rus/Karpini/frame5.htm

201 Гийом де Рубрук „Пътешествие в Източните страни” (1253 г) it.info/Texts/rus3/Rubruk/frametext1.htm

202 Съществуват две версии, изясняващи този термин. Според първата сумонгал би следвало да се преведе като „водни монголи”, от тюркското су-вода и монгал-монгол. Такова наименование обаче не се среща нито в монголските, нито в китайските източници.

Според втората версия сумонгол означава „монголи на августейшия” -от монголското су-августейши, т.е. монголи покорени от Чигизхан.

203 Der ander keyserthum außt der Tartary

204 Der künig auch Britania ist under dem durckhen

205 ссылка скрыта

206 Bück M.R. Ulrichs... 204, А с.477, Pr с.485 К с.132r

207 Der ander keyser außt der Tartary

208 Der keyser außt der Tartary

209 Codex Pr-с.505

210 Janez Vajkard Valvasor, "Opus Insignium Armorumque 1687 - 1688 Das Grosse Wappenbuch, Ljubljana 1993

211 Произхожда от италианско семейство от Бергамо., но е роден и израства в Карниола;Крайна (дн.Словения). Основоположник е на словенската историография и география. Най-значимият му труд е „Слава на херцогство Крайна” издадена на немски в Нюрнберг през 1689 г. През 1688 г. става член на Кралското общество в Лондон.

212 В гербовника на Зибмахер, български герб няма.

213 Хърватският хуманист Юрай Шижгорич (1445-1509) очертава границите на Илирия така: „на север Фурландия (Фриуали-дн.Североизточна Италия-б.а.), на север Унгария, на изток Черно море, на юг Албания и Гърция”

214 Грамотите са на босненскя бан Стефан Котроманич, от 28 декември 1268 г., на сръбския цар Стефан Душан от 10 април 1349 г., на босненския крал Стефан Твърдко ІІ Твърдоквич от 5 юни 1395 г. и на унгарския крал Матиаш Корвин от 2 ноември 1465 г. Записката е на Марин Спиличанин, наречен „викарий на цяла Босна”, от 1406 г.

215 Соловjев А. Историjа српског грба и други хералдички радови Белград 2000 с.129

216 През 1395 г. в Босна се сменят двама владетели Стефан Дабиша (1391-95) и вдовицата му Елена Груба (1395-98), факт на който фалшификаторите не са обърнали внимание.

217 Поморие – крайбрежната зона на Босненското кралство

218 Ljubovic Enver Senjska uskocka obitelj Rubcic-Rupcic - Senjski zbornik 32/2005

219 Там.

220 Матковски А. Цит.съч.с.50

221 Goodall John. An Illypian armorial in the society`s collection . The antiquaries journal vol 75/1995 p.266 . Мнението на А.Соловьов и А.Палавестра по въпроса за източниците на Охмучевия гербовник вж . Соловjев А. Историjа српског грба ............ с.159-163 и 182-185

222 Соловьов смята че Гербовника на Солис , стои в основата на Охмучевия, но при сравняването на двата е очевидно че освен заглавната страница няма нищо общо помежду им.

223 В полза на твърдението, че реално е съществувал този гербовник, говори и фактът че гербовете на вледетелските фамилии намират потвърждение в нумизматиката и сфрагистиката.

224 Соловjев А. Историjа српског грба ............ с.146-148

225 Schrot Martin р.18-19

226 В сръбската историография Новачокович и Соловьов (Соловjев А. Цит.съч с.39-40) , налагат схващането, че този герб е директна заемка от знамето на Палеолозите. Византийското влияние е очевидно, но далеч по-логично пръв да е гербът на Мърнявичевичите и вече на негова база този на Сърбия.

227 Münster Sebastian , La Cosmographie universelle contenant la situation de toutes les parties du monde, avec les proprietez & appartenances. Basle 1552 р.1135

228 През ХV-ХVІ в. в Западна Европа присъстват фантастични гербове на Александър Велики представляващи на злато черен или червен лъв.

229 Schrot Martin с.19

230 За пръв път герб на Влахия се появява в „Хроника на Констанцкия събор” от Улрих фон Рихентал (1418-1420) . В Аулендорфския кодекс (с.482) е представен на сребро черен лъв. В Пражкия кодекс (с.254) е на злато черен лъв, въоръжен и коронован в червено. В печатното издание от 1483 (л.109) и Гербовникът на В.Солис (л.38) са идентични с Пражкия кодекс

231 През Средните векове, под Македония се е разбирал басейнът на р.Марица, Беломорската низина, Родопите, Странджа, долините на Струма и Места и черноморскот крайбрежие между Емине и Инеада

232 ojects/MedLands/ALBANIA.php">

233 Същият е и велик магистър на Свещения военен Константинов орден Св.Георги- вж. ссылка скрыта

bo.costantiniano.org/maestro/maestri_comneno.htm

234 Banac I. Grbovi biljezi identiteta. Zagreb 1991

235 Hulsius Levinus. Chronologia in qua provinciae sequente pagina nominatae et in adiuncta tabula topographica (...). Nürnberg 1596

236 Палавестра А. Београдски грбовник II и илирска хералдика . Белград 2006

237 Матковски А. Цит.съч. с.90

238 Fojnica crest-collection, Sarajevo 1972

239 Матковски А. Цит.съч.. с.101

240 Матковски А. Цит.съч с.133

241 Единственият който се е занимавал с проблема е Христо Дерменджиев, но изследванията му са фрегментарни. (вж. Балгарският държавен герб – Военноисторически сборник , 1968 кн. 5; Българският герб през средновековието и Възраждането – сп.Исторически прегелед, 1972, кн.4,