Иван войников история на българските държавни символи

1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

Другият опит за химн на Българи принадлежи на учителя Христо Караатанасов. С него търновските ученици посрещнали княз Александър I на 27 юни 1879 г.

Въпреки всичко тези, иначе оригинални опити не успяват да станат национален химн. Традицията, наложена от временнто руско управление 1878-79 г. и руските офицери, командващи армията, за български химн да се използва този на Руската империя. Той е утвърден от император Николай I (1824-1855) на 31 декември 1833 г. по текст на Василий Жуковски и музика на Алексей Фьодорович Лвов и служи за такъв, чак до свалянето на монархията на 2 март 1917 г. ⁵⁵⁴


Боже, Царя храни!

Сильны, державны,

Царствуй на славу,

На славу нам!

Царствуй на страх врагам,

Царь православны

Боже, Царя, Царя храни!


Както е добре известно от историята, Русия не приема Съединениено между Княжество България и Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 г. Поради тази причина тя изтегля офицерите си, служещи в българската армия, довело до влошаване на отношенията между двете страни за около десетина години. На 2 ноември 1885 г . избухва Сръбско-българска война, в която само за няколко седмици сърбите са разбити. Още по време на Съединението на всички военни оркестри било наредено наред с руския химн да свирят и марша „Шуми Марица”, а когато Русия изтегля офицерския си корпус последния започва да изпълнява функциите на национален химн.⁵⁵⁵.

Историята на този марш започва още преди Освобождението, когато в гр. Шумен, през 1850 г. унгарският емигрант Михай Шафрани, създава малък оркестър Чрез многобройните си концерти, той спомага за развитието на музикалния живот в града. Сред популярните песени , които изпълнява е немската “Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern” (Когато войниците маршируват през града). По своето съдържание тя е развлекателна или както я охарактеризира Ив.Шишманов - “кафешантанска арийка”⁵⁵⁶, но мелодията напомня на марш. Всъщност песента е създадена през 1839 г. във Бреслау (дн.гр.Вроцлав – Полша) по текст на Александър Козмар и музика на Винценц Кюглер за фарса „Пирати”⁵⁵⁷.

Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren, offnen die Madchen die Fenster und die Turen. Ei warum? Ei darum! Ei warum? Ei darum! Ei blo wegen dem Schingderassa, Bumderassasa ! Ei blo wegen dem Schingderassa, Bumderassasa ! Zweifarben Tucher, schnauzbart und sterne herzen und kussen die Madchen so gerne. Ei warum? Ei.......... Eine Flasche Rotwein und ein Stuckchen Braten schenken die Madchen ihren Soldaten Ei warum? Ei........... Wenn im felde blitzen Bomben und Granaten, weinen die Madchen um ihre Soldaten. Ei warum? Ei........... Kommen die Soldaten wieder in die Heimat, sind ihren Madchen alle schon verheirat. Ei warum? Ei

превод Когато войниците маршируват през града момичетата отварят вратите и прозорците. Защо ли ? Ето защо! Защо ли ? Ето защо! Всичко е заради Шингдераса, Бумдерасаса! Всичко е заради Шингдераса, Бумдерасаса! Двуцветното сукно, рунтавите мустаци и звездите разтуптявят сърцата и момичетата целуват страстно. Защо ли ? Ето................ Бутилка червено вино и нарязано печено месо черпят момичетата своито войници. Защо ли ? Ето................ Когато в полето блесне Бомба или граната момичетата плачат за своите войници. Защо ли ? Ето................ Войниците се връщат отново в родината Но всички техни момичета са вече омъжени. Защо ли ? Ето................

Мелодията се харесала и на котленския учител Атанас П. Гранитски (1820-1874), който учителства в Шумен от 1859 до 1862 г. Той пригажда към нея думите на стихотворение, писано от самия него през 1855-1856 г. и така се появява песента “Слънце-зорница”.


Слънце зорница,

тук се разбира

в младата възраст,

който извира,

Умната сила,

крехката радост.

На человека,

драга до старост.


Немската песен явно е била доста популярна в Шумен, тъй като в съобщение на Боян Пенев (“Из миналото на Шумен”) се казва ,че с подобна мелодия е известна и друга шуменска песен “Ах, умирам”⁵⁵⁸.

През 1862 г. Гранитски се премества в Търново. Сред неговите ученици там е Никола Живков (1847-1901), брат на по-сетнешния регент и просветен министър в Стамболовия кабинет Георги Живков. Именно по това време той научава “Слънце-зорница” и тя му става сред любимите песени.

През 1876 г. избухва Сръбско-турската война, чиято цел е да подкрепи въстаниците от Босна и Херцеговина и да окупира по възможност части от Западна България и Македония, наричани от сърбите „Стара Сърбия”. Сръбската кампания се представя на нашите революционери като опит за „бартска помощ” за отхвърляне на турското робство. В нея активно участие вземат български доброволци, командвани от руския генерал М.Г.Черняев. Сред тях е и Никола Живков. След войната, той се премества да живее в гр. Плоещ (Румъния), където съчинява стихове, за възхвала на проявените подвизи, а и в чест на самия Черняев, защото както казва самият автор, “ний знаяхми, че руския цар приследва генерала Черняев, че той Черняев избягал из Русия и дошал да се бори за България.”⁵⁵⁹

Към стиховете си Живков добавя любимата мелодия от “Слънце зорница” и така се ражда бъдещият националнен химн, носещ първоначално името “Черняев марш”.

Съществуват данни, че песента е била написана още по време на самата война. Сръбският офицер Глиша Маркович съобщава, че четата на Филип Тотю при влизането си в Зайчар на 15/24 юни 1876 г. пеела “Шуми Марица”⁵⁶⁰.

Сава Дацов твърди че “Черняевия марш” бил създаден в лагера при с.Кральовица в Сърбия. През юни 1876 г. тук Н.Живков се среща с Черняев и въодушевен от преживяното написва български походен марш, посветен на руския генерал. Първото бойно кръщене на марша било сражението при с.Раковица.⁵⁶¹

Самият Живков твърди, че песента е написана в Плоещ след войната. Мното вероятно е в Кральовица да е бил създаден друг марш по музиката от “Слънце-зорница”, а самата “Шуми Марица” наистина да е съчинена в Плоещ.

През есента на същата 1876 г. Живков издава пиесата “Ильо Войвода”, в края на която добавя своя марш, но вече под името “Шуми Марица”. Тук тя се пее в края на трето действие от цялата Ильова дружина, при излизането й от крепостта Кладово и заминаването й за България.

Според Никола Живков, песентта е харесана на “другарите” му, които бързо я запяват и така тя добива популярност. През 1877 г. е отпечатана в българския букурещки вестник “Секидневний новинар”, списван от С.П.Бобеков., а през 1878 г и в сборника “ Гусла с песни”.

Ето и самия оригинал на марша:

Когато през 1877 г.избухва Руско-турската война, в Кишинев е създадено българско опълчение. Опълченците, наред с руските маршове, запяват и станалия вече популярен в емигрантските среди “Шуми Марица”. Предвид новите обстоятелства, текстът на втрои и четвърти куплети са изменени:

По това време, към опълченския корпус съществува и руски военен оркестър. Поради голямото разминаване между текстта и мелодията на “Шуми Марица” , капелмайсторът Маречек прави първата обработка, на песента, като добавя няколко народни мотива.⁵⁶²

Непосредствено след Освобождението през 1878 г. в България идва чехът Габриел Шебек, който съставя един от първите оркестри в Княжеството. Става любимец на княз Александър I и го придружава с музиката си при посещенията му из страната. Автор е на “Сливница – марш”. Ето какво пише Шебек за “Шуми Марица”: “Като дойдох в България, намерих “Шуми Марица”, толкова лошо нагласена, че трябваше целият марш да го хармонизирам и инструментирам; сега там го свирят навред, както аз го преработих.”⁵⁶³

От изложеното тук се вижда, че преди да стане национален химн музиката на марша е двукратно преработвана. Точно поради това впоследствие започват да се съчиняват версии, че мелодията била взаимствана от някоя чешка, полска, руска или унгарска песен⁵⁶⁴.

По време на Сръбско-българската война текстът на “Шуми Марица” претърпява още една редакция-осми куплет е прамахнат, а четвъртия е с променено съдържание.


Вижте деспоти,

генерала наш

чуйте, запейте

Александру марш-

Припев: .....


Така през 1885 г, един военен марш се превръща в първия български национален химн. Той обаче не успява да достигне висотата на западноевропейските си събратя, заради главния си недостатък – съдържанието на текста, звучащ непоетично, а и не винаги в хармония с мелодията. Поради тази причин редица интелектуалци често издигат глас за създаването на нов химн. Така например подполковник Георги Агура смята, че “Шуми Марица”, не е подходяща за народен химн, тъй като не съдържа всички елементи, на които трябва да отговаря един химн. Той предлага песента да си остане народен марш, който да се изпълнява само в определени случаи, а за български химн да бъде създадена друга творба⁵⁶⁵.

Още по-краен е композиторът Добри Христов. Според него “Шуми Марица” отдавна е трябвало да мине към истроическите военни маршове. Като главна причина за това той посочва, че музиката е взета от несериозна чужда песен, а текстът й също не се харесвал. Христов директно обвинява Н.Живков, че за своя марш е използвал кабаретна немска песен⁵⁶⁶.

В историята на първия български химн се включва и народния поет Иван Вазов. Обхванат от патриотичен възторг след победите в Балканската война (1912-1913) той написва през ноември 1912 г. изцяло нов текст, публикуван за пръв път на 4 декември с.г. във вестник “Мир”(бр.3733). Придружен е от следната редакционна бележка: „Отдавна се очакваше една необходима изправка в текста на историческия български марш, написан както е известно, от покойния Никола Живков. Текстът му при ритъм, неотговарящ винаги на музиката на марша, съединява и неумело написани стихове, та тия недостатъци неприятно дразнят ухото и вкуса при пеенето на “Шуми Марица”. При повсеместното възхищение, което днес възбужда бойната музика на тоя марш, текстуалните му поправки станаха наложителни, за да имаме пред света колко годе приличен по съдържанието си марш. И г.Вазов се е потрудил да изпълни сполучлива тази задача. Поправките, обаче малко изменят текста и запазват както духът му, тъй и всичко характерно за него. Ние с удоволствие поместваме днес, като препоръчваме приемането му, тоя поправен марш, който поетът има любезност да ни направи, като откъслек от една нова сбирка стихотворения , вдъхнати от войната.”⁵⁶⁷

През 1914 г. песента с нова редакция е поместена в стихосбирката “Под гърма на победите” със следната забележка от самия Вазов: “В нашия национален марш, с изключение на първия куплет и първите два стиха на рефрена, всички останали стихове са крайно несмислени, като не отговарят и на темпа на музиката. Поправянето на марша отдавна се налагаше. Аз струвам днес това и давам почти цял текста му в нова редакция. Желателно е у нас тая форма да се възприеме от всички, за да имаме национален марш, и по съдържание колко-годе за пред хората.”⁵⁶⁸

Налагането на новата редакция, поради силата на инерцията, върви трудно. Това кара народният поет да включи текста и в стихосбирката си “Песни за Македония 1913-1916” отпечатана през 1916 г. със следната бележка: „За жалост, и днес, било по привичка, а може би по неизциримото наше безвкусие, “Шуми Марица” се пее, когато това стане нужно, повечето по стария глупав текст, за който се срамим пред чужденците, когато им се преведе. Ето защо с надежда да бъде от всички усвоена, аз препечатвам тук тая преработка на марша ни.”

В началото на двадесете години вече старият текст е окончателно забравен. Още през 1919 г. Панчо Владигеров предлага нов арнжаимент на „Шуми Марица”⁵⁶⁹. В архива на Иван Стойчев са открити 15 проекта за аранжименти на националния химн, от януари 1925 г. са правени много опити за хармонизиране мелодията на националния химн. Вероятно става въпрос за обявен конкурс, за който обаче липсват данни. Някои от тях са анонимни, а други носят подписите на маестро Г.Атанасов, капелмайстора Иван Касабов, Д.Добначиев, Никола Йорданов, Добри Христов, М.Константинов и други. ⁵⁷⁰

През 1935 г. е направен опит да се слеят “Шуми Марица” с последния куплет от химна на царя. Над музиката работят композиторите Панчо Владигеров, Менахем Бенсусан и други, но целия проект пропада⁵⁷¹.

“Шуми Марица” се използва като национален химн до 1947 г. За последен път тя е изпълнена на 1 януари 1947 г. от съветския Краснознаменен ансамбъл на Червената армия “Александров” по време на прием даден от председателя на VI Велико народно събрание – Васил Коларов. След това на песента започва да се гледа като на “буржуазен остатък”, несъвместим с новата действителност. В съзвучие с комунистическата пропаганда се ноявяват тълкувания, че това бил „царски химн”, а стихът: „Марш, Марш, с генерала наш!” се отнасял до монарха-генерал или до някой „генерал-царедворец”⁵⁷²

В периода 1947-1950 г. като заместител на химна се изпълнява партийния марш “Републико наша, здравей!“, писан по текст на Крум Пенев и музика на Георги Димитров.

Във връзка с модерната по това време, авантюристична (и антибългарска) идея за създаването на голяма балканска федерация в периода 1947-1948 наред с тази песен се изпълнява и югославския химн “Хей славяни”. Всъщност той е създаден като словашки химн през 1848 г. от чеха Самуел Томашек (текст) и поляка Михал Клеофас Огински (музика), а впоследствие е пригоден за химн на Панславянското движение. През 1945 г. е обавен за държавен химн на Югославия. След разрива между Й.Сталин и Й. Тито,през юни 1948 г. федеративната идея пропада, а заедно с нея и славянския музикален експеримент.

На 20 февруари 1949 г. е обявявен конкурс за написване текст на Химн на Народната република. Според изискванията на организаторите, той трябвало в проста, стегната и вълнуваща форма да отрази най-характерното за историческото развитие на българския народ. Текстът следвало да е прост, ясен и гладък, “колкото вдъхновяващ, толкова и мъдър, колкото поетичен, толкова и политичен”. В неговото съдържание трябвало да се подчертаят героичните борби на българския народ за освобождение, величествената и неувяхваща слава на Христо Ботев и Васил Левски, както и на другите борци паднали за свободата. Изрично се подчертава, че отражение трябвало да намери и Девти септември като начало на нова ера. Изискванията към рефрена са да покаже “любовта на народа към родината, възхвала на нейната красота, решимостта му да се бори, да работи предано за нейната слава и разцвет, готовността му на всякакви жертви за свобода и независимост, на дружба със Съветския съюз”.⁵⁷³

През март 1949 г. специална комисия преглежда проектите и избира 31 от тях, които публикува в периодичния печат за всенародно обсъждане. Между авторите са Елисавета Багряна, Младен Исаев, Иван Рудников, Николай Марангозов, Александър Геров, Михаил Лъкатник и други. Според комисията нито едно от тези стихотворения не отговарят на всички изисквания, поради което е възложено на поетите Елисавета Багряна, Младен Исаев и Никола Фурнаджиев да напишат окончателен вариант на текста за химн.

Работите се проточват, чак до 18 май 1950 г., когато текста е окончателно готов и утвърден от Министерския съвет. На следния ден Комитетът за наука, изкуство и култура обявява конкурс за създаването на мелодия. На 30 декември 1950 г, Президиумът на Народното събрание, издава Указ№ 688, влизащ в сила от 1 януари 1951 г, с който е утвърден новият химн. Текстът е съставен от Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна, а музиката от Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов.

Текстът естествено е написан изцяло според каноните на сталинските времена. Той, както и мелодията са силно повлияни от тези на съветския химн. Едно бегло сравнение доказва това:

Отхвърлянето на култа към личността на Й.В.Сталин, разкритикуването на част от неговите действия на ХХ конгрес на КПСС през 1956 г., опитите за демократизиране на съветската система във втората половина на 50-те и началото на 60-те години довеждат до пропукването на ледовете както в СССР, така и в останалите социалистически държави. Това е времето, когато Борис Пастернак написва ”Доктор Живаго”, когато на бял свят излизат книгите “Не само с хляб се живее” на Владимир Дудинцев, “Един ден на Иван Денисович” на Солженицин и т.н.

Всички тези събития намерат отражение и в България. Вълко Червенков е отстранен от власт през 1956 г., амнистирани са осъдените покрай делото срещу Трайчо Костов, отменена е културната автономия на пиринския край, с което се слага край на насилствената македонизация на българските граждани от югозападна България. През 1962 г. са закрити по-голямата част от концлагерите. Град Варна, който до 1956 г. се нарича Сталин възстановява старото си име. Известна свобода получават и творците.

В тази обстановка, през 1961-62 г, поетът Георги Джагаров започва словестна полемика. за замяната на прекалено съветизирания български химн с патриотичната песен “Мила Родино”. Централната власт обръща внимание на критиките и Джагаров е повикан да дадава обяснения пред тогавашния партиен и държавен ръководител Тодор Живков, с който между впрочем са в приятелски отношения. Запазена е стенограмата от този разговор.⁵⁷⁴

ТЖ: (Тодор Живков): Е, казвай какво ново?

ГД: (Георги Джагаров): Нищо особено....

ТЖ: Как нищо особено? Тръгнал си да размиряваш страната, а казваш-нищо особено!

ГД: В какъв смисъл......

ТЖ: Химнът Джагаров! Събираш разни компании и говориш против! Не харесваш нашия химн! Защо така бе момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талантливите наши поети – Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев! Композиторите забравих..........

ГД: Хората не го пеят....

ТЖ: Как да не го пеят? Такъв прекрасен химн, а да не го пеят. А ти знаеш ли го?

ГД: Не...

ТЖ: Между нас казано, и аз не го знам. Пфу! Пфу! Първи секретар на Централния комитет, а да не знае националния химн! Но съветските другари го пеят. Веднага хващат мелодията. Може би са по-музикални от нас. Харесват го! Мното го харесват, много!

ГД: Защото не правят разлика.

ТЖ: Каква разлика?

ГД: Между нашия и техния.

ТЖ: Ха-ха-ха! Това ли било!

ГД: Те пеят, ние мълчим.

ТЖ: Прав си, прав си Джагаров! Мене слон ме е настъпил по ухото, но все пак долавям....Прав си, че двата химна си приличат. Приличат си бе, като две капки вода! Докъде сме стигнали в укрепването на българо-съветската дружба, а! И какво ще правим сега? Как ще излезем от положението? Имаш ли някаква идея? Кажи, кажи-какво предлагаш?

ГД: Да си изберем за химн една от нашите патриотични песни, например “Мила Родино”!

ТЖ: Коя, коя? А-а! “Горда Стара планина”!

ГД: Една истинска песен и всички я знаем. Пее се навсякъде – и по светби, и по компании, и по тържества, и по стадионите. Песен, която се е сляла с нас. Така са се раждали националните химни в Европа. Марсилезата....

ТЖ: Остави Марсилезата, тя е нещо голямо! А ние сме малък народ. Само трагедиите ни са големи. Титовци пак ще ни обвинят в национализъм! Пфу!

ГД: За себе си те са прави. Македонските българи също пеят “Мила родино.”

ТЖ: Слушай сега, аз съм съгласен! Само че въпросът няма да се реши по кръчми и барове. Ще се реши в Политбюро. А там...Ще говоря с другарите. Всичко трябва да се изпипа. А дотогава никакъв шум! .......

Живков приема присърце идеята на своя приятел и се захваща с реализирането й. През март 1962 г. Централния комитет на Българската комунистическа партия излиза с преценка, че е целесъобразно по случай двадесетгодишнината от 9 септември 1944 г., България да има нов химн. С разпореждане №1093 от 29 април 1962 г. Министерският съвет обявява конкурс за написване на текст и музика.. Крайния срок за представянето на проектите е 1 май 1963 г., за текста и за музиката шест месеца по-късно. Със същото разпореждане се определя и състава на партийно-правителствената комисия, оглавявана лично от Тодор Живков, която до 1 септември 1963 трябва да одобри текста, а до 1 април 1964 г. и музиката за новия химн.

Министерския съвет съставя и комисия от специалисти, която да разгледа предварително представените проекти и да предложи на партийно-правителствената комисия най-добрите от тях за обсъждане. Проектите, естествено, не са одобрени и Живков предлага за най-целесъобразно новият химн да се състави на основата на песента “Мила Родино”.Също така, работата по текста е възложена на Георги Джагаров и Димитър Методиев .

Песента “Мила Родино”е създадена от свищовлията Цветан Радославов през 1885 г. при завръщането на му от чужбина , за участие в Сръбско-българската война. За пръв път е отпечатана през 1895 г. в част I на “Учебник по музика” от К. Махан.:

Според композитора Д.Христов за написване мелодията, Цв.Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро⁵⁷⁵. Мелодията му обаче е силно повлияна от музиката на евреите-ешкенази, факт отбелязан както от Добри Христов, така и от Петко Стайнов⁵⁷⁶ .

Добри Христов прави и първата обработка на музиката на песента през 1905 г.. През 30-години Борис Тричков написва нов текст, с който песента придобива известност .

Според партийните повели двамата поети следва да ремонтират така, че“химнът да разкрие красотите на родината, славното и историческо минало, но и да подчертае ръководната роля на партията и дружбата със СССР”⁵⁷⁷. В крайна сметка от оригинала остава само припева и първия стих.

Вероятно Джагаров не е харесва изцяло този текст, защото сред ръкописите му се намира редактиран вариант на последния куплет:


Дружно, братя българи!

Греят нови върхове,

Знамето над нас се вее

и на подвиг ни зове.


Мелодията на Цв. Радославов е преработена от Филип Кутев и Александър Райчев. Към групата композитори е бил и Петко Стайнов, но поради съпротивата му за песента, „Мила родино” да стане химн той е изключен. Като довод той изтъква еврейския произход на мелодията.

На 8 септември 1964 г, Президиумът на Народното събрание с Указ № 534⁵⁷⁸, утвърждава новият химн на Народната република, изпълнен за пръв път при тържествата на 9 септеври 1964 г

В конституцията от 1971 г. с отделен член, което се случва за пръв път в историята, тази песен е препотвърдена като химн.

След рухването на социалистическата система на 10 ноември 1989 г, по обясними причини последните два куплета отпадат. Когато в VII Велико народно събрание се обсъжда конституционния текст отнасящ се до химна, са дадени много предложения, вариращи от “Шуми Марица” до “Върви народе възродени”. Но болшинството, което има социалистическата партия, налага в чл.168 да гласи: “Химн на Република България е песента “Мила Родино”.”


Горда Стара планина,

до ней Дунава синей

Слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.


Припев:

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край.


ІІ. Владетелски химн


Малко известно е че управляващия владетелски двор в Третата българска държава, наред със знаме и герб има и собствен химн. Неговата история днес е малко известна. Тя започва през 1900 г., когато главният военен прокурор полковник Г.В. Агура написва текст за национален химн, който да замести “Шуми Марица”. За пръв път е публикуван на страниците на “Военни известия”. Пианистът-виртуоз проф.Емил Зауер, съчинява мелодията. Всички опити от страна на княз Фердинанд I и на приближените му да наложат песента за химн на страната претърпяват неуспех. Въпреки лошият си текст “Шуми Марица” се оказва жилава. Причините за този провал личат от една критична бележка поместена в бр.7-8 от 1900 г. в сп. “Илюстрация Светлина”:

“По съдържанието си, химна на г.Агура има един важен съществен недостатък - пресиленото му творчество.......Химнът губи своята цена, ако произтича от изнасилена кабинетна работа, ако се ограничи със строго окръглени форми, ако в него не се съглежда лирическото безредие............Ний не отричаме голямото техническо изкуство в композицията, обаче справедливо е да се признае, че музиката е бездушна, мъртва. Може тази композиция да представлява перла на западните композиции и да довежда до патос французите, германците и пр., но за впечатлителния, живия българин, тя все щи си остане мъртва, неживотрептюща..........Съществената грешка се състои в това, че мелодията няма национален колорит, че творчеството е изнасилено и има салонен характер, отколкото бурен въсхитлив, жив и електризирующ нервите.”

След като песента на Агура не успява да стане национален химн, Фердинанд I решава да го направи владетелски. За целта през 1908 г. е проведен конкурс за написване на “Химн на НЦВ княз Фердинад I”. Известни се няколко композиции на следните участници: Карл Йермарш-капелмайстор на Военното училище, Добри Христов, Иван Шопов, Георги Шогунов и други. В крайна сметка е утвърден химн по текста на Агура и музика на Карл Йермарш. За пръв път е изпълнен на 29 септември 1908 г. от хора на офицерите от столичния гарнизон, по повод обявяването на независимостта на България. От Агуровия оригинал единствено думата “княз” е заменена с “цар”.