Иван войников история на българските държавни символи

Вид материалаДокументы

Содержание


Х. ­Българскияг герб в периода 1946-1990
Подобный материал:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   19
^

Х. ­Българскияг герб в периода 1946-1990



На 9 септември 1944 г. след навлизането на съветските окупационни войски, в България е извършен държавен преврат, в резултат на което властта е завзета от доминираната от комунистическата партия коалиция - “Отечествен фронт”. Един от първите актове на новата власт е проведеното на 8 септември 1946 г. изцяло манипулираното от БКП “допитване до народа за премахване на монархията”. Според официалните резултати от общо н 132 007 гласоподаватели, 91.63 % са подкрепили републиканската форма на управление. Въз основа на това на 15 септември същата година България е провъзгласена за Народна Република.

Тези събития намират своето отражиение и върху държавната символика. Държавният герб от 1927 г., който все още се използва е префасониран в духа на новата реалност. Короните като символ на монархията са заличени и така се ражда първият републикански герб. Тази промяна е отразена в Държавен вестник едва през ноември 1946 г. В края на същата 1946 г започва работа VI Велико Народно събрание, чиято главна задача е да изготви нова конституция на страната. Обсъждат се два проекта, от които с най-голяма тежест е този внесен от узурпиралата държавното управление комунистическа партия. В чл.83 от глава V на него се казва че “гербът на Народна република България е лъв, съчетан със символите на промишлеността и земеделието.” В алтернативния проект на обединената опозиция въпросът за герба е разгледан в чл.118 от глава ХVII., който гласи: “Гербът на Народната република е златен лъв на тъмно червено поле”.

В крайна сметка в приетата на 4 декември 1947 г. втора подред българска конституция, известна като “Димитровска”, въпросът за бъдещия герб е окончателно решен в чл.95 от глава IХ, в който се казва: “Гербът на Народна република България е кръгъл, в средата е изобразен лъв, обграден от двете страни с житни класове, над лъва - червена петолъчна звезда, а отдолу със златни цифри – 9.IХ.1944”425.

На 12 декември 1947 г. Президиумът на Великото народно събрание426 обявява анонимен конкурс между българските художници за изработване проект за герб на страната427. Важността на въпроса за новия герб очевидно е голяма, защото с него се занимава Президиумът още на първото си заседание. Също така и срокът за провеждането на конкурса е твърде кратък - само десет дни. Въпреки това са представени в определеното време 53 проекта. Журито, което следва да ги оцени, не приема нито един за “напълно задоволителен”, но въпреки всичко се спира на четири от тях – на Борис Ангелушев и Иван Мандов; на Николай Шмиргела и Стоян Сотиров; на проф.Любен Димитров и проф.Иван Пенков; и на Стоян Донков. То препоръчва да се възложи на авторите им “чрез нанасяне на известни корекциии и чрез комбиниране” да изработят окончателен приемлив проект 428.Между впрочем по внушение на председателя на комитета за наука, изкуство и култура Вълко Червенков от понататъшната работа по герба е отстранен Б.Ангелушев429.

Окончателният проект е одобрен от комисията и утвърден за герб на Народната република с Указ № 88 от 27 януари 1948 г. на Президиума на Великото народно събрание430. .Представлява снопчета житни класове извити във формата на геометричен кръг, привързани в долния край с червена лента с надпис “9.IХ.1944” и с червена петолъчна звезда горе, между тях. В средата върху червен елипсовиден щит е изобразен златен лъв.

Този герб е с най-кратък живот в българската история - само два месеца. По лично предложение на тогавашния министър-председател и ръководител на комунистическата партия Георги Димитров в герба са внесени три корекции: 1.Под лъва е поставено зъбчато колело като символ на промишлеността; 2 Житните класове са обвити не с червена лента, а с национален трикольор, като само надписа е изписан върху червената лента. 3. Цветът на щита е променен от червен на син.

Промените са узаконени с Указ № 560 от 30 март 1948431 за одобряване на цветно и графично изображение на герба и Указ № 862 от 28 май същата година за одобряването на пластично изображение432.

Гербът на Народната република стои далече от класическата хералдика и на практика представлява емблема. За негов първообраз определено може да се счита съветският герб, който е прототип и на гербовете на повечето социалистически държави, с изключение на Полша и Чехословакия.. Като най-характерни отличителни черти на тази нова практика са: кръглата или овална форма, растителните елементи, обхващащи същинския хералдичен знак и червената петолъчна звезда.

Символиката вложен в герба от 1948 г е обяснена 19 години по-късно в “Закона за държавното знаме на Народна република България “, приет от Петото народно събрание на 12 юни 1967 г.433. Зъбчатото колело и житните класове, свързани с червената лента с надпис “9.IХ.1944” заедно с националния трикольор символизират “социалистическия характер на НРБ, съюзът на работниците и селяните и тяхното единство, създадено и укрепено в борбите за освобождението от монархо-фашизама и капитализма и в строителството на социализма.; лъвът – национална емблема на българския народ от древни времена – неговата сила, храброст, безстрашие и героизъм; небесносиният цват на полето – участието на българския народ в борбата за мир в целия свят; червената петолъчна звезда – единството и солидарността на българския народ с трудещите се от целия свят.”

Техническото изпълнение на този герб е с пластично, релефно излъчване. Това създава определени трудности при изобразяването му на някои места като например въху националното знаме. Поради тази причина с Указ № 954 от 7 декември 1967 г. на Президиума на народното събрание 434, е утвърдено ново цветно и графично изображение. Авторът на проекта е художникът Георги Атанасов Единствената разлика е в художественото представяне.

На 18 май 1971 г с референдум е приета третата по ред българска конституция, останала в историята като “Живковска”. Въпросът за национолния герб е уреден в чл.139, който гласи: “Гербът на Народна република България е кръгъл, в средата на небесносин фон изобразен изправен лъв на зъбчато колело. Фонът е обграден от двете страни с житни класове, обвити посредата с национална трицветна лента; над лъва е изобразена червена петолъчна звезда, а отдолу, където се преплитат класовете на червена лента са написани със златен цвят годините на основаването на българската държава и победата на социалистическата революция в България.” (681-1944). (Б.а.: тази датировка стана повод да се разпространи анекдота в българското общество, че гербът приличал на надгробната плоча на България, показващ раждането и смъртта и!)

Единствената разлика е в добавянето на годината на създаване на българската държава - 681. Възниква въпросът за техническото представяне на герба. Президиумът на Народното събрание решава да не обявява конкурс, а да се привлекат специалисти от Съюза на художниците в България. След проведените разговори с работата по новия герб са натоварени Стоян Сотиров, Георги Атанасов, Асен Старейшински, Антон Мечкуев и Стефан Кънчев435.

На 6 юли 1971 г. Президиумът одобрява проектът на Георги Атанасов и Стоян Сотиров. Цветното и графично изображение на герба е официално утвърдено с Указ № 179 от 17 август 1971 г. на Държавния съвет 436. Пластичното изображение по проект на Л.Димитров, е одобрено четири месеца по-късно с Указ № 967 от 3 декември същата година 437.

Това е последният герб на социалистическа България. Бурните промени настъпили след „перестройката” и падането на комунистическия режим на 10 ноември 1989 г. се отразяват и върху националната символика. Времето на безметежното приемане на един или друг държавен герб остава в миналото и се поставя началото на най-бурният период в цялата история на българските символи, продължил близо седем години.