Иван войников история на българските държавни символи

Вид материала

Подобный материал:

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 19

2.2 Гербове на владетелските съпруги. 2.2.1. Владетелски гербове на княгиня Мария-Луиза (1893-1899) В средата на ХІХ в. в някои западноевропейски страни, се налага модата при благородническите бракосъчетания да се изработват специални сватбени гарбове, които впоследствие стават символ на съпругите. Тази практика е особено характерна за Германия, Русия (след 1856 г.), Италия, а също Дания, Белгия, Монако и частично в Нидерландия.^⁴⁰⁸

Първата владетелска сватба в България след Освобождението става факт през 1893 г. Още в края на януари с.г. княз Фердинанд І се сгодява за Мария-Луиза-Пиа-Тереза-Ана-Фердинанда-Франсоаз-Антоанета-Маргарита-Жозефина-Каролина-Бланш-Люция-Аполония, принцеса де Бурбон и на Парма-Пияченца (1870-1899).^⁴⁰⁹ Тя е дъщеря на последния херцог на Парма-Пияченца – Роберто I и на Мария-Пиа де Бурбон- Сицилийска. Венчавката се извършва на 8/20 април 1893 във Вила дел Пианоре, близо до италианския град Специя.

Гербът на новата българска княгиня е разработен в три форми. Негов съставител най-вероятно е граф Амеде де Форас.

Големият герб представлява – два обединени щита – вдясно: четириделен, 1. и 4. на червено, златен коронован лъв (България); 2. на сребърно, два червени стълба, в главата на синьо две златни корони в пояс (Източна Румелия 1); 3.на червено, две ръце, облечени в зелено, държащи златна корона (Източна Румелия 2); наложен щит, обременен с десет ивици в черно и златно, зелена диадема в ремък (Саксония);

Вляво, разделен на осем в три реда: 1. на злато, шест сини лилии 3-2-1 (Фарнезе); 2.а) на сребро, червен кръст между четири черни орли (Гонзага-нов), б) поделен със синьо, лъв в червено и сребърно в ремък, коронован в злато (Росси); 3.а) на злато, шест сфери 1-2-2-1, долните пет в червено, шестата в главата в синьо, обременена с три златни лилии (Медичи), б) пресечен на червено и златно, клон от трънка с пет тръна в пояс, два вдясно и три вляво, с по четири сребърни цвята всеки, разположени по един на върха и 2-1 вдясно и обратно вляво (Маласпина); 4. на злато, черен орел, коронован в злато (старата Савоя), обременен с червен овален щит, обременен със сребърен кръст (модерната Савоя); 5. на червено, сребърен пояс (Австрия); 6. шахматно червено и сребърно, в главата златно, черен двуглав орел (Палавичини); 7. на червено, кръст между четири букви В, гръб към гръб, в злато (Константинопол); 8. четириделен, 1 и 4, шест стълба в злато и синьо, над всичко сребърен пояс, 2 и 3 злато, три вълнообразни ивици (Ланди); наложен овален щит, четириделен, 1. и 4. на червено, златен замък, зидан с черно и просветлен със синьо (Кастилия), 2. и 3. на сребро, червен лъв, коронован в злато (Леон); наложен щит, на ситьо, три златни лилии, в червен бордюр осем сребърни раковини (Бурбон-Парма).

Над щитовете българската царска корона. Щитодръжци: вдясно, златен коронован лъв с българския владетелски щандарт (сребърно-зелено-червено с малкия владетелски герб (на червено златен коронован лъв с наложен щит, обременен със саксонския герб), бордюр от черни и златни триъгълници); вляво, ангел, облечен в бяло и с френски табард със същия щандарт на синьо, три златни лилии); стъпили на постамент от архитектурен орнамент, върху който е прехвърлена девизна лента.

Девиз: “Съединението прави силата”, изписан върху сребърна лента окрайчена със зелено и червено, със зелени букви. ^⁴¹⁰

Шатра: порфирна със златни ресни, шнурове и пискюли, подплатена с хермелин, бродирана със златни царски корони в купола и увенчана с българската царска корона.

Средния герб представлява два съединени щита: в ляво на червено златен лъв короновав в злато, обременен с герба на Саксония; вдясно на синьо три златни лилии червен бордюр обременен със сребърни раковини. Над щитовете царска корона с ленти с кисти. Щитодръжци: вляво златен лъв, коронован в злато, вдясно ангел с фернски табард, Постамент – архитектурен орнамент, с прикачена към него сребърна лента, окрайчена в червено и със зелени букви – „Вярност и постоянство”

Малкият герб включва двата щита от средния и короната над тях.

В големия герб десният щит (ляв за зрителя) е взет от големия герб на Фердинанд І , а левия от герба на херцозите на Парма и Пияченца съставен през 1848 г. от херцог Карло ІІІ (1848-1854), използван от неговите наследници и до сега. Първото поле символизира херцогствата Парма и Пияченца, второто – херцогство Гуастала, владяно от Пармските херцози в периода 1748-1802; 1815-1847 г.; третото – графство Сан Секондо, присъединен към Парма-през 1825 г., четвъртото – областта Луниджияна^⁴¹¹, присъединена през 1847 г., петото-Савойската династия, от която произхожда майката на Карло ІІІ – принцеса Мария-Тереза (1803-1879), дъщеря на сардинския крал Виторио-Емануеле І, шестото- Хабсбургите, от които е бабата на Карло ІІІ по майчина линия Мария-Тереза (1773-1806), дъщеря на Фердинанд-Карл фон Хабсбург; седмото – маркизството Кортемаджоре и Бусето, присъединено към Парма-Пияченца през 1586 г., осмото – Византия, за чиято корона пармските херцози са претенденти още от 1697 г.^⁴¹² и деветото – земите на фамилията Ланди^⁴¹³, присъединени към Парма през 1682. Наложеният щит символизира Испания, тъй като пармските бурбони са и испански инфанти и едновременно с това бабата на Карло ІІІ по бащина линия- испанската инфанта Мария Луиза (1782-1824).

Княгиня Мария-Луиза не се занимава с политическа дейност. Тя не приема и трудно преживява преминаването на първородния и син от католическо в източноправославно вероизповедание от 2 февруари 1896 г., което е условие на руското правителство за подобряване отношенията между Княжество България и Руската империя. Княгиня Мария-Луиза умира на 30 януари 1899 г.

2.2.2. Владетелски гербове на княгиня (от 1908 г. – царица) Елеонора (1908-1917) По време на властването си Фердинанд I сключва втори брак – с Елеонора-Каролина-Гаспарина-Луиза (1860-1917), принцеса фон Ройс цу Шлейц-Кьостриц.^⁴¹⁴ Тя е дъщеря на принц Хайнрих IV фон Ройс цу Шлейц-Кьостриц и принцеса Луиза фон Ройс цу Грейц.

Тъй като Елеонора е протестантка, а Фердинанд I – католик, са извършени два венчални обряда – католически на 28 февруари 1908 г. в Кобург и протестантски на 1 март 1908 г. в семейния дворец Остерщайн край Гера.

Големият герб на царица Елеонора, представлява съединени щитове: отляво на червено златен лъв, коронован в злато, обременен с герба на Сакония., отдясно четириделен: 1 и 4 на черно златен коронован в злато лъв, 2 и 3 на синьо златене жерав. Над щитовете българска царска корона с ленти с кисти. Щитодръжци два златни короновани в злато лъвове. Постамент: архитектурен орнамент със сребърна окрайчена в червено девизна лента и със зелени букви „Вярност и постоянство”.

Десния щит е фамилният герб на рода Ройс. Първото и четвъртото полета символизират Ройс, а второ и трето графството Кранихфелд^⁴¹⁵., част от което е владяна от от фогтовете фон Ройс-Плауен в перода 1453-1615 г.

Малкият герб включва двата съединени щита, но в овална форма, над тях короната с ленти с кисти, а под тях руския Императорски орден „Св.Екатерина”- І степен^⁴¹⁶, с който Елеонора е удостоена през 1906 г., заради участието и в Руско-японската война, като създателка на полева болница.^⁴¹⁷

(Б.а.: Състрадателна и грижовна, Елеонора бързо печели любовта на заварените деца на Фердинанд и на целия български народ. Основната дейност на царица Елеонора, като съпруга на държавния глава, е благотворителността. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на просвещението е създаден фонд "Царица Елеонора", чието предназначение е събиране на средства за построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. Благодарение на нейната намеса от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За да спаси уникалната църква, Царицата лично издействала на боянчани парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започнали реставрационни дейности. По време на войните царица Елеонора е милосърдна сестра на фронта. Тя подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, царица Елеонора основава Българския Червения кръст. Царица Елеонора създава Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.

По време на войните – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри.)

Царица Елеонора се разболява сериозно в последната година на Първата световна война и умира на 12 септември 1917 г. в Евксиноград. Съгласно последната си воля царицата е погребана в близост до Боянската църква. До 1944 г. войници оцелели, благодарение на нейните грижи и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на на поклонение на гроба й. След установяването на социалистическата система в България, гробът на царица Елеонора е осквернен и ограбен, а надгробният паметник – премахнат, за да се заличи мястото му. След промените през 1989 г. надгробният паметник е върнат на мястото му и се възстановява предишния вид на гроба.

2.2.3. Владетелски гербове на царица Йоана (1930-1946) На 04.октомври.1930 г. министър-председателят Андрей Ляпчев обявява годежа на българския цар Борис III с италианската принцеса Джована-Елисавета-Антония-Романа-Мария (1907-2000)^⁴¹⁸. Тя е дъщеря на италианския крал Виторио-Емануеле (Виктор-Емануил) III и черногорската княгиня Елена Петрович Негуш.

Венчавката се извършва на 25 октомври 1930 г. в базиликата на Св.Франциск в градчето Асизи (Италия). Младоженците пристигат в София на 31 октомври 1930 г, където са благословени от митрополит Неофит.

Гербът на царица Йоана е скромен. Съставен е от щитовете на българската (на червено златен лъв, коронован в злато) и савойската (на червено сребърен кръст) династии. Над тях царска корона с ленти с кист. Под щитовете върху две кръстосани клонки е провисена сребърна окрайчена в червено девизн лента и със зелени и букви “Вярност и постоянство”.

Върху екслибриса на царицата има друг герб, включващ двата щита, короната над тях и черен лозанж около тях.

След смъртта на Борис през 1943 г. Симеон е обявен за цар, а управлението на страната е поверено на регентски съвет. През 1946 г. България е обявена за република, а Йоанна и децата и са принудени да напуснат страната. Първоначално те живеят в Египет при баща си, който също е изгнаник след референдум против монархията, а после в Испания. През 1964 г. Йоанна издава своите спомени на италиански в Милано.

Последните години от живота си Йоанна прекарва във вила Янтра в португалския курорт Ещорил. Преди да почине през 2000 г. тя успява да посети наново България през 1993 г. и е приветствана възторжено от много граждани. Погребана е във францисканското гробище в Асизи, Италия.

2.3.Гербове на останалите представители на владетелския дом

В

ъпросът с гербовете на останалите представители на владетелското семейство до сега не е разглеждан. Тъй като тяхното използване е силно ограничено, а източниците на информация оскъдни. Отделни факти се слещат в книгата на Ц.Кьосева за царските колекции^⁴¹⁹ и в статия на Хр.Дерменджиев ^⁴²⁰ .

От брака си с Мария-Луиза, Фердинанд І има четири деца: князете Борис Търновски (1894-1943), бъдещия цар Борис ІІІ и Кирил Преславски (1895-1945)^⁴²¹, и княгините Евдокия (1898-1985)^⁴²² и Надежда (1899-1958)^⁴²³

Разработени са по един общ герб за князете и за княгините. Вероятно са съставени през 1911 г., заедно с герба на Фердинанд І от Ван Дристен, като при този на князете само са добавяни впоследствие (1912 – при Борис и 1913 при Кирил) огърлието на ордена „Св.св равноапостоли Крил и Методий”.

Гербът на князете представлява четириделен щит: 1 и 4 на червено златени, коронован в злато лъв, обременен със сасконския герб (Сакс-Кобург-Гота-България); 2. четириделен с накрайник като 1 и 4 полета на червено, златен замък, зидан с черно и просветлен със синьо (Кастилия), 2. и 3. на сребро, червен лъв, коронован в злато (Леон), накрайник на сребро червена роза (Гранада); наложен щит, на синьо, три златни лилии, в червен бордюр осем сребърни раковини (Бурбон-Парма); 3. на синьо три златни лилии със сребърен лабел (Бурбон-Орлеан). Наложен щит-разслечен на. Саксония и Бурбон-Анжу. Над щита българска царска корона, а около него големите огърлия на ордените Св.Александър и Св.Равноапостоли св.св.Кирили и Методий, с които са удостоени и двамата князе^⁴²⁴

Видно е че гербът символизира родителите, както и бабите на князете. 1 и 4 полета са знаците на Фердинанд І, 2 на княгиня Мария-Луиза, 3 на княгиня Клемнтина. В наложения щит отдясно е символът на Ветините, а в ляво на испанските бурбони, към които принадлежи както Мария Луиза, така и нейната майка-Мария Пиа.

Гербът на княгините представлява дамски щит разсечен на Саксония и Бурбон-Анжу. Над щита френска корона на принц/-еса.

(Б.а.:Кирил (Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип), княз Преславски, княз на България, принц Сакс-Кобург и Гота и херцог Саксонски е син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда. Престолонаследник на българския трон от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 г. Княз Кирил завършва Военното училище в София и участва като офицер за свръзки в Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война; генерал-лейтенант от българската царска армия (1938), инспектор на пехотата (1935), почетен адмирал от Германската имперска флота (13 юни 1917). След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918, заминава с баща си в град Кобург, Германия. През 20-те години учи агрономия в Прага. Завръща се в България едва през 1926 г. Известен е с бохемския си живот. Никога не се е интересувал или занимавал с политика. Скоро след смъртта на брат му – цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил (по династично задължение) е избран за Принц-Регент от XXV Обикновено Народно събрание, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, докато първородният син на цар Борис III, Симеон II навърши 18 години. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на 11 септември. След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил тенденциозно е съден и осъден на смърт от т.нар. „Народен съд” – през януари-февруари 1945 г. - като "виновен" в сътрудничество с "фашистка" Германия и осъден на смърт, заедно с проф.Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV Обикновено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов. Княз Кирил и колегите му са разстреляни от комунистическите палачи в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му заедно с другите са захвърлени в обща яма, издълбана от бомба паднала по време на бомбардировките над София. Мястото веднага е заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно след - парцелирано за нови гробища. До 1995 г. нямаше никакъв паметен знак, който да напомня за тях. Едва 50 години по-късно - през 1995 на Софийски централни гробища бе поставен паметник в тяхна памет. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя тенденциозните и престъпни присъди на престъпния „Народен съд” от 1 февруари 1945 г., по която са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.)

Евдокия не се омъжва и запазва герба до края на живота си. (Б.а.:Когато Фердинанд I абдикира, тя и сестра и княгиня Надежда го следват в родовото имение в Кобург. Александър Стамболийски отчита, че младият цар Борис остава твърде самотен в София, двете княгини се връщат в България през 1922 г. Евдокия се превръща в неговия най-близък довереник и съветник. Фердинанд I и определя бъдеще на императрица, но тя се влюбва първо в младия флигеладютант Иван Багрянов (по-късно министър-председател на България), а по-късно в Първан Драганов (дипломат, посланик на България в Берлин), също флигеладютант на царя. Цар Фердинанд I не разрешава на княгиня Евдокия сватба с "простосмъртен" и тя остава неомъжена до края на живота си. Княгиня Евдокия е талантлива художничка и меценатка. Тя проектира и изработва бойните знамена на дивизиите и полковете на българската царска армия. Арестувана е след идването на комунистите на власт и месеци е била подложена на мъчителни разпити и унижения, които подкопават здравето ѝ. През 1946 г. прави щедри дарения от народни носии, шевици и нанкити на Етнографския музей, преди да бъде изгонена от страната заедно с другите оцелели членове на царското семейство.

Умира на преклонна възраст на 4 октомври 1985 в санаториум на Боденското езеро.)

Надежда обаче сключва барк на 24 януари 1924 г. с вюртемберския херцог Албрехт Ойген. Имат 5 деца:

Фердинанд Иван Рилски Борис Кирил фон Вюртемберг (р. 1925)
Маргарита-Луиза Евдокия Надежда фон Вюртемберг (р. 1928)
Ойген Иван Рилски фон Вюртемберг (р. 1930)
Александър Ойген Фердинанд Иван Рилски фон Вюртемберг (р. 1933)
София Евдокия Луиза фон Вютремберг (р. 1937)

Това води до промяна на личния й знак. Как изглежда гербът и след омъжването не е известно.

Цар Босис ІІІ има две деца – Мария Луиза (р.1933 г.) и Симеон (р.1937 г.) Няма данни те (за Симеон да 1943 г.) да са имали лични гербве.

Blog

Иван войников история на българските държавни символи