Общински план за развитие на община варн а

Вид материалаДокументы

Содержание


Таблица 24. Разпределение на основните трудови кореспонденции по зони
Таблица 25. Брой и недостиг на местата за паркиране по райони
Водно-транспортна инфраструктура
Въздушен транспорт
4.2. Водоснабдителна и канализационна мрежи 4.2.1. Водоснабдителна мрежа
4.2.2. Канализационна мрежа
Основна територия
Таблица 27. Пречиствателни станции за отпадни води на територията на “Основна зона”
Южна територия
Таблица 28. Пречиствателни станции за отпадни води на територията на “Южна зона”
Северна територия
Таблица 29. Пречиствателни станции за отпадни води на територията на “Северна зона”
4.3. Електроснабдителна инфраструктура
4.4. Топлоснабдителна инфраструктура
4.5. Газоснабдителна мрежа
4.6. Комуникационна инфраструктура
Подобный материал:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   24

Таблица 24. Разпределение на основните трудови кореспонденции по зони






Описание на зоната

% от всички кореспонденции




Централна градска част

13.0




Западна промишлена зона

12.0




Южна промишлена зона

11.5




Разширен център

10.0




между улиците “Цар Освободител”, “Левски”, “Княз Борис I” и “Бриз”

10.0




към гр. Девня по АМ “Хемус”

10.0




Пристанище “Варна - изток”

5.0




жилищен терен на район “Младост”

4.5




Северна промишлена зона

4.5




Общо за останалите райони

19.5


От казаното до тук, става ясно, че централната градска част на Варна е районът с най-интензивно движение, с най-голяма концентрация на моторни превозни средства и съответно, с най-голямо замърсяване на въздуха от автомобилния транспорт, особено в часовете на върхово натоварване.

Този извод се потвърждава и от резултатите от проведените през 1996 г. и 1997 г. поточни преброявания на интензивността на транспортните потоци в делничен ден. Пиковите натоварвания, за по-голямата част от улиците в централната градска част са на и над границата на пропускателната им способност, което довежда до забавяне на движението, принудителна работа на двигателите на празен ход и от там до завишени емисиии на замърсители във въздуха. Това с особена сила важи за бул. “Владислав Варненчик”, бул. “Сливница”, участъка бул. “Хр. Ботев” - бул. “М. Луиза” - “8-ми Приморски полк”, бул. “Цар Освободител”, бул. “Приморски в района на ж.п. гара и пристанищния комплекс, ул. “Девня”, Аспарухов мост. Тесни места се явяват кръстовищата на бул. “М. Луиза” с ул. “Шипка”, на “8-ми Приморски полк” с “Цар Освободител” и с “Чаталджа”, на бул. “Цар Освободител” с “Ян Палах”. Резултатите от преброяването на трафика показват спешната необходимост от реализиране на пробивите на булевардите “Цар Освободител” и “Левски”, залегнали в “Обща транспортно-комуникационна схема” на града.

Обществен транспорт

На основата на информацията предоставена от транспортните фирми, които обслужват през последните няколко години община Варна през 2004 година по маршрутите на официално установените градски линии, вътрешноградския обществен транспорт .обслужвани от транспортните фирми, са превозени общо - 42 115 хил. бр. пътници. Те са намалели в сравнение с отчета на 2003 г. - 1.03 % в абсолютна сума - 439 хил. бр. и отчета на 2002 г. - 3.13 % в абсолютна сума - 1361 хил. бр.



Вътрешноградските линии обслужват общо - 32 бр.маршрути ( автобусни - 28 бр. и тролейбусни - 4бр. ) с обща дължина 755 км.(автобусни – 674 км. и тролейбусни – 81 км.

Общият пробег през 2004 година е 12 005 хил.км. В сравнение с 2003 година той е увеличен с 491 хил.км – 4.26 %,а спрямо 2002 година увеличението е с 1 084 хил.км. – 9.93 %.


Паркинги и гаражи

В община Варна, и особено в градската част, въпросът с паркирането на моторните превозни средства е много тежък. В таблица 25 са показани резултатите от анкета по този проблем, проведена през октомври 1997 г. в чертите на регулация на урбанизирания град. Картината от 1997 г., към днешна дата, не се е подобрила. От представените данни се вижда, че недостигът на паркови места за МПС, регистрирани в отделните райони на гр. Варна варира от 46 до 72 %, като средно за града той е от порядъка на 52 %.

Таблица 25. Брой и недостиг на местата за паркиране по райони






Брой места за паркиране

л.л. МПС

Недостиг към септември 1997 г.

Район

Общо

в паркинги

в гаражи

в охраняеми паркинги

брой

брой

%

Аспарухово

1 456

1 118

186

152

5 244

3 788

72.23

Владиславово

5 705

4 879

191

635

11 308

5 603

49.55

Младост

11 856

8 954

1 594

1 308

23 696

11 840

49.97

Одесос

9 192

5 633

3 417

142

20 286

11 094

54.69

Приморски

13 665

9 039

2 417

2 209

25 647

11 982

46.72

ВЗ и КК-север

-

-

-

-

265

265

100.00

Общо за Варна

41 874

29 623

7 805

4 446

86 446

44 572

51.56


Като се отчете обстоятелството, че централната градска част е зоната, в която се реализират над 20 % от дневните пътувания със стопанска цел, става ясно, че в нея въпросът с паркирането стои най-остро. С най-голяма сила това се отнася за районите между улиците “Сливница”, “Приморски”, “М. Колони”, “Климент”, “Шипка” и “М. Луиза”, около Кукления театър и Окръжния съд, между “Цариброд”, “Преслав” и “Приморски” около ж.п. гарата, между “Русе” и “Капитан Петко войвода. Други критични зони са районите около Кооперативния пазар и около Районния съд (кино “Тракия”). За тези територии е характерно наличието на тесни улици, почти изцяло заети от паркирани автомобили със затруднено движение по тях, малко организирани паркинги с недостатъчен капацитет. Може би единствения изграден във Варна подземен паркинг в района на ФКЦ, не функционира като такъв, а е преустроен в дискотека.

Проблемът с паркирането не подминава и сравнително новите жилищни райони на града. Отредените в годините на сравнително ниска степен на автомобилизация паркинги пред блоковете не са достатъчни. Няма проектирани и изградени многоетажни подземни и надземни паркинги и гаражи. Автомобилите все повече завземат и унищожават зелените площи в междублоковите пространства.

Главната причина за създалото се положение е, че през годините, Общината е разрешавала строителството на нови обекти, които са с недостатъчно паркоместа.

Друг фактор е това, че след 1989 г. не малка част от изградените гаражи са превърнати в търговски обекти, което променя първоначалното им предназначение и увеличава дефицита на местата за паркиране.

Мостови съоръжения

На-голямото мостово съоръжение в община Варна е “Аспаруховият мост”. При преброяването на трафика, извършено през февруари и март 1995 г., е установено, е установено, че мостът е с вече изчерпана пропускателна способност през есенно-зимния период. Освен това той се нуждае от регулярна поддръжка и периодични основни ремонти.Според ОГП на гр. Варна Аспаруховият мост следва да се удвой, за да се поеме бъдещото натоварване. В ТУП на общината се предлага това да се извърши като трасето на Е-87 премине по отделно мостово съоръжение, а не да се удвоява съществуващият мост. Съображенията за това са следните: по-малка дължина на съоръжението, по-лесно изпълнение, има възможност за разграничаване на вътрешните градски кореспонденции от външните, от стратегическа гледна точка е по-добре да има две отделни съоръжения.

        1. Водно-транспортна инфраструктура



Воден път

Достъпът на корабите до пристанищата разположени във Варненското и Белославското езера, се осъществява чрез два плавателни канала и естествените дълбочини на Варненското езеро. Каналите са оразмерени за конвенционални товарни кораби до 25 000 БРТ, както и специализирани фериботни кораби (с размери L = 185 m, В = 26 m, D = 6.5-7.0 m). Навигационната ширина на каналите в права е 102 m. Откосите са 1:3. Размерите на каналите гарантират безопасно плаване при вятър със скорост до 15 m/s. Допустима скорост на движение по каналите е 6 възела.

Каналите са проектирани за еднопосочно движение на оразмерените кораби. Двупосочно може да бъде движението във Варненското езеро, където дълбочините са естествени. Регулирането на движението се контролира от капитана на пристанището, осъществява се от контролните станции чрез светлинни и фарови сигнали и по радио. Ползването на лоцман и буксири е задължително.

Канал номер 1 е в община Варна и започва от Варненския залив на около 800 m преди вълнолома и свършва във Варненското езеро. Означеният воден път е дълъг около 6.0 km. Каналът е в крива с необходимите разширения. Всички пресичания с дюнери са изпълнени така, че дъното на канала да може да се удълбочи до 15 m (когато това се наложи). Номиналният подмостов габарит на Аспарухов мост (минаващ над канал 1) е 46 m. Първоначалната дълбочина, до която е бил драгиран е минус 12.5 m по Балтийската система (БС). В следствие на това, че каналът не е бил регулярно драгиран през последните години българските кораби са ограничени до 10.6 m максимална дълбочина на газене, а чуждите кораби до 9.14 m, тъй като каналът на места достига минус 11.1 m към средното морско ниво.

След Канал 1 водният път минава през естествените дълбочини на Варненското езеро. Означеният път е 7.1 km.

Канал номер 2 е в община Белослав и започва във Варненското езеро на около 1 км източно от траверса t:la пристанището на ТЕЦ-Варна и завършва в акваторията на Пристанище Варна-3апад. Дължината му е 10.0 km. Каналът е прокопан през Белославското езеро, което е с дълбочини до 13.0 m. Първоначалната дълбочина, до която е бил драгиран е минус 12.5 m по БС, но в момента е с дълбочина в някои участъци по-малко от 11.0 m, тъй като каналът не е бил драгиран през последните години.

Пристанища

Пристанищният комплекс Варна е разположен върху голяма територия с обща дължина около 30 km - от Варненският залив до Девненската низина и попада в три общини - Варна, Белослав и Девня. Освен съоръженията, собственост на Пристанище Варна - ЕООД, съществуват редица други съоръжения, притежавани и експлоатирани от други държавни организации. Отделните търговски и специализирани пристанища са: Пристанище Варна Изток - община Варна; Сухо пристанище - община Варна; Петролен терминал - община Варна; Пристанище Тополите - община Варна; Пристанище за дървен материал - община Варна; Пристанище на ТЕЦ-Варна - община Белослав; Пристанище Варна Запад - община Девня; Фериботен терминал - община Белослав; Военноморска база Варна - община Варна; Военноморска ремонтна база - община Белослав; пътнически и за МПС ферибот - община Белослав.

Характеристиката на пристанищата, разположени на територията на Община Варна, е следната:

Пристанище Варна Изток.

Териториално търговското пристанище Варна Изток е разположено в центъра на града и е специализирано за генерални товари, зърнени храни и контейнери.. То разполага с 12 корабни места за претоварна дейност с обща дължина на кейовете 2072 m, две корабни места за пасажерски кораби и едно корабно място използвано от пристанищния портови флот. Само корабно място номер 11 не се използва. Разполага с 11 560 m2 открита и 4 800 m2 закрита складова площ. В експлоатация са 30 бр. различни пристанищни кранове с товароподемност от 5 до 30.5 t и един плаващ кран с капацитет 100 t. Размер на корабите до 50 000 БРТ. Максималното газене на корабите, които могат да използват пристанището, е 11.5 m, а размерът им - до 50 000 БРТ. Достъп за товарно автомобилно движение до пристанището е силно затруднен. Товарната дейност екологически замърсява града. Кейовите стени са стари и непригодни без цялостна реконструкция да поемат по-тежка и по-производителна товарна техника.

Съгласно ОГП и 3РП на ЦГУ на гр. Варна пристанище Варна Изток се предвижда да се развива като пътническо и товарно пристанище за генерални товари, предназначени за нуждите на града. Товарите за и от страната да се насочат към пристанище Варна Запад.

Сухо пристанище.

Сухото пристанище Варна е складова база, която обслужва пристанището. Разположена е на северния бряг на Варненското езеро на около 4 km западно от пристанище Варна Изток. Складовата база разполага с 6 покрити метални склада с обща площ 14 400 m2 и открита складова площ около 60 000 m2. Сухото пристанище е свързано с добри пътни и Ж.п. връзки.

Петролен терминал.

Петролната база Варна е разположена на североизточния край на острова между двата канала (стария и новия канал номер 1) и разполага с З пирса за претоварване на нефт и нефтопродукти за кораби до 25 000 БРТ, до 20 000 БРТ и до 5 000 БРТ.

Пристанище за дървен материал.

Пристанището е изградено на северния бряг на Варненското езеро, западно от гара Тополите. То е проектирано за обработка на 1,5 млн. t годишно дървен материал. Разполага с 3 кея, с дълбочина 8.75 m; 5 бр. 10 тонни пристанищни крана и един 10 тонен специален складов претоварач. Пристанището има удобни пътни и Ж.П. възли.

Пристанище Тополите.

На северния бряг на Варненското езеро под гара Тополите е започнало изграждането на пристанището и складовата база за меласа. Инвеститор и Министерство на земеделието. Монтирани са З бр. кесони, дълги по 30 m с дълбочина 13.0 m. Направен е драгаж на акваторията на насипното равнище. Изпълнени са оградните диги. Пътен достъп откъм входа на Пристанище Леспорт. Строителството е временно спряно поради липса на средства.

Военноморска база.

Базата се намира на юг от търговско пристанище Варна Изток и включва няколко корабни места за военни кораби и подводни лодки, както и брегова база на запад от корабните места. Присъствието на военноморска база налага някои ограничения на операциите в пристанище Варна Изток, главно в резултат на ограниченията за маневриране на корабите.

      1. Въздушен транспорт



“Летище Варна” ЕАД

Кодово означение на Аеродрума съгласно ИКАО е Nr. 4.

Летище Варна е гражданско летище за вътрешен и международен транспорт и е второто по големина летище в България. Разположено e на 7.5 km западно от центъра на града, на територията на 2 общини (Варна и Аксаково). Площта му е 2 414 dka. Аеродрумът на летище Варна е с една писта (ПИК) с дължина 2514 m и ширина 55 m, свързана с пероните с магистрален рулежен път (МРП) и пет броя съединителни пътеки за рулиране (ПР). Разполага с 32 бр. самолетни места и е свързано с международните пътища Е-70 и Е-87, има модерно навигационно оборудване. Полетите са предимно чартърни международни - 89% от общия брой пътници са по международни линии. На първо място по значимост за финансовия резултат са пътническите чартъри, на второ - международни редовни полети, на трето - вътрешни редовни полети до София и Бургас, на четвърто - товарни чартърни полети, и на пето - полети с общо предназначение. Летището осъществява връзка за 101 дестинации от над 35 държави. На него вече са се приземявали най-големите самолети в света - товарният АН-124 /Руслан/ и Боинг 747.

Действието на летището е с подчертан сезонен характер на действие, свързан с обслужването на туристи през летния сезон. Периодът от втората половина на септември до април е типичен с ограниченото действие на летището и отделянето на вредни емисии и шум, които да влияят на прилежащите жилищни територии на гр. Варна е минимално. Периодът от май до първата половина на септември е активен период за дейността на летището, като максимума е през месеците юли и август.


Функционирането на Летище "Варна" създава, особено през летните месеци, значителна по площ зона с акустичен дискомфорт. Съответно количеството жители, подложени на наднормено ошумяване, оценено по действащите хигиенни норми е значително. Съгласно изготвения доклад за Оценка на въздействието върху околната среда на Летище "Варна", за летния сезон това са приблизително 36 500 души през деня и 100 000 души през нощта. Засегнати са предимно южната и централна градски части и кв."Трошево".

Причината за това състояние се дължи на ползваните от транспортните фирми самолети, чиито шумови характеристики не съответстват на съвременните стандарти, както и съществуващите писти, даващи възможност за насочване на излитащите самолети над града, при определени условия.

Решението на проблема трябва да се търси в обновяване на самолетния парк с машини с подходящи шумови характеристики и реализиране на южната (коса) писта, за която има резервиран терен в Общия устройствен план, включващ летищния комплекс.

Тъй като по-голяма част от летището попада в територията на Община Аксаково, то конкретните мероприятия трябва да бъдат отразени в Общинските планове за развитие на двете общини, както и във възложения нов Общ устройствен план на Община Варна.

4.2. Водоснабдителна и канализационна мрежи




4.2.1. Водоснабдителна мрежа



Битово водоснабдяване
  1. Общото подавано водно количество към гр. Варна е 2 000 - 2 500л/сек.
  1. Водопроводната мрежа на ж.к. Бриз. ж.к. Изгрев и във вилните зони е
    изградена частично от частни водоснабдителни кооперации в повечето
    случаи с недостатъчни диаметри
  2. Необходимо е да се разработи нов проект за водопроводната мрежа на
    централната градска част в съответствие с градоустройствен план.
  3. В т.2.1 .от таблицата са предвидени средства за изграждане на
    магистрални водопроводи в селищни образувания, в т.2.2. за подмяна на
    етернитови тръби по магистрални водопроводи, в т.2.3 и 2.4.
    разпределителни водопроводи


Общината разполага с достатъчен наличен воден ресурс за битови и промишлени нужди. Основните водоизточници са:

водопровод от язовир Камчия Китка-Варна с дебит 1800 l/s;

Девненски извори (25 извора) с общ дебит 2600-3500 l/s;

Батова - Варна (40 бр. каптажи) с общ дебит 90 l/s;

Паша дере - Галата (8 бр.сондажи) с общ дебит 20 l/s;

10 местни източници с общ дебит 15 l/s;

27 термални извора с общ дебит 980 l/s, които са с температура между 34 и 50 градуса и съдържат сероводород. Само един от тях, при Яхтеното пристанище на К.К. “Златни пясъци” с дебит 100 l/s, се пречиства и се използва за питейни нужди. Останалите се използват частично за отопление чрез термопомпи за балнеологични цели, плувни басейни и промишлено водоснабдяване.

Водоснабдяването за град Варна, курортните комплекси и селата на общината се осъществява по напълно изградена вътрешна водопроводна мрежа. Водопроводната мрежа на града е изградена от 1905 година до наши дни. Старите водопроводи са изключително от стоманени и чугунени тръби, а след това основно от етернитови такива. Водопроводната мрежа в централната част на града строена преди 80-90 години е с малки диаметри 80-100 mm и се налага ако не напълно то поне частична подмяна.

По настоящем гр. Варна е разделен на шест водоснабдителни зони, които имат различна схема на водоснабдяване, с технически възможности за превключване една към друга.. Водопроводите Девня-Варна I и II етап довеждат водата в I зона, а III етап - в IV зона. Китка-Варна във втора зона. Останалите зони се захранват от две помпени станции едната при кв. "Вл. Варненчик", а втората при водоемите на II зона. Квартал "Аспарухово" получава вода от I зона. Квартал Галата" получава вода от ПС "Лазурен бряг" кв. Аспарухово" и водопровода "Паша дере" - "Галата". От водопровода за кв. Аспарухово" са водоснабдени и консуматорите по южната част на езерото и с. Звездица. От IV зона на града започва и водопровода Варна-Зл. пясъци като попътно подава пода във водоемите на вилна зона "Траката", КК "Св. Константин", КК "Чайка" и "Зл. пясъци". Сега КК "Зл. пясъци" основно получава вода от сондажа при Яхтеното пристанище‚ чрез собствена система. Квартал "Виница" е водоснабден от водопровода Батова-Зл. пясъци. От този водопровод са частично водоснабдени вилни зони Т.В.кула, Добрева чешма, Дъбрава и част от Ален мак. През летния сезон консумацията на вода от гореизброените вилни зони създава много проблеми с водоснабдяването на квартала. Село Каменар се водоснабдяване чрез ПС от Батова-Варна. Село Тополите се водоснабдява от водопровода Девня-Варна.

Належаща е подромяна на амортизираните тръби предимно в централната част на града както и на магистралните водопроводи “Девня – Варна” І-ви и ІІ-ри етап, и този в V-та зона. Кв. “Виница" следва да се водоснабди от водопровода Варна - Златни пясъци. С част от водата, подавана от Батова-3л. Пясъци, след изграждане на ПС и водоем на подходяща кота може да се водоснабдят вилните зони, "ТВ кулата", "Добрева чешма", "Дъбрава" и част от "Ален Maк”. За вилните зони "Св. Никола" и "Горна Трака" (под кота 130) и "Руски окопи" се предвижда да се изгради ПС от водопровода Варна-Зл. пясъци в района - близост до военното поделение от която да се изтласква във водоем над ''Руски окопи". Вилните зони "Боровец" ще се водоснабдят от ПС Аспарухово. Вода от водопровода Паша дере-Галата ще се подава за вилни зони "Ракитника" и "Прибой". Предвижда се да бъде водоснабдено и с. Константиново. Планирано е в следващите години да бъде водоснабдена и територията на Приморския парк.

Стои открит въпроса с използване капацитета на термалните води. При налични 980 l/s пълноценно се използват само около 30 l/s. Необходимо е да се разработи цялостна програма за използването им както за отопление така и за битови и промишлени нужди. Наличието на сероводород в тези води действително създава редица проблеми но те следва да се решават и да се докаже доколко е целесъобразно и икономически използването на целия им капацитет. Като се има предвид, че те са от същия водоносен хоризонт от който са и Девненските извори изтичане на неоползотворена вода от тях не следва да се допуска. Тези, които не е икономически изгодно да работят, би следвало да се затворят.


Промишлено водоснабдяване.

Промишлеността в гр. Варна основно ползва вода от водопроводната мрежа на града. През 1995 г. тя е ползвала 214 l/s. Освен питейна вода за промишлени и хигиенни нужди, някои предприятия ползват и собствени кладенци и термални води от дълбоки сондажи -132 l/s.


Напояване.

Изградена е напоителна система в землището на с. Тополи от 9000 декара. За напояване се използва биологично пречистените фекални води от пречиствателна станция гр. Варна. Други възможности за напояване в района на община Варна няма.

4.2.2. Канализационна мрежа



Град Варна и курортните комплекси се характеризират с много висока степен на изграденост на канализационната мрежа. В селата и вилните зони канализационна система обаче или няма или е частична. Количествените параметри‚ характеризиращи канализационната мрежа в отделните селища са представени в таблица 26.


Таблица 26. Количествените параметри на канализационната система в община Варна


Населено място

Колектори, m

Канализационна мрежа, m

Общо, m

гр. Варна

88129

470778

558907

с.Каменар

1982

669

2678

с.Тополи

-

3855

3855

с. Казашко

-

-

-

с.Звездица

-

-

-

Общо

90111

475329

565 440


Функциониращите на територията на община Варна ПСОВ са указани в таблици 27, 28 и 29. Наблюдават се известни различия при получените данни за капацитета на ПСОВ на територията на община Варна от РИОСВ-Варна, ВиК ООД, БДЧР - Варна и доклада за Оценка на състоянието на околната среда на територията на Община Варна, като тези различия са отразени в таблиците.

Общата територия на общината може да се раздели условно на три части в зависимост от това, към коя от трите основни ПСОВ са отведени отпадъчните води.

1. В ж.к. Бриз има само колектори, няма изградена вътрешна
канализационна мрежа

Канализацията на кв. "Виница " е в процес на изграждане. - Тече програма за рехабилитация на ПСОВ Варна, в момента се проектира ПСОВ Златни пясъци
  1. На площадката на ПСОВ Аспарухово предстои изграждане на КПС и
    тласкател към ПСОВ Варна
  2. ПСОВ Чайка е реконструирана и на нейната площадка е изградена КПС
    "Кабакум"
  3. Необходимо е да се предвиди реконструкция на канализационната мрежа
    на централна градска част в съответствие градоустройствен проект

В таблицата т.2.5 до т.2.16 са предвидени средства за изграждане и
реконструкция на канализационната мрежа.

Основна територия: е северно от новия плавателен канал, от КК "Св.св. Константин и Елена" на север до склоновете на Клисе баир, на запад. Към него са включени или ще се включат и части от територията на община Аксаково. Цялата тази територия, чрез изградената канална мрежа включва отпадъчните си води в главната пречиствателна станция на града ПСОВ-Варна.

Построената преди повече от 50 години канална мрежа на централното градско ядро (между охранителните канали) е изпълнена по смесената система т.е. система от преливници я облекчават по време на дъжд, като преливните води‚ се заустват в море и езеро. Същевременно вследствие на увеличената гъстота на консуматорите през последните няколко години и увеличената консумация на вода‚ се стига до претоварване на мрежата. Едновременно с това се е стигнало и до физическото износване на много участъци, особено на тия‚ строени в периода след 1956 г. В гр. Варна е планирано да бъдат изградени колектор Битола – Пирин и канализационна мрежа в ХІ, ХVІІ, ХХV и ХХVІ микрорайони, и покрай новия булевард “Левски”.

В някои от жилищните територии на града като ж.к. Бриз, с.Тополи, с.Каменар е изградена само една част от мрежата. Необходимо е доизграждането й, за да се отговори, както на елементарните санитарни изисквания, така и на това да се пресекат проявите на активни или възможни свлачищни процеси (ж.к. Бриз).

Има и територии, за които понастоящем въобще не е построена канална мрежа. Така например за кв. Виница е построен външния колектор, но той не е свързан към ІІ ГПК, а и вътрешната мрежа се изгражда едва през последните години. Необходимо е изграждането на мост - канал свързващ външния колектор с ІІ ГПК и ускорено изграждане на цялостна вътрешна мрежа на квартала.

В с.Казашко е необходимо изграждането на цялостна канална мрежа с включване чрез КПС в ІІ ГПК.

Всички прилежащи към гр. Варна вилни зони са без канализационна мрежа. Като се има предвид стихийното незаконно (или законно) строителство провеждано в тях стават пределно ясни негативните санитарни и екологични последици на активизиране на потенциални свлачища в съответните терени. Необходимо е обвързване на проектите за изграждане на каналната мрежа, както с изискванията на опазването на околната среда, така и с необходимостта да се противодейства на активизирането на свлачищните процеси.

На територията на “основната зона” са изградени и действат 10 пречиствателни станции, указани в таблица 27.


Таблица 27. Пречиствателни станции за отпадни води на територията на “Основна зона”


Пречиствателни
станции

Приемник

Вид

Капацитет,
m3/d по данни от:

Бъдеще според ТУП

I. Битови







Оценка съст
на ок среда...*

БДЧР

РИОСВ

ВиК ООД




ПСОВ - “Варна”

езеро

биолог.

156000

33 000 000

89400

156000

реконстр.

ПСОВ - “Слънчев ден”

море

механ.

450

-

1117

1500

отпада

ПСОВ - “Дружба 2”

море

механ.

450




-

-

отпада

ПСОВ - Гр. х-л “Варна”

море

биолог.

450

150 000

300

-

отпада

ПСОВ - “Евксиноград”

море

механ.

800




1500

-

отпада

II. Промишлени






















ПСОВ - КРЗ "Одесос"

море

мех.-био.

1700




-

-

реконстр.

БПСОВ - за нефто-водни смеси

(ПЧМВ АД – битови и промишлени)

море

физ.-хим./биол.

450

1 200

-

-




ПСОВ - “Родопа” ЕООД

езеро

механ.

30




-

-

отпада

ПСОВ - "Метал" ЕАД

град.кан.

хим-мех.







-

-

реконстр.

ПСОВ - "Елком" ЕООД

град.кан.

хим-мех.

22




-

-

реконстр.

ПСОВ -"Ч. Море" ЕООД

град.кан.

хим-мех.







-

-

реконстр.

* Доклад “Оценка на състоянието на околната среда на територията на Община Варна”

**Отпадналите по ТУП на общината ПСОВ се включват в градската канализация


Анализът на наличната информация по отношение на състоянието на горепосочените пречиствателните станции, налага следните изводи:

Наложителна е реконструкцията на основната ПСОВ на града ПСОВ – Варна. За да се подобри степента на пречистване по отношение на азот и фосфор следва да бъде изградено второ биологично стъпало. В станцията следва да се монтират и съоръжения за улавяне на нефтопродукти от отпадъчните води. Също чрез реконструкцията да се осигури и увеличаване на интензивността на обработка на утайките, за да могат те да се ползват като компост/тор в селското стопанство. Целесъобразно е да се вземе решение за оползатвораване на биогаза, отделят при третирането на утайките.

Понастоящем една част от биологически пречистените в ПСОВ - Варна води се ползват за напояване на селскостопански култури. Необходимо е от една страна да се увеличат размера на напояваните площи, а от друга да се проучат варианти за използване на допречистените води като условно чисти в промишлеността на Варна и Девня, за да се освободят ползваните по настоящем там питейни води.

Три от пречиствателните станции в района на КК “Св.св. Константин и Елена” работят само с механично стъпало - ПСОВ - “Слънчев ден”, ПСОВ - “Св. Константин и Елена” (Дружба 2) и ПСОВ - Евксиноград, поради което водите в тях не могат да бъдат достатъчно пречистени и създават екологични проблеми в местата на заустването им в Черно море. С довършването на разработения от ТПО-Варна проект за реконструкция на каналната мрежа на КК "Св. св. Константин и Елена" ще отпадне необходимостта от работата на посочените пречиствателни станции. Ще бъде целесъобразно да се спре работата и на ПСОВ - Гранд хотел "Варна", която независимо, че пречиства биологически, не постига необходимата ефективност. По този начин ще се решат големите екологични проблеми в следствие на недостатъчното пречистване на отпадни води заустени в този участък на брега на морето.

Локалната пречиствателна станция на "Родопа" ЕООД е предвидено да се закрие (работи само механически) и да се замени с КПС и тласкател с включване в градската канална мрежа и в ПСОВ - Варна. По този начин ще се реши eдин екологичен проблем водещ до замърсяване на Варненското езеро.

Локалната пречиствателна станция на КРЗ "Одесос" трябва да се реконструира, за да осигури в необходима степен на пречистване на промишлените и битови води на завода за приемник втора категория, какъвто е Варненското езеро.

Локалните пречиствателни станции на "Метал" ЕАД, "Елдом" ЕООД и "Черно море" ЕООД трябва да се реконструират така, че да осигурят в достатъчна степен намаление на съдържанието на тежки метали в отпадъчните води. Със сегашната си неефективна работа, те претоварват ПСОВ - Варна и целия обем на отпадащите от нея утайки са с завишено съдържание на тежки метали, което ограничава използването на утайките в земеделието.

Южна територия: е разположена на юг от новия плавателен канал и обхваща в тази посока цялата площ на общината. Тази територия чрез съществуващата канална мрежа или тази, която предстои да се изгражда съгласно ТУП на община Варна ще включва водите си в ПСОВ - Аспарухово.

Построената през 60-те години основна част на мрежата (колектори и помпени станции) е претоварена. Горното е вследствие на общото увеличение на населението, увеличението на консумираната и отведена вода и необходимостта да се включат външни консуматори (кв.Галата, “Галатекс” ЕАД, новите вилни територии). За да е възможно горното‚ се налага реконструкция на основните колектори и КПС на квартала. За целта е изработен проект от ТПО-Варна.

В кв. Галата е изградена само част от каналната мрежа. Необходимо е доизграждането й, за да се отговори както на елементарните санитарни норми, така и да се пресекат проявите на свлачищни процеси. Тук трябва естествено да се имат предвид и площите на разширяващите се жилищните територии на квартала.

За разлика от горното в жилищните територии на с. Звездица понастоящем няма построена канална мрежа. Необходимо е изграждането на такава, а пречистването ще осъществява в началния период в комбинация между индивидуални септични ями във всеки парцел и биологично езеро за цялото село осигуряващо биологичното пречистване на отпадъчните води. След увеличение на водните количества (10-15 години) ще се създадат условия за включването им към ПСОВ - Аспарухово. Горното естествено ще върви успоредно с активното застрояване на южния бряг на Варненското езеро.

Всички прилежащи към тази територия вилни зони и с. Звездица са без канализационна мрежа. Като се има предвид стихийното строителство (в много случаи незаконно) стават ясни негативните санитарни и екологични последици и процеси на активизиране на потенциални свлачища. Горните територии е целесъобразно да се канализират последователно като се даде предпочитание на тези, които ще се решат чрез гравитичен метод, а едва после, тези които ще се решат чрез изграждане на канални помпени станции. Необходимо е да бъде изградена канализационна мрежа и в с. Звездица.

На територията на “южна зона” са изградени и работят 4 пречиствателните станции, указани в таблица 28.


Таблица 28. Пречиствателни станции за отпадни води на територията на “Южна зона”


Пречиствателни
станции

Приемник

Вид

Капацитет,
m3/d по данни от:

Бъдеще според ТУП

I. Битови







Оценка съст
на ок среда...*

БДЧР

РИОСВ

ВиК ООД




ПСОВ - Аспарухово

езеро

механ.

3400

1 600 000

3500

3200

реконструкция

ПСОВ - Прибой

море

механ.

430




-

-

отпада

ПСОВ - Тубдиспансер

езеро

мех.-биолог.

180

2 500

-

-




II. Промишлени






















ПСОВ - "Галатекс" ЕАД

море

хим-мех.

700

-

-

-

реконструкция

* Доклад “Оценка на състоянието на околната среда на територията на Община Варна”


Анализът на наличната информация по отношение на обслужващите тази територия пречиствателни станции, налага следните заключения:

Наложителна е цялостна реконструкция и разширение на ПСОВ - Аспарухово като в нея се монтира биологично стъпало. При това следва да се вземат под внимание и изискванията по отношение съдържанието на азот и фосфор.

ПСОВ - Прибой обслужва група почивни станции, разположени до морето северно от х."Черноморец". Поради недостатъчна сигурност в работата й както и неотговарящото на изискванията за дълбоко заустване в морето, в ТУП на община Варна се предлага включване на водите чрез нова КПС в изграждащата се за нуждите на вилната зона канална мрежа.

Работещата за пречистване на промишлените води на "Галатекс" ЕАД пречиствателна станция е понастоящем с недостатъчна ефективност. Чрез реконструкция за подобряване на ефекта й, и след реконструкция на каналната мрежа на квартала, пречистените в локалната станция води трябва се включат в градската канална мрежа. По този начин ще се избегне заливане на територията на парка пред завода и замърсяване на морето в залива.

Северна територия: обхваща територията на община Варна северно от КК "Св.св. Константин и Елена". Тази територия чрез изградената канална мрежа включва отпадъчните води в ПСОВ “Златни Пясъци

Построената в последните 40 години канална мрежа е изграждана едновременно с изграждането на курортната база, така че да отговаря на изискванията й. В момента се провежда частична реконструкция на същата. За целта се строи т. нар. колектор “Чайка” с начало в комплекс “Ален мак” и насочен на север - включен в колекторите на КК “Зл. пясъци” и съответната ПСОВ. Изграждането на колектора трябва да се завърши, за да се осигури отвеждането на непрекъснато растящите количества отпадни води от цялата територия. Независимо от горното, изграждането на колектора и клоновете към него ще доведат до намаление на подпочвените води и намаление на опасността от активизиране на потенциални свлачища.

Всички прилежащи към тази територия вилни зони са без канализационна мрежа. Като се има предвид стихийното строителство в тях, става ясна необходимостта от изграждане на канална мрежа, за да се противодейства, както на влошаване на екологичното състояние на средата, така и на обогатяване на подпочвените води и последиците за потенциалните свлачища.

На територията на “северна зона” са изградени и действат 2 пречиствателни станции, указани в таблица 29.


Таблица 29. Пречиствателни станции за отпадни води на територията на “Северна зона”


Пречиствателни
станции

Приемник

Вид

Капацитет,
m3/d по данни от:

Бъдеще според ТУП

I. Битови







Оценка съст
на ок среда...*

БДЧР

РИОСВ

ВиК ООД




ПСОВ - "Зл. пясъци"

море

мех.-биолог.

15 000

1 800 000

15 000

15 000




ПСОВ - "Чайка"

море

механ.

800

500 000

-

-

отпада


Анализът на наличната информация по отношение на обслужващите тази територия пречиствателни станции налага следните изводи:

Работещата като биологична от 1984 г. ПСОВ-"Зл.Пясъци" удовлетворява в голяма степен нуждите от пречистване на отпадъчните води от територията. Необходимо е обаче работата й да се подобри посредством осъществяване на мероприятия за засилен контрол на технологичния режим.

Работещата сега ПСОВ -"Чайка" трябва да се закрие като включващите се в нея отпадни води чрез КПС се прехвърлят в колектор"Чайка" и така се насочват към ПСОВ-"Зл.пясъци". По този начин ще се решат екологичните проблеми създадени от замърсяването на акваторията от механично пречистените в ПСОВ -"Чайка" отпадни води.

Належащо е също така извършване на корекция на охранителните канали и дерета на територията на общината.

4.3. Електроснабдителна инфраструктура


На територията на Община Варна няма източници произвеждащи електроенергия, само се извършва преобразуване на напрежението чрез трансформатори 110 кV / 20 кV и 10 кV - ( 10 броя подстанции: Варна Изток, Варна Юг, Варна Запад, Варна Север, Варна Център, Чайка, Максуда, Лазур, Аспарухово и Златни Пясъци ) . Подстанциите се захранват с напрежение 110 кV от ТЕЦ Варна и подстанция Добруджа . Общата им инсталирана мощност е 495 МVА , като консумираната обща върхова мощност от Община Варна е 418 МVА . Преносната мрежа от 110 кV е плътна и успешно изпълнява функциите на електрозахранване .

Въздушни електропроводи 110 кV от ТЕЦ Варна захранват подстанция Лазур, подстанция Аспарухово и подстанция Варна Юг, като трасето им минава южно от канала море-езеро . От тези електропроводи между подстанция Лазур и подстанция Аспарухово има връзка с подстанция Старо Оряхово . Въздушен електропровод 110 кV с две тройки от ТЕЦ Варна захранва подстанция Варна Север, откъдето има връзка с подстанция Варна Запад . Подстанция Варна Север се захранва и от подстанция Добруджа чрез въздушен електропровод 110 кV . Въздушен електропровод 110 кV от ТЕЦ Варна захранва подстанция Максуда и от там подстанция Варна Запад, като трасето му минава северно от канала море-езеро . От подстанция Варна Запад чрез въздушен електропровод 110 кV с две тройки се осъществява връзка с подстанция Варна Изток и от там с подстанция Златни Пясъци и подстанция Албена . Кабелна линия 110 кV осъществява връзката от подстанция Варна Изток през подстанция Чайка до подстанция Варна Юг .

За посочените електропроводи са осигурени обслужващи коридори, необходими за профилактика и ремонт .

Според тенденциите на развитие и нарастващото строителство, съществуващите подстанции на територията на Община Варна ще се окажат недостатъчни да поемат нарастващата консумация на електроенергия . Затова още при разработката на Териториално-устройствения план на Община Варна се предлага изграждане на нови подстанции . Изграждането на подстанция Траката вече започна и пускането и в действие трябва да стане възможно най-скоро, останалите

подстанции които се предлага да бъдат изградени са: подстанция Христо Ботев, подстанция Център, подстанция Изгрев, на по-късен етап подстанция Галата . За посочените за изграждане подстанции има утвърдени площадки с изключение на подстанция Галата .

Освен това се предвижда разширение на подстанция Аспарухово чрез монтиране на втори трансформатор и завишение на инсталираната мощност на подстанция Лазур .

Присъединяването на новите подстанции към мрежата високо напрежение ще се осъществи чрез кабелни линии 110 кV или въздушни електропроводи 110 кV . Предвижда се нова кабелна линия между подстанция Варна Запад - подстанция Център - подстанция Чайка . Нова кабелна линия ще свързва подстанция Максуда - подстанция Христо Ботев - подстанция Варна Юг . Предвижда се кабелиране на въздушния електропровод между подстанция Аспарухово и подстанция Варна Юг . Подстанции Траката, Изгрев и Галата ще се захранват чрез отклонения от съществуващите въздушни електропроводи . Ще отпадне въздушният електропровод между подстанция Максуда и подстанция Варна Запад, чрез кабелиране, тъй като трасето му понастоящем преминава през жилищни райони . Планира се също така съществуващият въздушен електропровод между подстанция Варна Запад и подстанция Варна Изток да запази съществуващото си трасе с оглед положението на новата подстанция Изгрев.

4.4. Топлоснабдителна инфраструктура



Към топло-снабдителна инфраструктура се отнасят мрежите на "Топлификация"ЕАД. За геотермалните източници няма изградена инфраструктура, така че не са част от топло-снабдителна инфраструктура.

За използването на термалните води за топлоснабдяване е необходимо да се направи цялостен анализ за потенциала на наличните сондажи и възможността за използването им. В някои случаи може да се окаже, че е по целесъобразно да се използва друг енергоносител за отопление, отколкото термалните води.

Към настоящият момент цената на геотермалните води е висока и спира инвеститорския интерес в тази област, тъй като съгласно Закона за водите те са държавна собственост и се ползват срещу дадена концесия.


Комунално-битово отопление

В сравнение с други градове на страната гр. Варна е сравнително слабо топлофицирана – централното топлоснабдяване на комунално-битовият сектор в града е само около 12 %.

“Топлофикация – Варна” АД

Централизирана топлофикационна мрежа има е изградена в ж.к. “Младост” (1 и 2 м.р.), ж.к. “Трошево” (частично), ж.к. “Възраждане” (1 м.р.) и ж.к. “Вл. Варненчик” (2 м.р. - “Кайсиева градина”). Топлофицирани са и 13 училища и детски градини както и 6 стопански самостоятелни обекта. Броят на обхванатите сгради е 453 бр., а на присъединените абонатни станции е 426 бр. Дължината на топлопреносна мрежа е 28 km. По информация от “Топлофикация - Варна“ през 2000 г. централно отопление потребяват само около 10 % от жилищата в града - около 400 входа с 12 000 жилища, като топлинният товар на мрежата в най-натоварените моменти е около 96 Gcal/h.

Отоплителната централа разполага с 2 бр. водогрейни газомазутни котли 13К100 (110 МW) и 2 бр. парни котли ПКМ-12 (7.5 МW), които могат да преминат и на водогреен режим. Използваното гориво от котлите е основно природен газ и като резерв мазут. Средно часовото натоварване на топлоизточника през отоплявания период с продължителност 4000 часа е 25-30 МW, а за летния период с продължителност 1500 ч. - 5 МW, който се покрива от котел ПКМ-12. Общата изчислителна топлинна мощност (отопление + БГВ) е 80 МW (за БГВ - 18 МW). В изградената техническа структура на топлофикационната система са заложени възможности за увеличаване на топлинното натоварване, тъй като използваният изчислителен топлинен товар съставлява 34 % от максималния възможен. Това се отнася преди всичко за котлите, мрежовите помпи и преносните магистрали.

Топлофикационна централа на Техническия университет

Към ТУ-Варна има отоплителна централа с мощност 20 Gcal/h, в която са монтирани 2 бр. котли КМ-12 и 1 бр. ЕКМ-12. Тя топлоснабдява освен сградите на университета и общежитията към него, също и сградата на МБАЛ “Св. Марина”.

Топлофикационна централа “Почивка”

Мощност на централата от 14.4 Gcal/h, като за гориво се използва мазут. Оборудвана е с 2 бр. котли КМ-12 (7.5 МW) и топлоснабдява училищните комплекси, телевизионният център и 3 жилищни сгради в района.

Топлофикационна централа към Двореца на културата и спорта

Към Двореца на културата и спорта има котелно с мощност 6 Gcal/h, което топлоснабдява и няколко жилищни сгради, разположени в близост.

Отоплителна централа на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”

Отоплителната централа е силно амортизирана. Тя е оборудвана с 2 бр. котли КМ 12 и 1 бр. ПКМ-1.6, и е проектирана за да отоплява сградата на училището, но към настоящия момент то трябва да осигурява отоплението на 6 сгради, разположени на територията в училището.

Освен посочените топлофикационни централи в гр. Варна има още около 250 броя котелни инсталации с малка и средна мощност, които задоволяват топлинните потребности на културно-битови сгради.

Промишлен сектор

Промишлеността на гр. Варна се топлоснабдява по индивидуален способ. В двете промишлени зони Западна и Южна са в действие около 30 броя котелни с обща топлинна мощност 250 Gcal/h.

Основно топлоизточници са парни котли с високо налягане с гориво мазут. По-големи топлоизточници са в "Домостроене-инженеринг" ЕАД - 36 Gcal/h, КРЗ “Одесос" ЕАД - 31.12 Gcal/h, “Галатекс" ЕДВ – 21.6 Gcal/h, "Варненско пиво" ЕАД - 18.35 Gcal/h, "ЕЛКОМ" ЕАД - 14.4 Gcal/h, "Топлострой" ЕАД - 14.4 Gcal/h, "Явор" ЕАД -12.6 Gcal/h.

4.5. Газоснабдителна мрежа



Газопроводна мрежа в региона с високо налягане - 55 бар., с диаметър 700 mm, собственост на "Булгаргаз" ЕАД.

Газифицирането на жилищни, обществени и производствени обекти на територията на гр. Варна се извършва от фирмите “ВАРНА ГАЗ” АД и “ПРИМА ГАЗ” АД. Планирано е газификационната мрежа на града да възлезе на 309 km и 20.8 млн. евро през 2013 г. Клиентите в битовия сектор щe са 40 000, а в промишления - 30.

Страната е изправена пред редица сериозни предизвикателства в енергетиката, породени както от обективни причини и обстоятелства, така и от забавяне на реформите през годините на прехода. Оскъдният местен енергиен потенциал и енергийната разточителност на българската икономика поставят изключително остро проблема за рационалното използване на енергийните ресурси. Процесите на "освобождаване" на цените на енергията и горивата и необходимостта от съвременни енергоефективни решения са друг основен аргумент в защита на ускорената газификация на големите български градове. Други съществени предпоставки за реализация на проекта са свързани с:
  • Адаптиране на правната и нормативна среда към
    европейските стандарти;
  • Необходимост от повишаване на конкурентноспособността
    на българската икономика;
  • Европейския и световен опит и прогнози за развитие на
    газовия сектор;
  • Екологични предимства;
  • Ценова атрактивност.

Замърсяването на околната среда е особено изразено в районите на средно големите и големите градове поради високата концентрация на енергийни мощности и индивидуални потребители в комунално-битовия сектор. Морално остарелите енергийни технологии, физическото изхабяване на оборудването, злоупотребите с качеството на течните горива и използването на нискокачествени твърди горива, влошават допълнително екологичната обстановка на градовете ни.

Многобройните екологични оценки посочват единодушно, че замърсяването на околната среда от енергопроизводството в нашите градове многократно надхвърля всички допустими равнища.

Газовият сектор играе ключова роля за икомомиката на страната ни. Голяма част от природния газ се използва до този момент за енергийни цели главно в отоплителни централи и за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, а в индустрията като суровина. В следващите години ролята на природния газ като

енергиен ресурс за битовия сектор, предприемачеството, услугите и публичния сектор ще се развива с ускорени темпове.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ, изграждането на нови енергийни обекти за разпределение на природен газ се извършва върху земя-совственост на енергийното предприятие, или върху която има учредено право на строеж. Газоразпределителната мрежа на територията на Община Варна преминава през имоти с различен режим на собственост.

Цените на природния газ се регулират от ДКЕР. Топлинната и електрическата енергия за битови нужди се субсидират. Цените на останалите алтернативни на природния газ горива (мазут, нафта, въглища и дърва), се определят на пазарен принцип и не се регулират от ДКЕР.

В района Варна се използват различни енргийни източници, за промишлеността е характерно използването на мазут и нафта, а за битовия и обществено-административния сектор-електричество, дърва и въглища. Основните замърсяващи околната среда компоненти, отделяни при изгарянето на дърва, въглища и мазут (нафта), са прах, сажди, SОх, NOх и СО. Отделянето на прах е свързано основно с изгарянето на твърди горива, докато SО2 зависи от концентрацията на сяра в горивото. Разтоварищата, хранилищата, сгуроотвалите и другите транспортни и технологични съоръжения са източници на органични замърсявания с твърди, в т.ч. неразтворими и токсични отпадъци.

Ефектът от газификацията на Варна се изразява в рязко подобряване на екологичния фон, който се изразява в подобряване качеството не само на въздуха, но и на другите компоненти на околната среда-води, почви, растителен и животински свят, подобряване на социално-икономическите и здравословни условия на живот.

На територията на Община Варна за изграждане на газоразпределителната мрежа ДКЕР издава лицензии на две дружества за извършване на дейността "Разпределение на природен газ". Лицензията на "Примагаз"АД е за извършване на дейността на територията на райони "Владислав Варненчик", "Младост", "Аспарухово", а върху останалата част от територията лицензия притежава "Варнагаз"АД за период от 10 години до 201 Зг.

Към настоящият момент "Примагаз"АД има изградени близо 14 км стоманени газопроводи високо налягане (6 бар) и 1 км газопроводи от полиетилен висока плътност за ниско налягане (100 мбар), както и подържащите съоръжения. В края на 2004г. дружеството доставя природен газ на 64 потребителя от които 22 промишлени, 4

обществено-аднистративни и търговски и 38 битови, които за 2004г. имат обща консумация 7847 хил.м природен газ. От която 7747 хил.м3 се пада на промишлените, 80 хил.м3 на обществено-административните и търговски и 20 хил.м3 на битовите потребители. Лицензията на дружеството включва зони с промишлен характер и райони в които има действаща мрежа на топлофикационното дружество.

Изградената мрежа от "Варнагаз"АД е около 11 км стоманени газопроводи високо налягане (6 бар), 13 км при налягане (10 бар) и 64 км на ниско налягане (4 бар)-полиетиленови тръби както и прилежащите им съоръжения. В момента дружество захранва с природен газ 206 потребителя от които 6 промишлени, 20 обществено-административни и търговски и 180 битови потребителя. През 2004г. са имали 1 обществено-административен (ТУ-Варна) и 5 битови клиента обща консумация е била около 35 хил. м3. В резултат на изградената мрежа дружеството има възможност да присъедини над 22 000 потребителя в момента от които 29 общински обекта.

4.6. Комуникационна инфраструктура



На територията на общината има действуващи 23 броя автоматични телефонни централи, от които 16 бр. в самия гр. Варна; по 1 бр. АТЦ в курортните комплекси и в кв. “Виница”, "Галата" с Тополи, с. Каменар и с. Звездица. Плътността на телефонни линии на 1000 граждани е 481. Град Варна има една от най-високите степени на цифровизация в страната: град Варна - 44.4%, при Варненски регион 36% и средно за страната 21%. Степента на дигитализация на Варненската телекомуникационна мрежа е три пъти повече от средната за страната, което поставя региона във водеща позиция във възможността за развитие на върхови технологии.

Варна е основен телекомуникационен терминал на оптични трансгранични кабелни магистрали “КАФОС” - свързваща Варна, Истанбул (Турция) и Мангалия (Румъния). Реализацията на проекта BSFOCS (Black Sea Fiber Optic Cable System), свързващ в оптична мрежа Варна, Одеса (Украйна), и Новоросийск (Русия), създаде възможност за интегриране на телекомуникационните структури на страните от Средния Изток, Азия, Западна Европа и Америка.

Пощенските услуги се извършват в една централна станция и двадесет клона. Сегашната задоволеност от ПТТC показва, че една станция обслужва около 15 000 души.