Geum.ru

Общински план за развитие на община варн а

Вид материалаДокументы

Содержание


5. Анализ на състояние на околната среда и оценка на екологичния риск на територията на Община Варна
5.2. Водни ресурси 5.2.1. Подземни води
Подобный материал:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   24

5. Анализ на състояние на околната среда и оценка на екологичния риск на територията на Община Варна




5.1. Атмосферен въздух





Територията на община Варна е наситена с промишлени обекти и е разположена в близост до две други индустриализирани общини – Девня и Белослав, които също оказват влияние върху състоянието на атмосферния въздух. Съставът на въздуха в жилищните райони се формира под определящото влияние на следните антропогенни дейности: промишлените производства, обособени в няколко промишлени зони в града; битовото отопление и парокотелните инсталации; автомобилния транспорт.

Анализът на резултатите от измервания, извършени през периода 1998-2002 г. с тези от периода 1990-1997 г. не показват съществено изменение на качеството на атмосферния въздух в отделните райони на общината в сравнение със състоянието му преди 1998 г. След 1997 г. са наблюдава обаче като цяло известно снижение на концентрациите, като стабилизирането на стойностите е по-добре изразено след 2000 г. За периода 2002-2004 г. се забелязва много слабо увеличение на стойностите на параметрите и продължаване на тенденцията на увеличаване на праховите концентрации в атмосферния въздух на територията на общината. Останалите контролирани замърсители са значително под допустимите норми във всички пунктове. Следва обаче да се подчертае, че стабилизирането на качеството на въздуха в някои моменти се нарушава и в отделни случай се наблюдават пикови натоварвания, които не само превишават на порядък фоновия режим, но и ПДК на съответните замърсители. В пункта на ул.Батак за първото полугодие на 2004 са регистрирани 43 бр. превишавания на средноденонощните норми за КАВ в населени места по показател фини прахови частици (ФПЧ10) и 8 бр. по показател общ прах. В сравнение със същия период от предходни години се наблюдава 49 % увеличение на съдържанието на фини прахови частици и 13 % на общ прах. Наднормени стойности на фини прахови частици са констатирани и във временните пунктове до община Варна и кв. Аспарухово. Превишаванията на нормите се наблюдават в мониторинговите пунктове на РИОСВ-Варна и на ХЕИ-Варна, разположени в районите на: ул. “Ян Палах” – серните и азотните оксиди; ул. “Батак” – праха и за серните и азотните оксиди; хотел “Черно море” – прах, аерозоли на сярната киселина, сероводород, серни и азотни оксиди; в кв. “Владиславово” – прах, аерозоли на сярната киселина, сероводород и азотни оксиди; Централна поща – прах, аерозоли на сярната киселина, сероводород; ул. “8-ми Приморски полк” – прах, аерозоли на сярната киселина, азотни оксиди; кв. “Чайка” бл. 28 и 68 – прах и аерозоли на сярната киселина.

През 1999 г. от МОСВ и МЗ са издадени Наредба № 8 за норми за озон в атмосферния въздух и Наредба № 9 за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух. Тези наредби изменят размера на допустимите концентрации на посочените в тях замърсители в сравнение с тези от Наредба № 14 за норми за пределно допустими емисии на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места. Сравняването на настоящото състояние на въздуха в Община Варна с нормите от променената нормативна уредба показва, че в бъдеще дори да няма нарастване на замърсяването, ще се наблюдава увеличаване на броя на случаите с наднормена концентрация на замърсители - серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, в сравнения с констатираното до сега превишаване на нормите.

Основните фактори за наднорменото замърсяване са:

натовареният автомобилен трафик в централната градска част и по булевардите “Владислав”, “Осми приморски полк”, “Хр. Ботев”, “Сливница”, “Цар Освободител”, “Мария Луиза”, “Приморски”, “Хр. Смирненски”, “Левски”, “Ян Хунияди” и улиците “Кап. Девятко”, “Кракра”, “Девня”, “Д-р Пискюлиев”, “Шипка“ и др., и малкият брой паркинги и гаражи;

промишлените източници в Южна промишлена зона “Острова”, Северна и Западна промишлени зони, паро-централата и инсинератора на МБАЛ “Св. Анна”, Отоплителните централи на Техническия университет, на Висшето военноморско училище, Хлебозавод 2, Отоплителна централа “Почивка” и котелната инсталация на “Галатекс” АД, пристанищния комплекс и каналът море-езеро, по който се осъществява пренос на замърсени въздушни маси.

битовото отопление с твърдо гориво;

високите темпове на строителството, по-рядкото миене на улиците и поливане на зелените площи;

преносът на емисии от източници, разположени извън територията на община Варна - Девненският промишлен комплекс и ТЕЦ “Варна”.

неблагоприятно съчетание от висока влажност на въздуха и наличие в него на значителни количества окиси, в резултат на което се формират киселинни аерозоли;

лоша проветривост на централната градска част и в ж.к. “Победа” поради тесни улици и несъобразена с ширината им височина на сградите.

5.2. Водни ресурси




5.2.1. Подземни води



На територията на Варненска община са установени следните водоносни хоризонти: Горно-юрски-валанжински (малмо-валанжински), Еоценски водоносен хоризонт; Средномиоценски (чокрак-карагански), Сарматски и води в кватернерните отложения (в крайезерните низини; в терасите на долните течения на деретата; в делапсивните материали на Черноморския бряг; в крайморските пясъчни ивици).

В резултат на човешката дейност на и в съседство с територията на общината, са влошени параметри на част от подземните води - плиткозалягащите водоносни хоризонти (сарматски, средномиоценски (северно и южно от езерото))‚ както и водите в свлачищните склонове, в терасите на деретата и крайезерните низини (северно и южно от езерото).

Безнапорната част на средномиоценския хоризонти и водите от сараматския водоносен хоризонт в границите на Общината не са защитени от замърсяване и употребата им е силно ограничена. Влошените са параметрите на подземните води по показателите: съдържание на азот (амониев нитритен и нитратен), окисляемост, съдържание на сулфати (за крайезерните низини, северно от езерото), сух остатък (за крайезерните низини, северно от езерото). В миналото са били високи и концентрациите на фосфор, но в момента последният е под норматива като при запазване на статуквото няма причини в бъдеще той да премине над допустимите граници.

Водите в кватернера са най-силно замърсени и имат изключително ограничено практическо приложение. Те са непригодни за питейни и иригационни цели и със своя химичен състав създават проблеми в строителството характеризират се със силно корозивно действие, поради високото съдържание на магнезиеви йони и с голям, до твърде голям накип, което ги прави неподходящи и за промишлено водоснабдяване.

Източниците на замърсяване на подземните води на територията на Общината са: инфилтрацията на валежите в земеделските площи на селата Куманово, Кичево, Каменар, Тополи, кв. Виница, вилните зони., поливните площи и торища, земеделските площи на деретата при с. Тополи, Тел-дере, Налбанка, с. Звездица и вилните зони, южно от Варненско езеро, отделни ферми и наторявани площи в терасите на деретата, течове от фекално-битовата канализация, както и замърсяване от сарматските води.