Общински план за развитие на община варн а
Вид материала | Документы |
СодержаниеТаблица 23. Класификация на първостепенната улична мрежа на гр. Варна, към 1998г. Натоварване на уличната мрежа |
- И. Д. Амусин кумранская община, 1331.05kb.
- И. Д. Амусин кумранская община, 5440.42kb.
- Тематическое планирование по истории древнего мира 5 класс, 942.8kb.
- Московская татарская православно-христианская община, 124.36kb.
- Золотарев Д. Ю. Европейская и американская историография эмиграции крымских татар, 121.4kb.
- Программа лекционного курса для студентов исторического отделения Часть история сибири:, 103.79kb.
- План введение Основные вопросы и историография Развитие мануфактур Процесс первоначального, 255.3kb.
- План введение Основные вопросы и историография Развитие мануфактур Процесс первоначального, 258.94kb.
- План. Введение. Основная часть: Развитие государства в конце 19 века. Экономическо-социальное, 96.96kb.
- Гиональном уровнях на основе большого числа стратегий, программ и планов, ее характерной, 119.76kb.
Таблица 23. Класификация на първостепенната улична мрежа на гр. Варна, към 1998г.
| В регулация | Урбанизирана територия | ||
Показатели | km | % | km | % |
I клас | - | - | 14.0 | 7.4 |
II клас | 21.7 | 16.8 | 26.7 | 14.1 |
III клас | 27.6 | 21.5 | 27.6 | 14.6 |
IV клас | 53.4 | 41.5 | 84.2 | 46.1 |
V клас | 24.8 | 19.2 | 33.8 | 17.8 |
Общо | 128.5 | 100.0 | 189.3 | 100.0 |
Около 59 % от ПУМ е реализирана с регулация в граници от 20 до 35 метра. Останалата част от мрежата е с ширина на уличните платна от 5.50 м до 7.00 м и ширина на тротоарите от 1.5 до 3.00 метра.
Цялата улична мрежа е асфалтирана. Настилката по основните булеварди и главни улици е в добро състояние. Целостта на покритието се поддържа като се правят “кръпки” на възникналите дупки. Реакцията по отстраняване на повредите обаче не е еднаква навсякъде и по второстепенните улици повредите се ремонтират със закъснение, поради което дупките се разширяват и се увеличава вдигнатия при движението прах.
Натоварване на уличната мрежа
В Община Варна има трайна тенденция към увеличаване на степента на автомобилизация, като съгласно прогнозата на колектива, изготвил “Общата транспортно-комуникационна схема на Варна”, през 2015 година, степента на автомобилизация в Община Варна ще достигне ниво 420 ЛЛА/1000 ж.
Разпределението на автомобилните потоци по първостепенната улична мрежа се характеризира със следните особености:
- посоката Запад-Изток се явява първостепенна по значение. Тя свързва Девня и Западната промишлена зона с града, жилищните квартали “Владислав Варненчик”, “Възраждане” и “Младост” с промишлените и административни обекти, разположени в източните и централните части на гр. Варна. Обслужва се основно от булевардите “Вл. Варненчик”, “Сливница” и “Цар Освободител”, “3-ти март”, “Христо Смирненски”. В това направление се извършват кореспонденциите, свързани основно със стопанската дейност на град Варна.
- посоката Юг-Север свързва южните територии на общината, чрез Аспарухов мост, с централните части на града, вилните зони и курортните комплекси в североизточната част. Това направление се ползва и от работещите в Южната промишлена зона (Острова) и в основните транспортни зони на града - ж. п. гарата и Пристанищния комплекс. Най-натоварените улици, по които се реализира движението в тази посока, са булевардите “Христо Ботев”, “Мария Луиза”, “8-ми приморски полк”, “Приморски” и улиците “Отец Паисий”, “Г. Бенковски”, “Д-р Пискюлиев”.
- в голяма степен целия югозападен район на гр. Варна се обслужва от съществуващите тесни улички, които нито като конфигурация, нито като транспортно-технически параметри, нито като връзка с главната мрежа могат да осигурят ефективно обслужване на зоната, както с товарен, така и с масов обществен пътнически транспорт. Основните връзки тук се осъществяват по бул. “Република” и улиците “Георги Пеячевич”, “Райко Даскалов”, “Тодор Влайков” и “Кракра”.
- отсъства пряка специализирана пътна връзка между пристанището и острова от една страна и изходящите артерии и западната промишлена зона от друга страна, поради което целия товарен трафик между тези райони се осъществява през северния пътен възел на Аспарухов мост и ул. “Девня”;
- не е осигурена необходимата улична мрежа и техническа инфраструктура в ж.к. “Бриз” и “Изгрев”, във вилните зони “Св. Николай”, “Руски окопи”, “Траката”, “Добрева чешма”, “Манастирски рид”, Връзката с тези зони се осъществява понастоящем главно по бул. “Княз Борис I”. Аналогично е положението и в бързо и интензивно се застрояваните вилни зони “Ракитника” и “Прибой.
- не достатъчна е улична мрежа и техническа инфраструктура на територията на Промишлените зони на града – Западна, Северна и Южна.
По своя характер транспортните потоци могат да се групират в три основни групи: “дом - работа”, “дом - образование” и “дом - културно-битови пътувания”. Най-съществени за интензивността на автомобилното движение се явяват пътуванията, свързани с трудовата дейност на населението. В таблица 24 са представени основните зони, към които са насочени пътуванията от група “Дом - работа”.