Общински план за развитие на община варн а

Вид материала

Содержание

Местоположение и обхват на Община Варна
1.1.1. Географско положение
Фигура 1. Баланс на територията на Община Варна по вид територия
1.1.3. Води и водни ресурси
1.1.5. Полезни изкопаеми
1.1.6. Характеристика на морския бряг
Таблица 1. Брой на население на община Варна и област Варна за периода 2000 – 2003 година
Таблица 2. Демографски показатели на община Варна и област Варна за периода 2000 – 2003 година
1.2.2. Полова, възрастова и етническа структура на населението
Фигура 2. Население на община Варна през 2003 година по възрастови групи и пол
Таблица 3. Възрастови групи на населението на област Варна и община Варна за периода 2000 – 2003 година
1.2.3. Гъстота на населението и урбанизация

Подобный материал:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 24

Местоположение и обхват на Община Варна

Община Варна е разположена в североизточната част на Република България върху площ от 206 дка. На изток общината граничи с Черно море, на север - с община Аксаково, на запад - с общини Аксаково и Белослав, на юг - с община Аврен.

Център на Община Варна е третият по големина град в Р. България. В Община Варна има обособени 5 градски района (“Одесос”, “Приморски”, “Младост”, “Владислав Варненчик” и “Аспарухово”) и 5 кметства (Тополи, Каменар, Казашко, Звездица и Константиново).

Кметство Константиново преди е било в състава на Община Белослав, но след референдум с населението с решение на Министерския съвет № 609 от 15 септември 2000 г. е присъединено към Община Варна, а с Указ № 325 на Президента на Р. България (публ., “Държавен вестник” бр. 78 от 2000 г.) са утвърдени промените на границите на общините.

Съгласно решение № 322-4/29.05.2000 г. на Общинския съвет - Варна на основание чл. 25, ал. 3 от ЗАТУРБ Община Варна създава нови селищни образувания с местно значение, както следва: Балъм дере, Ментеше, Кочмар, Планова, Пчелина, Сълзица, Сотира, Боровец-север, Боровец-юг, Ракитника, Прибой, Зеленика-част, Летище, Под селото, Акчелар, Телевизионна кула, Горна трака, Добрева чешма, Виница-север, Ваялар, Траката-разширение, Фатрико дере, Дели сава, Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, Ален мак (публ., “Държавен вестник” бр. 59 от 2000 г.).

1.1.1. Географско положение

Географското разположение на община Варна е предпоставка за развитието на инфраструктурния, икономически и демографски потенциал. Това се основава най – вече на геостратегическото местоположение което има общината. – наличието на значимия по своята същност естествен фактор – Черно море и свързаните с него морски и крайморски дейности.

Релефът на територията на община Варна е разнообразен, като основната й част е ситуирана в Дунавската равнина, а югозападната част попада в границите на Подбалкана. Централната част на територията е заета от обширна низина, формирана между Франгенското и Авренското плато, от двете страни на Варненския лиман и канала “море – езеро”. Средната надморска височина в района на общината е между 30 и 40 метра. В нея е разположено Варненското езеро, свързано със западната част на Варненския залив чрез изкуствен канал. Югоизточната част включва североизточните разклонения на Авренското плато, чиято височина достига малко над 200 метра. На север територията включва част от Франгенското плато, разположено между Варненската низина и долината на р. Батова. На север платото постепенно намалява височината си. На изток склоновете свършват със стръмен морски бряг, подложен на значителна свлачищна и абразионна дейност.

Съгласна данни на НСИ общата територия на Община Варна е в размер на 448345 дка, от които земеделската земя е 96097 дка, в т.ч. обработваема 89102 дка и поливна 1990 дка, а горската възлиза на 60618 дка. Експлоатацията на останалата територия е свързана с транспорта и инфраструктурата, добив на полезни изкопаеми водни течения и водни площи, населени места и т.н (Виж Фиг. 1).

Фигура 1. Баланс на територията на Община Варна по вид територия

1.1.2. Климат

Атмосферното налягане в община Варна е средно 1010.4 hPa, а средната температура на въздуха 13,2 ^оC, максималната е 34,5 ^оС, а минималната -10 ^оС. Годишната сума на валежите на територията на общината възлиза на 357 мм, като достигнатия максимум е 23 мм. Зимата е сравнително топла и снежната покривка не се задържа за продължителен период от време. По данни на НСИ за 2001 година дните със снежна покривка са били 16, а с мъгла 12.

Характерни за района са умерените и силните ветрове - средногодишната скорост на вятъра е около 3.5 м/сек. През зимата преобладават ветрове от северозападна и северна посока, а през лятото - от северозападна, източна и североизточна посока. Близостта на морето е причина за локална циркулация на приземния слой въздух - бризова циркулация. През деня в приземните слоеве духа вятър от морето към сушата (разпространява се на дълбочина 30-40 км в сушата), а през нощта обратно - от сушата към морето.

Климатът, в съчетание с природните условия създават благоприятни възможности за развитие на индустрията, търговията, туризма и комуникациите в региона.

1.1.3. Води и водни ресурси

На територията на общината най – значим естествен водоем е Варненското езеро, а по незначителни са 10 дерета с дължина между 0,7 и 12 км. (Игнатиевско в с. Тополи, Владиславовско, Максуденско, Звездишко, Галатейско, дере – канал по бул. “Царевец”, Винишко дере, Евксиноградско дере)

До 1909 година Варненското езеро е закрит лиман, изтеглен в източна посока, след което е прокопан канал с дължина 5 км. През 1979 година е прокопан новия канал от морето към езерото. Дължината на езерото е общо 13 км., от които 8,5 км. са в границата на общината. Средната му ширина е 1,2 км., площта 17,4 кв. км., средната дълбочина – 9,8 км., максималната дълбочина е 19 м. Този канал на Варненското езеро има изключително голямо значение за стопанството на общината.

1.1.4. Почви

Почвената характеристика на общинската територия се определя от преобладаващия дял на черноземните и сиви горски почви. Те са представени от своите разновидности, запазващи общите черти на основния тип. От черноземните най – разпространени са: карбонатни черноземни, типични черноземни, излужени черноземни и оподзолени черноземни. Сивите горски почви заемат високите части на общинската територия и основните представени типове са : тъмносиви и светлосиви горски почви. Всички тези видове почви са подходящи за отглеждане на голямо разнообразие от агро-култури (зърнени, технически и т.н.) и това определя голямото им значение за стопанството на общината.

1.1.5. Полезни изкопаеми

Територията на община Варна е бедна на полезни изкопаеми - едва 5,73 % от общата й повърхност се използва за добив на полезни изкопаеми.

С важно значение е за стопанското развитие е находището на лечебна кал във Варненското езеро, запасите от която възлизат на 2 000 000 куб. м. Плавателният канал “Варна – Девня” застрашава находището от замърсяване, което ще е пагубно за свойствата на това природно богатство.

На територията на общината се наблюдават още залежи на руда – най – вече на манган, открити в така наречената “Русларска свита”, където са разкрити няколко рудоносни хоризонта.

Газовото морско находище “Галата”, разработвано от американската фирма “Петреко Сарл”, има запаси от около 1.5-2 милиард куб. м. природен газ. Според концесионния договор, количество на добивания газ възлиза на около 400 млн. куб. м. годишно. Според други източници, находището на природен газ "Галата" да осигурява около 1.42 млн. куб. м. газ на ден или около 10 % от потребностите на българския пазар от природен газ.

В западната част на острова (между стария и новия канал море - Варненско езеро) е разработена кариера за пясъци от морско - езерен тип. Запасите са в пряка връзка с драгажните работи по поддръжката на плавателните канали и акваториите на пристанищата.

Минералните води на територията на община Варна са значителен природен ресурс с рекреационно, балнеоложко и термоенергийно естество. Съществуват три водоносни хоризонта със стопанско значение. Подземните води от горноюрско - валанжския хоризонт са с напорен характер и на много места се самоизливат на повърхността. В гр. Варна температурата на тези води е около 50 ^оС, в другите области от територията на Варненска община - по-ниска. Еоценският водоносен хоризонт е напорен. Температурата на водата е 11-12 ^оС в зоната на подхранване и 26-36 ^оС в района на Черноморското крайбрежие. Водите на миоценския водоносен хоризонт са пресни с обща минерализация от средно твърда до твърда и температура, достигаща до 15-18 ^оС. На територията на общината са изградени 27 сондажни кладенеца с общ дебит 980 l/s (включително самоизлив). Водите са слабо минерализирани с температура 30-54 ^оС и приблизителен ресурс 1.5¸3 m³/s.

1.1.6. Характеристика на морския бряг

Дължината на морската брегова линия е общо 32 км. с начало на север – брегът при фар Екрене (Кранево) и на юг – носът от южната страна Паша дере. Абразионните и акумулативни процеси са факторите,определящи свойствата и състоянието на бреговата ивица. Значителна степен на активност имат абразионните процеси в границите на общината. Резултата от тяхното проявление са множеството случаи на свлачища и срутвания. Пясъчната ивица е с сравнително добри качествени характеристики, като върху състоянието й голямо влияние оказват антропогенните дейности. Извършваното хидротехническо строителство играе голяма роля за развитието на тази природна даденост.

Капацитетът на акваторията и на площта на пясъка в крайбрежната зона на гр. Варна е определен в рамките на Доклада за ОВОС на Плана-извадка "Крайбрежна зона - Съставна зона 5 (Стария градски плаж) и Съставна зона 6 (плажната зона "Под Салтанат") гр. Варна”. Посоченият в Доклада максимален рекреационен капацитет за водните площи с дълбочини до 1.5 m за къпане се равнява на 25 062 плажуващи във върхов час, а максималния рекреационен капацитет за пясъка в Съставни зони 5 и 6 възлиза на 10 976 плажуващи във върхов час. Сравняването на двата рекреационни капацитета показва, че морската акватория е в състояние да поеме значително по-голям брой плажуващи от колкото пясъчните ивици, което от своя страна е предпоставка за търсене на възможности за увеличаване на плажния ресурс на крайбрежната зона на гр. Варна, например посредством реализиране на “напречен байпас”. В този случай, при известно идеализиране възможните пясъчно-плажни ресурси се оценяват на 200 650 кв. м. (при обща дължина на бреговата линия 4 013 м.), които обезпечава общ брой на плажуващи около 20 066 души. Тази цифра е в пълно съответствие с норматива за капацитет на акваторията - 25 062 плажуващи във върхов час.

Реализиране на т. нар. “напречен байпас” - изкуствено увеличаване на пясъчно-плажовете площи, ще доведе до следните положителни въздействия:

Разширяването на плажовете ивици ще увеличи значението им като буфер между прякото вълново въздействие върху дамбата и съответната част от основното тяло на буните. Последното е предпоставка за по-ефективна работа на изградените брегоукрепителни съоръжения.
Разширяването на плажовите ивици ще способства и за намаляване на междубунните пространства и е условие за предаване заоблена форма на урезовия контур. Поотделно и в комбинация, всичко това благоприятства намаляването на негативния характер на джобните ефекти за съсредоточаването на плаващи замърсители и ще допринесе за съществено подобряване на водообмена между бунните акватории и водите на залива, и респективно в открито море.

1.2 Население и демографска ситуация на Общината

1.2.1 Брой, естествен и механичен прираст на населението

Варненска област се състои от 12 общини с общ брой на населението 458 661. Населението само в община Варна наброява 320 050 души и представлява 69,78% от населението на областта. Община Варна има значителен демографски потенциал. Това се дължи на по – големите икономически и социални възможности, които тя предлага като инвестиционен и туристически център. Основно населението на общината е локализирано на територията на гр. Варна и към 14.03.2005 година по данни на ГРАО то възлиза на 349 715 души.

Населението в областта живее предимно в градовете като за 2003 година то е 79,43% от общия брой жители, като този относителен дял е най – нисък за последните четири години ( за 2002 – 79,57%, 2001 - 79,56%, 2000 - 79,45% ). След 2001 година, когато броя на жителите на областта нараства с 5,89%, числеността на населението непрекъснато спада с малки темпове. Тази тенденция се проявява и в рамките на община Варна през 2003 година, когато броя на населението спада с 0,35% в сравнение с предходната година. Тук обаче, проявлението на този процес е само за последната наблюдавана година. За предходните три години – 2000, 2001 и 2002 година броя на жителите нараства съответно, като за 2001 ръста е с 7,10%, а за 2002 година с 0,05%. От наблюдаваните данни следва, че по отношение на човешкия ресурс община Варна е определящия фактор за състоянието и тенденциите в областта. Кота цяло населението на общината е локализирано в рамките на града, а селското население е едва 2,47%, което е незначителен дял в сравнение с останалите общини в национален мащаб.

Таблица 1. Брой на население на община Варна и област Варна за периода 2000 – 2003 година

Брой население	2000	2001	2002	2003
Област общо	435524	461174	460001	458661
в т.ч. в градовете	346038	366895	366005	364332
Община общо	299728	321009	321169	320050
в т.ч. в градовете	292713	313408	313400	312155

Община Варна е с по – ниски стойности на показатели раждаемост и смъртност в сравнение с областта. Изключение прави 2001 година когато величина на раждаемостта в общината е равна с тази на областта – 9,7 и 2000 година, когато в община Варна е регистрирана по – висока смъртност от тази в областта – 16,4 при стойност на същия показател за областта 15,7. Най – висока раждаемост в общината се наблюдава през 2000 година (10,5), а най – ниска през 2002 година (9,1). През 2003 година раждаемостта е по – висока в сравнение с предходната година, но все още не може да се достигне равнището от 2000 година. Също така трябва да се отбележи, че стойностите на споменатия показател за община Варна са по – ниски от същите за областта за разглеждания период 2000 – 2003 година. Това се дължи най – вече на по – интензивния трудов живот и желанието за професионална реализация на младите хора в общината.

Таблица 2. Демографски показатели на община Варна и област Варна за периода 2000 – 2003 година

Година	2000	2001	2002	2003
раждаемост
област Варна	10,7	9,7	9,3	9,9
община Варна	10,5	9,7	9,1	9,7
смъртност
област Варна	15,7	16,3	12,6	11,4
община Варна	16,4	13,5	11,0	9,3
детска смъртност
област Варна	15,7	16,3	12,6	11,4
община Варна	16,4	13,5	11,0	9,3
естествен прираст
област варна	-2,4	-2,7	-2,7	-2,3
община Варна	-0,6	-0,6	-1,0	-0,3
механичен прираст
област Варна	-3998	-54	-47	-310
община Варна	-3311	247	504	-1029

Детската смъртност в общината бележи ясно изразена тенденция към снижаване и от 16,4 за 2000 година през 2003 година вече е 9,3. В това отношение за последните три години общината е с по – добри показатели от тези на областта. Единствено в началото на разглеждания период (2000 година) в община Варна е регистрирана по – висока смъртност от тази в областта (Таблица 2).

Друг фактор оказващ влияние върху броя на населението е миграцията между населените места. За страната интензитетът на вътрешната миграция през 2003 г. е около 19,5 ‰, като тенденцията е към снижаване. Около 2/3 от мигрантите са във възрастовия диапазон 10 39 години. Механичния прираст на общината за 2000 и 2003 година е отрицателен, а през 2001 и 2002 година е положителна в разрез със стойностите на областта за същия период. През 2003 година механичния прираст в област Варна е -310 души, а значително по – високи са стойностите за областта -1029 лица, от които 476 мъже и 553 жени.

1.2.2. Полова, възрастова и етническа структура на населението

Половата структура на населението за 2003 година е в съотношение 51,43% жени и 48,57 % мъже. Жените в община Варна са с по - висок относителен дял в общата численост на населението за периода 2001г. – 2003г. спрямо мъжете. Общата тенденция към намаляване броя на населението засяга в еднаква степен и двата пола. Преимуществото по отношение на числеността на населението при женския пол се дължи на факта, че жителите в над трудоспособна възраст са предимно жени. Това е резултат от по- високата смъртност при мъжете.

Фигура 2. Население на община Варна през 2003 година по възрастови групи и пол

Данните за възрастовите групи на населението (Таблица 3) показват, че 73,48% от населението в трудоспособна възраст на областта живее в община Варна. Това се дължи на факта, че Варна е икономически център и възможностите за реализация са по – големи. Населението в трудоспособна възраст представлява 66,78% от общата численост, което е над средното за страната за 2003 година. Наблюдава се тенденция на снижаване броя на населението в под и над трудоспособна възраст и нарастване на това в трудоспособна в рамките на община Варна. Същата тенденция е валидна и за областта, като се отчита и приноса на община Варна в стойностните показатели. През 2001 година се наблюдава отклонение от очертаната тенденция, като населението в под трудоспособна възраст бележи ръст в сравнение с предходния период с 1,3% за община Варна, което рефлектира и върху стойностния показател на областта и изчисленото увеличение тук е с 0,9 процентни пункта по – високо в сравнение с предходния предходната 2000 година.

Таблица 3. Възрастови групи на населението на област Варна и община Варна за периода 2000 – 2003 година

Години	2000	2001	2002	2003
Област Варна
под трудоспособна възраст	75003	75682	73457	71946
в трудоспособна	260071	286347	289053	290862
над трудоспособна	100450	99145	97491	95853
Община Варна
под трудоспособна възраст	49339	49983	48529	47516
в трудоспособна	189413	210576	212956	213727
над трудоспособна	60976	60450	59684	58807

Процентът на малцинствата в общината е сравнително нисък, като най-голям е процентът на турската етническа група 3,84%. Масово явление за страната е увеличаване на групите от ромски произход. Това налага разработването на дългосрочна политика за приобщаването на малцинствата към икономическите и социални процеси протичащи в общината, с цел избягване на момента на дефиниране на групово, деструктивно поведение и в община Варна. Етническият състав на населението позволява подготовката и провеждането на дългосрочна политика на интегриране на етносите, която би имала и превантивна роля срещу нарастване на бъдещи етнически разслоения в общината.

В общината преобладава българското население, което представлява 92,49%, следвано от турското малцинство с 3,84% и ромите – 1,18%. За областта стойностите са по – различни, като относителния дял на българското население е по – нисък и възлиза на 85,25%, турското е 8,12%, а ромското са 3,35%.

Таблица 4. Етнически състав на населението на община Варна към 01.03.2001 година

Етнос	Община Варна	В относителен дял	Област Варна	В относителен дял
общо	320464	100,00%	462013	100,00%
българи	296407	92,49%	393884	85,25%
турци	12295	3,84%	37502	8,12%
роми	3748	1,18%	15462	3,35%
други	4566	1,42%	9866	2,13%
не се самоопределя	2406	0,75%	3830	0,83%
не показано	1042	0,32%	1469	0,32%

1.2.3. Гъстота на населението и урбанизация

Гъстотата на населението в рамките на общината е изключително висока. По този показател община Варна е с много по – високи стойности от областта. По отношение на показателя гъстота на населението на кв. км. от общата територия стойностите за общината се 1262,1 лица, а за областта сумата е едва 114,0. Други са данните, когато за база се отчита урбанизираната територия. 6137,3 души на кв. км. е гъстотата на населението в община Варна и 1681,3 е стойността на същия показател за областта. Високата стойност за общината показва пренаселеност на територията и голяма концентрация на човешки ресурси. Като цяло територията на община Варна е слабо урбанизирана и от общата територия - 237,5 кв.км. урбанизирана е едва 48,8 кв.км. За областта данните са следните : обща територия 3819,5 кв.км. и урбанизирана – 259,0 кв.км. Пренаселването на някои територии създава редица проблеми, най – вече от екологична гледна точка.

В обобщение на гореизложеното може да се очертаят следните основни характеристики, влияещи върху планирането на бъдещото развитие на Община Варна:

територията на община Варна възлиза на 237 485 кв.км., а населението е 320 050 жители. Географското положение и природни дадености, териториалния обхват, изградената инфраструктура, равнището на заетост и безработица, инвестиционната активност оформят облика на общината и предпоставят бъдещата насока за развитието й;
Варна е третият по големина град в България, заемащ площ от 205 кв.км и представлява икономически и културен център;
географското разположение на община Варна е предпоставка за развитието на инфраструктурния, икономически и демографски потенциал. Геостратегическото местоположение което има общината. – наличието на значимия по своята същност естествен фактор – Черно море е от изключителна важност за икономическото и социално развитие на общината;
съгласна данни на НСИ общата територия на Община Варна е в размер на 237485 дка, от които земеделската земя е 96097 дка, в т.ч. обработваема 89102 дка и поливна 1990 дка, а горската възлиза на 60618 дка. Експлоатацията на останалата територия е свързана с транспорта и инфраструктурата, добив на полезни изкопаеми водни течения и водни площи, населени места и т.н;
климатът на общината, в съчетание с природните условия създават благоприятни възможности за развитие на индустрията, търговията, туризма и комуникациите в региона;
прокопаният и укрепен канал на Варненското езеро има изключително голямо значение за стопанството на общината;
почвената характеристика на общинската територия се определя от преобладаващия дял на черноземните и сиви горски почви. Те са представени от своите разновидности, запазващи общите черти на основния тип. Всички тези видове почви са подходящи за отглеждане на голямо разнообразие от агро-култури (зърнени, технически и т.н.) и това определя голямото им значение за стопанството на общината;
Територията на община Варна е бедна на полезни изкопаеми - едва 5,73% от общата й повърхност се използва за добив на полезни изкопаеми. С важно значение е за стопанското развитие е находището на лечебна кал във Варненското езеро. На територията на общината се наблюдават още залежи на руда – най – вече на манган;
морският бряг в рамките на община е обект на свлачищна и абразионна дейност;
дължината на морската брегова линия е общо 32 км. Абразионните и акумулативни процеси са факторите,определящи свойствата и състоянието на бреговата ивица. Значителна степен на активност имат абразионните процеси в границите на общината. Резултата от тяхното проявление са множеството случаи на свлачища и срутвания. Пясъчната ивица е с сравнително добри качествени характеристики, като върху състоянието й голямо влияние оказват антропогенните дейности;
населението само в община Варна наброява 320 050 души и представлява 69,78% от населението на областта. Населението в областта живее предимно в градовете като за 2003 година то е 79,43% от общия брой жители
по отношение на човешкия ресурс община Варна е определящия фактор за състоянието и тенденциите в областта. Кота цяло населението на общината е локализирано в рамките на града, а селското население е едва 2,47%;
община Варна е с по – ниски стойности на показатели раждаемост и смъртност в сравнение с областта;
ниската раждаемост се дължи най – вече на по – интензивния трудов живот и желанието за професионална реализация на младите хора в общината;
детската смъртност в общината бележи ясно изразена тенденция към снижаване и от 16,4 за 2000 година през 2003 година вече е 9,3. В това отношение за последните три години общината е с по – добри показатели от тези на областта;
друг фактор оказващ влияние върху броя на населението е миграцията между населените места. За страната интензитетът на вътрешната миграция през 2003 г. е около 19,5 ‰, като тенденцията е към снижаване. Около 2/3 от мигрантите са във възрастовия диапазон 10 39 години. Механичния прираст на общината за 2000 и 2003 година е отрицателен, а през 2001 и 2002 година е положителна в разрез със стойностите на областта за същия период. През 2003 година механичния прираст в област Варна е -310 души, а значително по – високи са стойностите за областта -1029 лица, от които 476 мъже и 553 жени;
половата структура на населението за 2003 година е в съотношение 51,43% жени и 48,57 % мъже. Жените в община Варна са с по - висок относителен дял в общата численост на населението за периода 2001г. – 2003г. спрямо мъжете. Преимуществото по отношение на числеността на населението при женския пол се дължи на факта, че жителите в над трудоспособна възраст са предимно жени. Това е резултат от по- високата смъртност при мъжете
73,48% от населението в трудоспособна възраст на областта живее в община Варна. Това се дължи на факта, че Варна е икономически център и възможностите за реализация са по – големи;
наблюдава се тенденция на снижаване броя на населението в под и над трудоспособна възраст и нарастване на това в трудоспособна в рамките на община Варна;
процентът на малцинствата в общината е сравнително нисък, като най-голям е процентът на турската етническа група 3,84%;
етническият състав на населението позволява подготовката и провеждането на дългосрочна политика на интегриране на етносите, която би имала и превантивна роля срещу нарастване на бъдещи етнически разслоения в общината;
в общината преобладава българското население, което представлява 92,49%, следвано от турското малцинство с 3,84% и ромите – 1,18%. За областта стойностите са по – различни, като относителния дял на българското население е по – нисък и възлиза на 85,25%, турското е 8,12%, а ромското са 3,35%;
гъстотата на населението в рамките на общината е изключително висока. По този показател община Варна е с много по – високи стойности от областта;
6137,3 души на кв. км. е гъстотата на населението в община Варна и 1681,3 е стойността на същия показател за областта. Високата стойност за общината показва пренаселеност на територията и голяма концентрация на човешки ресурси. Като цяло територията на община Варна е слабо урбанизирана и от общата територия - 237,5 кв.км. урбанизирана е едва 48,8 кв.км. Пренаселването на някои територии създава редица проблеми, най – вече от екологична гледна точка.

Blog