Новата тайна история

Вид материала

Документы

Содержание Атаката на дясната съпротива Какво сме длъжни да направим ние? Интернационалистите и космополитите сеят раздори между народите, за да ги поробят по-лесно.

Подобный материал:

• Статья «Коммерческая тайна компании» Вопрос : «Что такое коммерческая тайна?» Ответ, 124.15kb.
• Коммерческая тайна исстари охранялась при содействии государства, 120.72kb.
• Тайна Воланда «Ольга и Сергей Бузиновские. Тайна Воланда», 6953.4kb.
• Книги: "Расшифрованный Нострадамус", "Тайна имени", "Последняя тайна Нострадамуса", 458.72kb.
• Регистрационен документ на “Булгартабак – холдинг”ад за 2006, 1729kb.
• Главная тайна кино, 1214.89kb.
• Великие любовники, 535.93kb.
• Оформление В. Осипяна шарпантье Л. Гиганты и тайна их происхождения/ Пер с фр. Е. Муравьевой, 1842.48kb.
• Виктор Кузнецов: «Тайна гибели Есенина», 4242.75kb.
• Кузнецов В. И. к 89 Тайна гибели Есенина: По следам одной версии, 4295.58kb.

Ние вече започнахме

Започна


Атаката на дясната съпротива

Сплотени около антинационалната идея, комунисти и пишмандемократи единодушно се обявиха срещу нас. Те не само тръбят, че сме крайни, че действията ни са незаконни, но отказват да признаят даже нашето право на физическо съществуване. След като не могат да открият грешки в начина ни на разсъждение, българомразците решиха да прибягнат към физическото премахване на неудобните националисти. Оглупялото от пропаганда множество им ръкопляска. Въпроси никой не задава.

Ние обаче питаме: а дали са законни враговете ни? Дали те имат право на съществуване тук, в България?

Методите, с които са дошли на власт и основанията им за задържане на властта ще разгледаме отделно, а сега нека се спрем на един пример от живота. Макар случаят да не е толкова значим, затова пък е характерен.

Многоучените ни законодатели решиха, че употребата на насилие срещу куче трябва да се наказва със затвор. Контранасилието срещу насилници - също. За престъпление обявиха даже призива към самоотбрана.

Документирано е и е разгласено чрез периодичния печат: у нас немалко кучета се прехранват с човешко месо. Немалко кучета са болни от опасни и за човека болести. Но прокуратурата продължава да се зъби на всеки, дръзнал да защити своя живот. Като прибавим криминалните изстъпления, хранителните продукти и напитки - менте, глада, недостатъчната и скъпа медицинска помощ, масовата безработица, неограничаваната престъпност, определяните от МВФ ниски заплати и високи данъци, епидемиите, ние с чиста съвест можем да заявим - прокуратурата всъщност си гледа работата. Тя просто следва закона за изтребление на Българите.

Нима наистина сме длъжни да спазваме един такъв закон?

Някога създадохме държавата, за да ни брани. Държавата трябваше да отстои нашата земя като Българска, да осигури преминаването на Българската нация през вековете. Държавата ни трябваше да има за цел Българския напредък и развитие. Всичките нейни закони трябваше да са подчинени именно на тази цел. Сегашната соц-демократическа система доведе до упадъка на всичко Българско.

Ние от новата Десница заявяваме: незаконно е онова, което е вредно за Българите, което ги застрашава.

Обявиха ни извън закона, но погледнато от гледна точка на Българската Държавност - незаконни са те, българоотрицателите. Как да противодействаме? Как да изградим нашата Българска Общност, за да бъде тя неуязвима?

Организацията ни е без никакъв организационен статут - нито официален, нито неофициален. Няма членство, нито задължения - има участие. Работи се не за един или друг лидер, не за конкретна структура, а за Идеята. Организация, обединена не около конкретното материално въплъщение, каквото представлява Водачът, а около метафизичните прояви на Идеала. Кой ще обезглави такава организация, кой ще я разгроми?

Ето един от методите: комунистите създадоха партии-фантоми, ние пък ще създадем партии-призраци. Не, не приемайте думите ми като афоризъм. Фантоми са миражите в пустинята. Уж ги виждаме, но в същото време ги няма. Докато призракът може да го виждаме, може да не го виждаме, но той съществува и може да влияе върху околната среда. Фантомът е илюзия; призракът - реалност. Ние ще се превърнем в невидимата реалност, която ще помете видимия илюзорен свят!

Във вътрешните си взаимодействия ние се подчиняваме на други, непознати на обществото закони. Но ние бихме съществували извън времето, извън реалността, ако не се съобразявахме със съществуващите условия, ако не ги използвахме.

Налаганата ни псевдодемокрация е зло, но нека я накараме да работи за нас!

“Частната собственост е неприкосновена!” - крещят те, макар прекрасно да съзнават, че думите им са лишени от съдържание. Ние постоянно ще се позоваваме на тази неприкосновеност. Нима демонократите ще заявят, че не зачитат собствените си закони? За неприкосновени са обявени също храмовете и останалите култови места, даже в случаите, когато тези култове са открито противобългарски. Затова влизайте във всички култове, приятели, окупирайте ги, направлявайте тяхната дейност! И не спирайте да говорите за неприкосновеността, която законът ви дава.

Да измамиш врага не е грях. Военната хитрост е благословена от Българския Бог. А ние знаем - война е!

Щом няма пряка размяна на пари, доходите не могат да бъдат облагани с данък. Тук е слабото място на официалното мерило за всичко съществуващо. Кой и как ще таксува нещо, ако изобщо не може да го докаже като факт? Кой и как ще оцени безплатното? Създаваме своя икономика, пред властите тя минава за задоволяване на собствените нужди. Настояваме пред правителството тя да се третира като неподлежаща на данъчен или какъвто и да е контрол. Възможно ли е да начислят ДДС върху храната, с която си нахранил своя гладуващ брат? При неизпълнение на исканията ни, ще крещим за нарушени човешки права. Такава е тяхната тактика, ще я прилагаме и ние.

Чуждата окупация на държавите се опира главно върху монопола над информационните средства. Последователите ни трябва да живеят в наша, Българска, национална информационна среда. Ако не събираме пряко такси от получателите, ще сме в състояние да изградим Българска, независима от чужди влияния осведомителна мрежа. Ще им отнемаме и най-малката възможност да ни оказват натиск. Кабелна телевизия и радиомрежа, периодичен печат и учебна литература. Ще завоюваме територии тихо, метър след метър. Без да тръбим, че това са наши територии. Ще настъпваме, докато не освободим и последната педя земя в нашето измъчено Отечество! И не е нужно да им се молим, нито да се съобразяваме с изродените им правила.

Ако сме достатъчно силни, няма защо да ни правят път. Ние ще минем през тях.

Соцрепубликанците единодушно тръбят, че сме незаконни. Вземайки предвид противобългарските закони на съветизираната република, може и така да е. Но ние живеем върху Българска земя. Ако някой не спазва законите - това са те. Трябва да кажем ясно и на висок глас - днешните ни управници имат твърде малко общо с България. Те са слуги на интернационалния паразитен център и не могат да съществуват без нарушения не само на Българските, но и на своите собствени закони. Защото такова е самото им естество - противочовешко, противоестествено. Враговете ни са винаги или встрани от закона или над него. Именно тази истина трябва винаги да изтъкваме, а не да се оправдаваме. Дясната съпротива преминава в атака! Ние, потомците на великия Атила си спомнихме неговите думи, изречени преди Каталаунската битка: “Отбраната е признак на страх!”

Нас ни нападат. Почнем ли да се оправдаваме, да обясняваме - това ще е признак, че се признаваме за виновни. Нима може да е виновен воинът, сражаващ се за своята Родина, за своя народ и за своя Бог?

Новите властници си въобразиха, че Българската Държава е тяхна частна собственост, и че всяко начинание от името на Държавата е тяхно изключително право. Народът пак никой за нищо не го пита, пак други определят бъдещето му. Дали българите желаят точно това бъдеще?

Народът доби правото да избира между различни кандидати, но не и да определя поведението на своите избраници. Когато разочарованите от излъгалия техните надежди демагог поискат отзоваването му, политиците от всички цветове и шарки гракват: "Това не е демократично!". Нима егоистичните и ограничени интереси на група дилетанти вечно ще жертват Българските интереси заради собственото си благополучие? Те ни давали гаранции... Това ни казват, нали? И търговецът на парашути ни дава гаранция, че ще ни замени стоката, в случай, че се окаже дефектна при експлоатация... Нима ще останем все така безучастни? Ще се оставим ли да ни ръководят чужди сили, прикрити зад абстрактни лозунги или най-сетне ще проумеем, че върховните интереси на нацията не противоречат, а допълват личните интереси на всеки от нас?

***

Резултатът от всичките хитроумни игри бе описан само с едно изречение от непрежалимия Владимир Свинтила: "Лидерите на СДС извършиха непредставимото. Те използваха гласовете на антикомунистите, за да подкрепят и да спасят комунистите." Но Владимир Свинтила очерта и контурите на нашите бъдещи действия: "Оттук нататък кой да вярва повече на синята коалиция? Тя е вече мъртва. И трябва да умре. В нашия обществен живот трябва да се внесе яснота."

Яснота не беше внесена. Вечно властващите разбойници прибегнаха до неочакван ход: те докараха в България бившия Цар, който се оказа техен послушен заложник. Дадоха му каквото искаше, дадоха му наши, български земи. Дадоха му имоти, принадлежащи на българската корона, тоест на българската Държава. Дадоха му нещо, което не е негово, а наше, за да им помогне те да ни изиграят за пореден път и с този си ход да ни обезверят напълно. Такъв ход не бе в състояние да предвиди даже Владимир Свинтила. Какво наистина следва?

***

Докато националните предатели от всички цветове и разцветки мислеха каква нова лъжа да измислят, ние анализирахме миналото и изградихме своите методики за противодействие.

Сега България е в наши ръце. Заели сме се да изграждаме механизъм, позволяващ ни да търсим сметка от ръководителите, излъгали нашите надежди. Досега с растежа на служебното положение растяха само правата, а отговорностите намаляваха. Това нито е логично, нито е нормално. Отговорностите трябва да растат заедно с правата. Народът има правото да иска водачи, с които да се гордее. Моралът и политиката не само могат, но е задължително да вървят заедно. На неморална политика се наситихме. И ако някой политик покаже липса на морал и задръжки, то не само имаме право, ние сме длъжни да го свалим от поста му. Другото, увъртането, изтъкването на всякакви доводи - то не е демократизъм, а демократичен цинизъм. Парламентарните ни палячовци се надпреварват да се хвалят с приятелства в чужбина. Да, те наистина имат приятели там. Правят услуги и завързват приятелства. Ние обаче искаме политици, които да са приятели на българския народ, а не чужди пратеници.

Уверяват ни, че друг път нямало. Заплашват ни, че така искал светът. Дали е вярно?

Път има! Това е националният път, пътят на национализма. Защо "демократите" от СДС така стръвно се опитват да ликвидират българския национализъм, да го приравнят към безотечественическия комунизъм? Защото самото СДС е комунистическо изчадие. Националното чувство е дълбоко залегнало в душата на всеки човек, то не може да бъде изкоренено. Нито забранено със закон. И когато една политическа сила се заема да брани национализма, тя увеличава своите възможности. Продължава своето съществуване, независимо от поставяните пречки и допуснатите провали. Лидерите на СДС прекрасно съзнават, че с национализма няма да успеят да се справят. Затова решиха да подарят националната кауза на БСП, да дарят своята създателка, Демоничната левица с още живот.

Неотдавна получих писмо от едно иначе много свястно момче, което ми пишеше, че ако се наложи, ние трябва да се съюзим с комунягите от БСП, че в крайна сметка те били българи, че позицията им често съвпадала с нашата и така нататък. Този приятел дори стигаше дотам, та ме убеждаваше, че марксистите-интернационалисти в определен момент били склонни да приемат национализма като идеология. Пълен абсурд, но в нашата България хората май прекалено често са склонни да вярват именно в абсурди.

Нека се върнем към президентските избори от 1991 година. Стотици хиляди честни българи пуснаха бялата бюлетина, само защото етническото самосъзнание на синия кандидат Желев се поставяше под съмнение. Точно това искаха комунистическите социалисти - вместо да се доверят на истинските национални сили, избирателите да предпочетат тях. Като "голяма" партия, уж годна да се справи с антинационалните настроения на С/ДС/. /Видяхме как се справи!/ Случаят е класически пример за политическа манипулация.

Какво всъщност вършат скритите съюзници на БСП? Със своето твърдение, че комунистите възприемат националната идея, те я опорочават. Също както по времето на т. нар. "развит реален социализъм" бяха опорочени хуманността, социалната справедливост и куп други, иначе хубави неща. Та те опорочиха една чудесна българска дума - "другар", превърнаха я в мразена и презирана! Кажете на хората, че отличителна черта на червените е честността, и мнозина ще се превърнат в измамници, само и само да не бъдат червени. И обратно. Не са малко българите, вярващи в българския национален идеал. И след като от синия лагер категорично отхвърлят свещените за всеки българин понятия, такива хора съвсем естествено се насочват към маркс-ленинистите, надяващи отвреме-навреме национална маска. Казвам "съвсем естествено", тъй като ние засега не успяваме да преодолеем информационната бариера, спусната пред нас от демоничните слуги на Международния паразитен център.

Печеливши отново са те - старите болшевишки мафиози и новите им съюзници, демонократите от Съюза на ДС.

Всъщност не само нашата идея бе открадната от многоименното чудовище, изповядващо вярата на евреина Маркс - Мордохай. Много бързо бе забравено, че през 1990 година братя Велкови създадоха Българската социалистическа партия, която нямаше нищо общо с днешната БСП. После комунистите от БКП откраднаха името на вече създадената партия и никой не посмя да протестира. Демократите от СДС демократично позволиха на канибал-социалистите да правят каквото си искат. Действията на СДС реално винаги са подкрепяли комунистическите интереси.

Въпросът има още една страна. От манипулацията не пропускат да се възползват и противобългарските сили в сегашното правителство. Когато полицията арестува българин, защитил своето имущество, своята чест или живот от циганско посегателство, това е "борба против нацизма, расизма и ксенофобията". Когато арестуваният е циганин, извършил кражба или друго престъпление - арестът му се приема като "фашистка проява". Днешната полиция не желае да бъде фашистка, тя иска да е демократична. Какво да правим ние, които искаме да живеем не като демократи, а като хора?

Време е да проумеем, че комунизмът е най-човеконенавистната идеология, съществувала в цялата човешка история. И че наложената ни лъжедемокрация не е нищо друго, освен негово продължение. И двете, уж противопоставени една на друга сили всъщност се подчиняват на един и същи господар. Време е да кажем на висок глас, че комунисти и демонократи не могат да бъдат други, освен съюзници. Затова си помагат взаимно, затова се спасяват една друга в трудни моменти. Правили са го и пак ще го правят. Спомнете си как бе свалено /всъщност спасено от справедливия народен гняв!/ правителството на Жан Виденов.

Какво сме длъжни да направим ние?

***

Да разясним три истини: Който е против национализма, той всъщност е против нацията; Който обявява комунистите за други, освен за комунисти, той служи на комунистическите интереси; Който откаже да тръгне след нас, българските националисти, той отказва да служи на българското бъдеще!

Нека тръгнем с тези три послания. Наближават избори и от техния изход зависи дали ще я има България. Онова, което казваме на народа трябва да бъде ясно и разбираемо. И ако досега се утешавахме с мисълта за "после", този път поражението ще е фатално.

"После" няма да има. Няма да има и България. Няма да ни има и нас!

***

Комунистическата идея отдавна изживя времето си, но двете крила на старата комунистическа партия се стремят вечно да си прехвърлят властта една на друга. Опитват се да превърнат своето господство във вечно и неоспоримо. С помощта на своя брат-близнак либерализма. Възможно ли е?

Не е възможно! Срещу измамата се опълчихме ние, от новата Десница. Вече не е възможно, защото срещу нашите мирни слова, срещу нашите идеи, срещу нашите разумни аргументи и призивите ни за диалог в името на България, обединени комунистите от БСП и лъжедемократите от СДС употребиха насилие. Те първи проляха кръв и проклятието на пролятата кръв върху тях ще падне. Те изчерпаха всичките си методи, нищо не им остана. Демокомунистите не могат и да ни излъжат, не могат да ни влязат под кожата. Преди това те имаха неблагоразумието да ни я одерат. А колкото до опитите на интернационалистите да присвоят нашата велика идея, ние им предлагаме своя отговор. Той е:

Несъвместимост

/За непримиримостта между национализъм и комунизъм/

Според божеството на комунистите Владимир Улянов /Ленин/, национализмът като светоглед и позиция противостои на "хуманистическите идеали на социалистическото общество". Оттук идва смъртната ненавист, която болшевиките изпитват към нас, националистите. Оттук идва свирепата надъханост, с която те се захващат да ни преследват още същия ден, след като дойдат на власт. Не някой друг, не "народните изедници", както наричат заможните хора, не либералите или консерваторите примерно - ние сме първите жертви на комунизма. След 9 септември 1944 година под ударите на новата "народнодемократична" власт първи попаднаха членовете на националистическите организации - ратници, отецпаисиевци, легионери, патриотично настроени представители на офицерството. Индустриалци, земеделци, дори бивши полицаи - всички те пострадаха по-късно.

Длъжен съм да повторя тази историческа истина, тъй като напоследък взеха да се чуват гласове за евентуален съюз между нас и най-непримиримите ни врагове. Аргументите са, че демократите провеждат политика на геноцид срещу собствения си народ /което е напълно вярно!/; че няма да се справим сами и затова ни трябват съюзници; че сините ни ненавиждат повече от червените и т. н. Не мога да кажа дали няма да се справим, преди да сме опитали, но във всеки случай си заслужава да опитаме. Колкото до това кой ни мрази повече, не бива да забравяме, че "сините" у нас са не по-малко червени от "левите" си политическите опоненти. Въпросът отново опира до идеологическата надъханост, затова нека се заемем с нейното изясняване.

Отново според Ленин, държавата трябва да представлява "доброволен съюз на нации" /т. 40, стр. 43 на съветското издание/. Марксистите-ленинци отричат по принцип националната държава. И макар да се оказа, че тяхната борба против богатите всъщност е борба против това другите да са богати, то отношението им към държавата си остана същото. Чуйте само Георги Седефчов Първанов и Иван Йорданов Костов и ще разберете колко непроменени са останали в разбиранията си чугунените комунистически глави. Но да се върнем към теорията. Според нас, такъв доброволен и равноправен съюз на различни нации, живеещи в една държава не е възможен. Винаги една от нациите ще се стреми да доминира над останалите. Следват опити за асимилация, следва подтискане на някоя от националните култури, следват опити за заличаване на миналото... - действия, абсолютно недопустими от наша гледна точка. Та толкова възхваляваният принцип за "равноправие" капитулира пред въпроса: А защо е необходимо в техните държави един-единствен език да бъде обявяван за официален? Не се ли нарушават правата на останалите етноси?

Понякога и те самите си го признават: "В реалната политическа практика основният акцент се поставя върху тенденцията на сближението, а направо казано, върху асимилацията... В периода между двете преброявания на населението /1926 и 1939 г./ числото на официално регистрираните народи в СССР се съкрати три пъти /от 190 до 62/, а после между двете следващи преброявания /1939 и 1959 г./ то неочаквано се увеличи до 109". /Акбар Турсунов, в-к "Правда", 27 май 1988 г./ Изглежда в "страната на всеобщото равенство" някои закриват и откриват нации, както закриват и откриват бакалии.

Но докато ние даваме рецептата за излизане от злото: всеки народ гради своя държава и управлява сам съдбата си, без да позволява на други да му се месят във вътрешните дела, то многознайковците се хвърлят от една крайност в друга. Те ту ще заповядат на всички да се пишат българи /съответно американци, руснаци, югославяни, китайци/, ту ще заставят мнозинството да търпи всякакви насилия и арогантно поведение от страна на едно или друго враждебно настроено малцинство. В резултат - неизброими страдания. И тъй като в крайна сметка народите започнат да виждат спасението в своята национална десница, то тя неизбежно се превръща в смъртен враг за политиканстващите невежи, докарали страната си до хаос и разруха. Когато им се налага да се опълчат срещу нас, те, "борците против капитализма" се съюзяват и с банкерите - плутократи, и с червените кхмери на Пол Пот, и с главорезите от УНИТА. Те с всекиго са готови да направят компромис, само с нас - не! Дори когато на глас твърдят, че са националисти, те пак си остават смъртни врагове на всеки вид национализъм. Дори на най-умерения и градивния. Ето един от последните примери: 31 август 2000 г., в-к "Труд": "Споделям стъписването и тъгата от загубата на един голям български лидер и националист", заяви след словото на Пирински председателят на сесията Разали Исмаил от Малайзия." - из статията на евреина Георги Пирински "Минута мълчание в памет на Андрей Луканов". Пирински го избива на спомени, но и ние сме запомнили нещичко: "06. октомври 1991 г.: Седесарковците ни направиха голяма услуга. Нарекоха Андрей Луканов "националисоциалист", и той веднага произнесе реч срещу националистите. При това, с обещанието да избави България от тях. Луканов сам разобличи своята партия, като демонстрира докъде стига червения лъженационализъм." Да, седесери и комуняги вкупом се опитаха да ликвидират българския национализъм. Обаче след като се провалиха, сега се опитват да се изкарат кой от кой по-голям националист. Стига някой да им повярва. Ето още един цитат, този път от "Работническо дело": "Що се отнася до национализма, другарят Вълко Червенков казва, че той се проявява като "враждебност към Съветския Съюз", че е "идеология на предателството спрямо лагера на мира, демокрацията и социализма, на откъсване от тоя лагер и преминаване в лагера на империализма, на реставрация на бонапартистки контрареволюционен преврат". И след това: "Национализмът е измяна към родината. Национализмът е смъртен враг на патриотизма, на истинското родолюбие"." - направо да паднеш от смях! Само че положението съвсем не е смешно.

Те прекрасно съзнават, че сме им врагове, защо и ние не го осъзнаем веднъж завинаги?

***

Отново ще дам думата на субекта без националност - Ленин: "Въпросът за това, как да бъдат определяни държавните граници - временно, тъй като ние се стремим към пълното унищожение на държавните граници - този въпрос не е основен". Има ли по-голям повод за конфликт между две държави от граничните проблеми и териториалните претенции, когато такива съществуват?

Интернационалистите и космополитите сеят раздори между народите, за да ги поробят по-лесно.

Друг важен аспект на нашата идеология е борбата за съхранение на националните различия. Принципът е еднакъв с този за съхранението на човешката индивидуалност, в противовес на идеята за "отглеждания" казармен тип човек. Както ще бъде вредно в една държава хората да са напълно еднакви - по начин на мислене, по вкусове и предпочитания, така и за човешката цивилизация ще бъде гибелно сливането на нациите. Какво обаче говорят марксическите класици по този важен въпрос? Според тях чувството за национална принадлежност било предразсъдък, а особено опасно според тях било, когато една нация приеме, че има изключителни привилегии над своето държавно строителство. Но това е същото, както ако един стопанин заяви, че има право да подрежда и украсява собствения си дом както на него му харесва. Нека се разберем: според нас такова право има всеки народ, успял да създаде своя независима държава. А народите, намиращи се под чужда власт е справедливо да потърсят път към независимост. Всеобщата държава, разпростряла се над цял свят ще бъде едно огромно общежитие, там всички ще бъдат еднакво нещастни. Също както птиците и зверовете строят отделни гнезда и леговища, така и у човека е вложена потребността да си устрои свой собствен кът, където да приюти само най-близките си. Но не тук ги боли най-много комунягите. Те особено се възмущават срещу отказа от принципа на партийността при изграждането на отделните национални култури. Срещу съпротивата да бъде приета доброволно и безрезервно тяхната демонична власт. Нека не забравяме, че никоя партия, даже най-масовата не е целият народ. Партийната власт означава да се отнемат правата на останалите извън партията хора. Всъщност единствено националната държава, зачитаща специфичните особености на дадения народ може да гарантира оптималния път за развитие на същия този народ.

Често се спекулира, като се твърди, че теорията за унищожаването на отделни расови единици била националистически принцип. Че национализмът създавал предпоставки за геноцид и асимилация. Точно обратното! Именно чрез сегрегацията на слаборазвитите и слабокултурни народи възходът на развитите ще изпъкне по-ярко. Нали трябва да има база за сравнение? Ние казваме: Ако имаше един-единствен верен път, то защо на Земята трябваше да живеят толкова много и толкова различни хора? Не, съществуването на големия брой народи не е ничия приумица, а велик Божествен замисъл. Ние трябва да се съобразяваме с Небесната воля, а не да й се противопоставяме. Според нас, за всички на този свят има място, но днес разни разселени навсякъде безотечественици се опитват да се настанят на чуждо място. И се сърдят, когато им се отговаря, че мястото е чуждо, че то отдавна е заето.

Пътищата и вариантите за развитие на човешката цивилизация са безкрайно много. Космополитите и интернационалистите се стремят да наложат на цялото човечество избрания от тях единствен път, без да му оставят възможност за избор. А може би Божествения замисъл включва именно това: ако една отделна нация тръгне по гибелен път, тя ще загине. Но останалите, поучени от чуждата грешка - ще продължат. Човечеството като цяло ще оцелее.

Сега искам да кажа няколко думи конкретно за България. Преди 1944 година в страната ни са живели около 10 000 цигани. През време на комунистическото управление техният брой се е увеличил десетократно. При всичките им крясъци за расизъм и дискриминация не бива да забравяме, че най-дългогодишният комунистически управник на България - Тодор Живков беше циганин, при това влашки циганин. Често дискутирана тема е и етническата принадлежност на днешния министър-председател Иван Костов. При Живков циганите се ползваха с огромни привилегии. Самото им взривообразно увеличение е доказателство за покровителствената политика към тях от страна на комунистическата власт. Днес, в условията на уж демократично управление, упражнявано от "бивши" комунисти привилегиите останаха. Остана и механичното внасяне на цигани отвън. Затова към днешния ден /2006 година/ циганите вече наброяват към два милиона. При четири милиона етнически българи. Сравнете цифрите по години и ще видите към кого е насочен геноцида. Примиреното население вдига безпомощно рамене: "Какво да правим? Циганите превземат България без бой, правителствата ги защитават, а ние сме безсилни да направим каквото и да било." Вярно ли е? Наистина ли циганите превземат България без бой? А какво друго са всекидневните антибългарски изстъпления, обирите, изнасилванията, убийствата? Те ни бият и ни превземат, а ние не смеем да бием, за да се браним! За циганите се грижи цял рояк от "правозащитни" /сякаш извършването на престъпления, грабежите и убийствата са някакво етническо право!/ организации. На тях им се раздават помощи, съдейства им се, ако изявят желание /което иначе се случва твърде рядко/ да започнат някаква работа. Докато геноцидът над коренното население продължава с пълна сила. Защо е тази омраза към нас, българите?