Новата тайна история

Вид материала

Документы

Содержание Да помним и да напомняме! Заедно те могат повече да крадат! Спестявам името по разбираеми причини България се нуждае от нас Опълчихме се срещу социализма! О, времена, о борби!

Подобный материал:

• Статья «Коммерческая тайна компании» Вопрос : «Что такое коммерческая тайна?» Ответ, 124.15kb.
• Коммерческая тайна исстари охранялась при содействии государства, 120.72kb.
• Тайна Воланда «Ольга и Сергей Бузиновские. Тайна Воланда», 6953.4kb.
• Книги: "Расшифрованный Нострадамус", "Тайна имени", "Последняя тайна Нострадамуса", 458.72kb.
• Регистрационен документ на “Булгартабак – холдинг”ад за 2006, 1729kb.
• Главная тайна кино, 1214.89kb.
• Великие любовники, 535.93kb.
• Оформление В. Осипяна шарпантье Л. Гиганты и тайна их происхождения/ Пер с фр. Е. Муравьевой, 1842.48kb.
• Виктор Кузнецов: «Тайна гибели Есенина», 4242.75kb.
• Кузнецов В. И. к 89 Тайна гибели Есенина: По следам одной версии, 4295.58kb.

Да помним и да напомняме!

***

Официалното оправдание на властващите нищожества е, че не сме притежавали нужния ценз. Вярно е, повечето от хората, които подехме борбата против комунизма нямахме дипломи и докторати. Имахме обаче нещо много по-важно. Имахме смелостта да се опълчим срещу една безжалостна система и далновидността да прозрем нейната безперспективност. Нямали сме ценз. Да, нямахме официалното признание на господстващата власт, но виждахме, разбирахме и можехме. Докато тези с големия "ценз" нито виждаха, нито разбираха, нито можеха. Те умееха единствено да изпълняват чужди заповеди, спуснати им "отгоре" конкретни и ясни инструкции. Още ли трябва се чудим защо борбата на демонократите от СДС се оказа така ялова? Всъщност тя е ялова за нас, потърпевшите. Угоените свине, лочещи от яслата на Държавна сигурност мислят друго.

И макар над това свръхнеморално отношение към бедстващите ветерани днес да е наложен печат на мълчание, присъдата на историята ще бъде неотменима! Сега нямаме намерение да вдигаме повече шум по въпроса. Някога си въобразявахме, че става дума за неразбиране, за недоразумения, за клевети по наш адрес. Мъчехме се да обясняваме, опитвахме се да разговаряме, да водим диалог, да комуникираме, както обича да казва г-н П/резидентът. Осъзнахме, че сме сбъркали. Когато изплакваме своята болка, това е престъпление. Когато изричаме открито своите мисли, това е престъпление. Добре! Ние вече няма да плачем. Ние ще воюваме, за да няма повече нито мъка, нито сълзи.

***

Не бива да оставяме без внимание и единодействието на т. нар. "основни политически сили" в борбата им срещу българския народ. Проглушиха ни ушите сините професионални обирджии с техния пропаганден лозунг "Заедно можем повече!", но пропуснаха да пояснят какво точно могат. Ето, сега ще го кажа направо, без заобикалки и увъртания:

ЗАЕДНО ТЕ МОГАТ ПОВЕЧЕ ДА КРАДАТ!

Само едно не мога да разбера - как българинът, който никак, ама никак не обича да го лъжат и мамят, не поумня досега, след десет години на лъжи и нагли измами!

Провалиха се и толерираните от официалната власт монархисти. Федерация "Царство България" взе та се съюзи с ченгетата от ДПС, с комсомолския либерал Димитър Луджев /Луджев е либерален най-вече към алкохола, но хайде, от мен да мине!/, с Александър Каракачанов, син на окървавения комунистически изверг генерал Панайот Каракачанов, хората вече не им вярват. В редовете на ФЦБ останаха или хитри сметкаджии, ползващи облагите на властта или склерозирали носталгици, неразбиращи кои са, и защо са там. Имаше и други монархисти, които наистина желаеха възстановяване на монархията, но тях пък Монархът ги провали. Малко по-късно самият Монарх още повече се провали, но това е вече друга тема.

Следват националистите. Но къде ги виждате? В България има турски, има цигански, има еврейски, но не и български националисти. Позволете ми да разгледам въпроса по-подробно.

В Съюза на Демоничните сили националисти претендират да бъдат БДФ, Българският демократически форум, наследник на СБНЛ, Съюза на българските национални легиони. Техен председател е един от главните участници в геноцида над българската нация Муравей Радев, министър в правителството на Иван Костов. Или както го наричат гальовно Мравояд Крадев. Цял народ има възможност да чуе как Костов от парламентарната трибуна заяви, че с национализма в България е свършено. А Радев си остана министър и след ремонта на кабинета, което означава, че не е никакъв националист. Сега Муравей се хвали пред приятели, че е единственият /Много интересно!/ министър, срещу когото няма компромат. Макар че какъв по-голям компромат от участие в правителството на Иван Костов? Но нека видим кои са и останалите червени "наци"-та. Легионерски синове са кметът на София Стефан Софиянски, зам. председателят на СДС Евгений Бакърджиев, правосъдният министър Теодосий Симеонов и да не забравяме - президентът Петър Стоянов. Да сте забелязали у тях някаква грижа за нацията? Да сте чули от техните представители в Парламента протести срещу преследванията на български националисти в България? Легионерски син е безпартийният комунист Благовест Сендов, а веднъж Гиньо Ганев се прехласвал и тупал проф. Алтънков по рамото:

- Брат ми беше легионер, аз отрано съм закърмен с легионерски идеи!

- Самият аз никога не съм бил легионер - едва смогнал да отвърне Алтънков.

Ние от своя страна не сме забравили и няма да забравим как на 19 февруари 2000 г., чествайки годишнината от обесването на Васил Левски г-н Президентът гледаше с нескривано удоволствие изпълнения на сиртаки. След като знаем кой е баща му, ние не можем да бъдем излъгани, че този тип не познава историята на собствения си народ.

А ето нещо любопитно от вестника на БДФ - "Прелом”: "С усмихнато и хубаво лице нашият министър-председател г-н Иван Костов се обърна към българските зрители преди да отпътува за Хелзинки.... Нашият премиер се завърна с още по-сияйно и хубаво лице, с отворени за радостта очи. Как да не се развълнуваш и приобщиш? Той шумно е отворил бутилките и раздал толкова много от българското бяло шампанско..." - Авторката на материала Христина Милчева май е на път да изпадне в религиозен екстаз.

През 1993 г. се появи предложение за членове на БДФ да не бъдат приемани лица, членували в масонски и комунистически организации. Предложението не бе прието. Затова днес можем да видим бивши партийни секретари и субекти, проповядващи идеята за "Европейски и световни съединени щати", избрани /или назначени!/ на ръководни постове. Колкото до редовата членска маса, съставена предимно от честни идеалисти, на нея никой не й обръща никакво внимание.

Гореизброените факти трудно се свързват с откровено пронацистките настроения сред легионерите от Българския Демократически Форум. Но нека не бъда голословен. Някога в БДФ постъпи предложение органът, наречен по-късно "Съвет на Старейшините" да се казва "Съвет на Ветераните". Надделя второто предложение, тъй като съкращението му беше СС. Доколкото ми е известно, навремето СБНЛ е пращал доброволци да се бият срещу руснаците на Източния фронт. Носталгията май си казва думата. Ето едно от многото доказателства за участие на българи във войките SS:

"... Но случи се така, че по време на септемврийските събития на 1944 г., аз бях далеко от родината, участник на фронта, и моите родители, за да ме предпазят от неприятности, и без да подбират материалите, изгорили всичко, както това стана и навсякъде, при всички наши съратници...

За България! За нея ний живеем! България за българите!

/ Спестявам името по разбираеми причини/ 12 август 1993 г."

Сега всичко е разбито, даже прословутата легионерска дисциплина не може да удържи от разпадане Българския Демократически Форум, и той губи все повече от старите си членове, все повече измамници, случайни типове, търсещи лични облаги чрез партийна кариера се вливат в него. Все пак да кажем и няколко добри думи за Форума, той ги заслужава. Недостойно е да очерняме цяла една мощна и родолюбива /в миналото/ партия заради някакви си кщариеристчета и грандоманчета. Още повече като имаме предвид как започна.

Негов пръв председател стана Васил Иванов Златаров, убеден националист и антикомунист, с две политически присъди, дългогодишен политзатворник. Честен и принципен човек, внушаващ уважение и респект дори в редовете на противниците си. В редиците на БДФ влязоха такива легенди на противоболшевишката Съпротива като Васил Узунов от Чирпан, Иван Найденов - Байко от Камено Поле, Стефан Лудев от Габрово, д-р Никола Грозев от Поморие и много други. Но тези хора нямаха нито парите, нито опита на свръхпресъпниците от ДС. На Втория конгрес на БДФ, състоял се на 11 и 12 септември 1993 г. ченгетата спретнаха един вътрешен преврат, отстраниха Златаров и на негово място временно поставиха Дянко Марков. Помня думите на Никола М. Николов, изречени минути след като заговорниците го изгониха от зала “България”, където се провеждаше Конгреса: “Тази партия беше единствената, контролирана от българи. Вече не е.” После земеделците на Анастасия Г. Димитрова, носеща фамилията на своя съпруг - евреин Мозер нещо бяха недоволни от Златаров и той умря скоропостижно. Като Иван Дундаров, като Страхил Гичев... Най-неудобните политици умират набързо, а по-малко неудобните /като Дянко Марков/ само ги отстраняват, за да поставят в нужния момент на тяхно място по-удобни /като Муравей Радев/. Вече нищо не можеше да спре Форума от бързото му обезличаване и проваляне. Каква е равносметката днес?

СБНЛ се преобрази в БДФ. Основната цел на партията също претърпя промяна. някога Легионът се бореше за национално могъща и социално справедлива България. Сега Форумът иска България да бъде многонационално немощна и социално несправедлива. Еволюция на ценностите.

Особено подразделение на БДФ е БНФ, Българският национален фронт в изгнание със седалище в Чикаго, САЩ, и с почетен председател д-р Иван Дочев. Всъщност БНФ реално ръководи Форума. Десет години дейност на родна почва стигат, за да осъзнаем, че бившите легионери от БНФ се интересуват главно от две неща: от тяхното лично прославяне и обезсмъртяване, изразяващо се в хвърляне на луди пари за издаване на купища полуграмотни мемоарни книги, които никой, освен тях не чете; и от материалното благополучие на собственото им потомство. За да осигури покровителствено отношение от страна на криминалдемократите от СДС, Националният фронт - Чикаго финансира дейността на БДФ. Без задокеанската доларова помощ не би излизал нито централния легионерски вестник "Прелом", нито варненския "Народен будител". Само че защо ли излизат тези вестници? И ако главният редактор на "Народен будител" Димитър Боянов все пак се интересува от древна българска история, то Гергин Трънкаров се е специализирал в печатенето на хвалебствия към сините убийци на България. Угодничеството е доходен занаят, родата е голяма и трябва да се урежда със службички. А Българския род кучета го яли!

Чикагската централа издава свое списание – “Борба”, което от 1996 година се печата в София. И оттогава е със затихващи функции. Последните броеве, които ми попаднаха възхваляваха правителството на Симеон Сакскобурггота, когото продължаваха да титуловат като Негово Величество. Дали сега няма да прочетем възхвали към тройната коалиция, начело със Сергей Станишев? Защото такава е йерархията. Ченгетата ръководят “опозицията”. БСП ръководи ченгетата. МВФ /Международния валутен фонд/ ръководи БСП. По-нататък има още, но искам да видите колко сложна е веригата. Та след като ченгетата от ДС се оказват на пряко подчинение на МВФ, а значи и на ЦРУ, то едва ли БНФ е избегнал участта да им се подчини и той. Особено като знаем, че за самия д-р Иван Дочев съществуват основателни съмнения да се смята, че е агент на ЦРУ.

***

Ще се спра подробно на отношенията на Иван Дочев с рода Сакскобурггота.

Днес малцина знаят, че СБНЛ преди 1944 година не е бил единна организация. Част от легионерите били под водачеството на Иван Дочев, а други – на ген. Христо Луков. Само че ген. Луков бил убит, както се твърди – от комунистите и така Дочев станал едноличен Водач на легиона. Дали обаче Луков е убит именно от комунистите?

Старият легионер Иван Найденов – Байко в своя статия твърди, че генерал Луков е убит от полицейски агенти по заповед на Цар Борис ІІІ. Още през 1938 г след едни военни маневри, Борис се обръща към Луков с думите: “Генерале, в България място за двама царе няма”. През 1942 г тръгват слухове, че ген. Луков с помощта на Херман Гьоринг се готвят да правят преврат и да отстранят Царя. На 13 февруари 1943 г Луков е убит. Разговарял съм с Байко и той бе достатъчно убедителен в защита на своята теза. А статията му не беше опровергана и от най-заклетите монархисти. Косвено потвърждение за тезата на Байко дава и бившият зам. Главен редактор на “Прелом”, Иван Раленков. След 1944 година той бил в една килия с ген. Иван Вълков. Генералът бил твърде негативно настроен към царската фамилия. Нарича го “страхливец и неблагодарник”, “изпечен демагог”. В частен разговор Раленков сподели, че ген. Вълков обвинявал Борис ІІІ за смъртта на Луков, но не посмял да спомене това в статията, тъй като сред членовете на Форума имало много монархисти. Но по всичко изглежда Борис наистина разчистил пътя пред Дочев, отстранявайки неговия най-голям съперник. Това обяснява и по-нататъшното отношение на Иван Дочев към наследника на Борис ІІІ.

Съгласно традицията, за да бъде провъзгласен официално за Цар, Симеон Сакскобурггота трябвало да прочете Прокламация към българския народ в деня на своето пълнолетие. Майка му, Царица Йоанна, известна с омразата си към българите не му позволявала. Дочев знаел тая работа и по телефона го подсещал. Симеон все отговарял, че “има време и работата ще стане”. Хубаво, ама Дочев се усетил, че “работата няма да стане току-така” и взел, че сам съставил текста на Прокламацията. И на 16 юни 1958 година Иван Дочев с делегация на БНФ пристига в Мадрид. Малко попритиснали Симеон и той ще-неще, прочел Прокламацията. Тази история Дочев разказал пред Анастас Цанев, син на Константин Цанев от Горна Оряховица, виден легионер, основател и първи редактор на вестник “Прелом” през 1990 г. А Наско беше телохранител на Дочев при първите му посещения в България след промените, когато още се опасявахме, че комунистите могат да посегнат на живота му. Та някои събития ще вземат да се окажат нещо твърде различно от онова, за което ги мислим.

Друга мътна страница в история на БНФ са събитията около промените. По онова време председател на Фронта е проф. Никола Алтънков от Калифорнийския университет. Дочев е почетен председател. Алтънков предлага Националният фронт да пренесе незабавно дейността си в България и в съюз с БДФ и с други националистически организации да спечелят изборите.освен с Форума, Алтънков поддържаше близки връзки с Илия Минев, с Иван Лазаров, председател на партията БНС “Нова демокрация”, с БНРП… Дори ги подпомагаше финансово. Демократическият форум тогава беше извън СДС. Дочев е на обратното мнение. БНФ следва да подпомага СДС, а Форумът да влезе в синята коалиция. Под негово ръководство правят Конгрес и Алтънков е снет от председателския пост. Резултата го знаем. Днес практически ги няма нито Форума, нито СДС.

Самият Алтънков малко по-късно се пенсионира, върна се в България и се опита да осъществи своите планове. Основа Български национален фронт на родна почва, почна издаването на бюлетина “Нова Борба”, потърси стари съмишленици, започна контакти с извънпарламентарната опозиция и с хора от БДФ, споделящи неговите виждания. Само че беше късно, твърде късно. Прекалено късно.

И за последно още един факт, засягащ личността на Иван Дочев. През май 2002 година на Мадара основахме Съвет на патриотичните организации в България. Ето какво съм записал тогава: “ "Създаден е Съюз на патриотичните организации в България" - писаха вестниците на следващия ден. Вестниците всъщност преувеличаваха, като за пръв път се опитваха да ни изкарат по-големи, отколкото бяхме всъщност. Около хижата край Мадара нямаше тълпа, а само няколко малочислени групички. Д-р Дориян Александров от Историческо дружество “Българска Орда”, Светослав Бързанов, представител на студентска организация и още двама-трима образуваха ядрото. Здравко Даскалов, Стефан Серафимов, Росен Минев, Елена Ребърковска и Станимир Жеков, представител на капанците бяха дошли самостоятелно. От БНС "Еделвайс" присъстваха трима, но не от ръководството, а второстепенни лица, като наблюдатели. Скинхедс се представляваха от Андрей Стоянов, любопитен младеж, живеещ в Ловеч, роден в Русия, чиято майка бе рускиня, а баща му - германец. В жилите на Андрей не течеше нито капка българска кръв, но се чувстваше български националист. Бе тръгнал с надеждата да се срещне със свои съмишленици - скинове. Остана разочарован, други освен него нямаше. Антон Рачев не бе посмял да дойде лично, от негово име и от името на Общество "Дуло" се пъчеше Иван Митев. Общата численост не превишаваше 50-60 човека.“ В записките съм пощадил Цветомир Йолов от Враца, който тогава вече живееше във Варна. Бе дошъл заедно с приятелката си Албена. Той обичаше да дава интервюта за вестници и да се титулова “Председател на Движение “Воини на Тангра”. Поседя малко на събранието и като видя, че вместо него, присъстващите припознават мен за реален представител на Движението, излезе и се прибра в стаята. Ние стояхме докъм два часа през нощта и успяхме да постигнем съгласие по основните въпроси. По-късно и това чудесно начало бе опорочено от кариеристи, но това е отделна история.

Тъй като мероприятието бе обявено предварително, някаква журналистка от местен шуменски вестник отишла при Дочев, който вече се бе върнал окончателно в родния си град и го запитала какво мисли. Големият легионерски водач д-р Иван Дочев, човекът с две смъртни присъди за “фашистка дейност” отвърнал, че в България няма място за фашистки организации. Само се питам дали д-р Иван Дочев е написал това свое твърдение на старата си пишеща машина, личен подарък от Адолф Хитлер.

***

Има още една порода легионери - същинските. Такъв бе Константин Часовникаров, но човекът взе та умря скоропостижно, по което можем да съдим, че не е бил фалшив. Сега легионери са хората на Иван Григоров от Бургас. Ходих на учредяването на тяхната партия с трима от моите съмишленици. На излизане единият ми заяви: "Тия, старите изглежда са повредени". Не, не са повредени. Но не служат за нищо друго, освен да задоволяват своята носталгия по отдавна загубената младост. Григоров, който хем е водач на СБНЛ, хем не напуска БДФ, едновременно е в СДС, но иначе е против СДС. Според случая и изгодата. На всичко отгоре сам си вярва, че е честен и убеден националист. Нима от него и такива като него ще чакаме да спасяват Майка България! Колкото до все по-оредяващите искрени родолюбци и просто обикновени, порядъчни хора в БДФ, то тяхната присъда е прочетена, тях вече никой за нищо не ги пита. Генералите оставиха своите редници да умрат като кучета. На тях, на ветераните са посветени следващите редове.


БЪЛГАРИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ НАС

“Обичам социализма, защото ми позволява да крада!” - рече веднъж един криминален тип. Беше искрен. Социализмът е враг на собствеността. Социализмът възпитава почит към кражбата и измамата. Припомням: свободата е немислима без собственост - честно спечелена и законно защитавана. Социализмът покровителства насилието над личността. Свободата е немислима без неприкосновеност на човешката личност. Социализмът е враг на Свободата. Социализмът е робство, а робството е смърт.

Опълчихме се срещу социализма!

Победихме!

Наистина ли победихме?

През 1990 г. СДС водеше борба за право на стачка, за право на протест, за право на свободна преса. През 1997 г. СДС дойде на власт. Стачниците са уволнявани, протестиращите са бити, а вестниците направо са взривявани, като за взривовете арестуват други, също неудобни. На журналистите пък им плискат киселина в лицето. И след всичко случило се, безсрамно заявяват, че така било при демокрацията, че ситуацията била нормална. Създадоха от Българския Дом пустиня, а после започнаха да обявяват за оазис и най-нищожното буренче. Хората не виждат най-ясния критерий за успешното или неуспешно управление на правителството: имущественото състояние на по-голямата част от народа и правото да отстояваш своите убеждения. Днес мнозинството бързо обеднява за сметка на няколкото хиляди свръхбогаташи. А някои имат наглостта да говорят за успехи!

О, времена, о борби!

Трябва ли да се учудваме, като знаем кой командва парада?

През 1937 г. правителството на САЩ насъска войската и полицията и ги хвърли срещу протестиращите гладни и бездомни ветерани от Първата световна война. По същото време в СССР Йосиф Сталин избиваше ветераните на болшевишката революция. През 1998 г. отношението към ветераните на противоболшевишката съпротива в България не е по-различно. Цялата политическа власт на СДС и цялата икономическа власт на комунистите - всичко е против тях, против храбреците, отстоявали с цената на съсипания си живот Българската независимост и Българската гордост. На невиждан терор отново бяхме подложени отново ние, малцината, съхранили Българската чест. Полицията не се държи към нас като полиция. Тя не се интересува дали спазваме законите или не. Тя не ни защитава, когато имаме нужда от нейната защита. На полицията е наредено да ни преследва, само защото сме Ние. Българската полиция се е превърнала в противобългарска сила. Такава е повелята на нейните днешни господари. В България няма институция, която да брани народа от произвола на овластените. Днес българинът е беззащитен, а е отвикнал сам да се защитава.

Ще я има ли България и утре? В наш или в чужд свят ще живеят децата ни?

“Народ, престанал да усеща своята националност е обречен на израждане. Изгубвайки чувството на национална гордост и увереност в своето историческо предназначение, той се лишава от одушевяваща цел, като заедно с това губи самия смисъл на своето съществуване. Отсега неговата съдба е робство, разтваряне и изчезване.” - В-к “Русское слово”, бр. 5-6, 1993 г.

Нима не можем да проумеем онова, което дори руснаците отдавна вече проумяват? Има ли политическа сила, решена да поведе Българите към по-добър живот, към щастие и справедливост?

Казват, че сред управляващите партии, такава била БДФ, Българският демократически форум, наследник и правоприемник на Съюза на българските национални легиони. Дали наистина е така? Днешните остатъци от страшния някога Легион не позволяват атаки срещу паразитите - цигани. Циганите били гласоподаватели. Пък и министър-председателят е циганин. Да бъдеш против циганите и паразитизма не било разумно. Сигурно и да си българин не е разумно. Наследниците на противоеврейската СБНЛ днес не позволяват атаки срещу евреи. Евреите ни били помагали. Изпращали ни били помощи във вид на дрехи втора и трета употреба и на лекарства с изтекъл срок на годност. Пък и правителството било пълно с евреи. А на всичкото отгоре това племе ни се падало нещо като далечен роднина. Дали не ни бяха роднини и негрите от Ангола и Мозамбик, та им дарихме толкова милиарди долари навремето? Бившите легионери от БДФ постоянно, безспирно търсят одобрението на една или друга чужда сила. Националистите от БДФ ни демонстрират интернационализъм в действие. Претендиращи за големи антикомунисти, те не позволяват атаки срещу негодната да се справи с комунистическата чума върхушка на СДС. Легионерите спряха да се държат като бранители на българската нация.