Новата тайна история

Вид материала

Документы

Содержание ДС – унищожител на Българската Държавност Ред и справедливост Ние сме Българското бъдеще! Нашето утро И нашето Българско бъдеще!

Подобный материал:

• Статья «Коммерческая тайна компании» Вопрос : «Что такое коммерческая тайна?» Ответ, 124.15kb.
• Коммерческая тайна исстари охранялась при содействии государства, 120.72kb.
• Тайна Воланда «Ольга и Сергей Бузиновские. Тайна Воланда», 6953.4kb.
• Книги: "Расшифрованный Нострадамус", "Тайна имени", "Последняя тайна Нострадамуса", 458.72kb.
• Регистрационен документ на “Булгартабак – холдинг”ад за 2006, 1729kb.
• Главная тайна кино, 1214.89kb.
• Великие любовники, 535.93kb.
• Оформление В. Осипяна шарпантье Л. Гиганты и тайна их происхождения/ Пер с фр. Е. Муравьевой, 1842.48kb.
• Виктор Кузнецов: «Тайна гибели Есенина», 4242.75kb.
• Кузнецов В. И. к 89 Тайна гибели Есенина: По следам одной версии, 4295.58kb.

ДС – унищожител на Българската Държавност

Над България е надвиснала тежка сянка - сянката на ДС. Терорът се връща, страхът се връща, животът става не просто тежък - животът става физически невъзможен. Всичко можеше да е другояче, всичко можеше да е прекрасно, но ние изпаднахме в такава свръхдемократичност, че позволихме на палачите да се окопитят и да ни яхнат отново. Този път никой външен не е виновен на Българина. Българският народ бе застигнат от проклятието на стотиците хиляди жертви на комунистическото мракобесие. Така е и така ще бъде, докато не платим данъка, изискван от нашите мъртви и не се преборим с още жизнената комунистическа репресивна машина.

Нека най-сетне наречем нещата с истинските им имена. Българският народ е смъртно болен, а туморът, инструментът за неговото унищожение е старата комунистическа Държавна сигурност, преименувана днес на НСС - Национална служба за сигурност. Макар че най-правилно ще е да я наречем Противонационална служба за несигурност и наркотрафик. Залъгвахме се твърде дълго. Десет години живяхме с измамата, че не може да е все така, че нещо ще се промени. Накрая бяхме принудени да признаем: ние сме в положението на болен от рак, който отказва операция с надеждата, че болестта сама ще ти отиде. Не, няма да си отиде, а ще разруши приютилия я организъм. Къде сгрешихме, какво можехме да направим, а не направихме?

Още никой не е изчислил колко са жертвите на комунистическата диктатура в България. Десетки хиляди българи бяха умъртвени от служителите на ДС. В почти всички случаи причина за убийствата бяха некомунистическите убеждения на жертвите. Ние обаче решихме да се покажем свръхблагородни, свръххуманни, решихме да забравим, да не търсим сметка. Нещо повече: като истински безумци допуснахме палачите да останат на своите постове. Дадохме им възможност да се окопитят и да започнат отново терора срещу нас. Ето защо припомнянето на стари истории не е самоцел. То е нужно, за да съберем сила, да се изпълним с решимост и да довършим започнатото благородно дело - очистването на нашата Родина от комунистическата напаст. В противен случай рискуваме през някоя тъмна нощ да ни привикат "за малка справка" и едва след десетилетия да изровят нашите кости. А обществото да спори мръсни ли са те или са чисти.

Всъщност понякога из вестниците се срещат съобщения за посмъртна съдебна реабилитация на една или друга жертва на комунистическия произвол. Жертвите, макар и посмъртно, макар и незначителна част от тях са реабилитирани, това е добре. А кога ще осъдим палачите, та макар също посмъртно? Ще ви отговоря с помощта на една полупритча.

След Деветоюнския преврат през 1923 г., когато бил убит министър-председателя Ал. Стамболийски, градските големци в родния град на капитан Харлаков, физическия убиец на Стамболийски се събрали да обсъдят съдбата му. Един от тях се изправил и рекъл:

- Да, господа! Зная, че капитан Харлаков е куче, но не забравяйте, че е наше куче!

Същата работа е с кучетата от Държавна сигурност. Докато правителствата - било социалистически, било демократически, ги смятат за свои кучета, нищо няма да излезе.

Как можем да се справим с терора на тайните служби? Как можем да отстраним надвисналата над нас заплаха? Като извадим на светло тъмните им дела, като направим тайното явно. Тяхната сила е тайната; нашата - всеобщото знание. Те са силни докато работят скрито от чужди погледи; нашата цел ще бъде да насочим всички погледи към тях.

***

През септември 1944 г. Съветската армия окупира Царство България. Едновременно бе извършена и друга, много по-страшна окупация, тази на съветското КГБ. По-страшна, защото армиите идват и си отиват, но КГБ остава.

Тогава, през онези страшни септемврийски дни бе положено началото на българоубийствената институция, позната отначало като КДС /Комитет за Държавна сигурност/, а по-късно като Държавна сигурност /ДС/. В нея влязоха както извратени шумкари - садисти, така и бивши полицаи, преминали на страната на новата власт. Резултатът е известен – десетки хиляди избити изтъкнати Българи, елитът на нацията. Избити в повечето случаи без съд и присъда, тъй като освен своя авторитет сред хората, своя патриотизъм и свята непримиримост към човеконенавистния болшевизъм, те друго престъпление нямаха. Така започна ДС - с ликвидиране на Българския интелектуален и морален потенциал. Не е нужно да правим кой знае какъв подробен анализ, за да разберем, че ДС бе създадена за борба с Българския народ.

Чистката на всичко най-будно, най-живо продължи и през следващите десетилетия. ДС създаде концлагери и пращаше там храбреците, дръзнали да изразят съмнение към комунистическата власт. На остров Персин, край Ловеч, в Богданов дол, Куциан, Скравена и на още толкова други места гниеше цветът на Българския народ. Репресиите бяха особено масови през 1956-та и 1968-ма, когато унгарците, съответно чехите се вдигнаха в защита на своята национална независимост. Броят на избитите още никой не е изчислил, а за търсене на отговорност даже не се мисли.

Дойде 10 ноември 1989 година. Провъзгласиха някаква си демокрация. Започнаха някакви промени. Само ДС си остана същата, макар по подобие на породилата я партия на два пъти да си смени името. Отначало стана Национална служба за защита на Конституцията, после Национална служба за сигурност. Смениха само името. ДС нямаше и най-малкото намерение да прекрати старата позната практика на грабежи и убийства. Нито пък прекрати своето финансиране по описвания многократно от западните средства за информация начин - чрез продажби на наркотици и оръжие, чрез участие в международния тероризъм, чрез покровителство на престъпни групировки вътре в страната и извън нея, чрез преки кражби от домовете на недоволни лица. Чекистите само на това бяха учени, те само това умееха. И ако за смъртта на писателя Георги Марков научи цял свят, то кой днес си спомня за Милош Зяпков, за Иван Дундаров и Страхил Гичев или пък за свидетелката на пропадналото дело за лагерите Надя Дункин? Те и още много други бяха умъртвени не по сталиново време, а в условията на "демокрация, плурализъм и гарантирани човешки права". Всъщност мълчание тегне и над убийствата, извършени през последните години на "пролетарската" диктатура. Я се опитайте да заговорите за Георги Гавазов, за Борис Арсов, за Георги Заркин или за Володя Наков? Ще ми се да напомня и за съзатворника ми Петър Стефанов като цитирам книгата "Капан за контри" от Ганчо Савов: "И един ден, през декември 1986 г. той внезапно, без всякаква причина и оплаквания се срина на улицата близо до дома си и само за минутка издъхна!... Изневиделица край него се оказаха служители от ДС, които го прибраха бързо. После се държаха грубо със съпругата му, не разрешиха аутопсия, а след това "уредиха" спешно да бъде кремиран." Кои са тези служители? Имената! "Демократичната" ни власт май не е особено склонна да ни ги каже. Опитайте се да разследвате дейността на т. нар. група "Железните момчета" - оперативни работници от ДС, извършили серия убийства в Ботевград през 1986-7 г. Сигурно защото убийците са още на старите си постове, но продължава да се твърди, че не е имало никакви убийства, а става дума за нещастни случаи. Небезинтересно е да споменем, че важна роля за прикриване на престъпленията изигра паталогоанатомът на ботевградската болница д-р Тодор Петков, заради което след 1989 г. му повериха лидерския пост на БЗНС "Никола Петков", а по-късно го направиха шеф на небезизвесната "ВИС - 2". Същият "лекар" редовно правеше услуги на ДС, именно той прикри причините за смъртта на Цветан Йорданов от с. Гурково през 1991 г. Само че д-р Петков се пропи, измъчван от гузната си съвест и постепенно бе изхвърлен отвсякъде. Можеше да се види всеки ден в една малка кръчмичка, където се събират такива като него - преминали в "запаса" бивши ченгета. Докато в един прекрасен ден не умря от препиване с ракия-менте. Мръсното дело бе продължено от по-безскрупулни, по-устойчиви типове. Няма какво да се лъжем: копоите на комунистическия интернационал продължават своята война срещу България, а ние си дърдорим за демокрация. Колко ли ехидни ухилвания е предизвикала фразата "бивша ДС"?

Не, никой след 10 ноември 1989 г. не е даже помислял за съд над чекистите. Убийства, инквизиции, наркотрафик, плячкосване на частни колекции, тероризъм... За малко ли от деянията им се полага възмездие? Професионалисти в измамата, специалисти в грабежа - това са те, но нашите либерал-християнски демократи не предвиждат възмездие. Точно обратното - демонократите от Съюза на ДС /СДС/ допуснаха кагебейските възпитаници пак да се разпореждат със съдбите ни.

Те, бандитите и палачите от ДС си останаха същите, заемат същите кабинети, притежават същата неограничена власт, използват същите, уж отречени от историята методи и със същата безнаказаност продължават да съсипват живота същите набелязани жертви - ветераните от противоболшевишката Съпротива. А ние с цялата си детинска наивност си въобразяваме, че ДС е бивша... Икономическата структура на ДС, така наречената "Мултигруп" финансираше и още финансира основните, пък и някои други политически сили, диктува им правилата на играта, а ние се радваме, че ДС я няма... От ченгета се ръководи и могъщата “ЛУКойл”. Ами задграничните им филиали? Дон Огнян Дойнов от ботевградското село Новачене спря да изпълнява нарежданията на ДС, поиска да се върне в България и умря скоропостижно. Последва го синът му Ясен, който умря на 25. 02. 2000 г. Тук вероятно ще срещна упрек, че бъркам в човешката болка. Ето какво ще ви кажа:

Защо се ровя в биографиите на управниците ли? Ами я си представете следното вестникарско съобщение: "Днес в нашата страна на кратко приятелско посещение пристига президентът на САЩ г-н Ал Капоне. Видният държавник и демократ ще държи лекция на тема "Правата на човека в цивилизования свят". Г-н Капоне бе сърдечно приветстван от българския премиер г-н Косто Иванов. Г-н Иванов бе любезен да сподели, че с американския гост го свързва не само общия им бизнес, но и старото приятелство от съвместните им преживявания през младежките години". Ние не само имаме право, ние сме длъжни да познаваме своите ръководители, длъжни сме да следим стъпките им и да бдим над техните явни и скрити действия. Иначе нека не се оплакваме, че пак сме били излъгани. Досегашните наблюдения и анализи доказват, че в момента няма действащ политик, който да не е свързан с комунистическата Държавна сигурност. Неудобните бяха отстранени между 1990-та /Илия Минев/ и 1995-та /Янко Янков/, докато накрая не остана нито един честен човек между тях - нашите управници.

Изглежда беше напълно вярно твърдението на Илия Минев, че откакто Тодор Живков идва на власт, не друг, а именно ДС реално ръководи държавата. По-точно, че ръководителите на ДС и на БКП са едни и същи лица. Ситуацията с нищо не се е променила след 1989 година. И все пак разлика в отношението на ДС към БСП и СДС има. Докато ченгетата получават заповеди от своите шефове, намиращи се в БСП, то самите те ръководят СДС. Затова не вярваме, че така наречените демократи ще се справят с наследството на болшевишките тайни служби.

Съществува още един аспект от дейността не само на ДС, но и на КГБ, и на ЩАЗИ, и на Секуритате, и въобще на всички тайни служби, бранили рухналите комунистически режими. Те имаха своя агентура на Запад. И голяма част от агентите им принадлежаха към престъпния свят. Но докато преди "нежните революции" ченгетата работеха за своите правителства, то сега взеха да работят за собствена сметка. Отново ръка за ръка със Западните мафии. И ако има нещо, от което недоумявам, то е защо Западът отказва да ни помогне в борбата с онези, които рушат и неговите общества. Нещо повече - официалният Запад сякаш ги покровителства, поне това личи от досега събраните факти.

През януари 1997 г. преживяхме един дирижиран полубунт, при който правителството /но не и властта!/ премина от ръцете на една комунистическа фракция /БСП/ в друга /СДС/. Народът за пореден път бе излъган, че страната ще се управлява от некомунисти. Даже от антикомунисти, какво безочие! Дотук добре, но никоя лъжа не е вечна, историята не свършва с една дата. Първото, което направи впечатление бе, че никой от виновните за хлебната криза, за хиперинфлацията, за грабежа и за цялото катастрофално управление на Жан Виденов не бе наказан. Нямаше наказания и за пребитите от бой хора пред парламента. Къде са гаранциите, че злото няма да се повтори? После се вдигна шум около така наречения "лустрационен закон", забраняващ на бивши служители и доброволни сътрудници от ДС да заемат някакъв чиновнически пост. Законът в крайна сметка бе отменен, без някой да забележи, че той се отнасяше до бившите, до отказалите се. Действащите не бяха предвидени в закона, тях не ги закачаха. Но ДС прецени, че бившите могат да се разкаят и да се върнат в нейните редици, затова и този полузакон не бе приет. Практиката потвърди правилността на взетото решение. Всяка седмица можете да видите по различни телевизии някои такива завърнали се под крилото на Службите “бунтовници”. Няма да ви казвам кои са, сами ще ги познаете. Най-вече по това, че само и единствено на тях се дава думата да говорят от името на всички нас. И да се вживяват в ролята на върховни съдници. Така се стигна до декември 1998 година.

***

Какво се случи тогава? Нищо особено. Няколко разлепени листовки от името на Движение “Воини на Тангра”, съдържанието на които в никакъв случай не нарушаваше действащите закони. Вярно, бяха разлепени в една и съща вечер из няколко десетки градове. ДС обаче реши друго. Хвърлените за смазването на нашето недоволство огромни полицейски сили можеха да бъдат оправдани, само ако се отнасяше най-малкото до въоръжен опит за преврат. В случая нямаше нищо подобно. Изразена загриженост към съдбата на Българския народ, болка за състоянието на Държавата. Горката ни бивша ни държава, както се оказа. Сигурно затова следствието не извърши никакви действия за разкриване на истината, а се превърна в кампания за сплашване и за икономическо съсипване на набедените. От истината ние можехме само да спечелим, а те - само да загубят. Ето текстовете, можете сами да прецените:


РЕД И СПРАВЕДЛИВОСТ

На 18 март 1998 г. една къща в Плевен рухнала, защото властите много години не позволявали на нейните собственици да я ремонтират и укрепят. Къщата била паметник на културата. Под развалините на паметника загина една Българка, детето й остана сираче. Последвалата експертиза роди нищо незначещи констатации. Отговорност не бе потърсена.

На друго място осъдиха и вкараха в затвора възрастен Българин, стрелял по циганите, дошли да го убият и оберат.

Подобни примери са част от всекидневието на Българина. Ние ви казваме:

Държава, която не защитава Българина не е Българска държава!

Държава, която не позволява на Българина да се брани е противобългарска държава!

Държава, проявяваща равнодушие към живота и смъртта на своите поданици не е Държава!

Ние идем, за да върнем българската Държавност!

Ние идем, за да върнем сигурността на Българина, да върнем вярата и справедливостта! Ние идем в името и заради децата на

България!

Ако ви е страх да ни последвате, поне не ни пречете!

Ние работим и за вас!

Ние сме Българското бъдеще!

Тази листовка разлепихме в неголям тираж из Ботевград. Местният "Ботевградски вести" я нарече "фашистко послание". Били сме подстрекавали към бунт срещу властта. Сами ние ли мислим по този начин? Само и единствено ние ли сме решени да се сражаваме за своята Родина и за своя народ?

"Отказът от война, бягството от война свидетелстват за дълбоко израждане на нацията, за загубата на нейната сплотеност и жизнена сила. Този, който не е готов да се сражава и умира - той не може истински да живее. Той е призрак, полусъщество, случайна сянка." - Александър Дугин.

***

Ние не искахме да се примирим с участта на сенки и призраци. Последва листовката

ОПОМНЯНЕ

Правителството, наричащо се "българско" и депутатите, заседаващи в Българското Народно събрание не се интересуват от Българите. Те не искат дори да ни превърнат в свои роби. Те мислят само как да ни отнемат всичко - имотите, жилищата, спестяванията, личното ни имущество. /И как накрая да ни уморят - бих добавил сега!/ Властващите партии и техните лидери изпълняват заповедта, дадена им от юдомасонските господари:

Българите да бъдат унищожени, да бъдат изтрити от лицето на земята!

И како ни залъгват с празни обещания, то е за да избегнат опасностите от нашето контранасилие. От нашия бунт, от нашата съпротива, която неизбежно би възникнала, щом всички ние осъзнаем страшната истина.

Средствата за пропаганда и масово оглупяване ни занимават с всякакви малцинства: с цигани, с турци и евреи, с албанци и сомалийци. Само за Българина никой не говори, само него никой не го защитава. За Българина никой не мисли.

Време е да осъзнаем реалността. Време е да се опомним, да проумеем кой и защо иска нашата смърт и смъртта на децата ни. Тогава Българският Бог ще простре закрилящата Си десница и ние ще си спомним забравената истина: Щом Българинът се изпълни с решимост за бран, враговете му сами падат на колене.

"Воини на Тангра".

***

"Опомняне" бе разпространена из повече населени места. Докато разпратим следващата листовка и организираме нейното разлепване, ЧК на ген. Ат. Атанасов ни изпоарестува. Откопираните копия бяха иззети като доказателство, че сме се готвили да свалим правителството и да суспендираме Конституцията. Но ето и нейният текст:


НАШЕТО УТРО

Управниците и подчинените им средства за всеобщо оглупяване твърдят, че днешната младеж била аполитична. Вярно ли е?

Няма ги младите следовници на маркс-ленинизма. Колкото до младите демократи и либерали - оказа се, че техният идеал са изгодата и парите. Наистина ли младите хора вече не вярват в нищо? Нима отчаяние и безнадеждност са обхванали строителите на утрешна България?

Ние казваме: Българската Вяра е жива!

Идеите не се изчерпват с родените в ционистки лаборатории измамни учения. Страната ни е залята от дясна националистическа вълна. В огромната си част, носителите на новите десни идеи за национално възраждане са млади хора. Те са, които носят своя Идеал в сърцата си. Те вярват! Не за рубли или долари, не за привилегии и постове.

А за България!

Млада България вярва!

Млада България не се предава, тя се бори!

И тази борба е нашата надежда.

И нашето Българско бъдеще!

Да виждате нещо лошо, нещо престъпно? Само ДС мислеше друго. Оперативните работници, а по-късно и следователите крещяха: "Вие нямате право да говорите, нямате право да пишете, нямате право да изразявате мнението си!". По едно и също време с листовките, на предвождани от БСП пенсионерски митинги бяха изречени много по-остри слова, даже бяха изгорени чучела на министри, но нито БСП, нито нейните пенсионери бяха арестувани. Никой от тях не пострада! Стана пределно ясно, че съществува предварително определен кръг от упълномощени, които имат правото да говорят и протестират. За останалите, тази глезотия водеше след себе си строго наказание. От своя страна БСП постоянно проявява майчински грижи към свидната си рожба СДС. Съюзът на Демоничните Сили може много лесно да рухне, ако ударът дойде отдясно. Ако с ясни, разбираеми думи се обясни на хората единодействието между червени и сини, ако се повдигне въпросът за продължаващите преследвания срещу ветераните - антикомунисти... Ако някой се осмели най-сетне да каже истината! Само че на малцината, осмеляващи се да кажат тази истина не им се дава думата. НСС не се намесва, когато сини и червени се "хапят" /а всъщност имитират хапане/ помежду си, но освирепява, ако критиката е направена от някой извън "политическата класа". Както преди, така и сега съществуването на инакомислещи в България не се разрешава. "Инакомислещите са нужни на обществото. А като цяло искам да кажа: с мисълта може да се бориш само посредством мисъл." - твърди още техният акад. Андрей Сахаров. Само че на нашите родни ченгенца изглежда и общество не им е нужно. Какво мога да добавя, какво е нашето, "фашистко" според определението на "антифашистите" гледище? Да се забранят критиките срещу държавното управление е равносилно на забрана да бъде обсъждана работата на един организъм. Какво излиза на практика в такъв случай? Самото твърдение, че уж съществуват някакви си болести ще се приема като критика срещу работата на самия Господ - Бог /нали човекът е Божие творение?/. А изразената гласно мисъл за лечение или /о, ужас!/ хирургическа интервенция ще бъде разглеждано като заговор срещу Бога. Естествено, че болен човек, спрямо когото се подходи по такъв начин, няма да бъде излекуван и ще умре. Затова нека не ви е чудно, че днес Българската нация умира.

***

Видяхме, че за Националната служба за сигурност, сигурността на нацията е последна грижа. А какво е Държавата за Държавна сигурност? Нека се върнем към т. нар. "Възродителен процес". Негови осъществители бяха садистите от ДС. Според техния замисъл, кампанията трябваше да доведе до избухване на националистична еуфория в България. Защо ли обаче срещу действията на тогавашното правителство най-яростно се опълчиха националистите, групирани около НДЗПЧ /Независимо дружество за защита правата на човека/ на Илия Минев?

Хората на Минев съзнаваха, че насилственото преименуване, промяната на етническата принадлежност посредством правителствен указ не само ще доведе до противопоставянето на една част от народа срещу друга. Процесът щеше да влоши отношенията ни с една съседна страна - Турция, да причини излишни затруднения в икономиката. Терорът неизбежно щеше да накара дори етнически Българи, каквито са българомохамеданите да се отрекат от своя народностен произход. В крайна сметка и народът, и Държавата губеха. Ако прибавим към тези факти още по-старата история с помакедончването на Българите от Пиринския край, ще видим, че ДС винаги е играла една противодържавна и противонационална роля.

В своята безогледност ДС стигна дотам, че през 80-те години организира даже терористични актове. Провокира атентати, при които загинаха невинни хора, загинаха жени и деца, само за да оправдае своята терористична политика срещу набелязаните за ликвидация неподозиращи жертви. По-късно историята се повтори с комунистическия Партиен дом, подпален отново от ДС, но фактите за кой ли пореден път се потулиха. Свидетелите, както всеки друг път е ставало, бяха премахнати. Още същата нощ. А случайно оцелелите неудобните свидетели трябваше да се спасяват извън границите на България. Какво наблюдавам сега, когато пиша тези редове?

31 август 2000 година. Отново се зашушука за чистка в редиците на бившите служители от ДС, останали на "демократична" служба. Критерият бил техният професионализъм - така ни уверява дори П/резидентът Стоянов. "Подборът трябва да бъде правен много, ама много внимателно, като в основата му е професионализмът и лоялността към каузата, която се изповядва от МВР." Стоянов обаче не каза нито дума за десарите, пряко замесени в репресии. Те са хора с гузни съвести, от тях не може да се чака нищо добро. Наивно е да говорим за професионализъм. Доста се писа за това, как един такъв чекист предоставял своите подчинени от женски пол на разни бандити за сексуални услуги. Обяснението било, че бандитите са работодатели на ченгетата. И след всичките разкрития - нищо, никакви последствия! Колкото до лоялността, то нали уж прокламираната политика на т. нар. СДС е антикомунизъм, а тези субекти са виновни в унищожаването именно на антикомунисти. Много странно звучат словата на политическите ни въжеиграчи, когато човек се поразмисли над тях. И още за професионализма. През юни - август 1999 година бях следствен по чл. 108 и ходех на разпити в Специализираната следствена служба. Нито един от разпитите не мина, без да отправя едно или друго обвинение в неправомерни действия към служителите на НСС /Национална служба за сигурност/, "бивши" офицери от ДС. Отговорът на следователя Михаил Генов обикновено бе: "Полицейска некомпетентност". Как в съзнанието на политическите ни мижитурки професионализмът и некомпетентността се сливат в едно? Пък уж само Желю беше философ...!

Да, без малко щях да забравя "бръмбарите", намерени в дома на главния прокурор. Сините лидери се осмелиха да кажат доста остри думи срещу ДС. Какво е обаче истинското положение? Седесарковчетата имитират война срещу Държавна сигурност, като обвиняват нейните служители, че са изпълнявали заповеди, давани им от самите седесарковчета. Със своите обвинения те отклоняват вниманието от същинските престъпления на ДС - преследването на ветераните от антиболшевишката съпротива, наркотрафика, незаконната търговия с оръжие и други подобни дейности, заради които останалите държави и нации подеха своята българоунищожителна политика.

Да обобщим: ДС, маскирана под името НСС не позволява в България да има нито ред, нито спокойствие, нито сигурност. При случаи на мирно изразявани прояви на недоволство ДС не влиза в диалог с недоволните, не помага на Държавата, а ги подлага на необосновани репресии, засилвайки по този начин тяхното недоволство. ДС стоварва своя "здрав юмрук на Партията" върху всеки случай на изразено Българско родолюбие, обявявайки Българщината за фашизъм. Повечето "фашисти" се оказват 16-17 годишни младежи, но тази подробност не е от значение за наследниците на "Железния Феликс" Дзерджински. В същото време откровено сепаратистката ОМО "Илинден" не само не е преследвана, но ДС я толерира, подпомага я при нейните контакти с чужди, враждебни на България сили. Закрилата се простира и над ТДП на Адем Кенан, и над други подобни антибългарски формирования. След всичко казано, не можем да имаме никакво съмнение, че целта на ДС е: