Geum.ru

Общински план за развитие на община варн а

Вид материалаДокументы

Содержание


5.3.3. Производствени отпадъци
5.3.4. Драгажни маси
Подобный материал:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   24

5.3.3. Производствени отпадъци



Отчетените в Общината и в РИОСВ, генерирани производствени отпадъци в Община Варна за периода са: 1998 г. - 37 397.076 t, 1999 г. - 42 568.629 t, 2000 г. - 38 148.175 t. Сравнението на генерираните количества производствени отпадъци от последния период (1998-2000 г.) с тези от предишния (1995-1997 г.) показва почти двойното им увеличаване. Това може да се обясни със следните по-важни причини:

в основни линии е завършен приватизационният процес за голяма част от средните по големина предприятия и е нормализирана производствената им дейност (в някои случаи с увеличен капацитет);

въведена е новата нормативна база за дейностите по отпадъците и вече се получава по-пълна информация за видовете и количествата на генерираните производствени отпадъци;

липсват икономически регулатори за минимизиране на отпадъците и тяхното рециклиране.

Анализът на наличната информация за производствените отпадъци, генерирани на територията на Община Варна, показва, че около 75 % от тях се предават за оползотворяване и по-нататъшна преработка (цифрата е за 1999 г.).

На територията на Община Варна няма специално отредено депо за производствени отпадъци, поради което подлежащите на депониране количества се съхраняван в предприятията, които ги формират, друга - значителна част от тях се оползотворяват, а част се изхвърлят на депото за битови отпадъци край с. Въглен, община Аксаково.

Въпреки наложената отчетност не може да се счита, че наличната информация относно генерираните производствени отпадъци на територията на общината се покрива напълно с реалното състояние – тя е недостатъчно пълна и ясна. Това се дължи на следните причини:

не всички генератори на отпадъци попълват информационни отчетни карти;

предприятията не достатъчно прецизно и пълно попълват отчетните карти за количествата отпадъци по отделните групи поради недостатъчна квалификация на еколозите или въобще липса на еколози с ценз;

предприятията не разполагат със сравнителни данни за отделяните отпадъци на единица продукция или единица входни суровини за аналогични по тип производства (минимални стойности, средни стойности). Такива данни са нужни като информационна база за самооценка и разработване на конкретни програми за минимизиране на отпадъците при източника.

Горното силно затруднява реалната оценка на генерирането на производствени отпадъци, а също и изготвянето на обобщени отчети. За малка част от предприятията е налице редовна отчетност, правилно и пълно подаване на информация и най-вече минимизиране на отделяните количества производствени отпадъци.

Еколозите на предприятията (там където ги има) не са достатъчно подготвени за всички аспекти на управлението на дейностите по отпадъците в тях и за попълване на отчетните карти за отпадъците.

5.3.4. Драгажни маси



Специфичен за Община Варна вид отпадък представляват драгажните маси. Те се формират при периодичното почистване (драгиране) от затлачващите ги наноси и утайки на пристанищата “Варна-Изток”, “Варна-Запад”, Фериботно, ТЕЦ “Варна”, “Трансстрой”, “Леспорт”, “Терем” ЕАД (бивш “Флотски арсенал”) и др., утаителя във Белославското езеро, а също и плавателните канали и фарватера във Варненското и в Белославското езеро и Варненския залив, с цел гарантиране на нормално корабоплаване в тях и възможност за преминаване на голямотонажни кораби. Местата, подлежащи на драгиране, са не само на територията на Община Варна, но и върху тези на общини Белослав и Девня, като в случая е целесъобразно общото разглеждане на проблема.

Съгласно данните от десетгодишните измервания на бившия УПМКАП до 1996 г. усредненото им количество е 37 000 m3/а. От тях 5 000¸7 000 m3/а наноси са тиня, която е негодна за строителство и обикновено се депонира в депо “Налбантка”. Останалите 30 000 m3/а се депонират в депо “Ескана” с възможност за употреба в строителството. През 1996 г. количествата на драгажните маси са достигнали общо 300 000 m3. През първите 6 месеца на 2001 г. в подводно депо “Налбантка” от пристанище “Леспорт” са депонирани 60 000 m3, от канал № 2 – 190 000 m3, а други 70 000 m3 са изпратени в Депо 4Б в Девня. Драгажните маси от новостроящите се обекти, от които годишно се депонират следните приблизителни количества драгажни маси са: 130 000 m3 от Варненското и Белославското езеро и канал № 2; 5 000-7 000 m3 наноси и тиня от канал № 1; 50 000¸150 000 m3 от ново строителство; 30 000 m3 пясък от канал № 1 - подводно пред депото на “Ескана” АД, който после се използва в строителството.

Управлението на драгажната дейност е свързано обаче с редица проблеми:

  1. Засега няма достатъчна информация за класифициране на драгажните маси като опасни отпадъци, но независимо от това, има основания да се смята, че е възможно част от тях да се окажат такива, което изисква отделно хранилище.
  2. Изчерпаният капацитет на съществуващите депа за драгажни маси поражда остра нужда от дългосрочно решение за третиране на драгираните маси от района на Пристанище Варна, навигационните канали и Варненското езеро.
  3. В района на Община Варна няма перспективни възможности за изграждане на нови депа за драгажни маси.
  4. Най-перспективна е възможността за изграждане на ново депо в лимана на с. Страшимирово, Община Белослав, на което да се депонират драгажните маси от пристанище “Варна-Изток”, канал № 1 и Варненското езеро.
  5. Не трябва да се изключва възможността за използване на депа 4А, 4Б и 4В край р. Провадийска и р. Девненска - за депониране на драгажните маси от Белославското езеро и канал № 2.
  6. Управлението на драгажните маси е сложен проблем, поради което не може Община Варна да го решава сама. Корабоплаването и пристанищната дейност са структуроопределящи за Варненска област и за решаване на проблема е необходимо ефективно взаимодействие на Община Варна с общините Белослав и Девня, Областната администрация, ИА ”Морска администрация”, Института по воден транспорт, Института по океанология, Черноморската брегова асоциация и др., които са пряко заинтересовани.

С общи усилия и финансиране от държавата е необходимо да се разработи дългосрочна стратегия за управление на драгажните маси, включваща:

регионален план за драгажни депа;

програма за мониторинг на депата;

програма за рехабилитация на дъното на Варненското езеро;

въвеждане на стандарти за третиране на драгажните маси, и др.