Иван войников история на българските държавни символи

Вид материала

Документы

Содержание 4.2.1. Хроника на Констанцкия събор от Улрих Рихентал (Chronik des Konzils zu Konstanz von Ulrich Richtenthal (ок.1418-1420) 4.2.2. Ортенбургски гербовник (Orthenburger wappenbuch) (ок.1466-1473) 4.2.3. Общ гербовник от Конрад фон Грюненберг (Allgemeines Wappenbuch) (1483 г.) 4.2.4. Гербовник най-вече на германския род, от Николаус Бертчи (Wappenbuch besonders deutscher Geschlechter. Nikolaus Bertschi, 4.2.5. Гербовник Codex icon 392d.(ок.1531-1558 г.) 4.2.6. Копие на гербовникът на Грюненберг (1602-1604). 4.3 Гербове от тип С 4.3.2. Гербовник от Вернигероде (Wernigeroder (Schaffhausensches) Wappenbuch ) (1486-1492 4.3.3. Сборник с гербовници (Sammelband mehrerer Wappenbücher) (ок.1530 г.) 4.3.4. Кодекс 15694 (Wappenbuch Add 15694) (ХVІ-нач.ХVІІ в.) 4.3.5. Копие на гербовника на Грюненберг (1602-1604).

Подобный материал:

• Иван Павлович Сусов. История языкознания Иван Павлович Сусов. История языкознания:, 4675.07kb.
• Иван Павлович Сусов. История языкознания: учебное пособие, 3623.07kb.
• Иван Павлович Сусов. История языкознания: учебное пособие, 3632.69kb.
• Домашнее задание по курсу истории Отечества «Иван IV грозный», 102.38kb.
• Сценарий проблемно-эвристического урока «Иоанн Васильевич Грозный палач или жертва?», 183.95kb.
• А. С. Пушкин Г. Х. Андерсен, 95.47kb.
• Иван Грозный и Пётр Первый. Казалось бы, это совершенно разные люди. Иван назначил, 16.05kb.
• Этапы проведения учебного проекта, 27.26kb.
• Новые подробности трагедии на шахте "Ульяновская", 174.68kb.
• Вопросы для экзамена по дисциплине «История Отечества», 27.46kb.

^ 4.2.1. Хроника на Констанцкия събор от Улрих Рихентал (Chronik des Konzils zu Konstanz von Ulrich Richtenthal (ок.1418-1420) Това е историческа хроника, описваща състоялия се между 1414 и 1418 г. църковен събор в немския град Констанц. Неин автор е Улрих Рихентал (ок.1365-1437), нотариус при епископа на Констанц, взел активно участие при провеждането на събора. Воден от местен патриотизъм, той отбелязва , че на това събитие е имало представители не само на католическата общност, но и на всички страни в света. В края на книгата са даден гербове на по-голямата част от участниците- реални и мними. Така тази историческа хроника, чийто оригинал не е запазен, се превръща в световен гербовник. Предполага се, че е съставена между 1418 и 1420 г.¹³¹

Понастоящем са известни 15 преписа, правени през ХV в., от които с илюстрации са 7, както и три печатни издания (1483, 1536 и 1575 г). Илюстрованите ръкописи според първоизточника си условно се разделят на три групи:

І. Първа редакция. Предполага се че произхожда от незапазения препис Х, съставен преди 1424 г.¹³². Към тази група се отнасят:

Аулендорфски кодекс (А). Съхранява се в Ню Йркската обществена библиотека (Spencer Collection MS 32). Издаден е фототипно през 1881 г. Съставен е около 1465 г. в гр.Юберлинген и съдържа около 850 герба.

Пражки кодекс (Pr) Съхранява се в Народната библиотека на Чешката република в Прага (Cod. XVI A17)..Съставен в Констанц през 1464 г. Съдържа ок.780 герба.

ІІ.Втора редакция. Предполага се че произхожда от несъхранения препис R, правен преди 1431 г.¹³³. Тук се отнасят :

Констанцки кодекс (К). Съхранява се в Росгартенския музей в гр.Констанц (Inv.Hs.1). Издаден е фототипно през 1964 г.¹³⁴ и на CD през 2003 г.¹³⁵ Съставен е в Констанц ок.1464 г. и съдържа ок.800 герба.

Карлсруески кодекс (G) Съхранява се в Баденската библиотека в Карлсруе (Cod.St.Georgen 63). Съставен е от Геберхард Дахер в Констанц ок.1464 г.. Съдържа ок.780 герба.

Петербургски кодекс (Pt) Съхранява се в Народната библиотека на Чешката република в Прага (Cod. VIІ A18). Съставен е в Юберлинген ок.1470 г. Съдържа само 10 герба.

Виенски кодекс (W). Съхранява се в Австрийската национална библиотека във Виена (Cod. 3044). Съставен е в Констанц ок.1475 г.и съдържа ок.710 герба.

ІІІ. Кодекс Е. Представлява компилация от двете редакции и поради това е обособен в съмостоятелна група. Съхранява се в Баденската библеотека в Карлсруе (Cod E.M.11). Съставен е в Юберлинген ок.1467.

Гербове има и в трите печатни издания на Хрониката:

• издание на Антон Зорг в Аугсбург от 1483 г.- съдържа 1159 герба;
  
• издание на Хайнрих Щайнер в Аугсбург от 1536 г¹³⁶.- съдържа 1115 герба;
  
• идание на Паул Рефлер във Франкфурт от 1575 г.- съдържа 1164 герба
  

При съставянето на Хрониката си, Рихентал се опира на устни сведения от самите участници, списъци и други документи от събора, Констанцки градски хроники, т.нар. световни хроники и някой гербовник.

На самия събор православният свят е представен от три византийски делегации, Новгородска - изпратена от митрополит Симеон (1415-1421) и Киевска, оглавявана лично от митрополит Григорий Цамблак (1415-1419). Присъствали са още сръбският деспот Стефан Лазаревич¹³⁷, княз Фьодор Юриевич (р.1391-поч.1457), син на последния Смоленски княз Юрий Светославич, Осторожки княз, вероятно Фьодор (+1440). Всичко това дава възможност на Рихентал да събере данни за страните в Източна Европа.

Описвайки Балканите, той дава следните държави: Константинопол¹³⁸ , Атина¹³⁹, Турция , имайки предвид османските владения на Балканите, Влахия, наречена „Малка Влахия” (mindern Walachy)¹⁴⁰, Рашка (Ratzen), т.е. деспотството на Стефан Лазаревич, Босна (Wossan), Славония, Далмация (Talmacien) и Хърватия (Crawaczia). Ясно се вижда, че Рихентал е имал сравнително точна представа за политическата карта на полуострова от началото на ХV в. и съвсем естествено България отсъства.

Името на България се среща в Хрониката на две места. На първото¹⁴¹ са представени страните в света., подредеди в четири колонки. Първите две са една до друга, докато останлите са една под друга. Това показва, че е позлвана за база т.нар. Т-О карти, често срещащи се в западните хроники. Според тях земята е прадстявлявяла диск, ограден от „морето-океан”. Посредством буквата Т, образувана от Средиземно море и реките Танаис (дн.Дон) и Нил, сушата се разделяла на три континента- Европа, Азия и Африка. Върху всеки от тях, понякога са били изписвани и наименованията на големите градове и държави. Тъй като Азия е най-обширна, то списъка тук е представян на две колонки. Рихентал е ползвал като шаблон такава карта, като е добавил и нови страни.


Азия:

Arabia – т.е.Арабски полуостров

Moabicis – Моав, библейско кралство намиращо се на източното крайбрежие на Мъртво море.

Petra deserti – Пустинята Петра и районът около древния град Петра, намиращ се в близост до дн. Акаба (Йорадния)

Anthiohia – античен град, дн. Антакия (Турция)

Terprus – вероятно Тарабулус, арабското наименование на гр.Триполи в дн. Ливан

Taffur – наименование на група от бедняци, отделила се от Първия кръстоносен поход (1096-1099) и отдала се на грабежи в района на Антиохия. Техен водач бил неизвестен нормански рицар, титулуващ се „крал на Тафурите”.¹⁴²

Edessa – античен град, дн.Урфа или Шанлиурфа (Югоизточна Турция)

Apamia – още Apamea или Apameia, античен град, намиращ се на ок.55 км. северозападно от дн.гр. Хама (Сирия)

Alabim – библският град Шаалбим, отъждествяван, по-късно с арабския Салбит (близо до Рамала), разрушен от Израел след войнта от 1948 г. . Днес на негово място се намира киббука Тел Шаалвим, основан през 1951 г.

Jerapolis – още Hierapolis, дн. Манби (Мамби) (Сирия), на ок. 50 км.североизточно от Алепо

Hostia-?

Buliseh¹⁴³- древния град Bostra , дн. Босра-еш-Шам (Сирия)¹⁴⁴

Damascus – Дамаск (столица на дн.Сирия)

Bulgaria – България (?)


Азия, която е под нея:

India – Индия, под това наименование в Средновековието, западноевропейците са разбирали не само съвременна, Индия, но и териториите на днешните страни Пакистан, Мианма (Мианмар или Бирма), Банладеш, Непал и Бутан, китайската провинция Тибет, полуостров Индокитай и островите около него. Марко Поло включва още Южен Китай и Етиопия

Tartaria – Татария. С това наименование, западноевропейците са обозначавали владенията на Чингисидите. Тъй като обаче не са имали ясна представа за техните граници, то в Татария била включена цялата територия на днешна Русия, от Урал и Каспийско море на изток, както и на съвременните държави: Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан, Монголия, североизточен и северен Китай.¹⁴⁵

Ethiopia – Етиопия, под това наименование зарадноевропейците са разбирали всички африкански земи намиращи се на юг от Сахара и изворите на р. Нил.

Idumea- Идумея-библейска страна намираща се в района между Мъртво море и залива Акаба

Terra Sancta – Светите земи, т.е. района около Йерусалим и Витлеем.

Babilonia – Вавилон. Под това наименование западноевропейците през ХІІ-ХІV в. са разбирали гр. Кайро

Allexandria – гр.Александрия (дн. в Египет)

Palestina – Палестина- приблизително територията на дн.Израел.

Maritima – още Caesarea Maritima, Caesarea Palestina, Кесария. Древен град намирал се на днешното израелско крайбрежие, по средата между Тел Авив и Хайфа

Socopolis – още Scythopolis дн. Бейт Шеан (северен Израел)


Африка:

Гърция (Kriechen) с Константинопол (Constantinopolin) и Атина (Athenenses)

Европа:

Римляни (Romani, т.е. италианци), Славони (Schlavoni, т.е. сърби и хървати), Турци (Türci, т.е.населението в Балканските Османски владения), Унгарци (Ungeri), Германци (Germani), Французи (Frantzoni), Гали (Gallici, т.е. французи), Англичани (Amglici), Ирландци (Hiberni), Испанци (Hyspani)


Прави впечатление че първата група азиатски страни, където е поставена и България, обхваща земите на днешните Йордания, Сирия и Южна Турция., т.е би следвало да бъде някъде в този регион, но не и в Средна, Южна и Централна Азия, както и Палестина които вече е във втората група

Другото място, в което се говори за България е следния пасаж, намиращ се при герба: „ Императорът на България, който трябва да има един наместник от Ордата и има под него (б.а: т.е.владее) кралство Халдея”¹⁴⁶

За Рихентал Ордата (Ordo), е нещо подобно на западните рицарски ордени, посредством който Великия хан на Татарите¹⁴⁷, управлява огромната си империя. Както сам той пише: „ Великият хан има по един от Ордата, който е негов наместик и всички татари също имат (б.а.: такъв наместник)”¹⁴⁸

Под Халдея (Chaldeorum) в Средните векове, западноевропейците са разбирали зоната между реките Тигър и Ефрат, в участъка между Багдат и Персийсия залив. От казаното до тук става ясно, че Рихентал локализира България приблизително в района на съвременен Ирак и че нейният владетел е васал на монголите.

На пръв поглед всичко това е озадачаващо, защото никой средновековен автор не дава такива координати. От друга страна обаче става ясно че в случая не се има предвид Дунавска България, по това време включена в османските владения. Въпреки това обаче, Рихентал споменава за вероятни участници от там – „князете и господарите крал Кристан (Cristan) и крал Карбав (Karbaw) в Турция и император от Шилтах (Schiltach), братя”¹⁴⁹ . Под наименованието Schiltawe, Schiltau, Schitagh ¹⁵⁰ в немските източници от ХІV-ХV в. се е разбирал град Никопол. Кой е бил въпросният император? Информацията за периода 1393-1418 г. е оскъдна. Още преди падането на Търново (17 юли 1393 г.), по неясни причини, цар Иван Шишман се установява в Никопол. Както пише анонимният османски хронист, след като българският владетел е екзукетиран, през 1395 г.земите му били превърнати в санджак¹⁵¹. Вероятен първи санджак бей в Никопол е престолонаследникът Александър, приел исляма¹⁵² През 1413 г., той е изпратен за управител на Смирна, където и намира смъртта си в 1418 г. в битка с въстаниците на Берклюдже Мустава (сподвижник на Шейх Бедредин), а в Никопол идва бившият смирненски бег Джунеид Айдъноглу, като остава на този пост до 1416 г.

Очевино е че никополския император не може да е нито Александър, нито Джунеид. Единствено възможно е да става въпрос за Фружин и двамата му братя¹⁵³. Фактът, че вместо България пише Шилтах, дори не и Никопол, ясно показва, че Рихентал е преписал имената им от списъци, но не е разговарял с тях. Това показва, че пяовата на бъргарски герб в Хрониката на Констанцикя събор, не може да се обвързва със синовете на Иван Шишман¹⁵⁴.

Под България, Рихентал разбира т.нар. Волжка България или по-точно бившите и земи, носещи по традиция името и. Самата Волжка България престава да съществува още през 1236 г., когато е завладяна от златоординския хан Бату (1227-1255). Тъй като столицата Биляр е унищожена от монголите, то главен град на областта става Болгар, където резидират златоординските наместници. Въпреки това обаче руснаците продължават да наричат района България, а чингисидския управител – български княз¹⁵⁵., чак до образуването на Казанското ханство в 1438 г.

Това обяснява и откъде Рихентал черпи информацията си за България, а именно от някой от членовете на православните делегации на Григорий Цамблак или Симеон Новгордски. Очевидно той не е знаел, къде точно се намира, но по-странно е защо я локализра в Близкия Изток?. Най-вероятно е смесил топонимите Bulgaria с Baldachia (Багдат)¹⁵⁶

Под наименованието Балдахия, смятано ту за кралство, ту за империя, се е разбирало не толкова самия град, колко владенията на Багдатския халиф. Така например в испанския географски трактат от края та ХІV в. „ Libro del conoscimento”, Месопотамия се разглежда като част на империят на Baldac.¹⁵⁷

През 1258 г. владетелят на персийските монголи, илханът Хулегу (1256-1265), завладява Багдат и халифсикте земи ставата монголско владение. Близостта на имената и съдбите на Багдат и Волжка България, най-вероятно са заблудили Рихентал и това го е накарало да смята, че става дума за една и съща страна.

От всички илюстрирани преписи на Хрониката, български герб има само в тези от Първата редакция, т.е. А (Аулендорфски) и Pr (Пражки) кодекси. Странно е, че във Втората редакция, както и в печатните издания той отсъства. Каква е причината за това не може да се каже със сигурност, но е много вероятно при създаването на r-кодекса, изображението на българския символ в оригинала да е било повредено или унищожено.

Гербът на императора на България (Der Kaiser von Bulgary-А; Der Kaisar von Pulgary-Pr) се намира на стр. 477 в А и 485 в Pr. Представлява на злато три черни леопарда въоръжени в червено. Над щита императорска корона. Единствената разлика с гербовете от тип А е в размяната на цветовете. Вероятната причина Рихентал да направи това са разказите, че татарите имат жълти знамена. Във вексикологичния сборник на Корнелиус Данкерс Table des Pavillions quil`ion arbode dans toute les Parties du Monde Connu, Consernant la Marinne, издаден около 1700 г., под № 137 и 138 са дадени флаговете на „императора на Татария” и „друг татарски флаг”. ¹⁵⁸ И двата са жълти, като върху императорския е изобразен черен дракон, а на другия черна сова. В миниатюрите представяща битката на Куликово поле (8 септември 1380 г.)¹⁵⁹, татрският флаг също е жълт.

Очевидно Рихентал е ползвал гербовник, в който българския символ е бил от тип А, като под влияние на татарските знамена, го е „осъвременил” и по този начин се слага началото на гербовете от тип В.

Наред със символа на България е представен и този на Халдея (Rex Chaldeorum-A; Künig von Caldea-Pr), която е съставно кралство от българската империя. В А, представлявя на сребро червено водно чудовище¹⁶⁰,короновано в злато а в Pr- на сребро червена мечка, коронована в злато. Очевидно в оригинала изображението не е било ясно нарисувано или пък е било силно повредено, което води и до интерпретации в представянето. Тъй като А е по-стария кодекс, най-вероятно той е дал оригиналното изображение, а не Pr. Водното чудовище като халдейски символ, не е поставено случайно. Покрай разказите на местните жители, западноевропейските пътешественици смятали тази старана за свърталище на демони и чудовища. Ето как я описва Журден де Серавак през 20-те години на ХІV в.: „земя ......, където се въдят космати змии и зверове-чудовища.........Има тук страховит двуглав звяр. Един път той преплувал Ефрат и преследвал жителите по цялата страна на реката. Тук се въдят скорпиони толкова грамадни, че за тях ме е страх да слушам. Смятам че тази страна е свърталище на демони”¹⁶¹

Хрониката на Рихентал става първоизточник за редица германски гербовници от ХV-ХVІ век., където е представен и българския символ.

^ 4.2.2. Ортенбургски гербовник (Orthenburger wappenbuch) (ок.1466-1473) Съхранява се в Баварската държавна библиотека в Мюнхен (Cod.icon. 308u)¹⁶² Съставен е в Бавария ок.1466-1473 г. Името му произхожда от бившите му собственици, графовете фон Ортенбург. Съдържа гербове на германски благородници, както и гербовник на старните в света¹⁶³, представляващ компилация между Пражкия кодекс от Хрониката на Рихентал и още някой гербовник. Изображенията са схематични (само контурите) и не са оцветени. Цветовете са обозначени с букви. Българският и Хледейският гербове са дадени на л.234 r и са идентични с Пражкия кодекс.

^ 4.2.3. Общ гербовник от Конрад фон Грюненберг (Allgemeines Wappenbuch) (1483 г.) Известни са два негови преписа. Първият- т.нар. Констанцки кодекс (К), смятан за оригинал, е завършен в гр.Констанц през 1483 г. Съхранява се в Германски държавен архив в Мерзебург, издеден фототипно през 1875-1883¹⁶⁴ Вторият-Мюнхенски кодекс (М), се пази в Баварската държавна библиотека в Мюнхен (Cod.145). Изработен е от пергамент, почти едновременно с Констанцкия. Единствената разлика между двата ръкописа е в разположението и общия брой на гербовете. Автор и на двата е констанцкият бюргер и рицар Конрад фон Грюненберг (?-1494)¹⁶⁵

Гербовникът съдържа 2189 герба на всички страни в света. При съставянето му са ползвани освен Хрониката на Улрих Рихентал, поне още един гербовник, както и пътеписа на Марко Поло, географския роман на сър Джон Мандевил и пътеписа на баварския рицар Йоханес Шилтбергер. Някои от гербовете са дело на самия Грюненберг. Подредени са по географски признак, като се започва с европейските, следвани от азиатските, групирани по империи- на императора на Инидя, на сулатана на Вавилон, султана на Турция, Великия хан (Татария), След владетелските гербове следват тези на европейските благородници.

Българският герб (Der kaiser von Bulgarien) тип В е дадена на стр. 68 от М и на л.27b от К Следвайки идентификацията на Рихентал той е поставен сред символите на групата страни, васални на Вавилонския (Египетски) султан. Халдейският герб с чудовището не се среща.

^ 4.2.4. Гербовник най-вече на германския род, от Николаус Бертчи (Wappenbuch besonders deutscher Geschlechter. Nikolaus Bertschi,) (ок.1515) Съхранява се в Баварската държавна библиотека в Мюнхен (Cod.icon. 308) .Съставен от Николаус Берчи (ок. 1480/90-1541/42 г.)¹⁶⁶ в Аугсбург около 1515 г. При създаването му е ползван гербовникът на Грюненберг¹⁶⁷. Гербът на България (Der kayser von Bulgarie) е представен на л.33 v.. Даден е само в контур с буквени означения за цветовете

^ 4.2.5. Гербовник Codex icon 392d.(ок.1531-1558 г.) Съхранява се в Баварската държавна библиотека в Мюнхен (Cod.icon. 392d)¹⁶⁸. Изработен е в Южна Германия. Според владетелскитте портрети, дадени в началото на гербовинка той е съставен, когато Фердинанд І Хабсбург е бил граф на Тирол (1519-1564) ерцхерцог на Австрия (1521-1564), крал на Унгария и Бохемия (1526-1564) и римски крал (1531-1558) или това е периода 1531-1558 г.

Наред с Българския герб (Keyser von Bulgari) е даден и халдейския (K.von Caldea), много близък до А кодекса. Българския е с обърнати леопарди. И двата герба се намират на л.54v

^ 4.2.6. Копие на гербовникът на Грюненберг (1602-1604). Съхранява се в Баварската държавна библиотека в Мюнхен (Cgm 9210). Изработен е в Бавария ок.1602-1604 г. Представлява непълно копие на знаменития гербовник на Конрад фон Грюненберг. Гербът на България (Kaiser von Bulgaries) е на стр.164. За разлика от оригинала, тук леопардите са заменени с леопардови лъвове. Премахнати са и обръчите от короните.


^ 4.3 Гербове от тип С


4.3.1. Общ гербовник от Конрад фон Грюненберг (Allgemeines Wappenbuch) (1483 г.) В този гербовник наред с отдавна известния български герб от тип В, се среща и още един. Той е поставен в секцията посветена на Турския султан. Намира се на стр.30 (К) и стр.73 (М). Представлява на злато бича глава с кръст между рогата, всичко в червено. Над щита херцогска корона. Придружен е със следния надпис отгоре : Herzog von der Bilgri т.е. херога на Билгри (изопачено от Bulgerey-България). От ляво е допълнено : Die haubtstat in Bilgri haist Budem, т.е. столицата на България е Видин. Източник на информацията е пътеписа на Йоханес Шилтбергер , където Видин е наречен Buden¹⁶⁹, а Иван Шишман-херцог.¹⁷⁰

^ 4.3.2. Гербовник от Вернигероде (Wernigeroder (Schaffhausensches) Wappenbuch ) (1486-1492). Съхранява се в Баварската държавна библиотека в Мюнхен (Cod.icon. 308 n)¹⁷¹ Бил е съставен в три тома, от които втория е изчезнал по време на Втората световна война (1939-1945). Понастоящем в Мюнхен се пази първият том, който представлява интерес за настоящото изследване, докато третият е в Университетската библиотека в гр. Хале (UuLB: Zi 33). Българският герб (Kaiser von Pulgaria) е на стр.17r.

^ 4.3.3. Сборник с гербовници (Sammelband mehrerer Wappenbücher) (ок.1530 г.) Тук наред с герба от тип А, на същата страница (4 v), има и герб от тип С, придружен от надписа: „Pullgarie das allt k-d”, т.е. България-стар герб

^ 4.3.4. Кодекс 15694 (Wappenbuch Add 15694) (ХVІ-нач.ХVІІ в.) Съхранява се в Британската библиотека в Лондон (Add 15694). Гербовникът не е датиран, но по изображенията може да се съди че е правен не по-рано от началото на ХVІ в.¹⁷² В края му има абзбучен списък на гербовете, правен допълнително в нач. на ХVІІ в. Правен е в Южна Германия, Австрия или Швейцария¹⁷³. Българският герб е на стр. 11r , придружен от надписа: „Kayser von Bulgar”.

^ 4.3.5. Копие на гербовника на Грюненберг (1602-1604). Гербът на херцога на Билгри е на стр.175. За разлика от оригинала кръстът между рогата липсва.


Гербът от тип С е коренно различен от предходните. Кога точно е съставен е трудно да се каже, но е не по-рано от средата на ХV в. В гербовниците, където присъства обикновено е съпроводен с герб на султан Мурад., представляващ най-общо на синьо сребърна султанска шапка със сребърна диадема в основата и, появил се по същото време като българския. Среща се в Грюненберг¹⁷⁴, във Вернигероде¹⁷⁵ Sammelband mehrerer Wappenbücher¹⁷⁶, и в кодекс 15694¹⁷⁷. Късната му поява изключва възможността това да е султан Мурд І (1362-1389), с когото западноевропейците не са имали сблъсък. Не би могъл да е и Мурад ІІІ (1574-1595), тъй като е доста късен. От тук следва, че става въпрос за Мурад ІІ (1421-1444; 1446-1451), срещу когото са организирани два кръстоносни похода (1443-1444; 1444), оглавявани от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Варненчик (1440-1444) и трансилванския бан Янош Хуниади. Султанът дори лично участва в трагичната за рицарите битка при Варна (10 ноември 1444 г.).

Синхронът между султанския и български гербове ясно показва, че най-вероятната причина за тяхното присъствие в немските гербовници са походите на Варненчик и Хуниади (1443-1444). Относно източниците при съставянето на българския герб е невъзможно да се посочат конкретни факти. По това време българските земи са изцяло под пряката власт на османците. Съществува хипотеза, че във втория поход (1444т.) участие взима и синът на цар Иван Шишман, Фружин. Тя се основава на договор за продажба от 6 септември 1444 г., по силата на който Фружин (Frusinus Asan) продава имението си Файдаш. Предвид времето на продажбата¹⁷⁸ се предполага че парите са били нужни на Фружин да екипира малоброен отряд, който да участва в похода¹⁷⁹. Никой от хронистите обаче никъде не споменава за наличието на българи в състава на рицарската армия, още по-малко на представители на българската аристокрация. Съмнително е Фружин да е участвал лично в похода, тъй като е бил прекалено възрастен (не по-млад от 60-70 години), а и присъствието на личност от неговия ранг все щеше да направи впечатление. Много по-вероятно е участие да е взел някой от Фружиновите синове,¹⁸⁰ смятани за обикновени унгарски аристократи. В този ред на мисли вероятна причина за появата на герба с бичата глава, е изображението от щита на въпросния Иван Шишманов внук.

Друга причина да се мисли, че действително става въпрос за герб на Фружин е и близостта на герба с бичите глави от пиедесталите в царквата „Св. Четиридесет мъченици” във В.Търново. Ето как ги опивсва през 1884 г. румънският епископ Мелхиседек: „Пиедесталът, на който е поставена колоната с надписа, има и друга историческа забележителност: от четирите му страни има изваяна по една волска глава, заобиколена с венец, едно цвете, което се пада точно между рогата....Още два пиедестала на мраморни колони, подобни на описания по-горе и с волски глави отстрани, се намират пръснати в различни части на Търново..........Може да се предположи, че главата на вол е била герб на семейстовото на Асеневци”¹⁸¹ За тези пиедистали споменава и Константин Иречек: „за подложка (на колоната-б.а.) му служи античен базис с издълбана от страната волска глава”¹⁸²

„Св. Четиридесет мъченици” функционира като християнски храм, чак до ХVІІІ в., когато е превърната в джамия. Много възможно Фружин, подобно на Мелхиседек, да е сметнал бичите глави за герб на старите български царе. В интерес на истината пиедисталите, както и колоните са с римски произход и вероятно са докарани в старата столица от съседния античен град Никополис ад-Иструм, намиращ се днес до с. Никюп.

Друга възможна причина за появата на герба от тип С е сформирането на български отряд от Янош Хуниади, по времето на първия поход (1443-1444), факт споменат в османския извор „ Газават”¹⁸³ Това подразделение сигурно е имало свое знаме, което да е станало първоизточник на герба. Това обаче е малко вероятно, тъй като гербът изрично се сочи, че е на императора на България, което натежава везните повече в полза на връзката с Фружин. Възможността Грюненберг да е автор на герба е изключена, тъй като освен при него никъде другаде не се интерпретира, че принадлежи на българския херцог.