Geum.ru

Моята философия на равновесие

Информация - Философия

Другие материалы по предмету Философия

? тези взаимоотношения? Ние определи, че това е "нездравословни" отношения. Всяко лице, което желае "здравословна" връзка не желае компанията на човек, който ще се съгласявам с всичко, което искаме. По-скоро хора, които са контролирани от такива взаимоотношения се гледа като жалка. David G. Myers пише за ключ към удовлетворение и трайни отношения: собствен капитал. "Когато капитал е налице, когато и двамата партньори свободно давате и получавате, когато те споделят за вземане на решения ... това е в основата на всеки вид любов, здрава връзка. Това е вярно за любовниците си, за родител и дете, както и близки приятели "(стр. 585). Ако това е тип отношения, които ние се опитваме да постигнем с всяка друга страна, не би ни Бог, който превъзхожда по никакъв намек за положително качество, което ние притежаваме, искат същите? Да, като всемогъщ, Бог ще имат възможността да направи всички хора избират само от правилния път. Въпреки това, както по-рано, Бог е същество на баланс. Това би било в противоречие с природата му да се създаде само едната страна на уравнението. Да наистина свободен опит хората ще трябва да могат да избират както право, така както е неправилно, защото само когато "хармония на противоположности" е налице, можем да се обърне към връзката с Бога. Критиците като Робърт Blatchford да заявяват, че няма такова нещо като свободна воля. Blatchford твърди, че ще ни е всичко друго, но свободен, се управлява от нашия опит и как са били повдигнати (стр. 112). Бих казал, че въз основа на разбирането на Бога като същество, което въплъщава справедливостта, че ще несправедливо да се регулира избор на дадено лице да бъде резултат от живота им опит. Поради наличието на морално и физически злото, нашият избор може да бъде обвързана с оглед на обстоятелствата, които могат да сполети всички ни. Без възможността да въстанат срещу собствената ни възпитание и опит, ние никога не би наистина вкус "свободна воля", но само кулминацията на собствения ни опит. Това също така ще работи срещу възможността за връзка с Бога в много случаи. Ако свободната воля не съществува, някой, който е израснал в среда, която се противопоставя на връзката с Бога би най-несправедливо неравностойно положение. Само с един вид мека детерминизъм, където нашата околна среда може да ни влияят, и все пак ние сме в състояние да избере различен, ако желае, може такъв човек да може да имаме връзка с Бога. Така че, вярата в съществуването на Бог ще имат огромно влияние върху възприятието ни за свободна воля. В баланса, който е непокътнат през целия ни съществуване се отнася и за нашата способност да въздейства върху свободната воля. IV. Смисълът на живота Смисълът на живота е кулминацията на тези неща. С вяра в съществуването на Бог, това разширява отговорността да отразяват качествата си, му характер, както и високата си оценка за баланс. Нашата вяра в Бога, ще има голямо влияние върху смисъла на живота. Толстой реализира това, когато той пише "Аз бях неизбежно подтикнати да признаят, че всички живи човечеството има някои други ирационални знания, вяра, които направиха възможно да се живее" (стр. 396). Той заключава, че тя е тази реализация "е самият живот, и че значението на този живот е истина, и аз го е приел." Това наистина е предизвикателство. Като самостоятелно видове наясно, че ние сме, ние трябва да приемем, че вярата в Бог ще заменят нашите собствени егоистични желания. Напротив, ние ще плесен нашите цели за сметка на нашата вяра в Бога, и се позволи на тази комбинация от мотиви за насочване на нашето съзнание и посока през целия живот. Критиците ще отговаря, че това би било равнозначно на безсмислено съществуване, просто живот да се моля Бог и нищо повече. Отново бих предизвикателство критици, защото те не приемат балансирана представа за това как вярата в Бога, да се възползват положително смисъла на живота. Курт Байер описва един theist смисъла на живота като "себе си да подаде оставка весело да говоря с много, да се изпълни с благоговение и почит по отношение на всичко, което се случва, да искате да падне върху нечии колене и да се поклонят и да хвалят Господа" (P . 380). Това не представлява балансиран оглед на живот, който се влияе от вярата в Бога. А Бог, че имаме описани тук, на баланс и справедливост, няма да даде живота човек и след това да ги очаквате да не живеят, освен чрез безсмислено изпълнява религиозни практики.

 

Библиография

 

  1. Baier, K. (1957) The Meaning of Life. In E.D. Klemke, A. David Kline, and R. Hollingers (Eds.) Philosophy: Contemporary Perspectives on Perennial Issues. New York: St. Martins Press. Blatchford, R. (1927) The Delusion of Free Will. In E.D. Klemke, A. David Kline, and R. Hollingers (Eds.) Philosophy: Contemporary Perspectives on Perennial Issues. New York: St. Martins Press. Bruchac, J. (1991) Combing the Snakes From Atatarhos Hair. Parabola, Winter 1991 v16 n4: p. 59. Daniel, E.K. A Defense of Theism. In E.D. Klemke, A. David Kline, and R. Hollingers (Eds.) Philosophy: Contemporary Perspectives on Perennial Issues. New York: St. Martins Press. Ellis, K.D. Why I Am an Agnostic. In E.D. Klemke, A. David Kline, and R. Hollingers (Eds.) Philosophy: Contemporary Perspectives on Perennial Issues. New York: St. Martins Press. Eshleman, A. (1997) The Harmony Of Taoism. Religious Studies, Sep. 1997 v32 n3: p. 276. Gaardner, J. (1996). Sophies World. New York: Berkley Books. Myers, D.G. (1998). Psychology. New York: Worth Publishers. New World Translation of the Holy Scriptures (1984) New York: Watchtower Bible and Tract Society. Russell, B. (1957) Why I Am Not a Christian. In E.D. Klemke, A. David Kline, and R. Hollingers (Eds.) Philosophy: Contemporary Perspectives on Perennial Issues. New York: St. Martins Press. Tolstoy, L. (1905) My Confession. In E.D. Klemke, A. David Kline, and R. Hollingers (Eds.) Philosophy: Contemporary Perspectives on Perennial Issues. New York: St. Martins Press.