Книги по разным темам Pages:     | 1 | 2 | 3 |

В резултат получихме крайно неефективна система с множество пробойни; с крайно висок процент на максималното данъчно облагане, с масова несъбираемост на данъците, така че честният бизнес, който имаше желание напълно да съблюдава закона, се оказваше неконкурентноспособен пред по-малко честните си съперници и фалираше. И тъй, заради политическите процеси, когато се опитахме да изградим нормална, цивилизована европейска данъчна система (със съответните несъвършенства, защото, като правило, и европейските далеч не са съвършени), получихме изключително лошо управлявана система, която очевадно затрудни икономическия ни растеж и ни попречи да мобилизираме ресурсите си, в т.ч.

ресурсите за решаването на социални проблеми. Тогава решихме, че сами трябва а намерим изход, и предложихме концепцията за коренно различна данъчна система, която е вече одобрена в Русия, одобрена от нашата Дума, и частично въведена през 2001 г. Идеята беше извънредно проста - след като няма как да избягаме от руското отношение към плащането на данъци и от руската данъчна административна структура, трябва да приспособим данъчната си система към тези дадености, като я направим извънредно проста. Извънредно! Не можем да си позволим да я усложняваме като в по-стабилните, развити демокрации. Трябва да я направим много по-добра - неизмеримо по-равнопоставена, с много по-ниски целеви оценки и с много по-широка данъчна основа. Оттук дойде твърдият подоходен данък от 13%, въведен през 2001 г., и 24% данък върху печалбата, без данъчни облекчения или приспадания, освен обичайния либерален метод за приспадане на разходите.

Оттук и единственият, но регресивен социален данък, използван за финансиране преди всичко на пенсионната система. Това е пример за опростяване на данъчната система, за да стане тя неутрална и да се намалят до минимум манипулациите, както и за да стане данъчното бреме приемливо от гледна точка на гражданството.

Прекалено рано е да се говори за резултати. Новата данъчна система е само частично въведена и то съвсем отскоро. Като преминахме към твърд подоходен данък, надявахме се това да не намали приходите във федералния бюджет, да не изгубим пари, а тайно се надявахме, че с времето приходите дори ще се увеличат.

Рано е да говорим за цялостни резултати, но резултатите от първите шест месеца показват дори увеличение на доходите с 40 до 50%. Това означава, че успешно сме приспособили системата към нашите реални условия и възможности.

Второто направление, което е важно за стопанския климат и за решаването на социалните проблеми, е свързано с въпросите на администрирането. Системата от административни норми в бизнеса - регистрация, надзор, проверки, лицензиране - въведена в Русия, не се отличава съществено от системите в развитите, стабилни пазарни демокрации. Ако прегледате правомощията на санитарните или пожарните инспекции във Франция и в Русия, ще видите, че са сходни. Но докато във Франция, по някаква причина, въпреки всичките им проблеми, тези инспекции са повече или по-малко нормален механизъм за държавен контрол, в Русия те са станали похват за измъкване на пари от предприятията, стимул за увеличаване на корупцията, повод за произвол, административна пречка пред излизането на пазара. Трябва да се разбере, че това се случва заради административната система и кадрите, с които разполагаме. И колкото и да ни се иска, нещата няма да се променят още утре. Оттук произтича и идеята, частично въплътена във вече приетия нормативен пакет, който се готвим да приложим на практика - ограничаване на административните функции само до най-съществените. Ето защо приехме закон, който десетократно намалява броя на предприятията, изискващи лицензия, и строго регулира правата на надзорните агенции и реда за провежданите от тях инспекции. Сега работим над закон за сертификацията, който ще доведе всички тези механизми до съответствие не с приетите в Европа системи, а с условията за нормална работа и управляемост при руски условия, без, надяваме се, да се превърне в пречка за развитието на бизнеса.

Но нека да поговорим и за друга близка тема - не за данъчните ставки, а за данъчната нормативна база и за правата на данъкоплатеца. Ние сме, ако не греша, първата страна в света, която е включила в данъчния кодекс, още в първата му част, презумпцията за невиновност на данъкоплатеца. По нашия закон организациите - събирачи на данъци трябва да докажат, че данъкоплатецът е виновен, а не той да доказва, че е невинен. Поехме голям риск с приемането на това положение, защото то е доста необичайно. Като правило много наши западни колеги, в т.ч. някои мои приятели от Международния валутен фонд, ни съветваха да не допускаме подобна клауза при никакви обстоятелства. Ние въпреки всичко я приехме, и данъчните приходи се увеличиха след нейното влизане в сила (разбира се, това не означава, че точно тя е причината за увеличението). Но все пак през последните две години, след влизането в сила на този стандарт, реалните данъчни приходи се увеличиха двойно. Никой не иска да се кара с данъчната полиция и данъчните инспектори. Но този инструмент дисциплинира самите данъчни агенции и ги предпазва от безогледно самоуправство.

Трудово законодателство. Тук трябва да се каже, че не допуснахме грешки, тъй като имаме система от трудови закони, наследени от Съветския съюз, и до ден днешен сме я запазили практически непокътната. Това, разбира се, е система, създадена при условията на социализма. Тя изобщо не се връзва с каквито и да било пазарни реалии, поради което нейното запазване ни позволява да имаме крайно либерален и реален трудов пазар. Когато и/или ако трудовата система очевидно не съответствува на реалните условия, тогава животът си тече извън тази система. Това си има и предимства, и сериозни недостатъци, например в това, че наемната работна сила е абсолютно незащитена. Всъщност, работникът е повече от защитен според нормативните актове (не може да бъде уволнен и пр.), но на практика той изобщо не е защитен, защото правоотношението не е формализирано.

Като отчитаме постепенната стабилизация на положението - началото на икономически растеж, подобряването на инвестиционния климат, появата на сенчестата икономика - убеждаваме се, че трябва да се намерят нови решения, които ще ни позволят да облечем трудовите отношения в нормативна рамка.

Понастоящем тази необходимост поражда сериозна борба около новия кодекс на труда, която ще запълни, вероятно, по-голямата част от есенната ни сесия. Надявам се, че все пак ще постигнем някакъв компромис по този кодекс, който ще ни даде либерално (по-либерално от европейското) трудово законодателство - отразяващо при това нашите реални възможности и потребности.

Най-трудният проблем за Русия и за много други страни е проблемът на заетостта;

проблемът на хората, губещи работните си места при преструктурирането на предприятията и фирмите, особено в така наречените моноиндустриални градове, построени и развили се около една-единствена мина, един-единствен оръжеен завод и пр. Когато стане ясно, че тази дейност в сегашната си форма е ненужна, проблемът е не просто икономически, а сериозен социален проблем. За жалост, и тук няма стандартни решения, няма очевиден инструментариум.

И все пак, бих искал да посоча два положителни примера, които сме успели да постигнем. Те онагледяват принципи, които е твърде вероятно отново да използваме, защото, за жалост, сме още в самото начало на сериозните проблеми, произтичащи от преструктурирането на руските предприятия. Първият пример е историята на преструктурирането на руския въгледобив. Темата беше свръхчувствителна от политическа гледна точка през всичките тези години и предизвикваше големи политически страсти.

Световната банка беше критикувана за участието си в програмата за преструктуриране на въгледобива. Според мен днес, когато страстите се уталожиха, можем да кажем, че това е една от най-успешно реализираните програми. През 1994 г., например, в руския въгледобив бяха заети около хиляди души. Приходите от продажба на въглища покриваха около 25% от промишлените разходи, а останалите 75% се покриваха от федералния бюджет.

Бюджетните субсидии за въгледобива бяха приблизително 1.2% от БВП, и това е огромна, невъобразима сума. А ситуацията дори се влошаваше. Днес във въгледобива са заети 340 хиляди души, или работната сила е била намалена 2.пъти. Секторът сега е рентабилен, и при това - високо рентабилен. Развива се с бурни темпове, разраства се бързо, с голямо участие на частни инвестиции.

Социалните проблеми са като цяло решени, уволнените работници си намериха нова работа. Положението във въгледобивните райони е на практика стабилизирано, с редки изключения, като например в Ростовския басейн.

Същността на решението беше, че преместихме ударението от простото инвестиране на пари за поддържане на статуквото към инвестиране на пари за промяна на статуквото. Работехме на за поддържане на заетостта в същата форма, а за създаване на ефективна промишленост и същевременно за откриване на нови работни места. И успяхме, справихме се доста прилично. Сега, разбира се, трябва да приложим този опит и спрямо военните си заводи. Имаме сериозни проблеми и с преструктурирането, например, на единната електроенергийна система на Русия, Също и на железопътната мрежа - има огромно число излишни работни места в железниците. Всичко това, и още много неща трябва да се предприемат, за да се решат проблемите веднъж завинаги.

Според мен вторият успешен пример се отнася до справянето с много сериозния проблем за безработицата и свързаната с нея бедност, в т.ч. въпроса за достъп до кредитиране на новосъздаден бизнес, в споменатите моноиндустриални градове.

ипсата на кредит се дължи на естествената слабост на банковата система и на големите рискове пред кредитирането, поради недостатъчните гаранции за правата на кредитора.

Вярвам, че най-успешната в Русия програма на Европейската банка за възстановяване и развитие през последните години беше (надявам се да се разшири) програмата, осигурила 150 млн. щ.д. кредитна линия за предоставяне на микрокредити за развитието на дребния бизнес. При всичките проблеми на руската банкова система и банковия крах през 1998 г., степента на възвращаемост на тези кредити е над 99%. Ако дадете не по 10 млн. щ.д. на всяка закъсала банка, а по хиляди щ.д. на всеки дребен бизнес, то като правило малкият бизнес ще се стреми да си върне кредита, за да запази кредитния си рейтинг. И в огромното мнозинство от случаите, те наистина си връщат заемите. Това е едно от най-важните оръжия в борбата с бедността, защото създава и работни места, и източници за евентуален растеж.

Най-важният проблем на Москва, наследен от Съветския съюз, е проблемът на пенсионната ни система. Тя предвижда много ниска възраст за пенсиониране - за жените и 60 за мъжете; дълъг списък с допълнителни плащания според съответни категории - например за тежки условия на труд; ниски пенсии. Хората в ранна пенсионна възраст продължават да работят, така че ниската пенсия просто става добавка към заплатата им. А когато наистина вече не могат да работят и трябва да се оттеглят поради действителна загуба на трудоспособност (от години нагоре), ниската пенсия става сериозен източник на бедност сред найвъзрастната част от населението. Разбира се, давате си сметка, че пряко увеличение на пенсионната възраст е политически напълно нереалистично. Това е нещо недосегаемо. Дори самото му обсъждане е нереалистично, поне в близко бъдеще.

Ще стане реалистично чак когато пенсионната система тотално рухне и напълно спре да изплаща пенсии, или започне да ги изплаща в обем по два долара месечно.

Тогава ще стане ясно, че се нуждаем от коренни реформи и преразглеждане на самата структура на пенсионното осигуряване, както и на основни промени в определянето на пенсионната възраст. В Русия понастоящем тези въпроси не подлежат на реална политическа дискусия. Същевременно е ясно, че настъпи компресиране на пенсиите и сериозно намаляване на разликите според трудовия стаж и средната заплата преди пенсионирането. Освен това, няма стимули за плащане на социални данъци и осигурителни вноски, от които се набираха пенсионните фондове. Оттук произтичат, първо, проблемът с намалените приходи на пенсионните фондове поради несъбираемост на данъците, и, второ, голямото обществено недоволство от структурирането на пенсионната система.

Какво предлагаме да се направи Предлагаме да се премине към тристепенна пенсионна система от началото на 2002 година. Първият неин компонент ще бъде твърда социална пенсия от 450 рубли, която ще се изплаща от федералния бюджет на всеки, който е навършил пенсионна възраст. Това е намаление. Вторият компонент ще бъде личен и пряко свързан с вноските, които лицето е правило, докато е работело. Тази част няма да идва директно от вноските, тя ще продължи да се плаща от данъците, внасяни от сегашните данъкоплатци. Но алгоритъмът, определящ тази сума, ще е пряко свързан с вноските на лицето в пенсионния фонд.

И накрая, третият компонент, който постепенно ще се увеличава, ще бъдат индивидуалните вноски, които постепенно ще стигнат до 6% от пенсионните плащания и които вече се използват за осигуряване на тази индивидуална част от пенсиите.

Естествено, вие всички разбирате, че от разработването на концепцията до реалния живот има да се извърви много път. Нека да помислим как ще заработи тази идея.

Надяваме се да решим чрез нея два проблема. Първо, ще отслабне остротата на проблема за пенсионната възраст. Размерът на пенсията ще е тясно свързан със стажа и направените вноски в пенсионния фонд. Цялата концепция се стреми да създаде отрицателни стимули за ранното пенсиониране. Второ, в интерес на работника ще бъде работодателят да обяви истинската му заплата. Заедно с регресивното социално облагане и твърдата ставка на подоходния данък, надяваме се и това да бъде важен фактор за понататъшното легализиране на руската икономика.

Много сериозен проблем е изплащането на социални помощи според нуждите. За жалост, много от днешните социални проблеми бяха частично наследени от Съветския съюз, и ако се съди по ранните етапи на прехода, преходът е удивително неефективен от социална гледна точка.

Днес сред нас е водещ експерт, г-н Козарева от системата на жилищните субсидии.

Pages:     | 1 | 2 | 3 |    Книги по разным темам