Книги по разным темам Pages:     | 1 | 2 | 3 | Конференция на Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) Партньори в преход II УИзпитанията на преходаФ София, България Д-р Егор T. Гайдар Член на Държавната Дума Федерално събрание на Руската федерация Вторник, 11-и септември 2001 г.

Скъпи приятели! Тъй като предполагам, че приблизително половината от аудиторията говори руски, а другата половина е англо-говореща, с ваше позволение, ще говоря на руски.

Скъпи приятели! Събрали сме се хора с личен опит в работата по време на постсоциалистическия преход, така че за нас често е по-лесно да разберем общите си проблеми. Ще говоря и по проблема за бедността, но, с ваше позволение, бих искал първо да кажа няколко думи за общите проблеми на прехода, засегнати на тази среща. Тези наши приятели, които са имали щастието да се родят и през целия си живот да живеят в стабилни демократични и ефикасно функциониращи пазарни икономики, естествено са склонни да пренасят собствения си опит върху анализа на проблемите, свързани с падането на социалистическите режими и избора, който трябва да се направи тогава. Това е източникът на дискусията, за която стана дума днес - дали щеше да е по-добре първо да бяхме въвели икономическите, а после - политическите реформи, или е за предпочитане първо да се провеждат политически, и едва след това - и икономически реформи. Всичко това наистина е много далеч от истинския избор, пред който бяхме изправени в края на 80-те и началото на 90-те години.

Мисля си, че е много удачна аналогията, която някой направи с Американската революция. И аз, като г-н Адамс, бидейки човек с късмета да бъда включен в извънредно къс списък от три имена на кандидати за незабавно ликвидиране през 1993 г., мога да кажа, че бяхме изправени пред съвършено различен избор от този, който сега дискутираме. Хората учредиха УСолидарностФ в Полша, създадоха Народните фронтове в Прибалтика, събориха Берлинската стена, излязоха на Вацлавския площад в Прага и обкръжиха Белия дом в Москва през 1991 г. не защото настояваха за една или друга насока на икономическата реформа - постепенност или шокова терапия - а защото режимът беше изгубил моралното право да управлява страната и страните; защото хората го бяха лишили от доверието си; защото вече не разбираха защо някой друг ще определя бъдещето им вместо тях; защото искаха да живеят в условията на свобода и демокрация. Точно тази даденост определи последвалото катастрофално рухване на ужасния, кървав тоталитарен режим.

Социалистическата икономика може да съществува и да търпи някакви реформи само докато все още представлява силен тоталитарният режим. Ако не е такъв режимът, нейната поддържаща рамка се разпада на парчета. С това въпросът за създаването на пазар става неотложна необходимост. Законите на търсенето и предлагането престават да са обект на академични дискусии - така ли да се реформираме, или иначе Тоест, ако старата политическа и икономическа система е рухнала, нужна е незабавно каквато и да е друга нова система, с единственото условие да е пазарна, работеща по какъвто и да е начин, само и само да се появи хляб в магазините, електричество по домовете и т.н. Иначе чеше да възникне междуетнически хаос с ужасни, катастрофални последици, какъвто, за нещастие, видяхме в няколко пост-социалистически страни. Това е първата даденост, която трябва да разберем при обсъждането на аспектите на прехода.

А ето и втората даденост. Свързана е с факта, че ако социализмът, с всичките си социалистически институции, рухне на главата ти, това изобщо не означава, че вече имаш всички предпоставки за функционирането на нормална пазарна икономика. Точно тях ги няма. Липсват не само съответните институции, липсват, и това е по-важното, съответните традиции.

Често хората си представят ситуацията така - въпреки всичко, Съветският съюз и социалистическите страни бяха доста високо-развити общества, с мощни управленски институции и пр. Защо тогава да не могат тези мощни управленски институции да се използват за решаване на организационните проблеми при постсоциалистическата реформа Да, имаше силни институции, но те абсолютно не бяха пригодни за използване и не следваше да бъдат използвани в условията на свободния пазар. В Съветския съюз имаше над 100 отраслови министерства, постоянно заети с регулирането на производството на всяка гайка, зъбчато колело, всеки трактор, с издаването на техническа документация, изработване на планове за снабдяване и пр. Те бяха излишни за пазарните условия и не биха могли да функционират нормално при тях. Друго ненормално нещо в Съветския съюз беше Централната банка - нямахме нормална данъчна служба, нормални митници, нормална комисия по ценните книжа. Нямахме още редица неща, абсолютно необходими за нормалното функциониране на пазарната икономика. А при правителствата, възникнали на основата на бившите съветски републики, тази липса беше още по-голяма. И така се изправихме пред изключително трудна задача, задачата спешно да изграждаме институции върху несъществуваща основа.

Третото е още по-трудно. Казано беше днес, при това - съвършено точно, че нормално функциониращият пазар е въпрос не просто на пазарни закони и пазарни цени, нито пък само на пазарни институции. Ако утре в САЩ, с всичките им институции и закони, бъдат зачеркнати 100 години от пазарните традиции, вдругиден САЩ ще са джунгла. Това е така, защото всъщност не полицията поддържа реда, редът се поддържа от традициите, от нормите на поведение, които няма откъде да дойдат след 75 години социализъм.

И наистина, създаването на ефективна демокрация и пазарна икономика след падането на социализма е уникално изпитание, за което няма стандартни решения.

Нямаше предишен опит, никой още не се беше изграждал отново след падането на социализъм, на индустриален социализъм. Да, имахме някаква представа за това какви биха могли да бъдат проблемите. Към момента на падането на социализма нещичко вече знаехме. Но трябва да разберете, че това бяха само набори от хипотези. Нямахме опит, на който да се опрем, нямаше го добрият лектор, който да дойде и да каже: Ускъпи приятели, ще постъпим така и така, ще предприемем това и това, и всичко ще бъде наредФ. Тоест, не че нямаше такива наставници, но техните съвети, за жалост, не винаги бяха полезни.

Така че процесът на пост-социалистически преход изисква голяма доза новаторство и обучение в хода на работата. Добре си спомням как през есента на 1991-ва година почти целият свят смяташе, че реформата в Полша пропада. Аз не вярвах, че е така.

Познавах този екип много добре, харесваше ми това, което правеха. Но си спомням, че през 1991-ва година бях на конференция заедно с Гжегож Колодко, известен полски икономист, тогава - министър на финансите, и той представи своя книга, озаглавена УПропуснатата възможностФ. В нея се разказваше за това какъв провал, за жалост, са всичките реформи на Балцерович. А всъщност днес Полша е общовалиден пример за това как трябва да се правят реформи, за успешни реформи, за бързо постигане на икономически растеж, за повишаване на жизненото равнище с относително намаляване на бедността и пр. През 1991 г. тези неща далеч не бяха очевидни. Тогава не беше очевидна и пост-социалистическата депресия - а това главоломно намаляване на производството на стари социалистически стоки се оказа неизбежно, както показа опитът. То беше постепенно компенсирано от нарастването на новото производство в новите частни предприятия. По-късно този полски опит започна да се смята, в една или друга степен, за норма.

Икономическият растеж, започнал в тези предприятия през 1993 г., набра скорост и ставаше все по-очевиден. И ние искрено вярвахме и приемахме, че ще преминем през същия опит. Да, Полша показа, че са и нужни три години рецесия, преди всичко да потръгне нормално. Защо три години И кой ще твърди, че създаването на пазарна икономика в Таджикистан, например, ще е също толкова просто, колкото в Полша И кой е доказал, че този процес в Русия ще е толкова лесен, колкото в Унгария Защо са смятали, че неимоверно по-дългият социалистически опит няма да даде отражение Ясно е, че днес по-добре разбираме логиката на прехода. И все пак, ние едва сега постепенно започваме да си даваме сметка за реалния набор от възможни алтернативи и за последствията от една или друга политика. Разбира се, започнахме да си даваме сметка за огромното значение на историята. Страните, които днес се възприемат като водещи в прехода, са страни, в които социализмът беше наложен, наложен с щикове; и където той има сравнително кратка история; там още има живи хора, които в момента на рухването можеха да си спомнят що е това пазарна икономика, в сравнение със социалистическата; техните деца станаха основата на политическия елит; в тези страни падането на социализма се възприемаше като връщане към нормалния живот, който просто е бил прекъснат. И, разбира се, оказа се много по-трудно да се решават тези проблеми в страните, където подобен исторически опит липсваше;

където триста [sic! бел. прев.] поколения хора са живели без изобщо да са виждали нормален магазин; където споменът за тези пазарни институции е избледнял. Това - първо.

На второ място, оказа се, разбира се, че и политиката е важна. Защото в страните, в които, по силата на редица понятни причини успешно беше създадено достатъчно широко съгласие на елита за посоката на реформата, тази посока беше ясна - реинтегриране в Европа. За Полша, Унгария, Естония, нямаше съмнение, че стратегията е била точно такава. Ясно е, че това беше връщане към Европа, от която са били отделени против волята си; връщане към Европейския съюз.

Участието в Европейския съюз, разбира се, ви дава рамките и стандартите за дейност във финансите и банковото дело и защитата на правото на собственост.

Можете колкото си искате да спорите по време на предизборната кампания, но седнете ли веднъж на министърския стол, полето ви за маневриране рязко се стеснява. Съвсем друго нещо бяха Съветският съюз и възникналите от него страни - Русия, Украйна и пр. Там нямаше такъв консенсус. Разгоря се яростна битка за избора на посока. Управленската политика там беше много по-малко рационална, със сериозни спадове, отклонения, дълги периоди на финансова и монетарна нестабилност, паднало доверие към националната валута, неспазване на данъчните закони и пр. и пр. Преходът там се оказа, разбира се, много по-сложен.

Ако тази среща се беше провела не днес, а през 1998 г., щяхме да имаме два разнопосочни пътя на развитие - картина, която доминираше в света и в постсоциалистическите страни. От една страна, имахме успелите в реформата си нации, доказали своята приспособеност или приспособимост към пазарната икономика.

Свидетели бяхме на успешното им развитие, техният per capita брутен вътрешен продукт бързо нарастваше, увеличаваха се чуждестранните инвестиции, бедността намаляваше. От другата страна бяха неуспелите, за жалост, страни. Виждахме бързия спад на производството им, увеличаването на бедността. Всичко това е така.

Но ако погледнем същата тази картина на света от гледната точка на 2001-ва година, нещата вече няма да са толкова очевидни. След три години стабилен растеж в Русия и началото на растеж в мнозинството страни, възникнали на основата на Съветския съюз, социалните показатели започнаха да се подобряват.

Като цяло, картината изглежда така: за страните от първата вълна на реформите всичко беше по-лесно, по-бързо и по-безболезнено. А за нашите страни, разбира се, всичко това се оказа неизмеримо по-трудно, неизмеримо по-болезнено, с неизмеримо по-висока социална цена, без, обаче, това да означава, че не сме успели да стъпим на пътя към нормалното, стабилно обществено развитие. При все това положението в мнозинството от представените тук страни е много по-трудно и изисква новаторски решения по следните причини. Първо, спадът на БВП беше поголям, и второ - в допълнение към този спад, делът на вътрешния национален продукт беше по-голям, а способността на държавата да го преразпредели - много по-малка, отколкото в Източна и Централна Европа. Трето, това доведе до допълнително увеличаване на общественото неравенство и до образуването на мощна прослойка от постоянна беднота. Четвърто, при тези условия държавното финансиране стана крайно неефективно, често - изцяло корумпирано, и не можеше да бъде ефективен инструмент за развитие и прилагане на управленските функции.

Това са обективните проблеми.

Решенията Сами трябва да си ги намерим. Още веднъж ще подчертая, че, за жалост, дори и сега го няма добрият учител, който за дойде и да ни каже - Ускъпи приятели, знам как да решим тези проблеми, трябва да направите това и това и всичко ще се оправиФ. За съжаление, сами трябва да си намерим решенията. Има доста идеи за експеримента, който сега провеждаме, има доста различни идеи и в самата Русия.

Първо, опитът показва, че лошите управленски решения винаги дават лоши резултати. Искам да кажа, че лошата икономическа политика винаги дава лоши резултати. Има един постоянен набор от стандартни лоши решения, например:

Удайте да напечатаме голямо количество пари, така ще насърчим търсенето и ще финансираме социалните разходи, това ще доведе до икономически растеж, след което ще преразпределим резултатитеФ и т.н. Десетки пъти е опитвано това в нашите страни, и резултатите винаги са едни и същи и предвидими. Винаги следва нова вълна от инфлация и още по-ниско доверие в националната валута.

Но това е лесен пример. Нека да видим някой по-труден. Факт е, че не всички решения, приемани в стабилните пазарни демокрации, дават винаги добри резултати. Много е лесно да се измислят лоши управленски решения за постсоциалистически преход. Много по-трудно е да се измислят подходящи решения, защото те трябва да са съобразени с всички аспекти на реалното положение тук - не нечие друго реално положение, не положението във Франция, Англия, Италия или Америка, а нашето реално положение, положението на нашите правителства.

Ето един типичен пример - ситуацията с данъчното облагане. Данъчната система, въведена в Русия и в много от страните, създадени на основата на Съветския съюз, беше съвсем нормална система, почиваща на типична за европейските държави правна основа. Структурата на облагането, развита в Русия през 1992 - 1994 г., много приличаше на, примерно, френската или италианската данъчни системи - величината на ДДС, социалните осигуровки, данъкът върху дохода, преките и косвените данъци и пр. Но в Европа тази система се базира на дългогодишна демократична традиция сред данъкоплатците, ефективно функционираща система за събиране на данъците, ясно обществено разбиране за необходимостта на данъците, традиция в плащането на данъци. Всичко беше същото - същото по същество, с изключение на някои екзотични подобрения, като системата за търговския данък, наложена на руската бюрокрация, руските методи за събиране на данъците и руското отношение към данъчната система.

Pages:     | 1 | 2 | 3 |    Книги по разным темам