Нови пътища на терапия

Вид материала

Документы

Содержание Acid: вещество, киселина; израз за ЛСД. Amphetamine Joint: Смесени в една цигара тютюн и канабис (хашиш­цигара). Kick Release Center Speed: Психостимуланти или Amphetamine, между които и други, които подтискат апетита. Speed Ball Бок, Е. (преводач) Гьоте, Й.В. Клайст, Х. фон Масон, Й.М.

Подобный материал:

• Курс для руководителей салонов (как начинающих, так и имеющих опыт работы), 54.36kb.
• Сегментиране на потребителите в българското интернет пространство consumer-based market, 144.33kb.
• Микроволновая терапия, 264.32kb.
• Задачи конференции, 68.17kb.
• Руководство для врачей интенсивная терапия, 10513.76kb.
• Вопросы к экзамену по терапии для специальности «акушерское дело», 38.87kb.
• Нейтронная и нейтронно-фотонная терапия злокачественных новообразований слюнных и щитовидной, 340.88kb.
• "биорезонансная", 669.88kb.
• Адъювантная лучевая терапия рака желудка. 14. 00. 14 онкология 14. 00. 19 лучевая диагностика,, 304.24kb.
• Терапия творческим самовыражением, 140.48kb.

Приложение

Бележки


1 Рикарда Хух, „Романтиката“, Лайпциг 1931

2 Й.В.Гьоте, „Вилхелм Майсторът ­ години на странствувания“.

3 „Мишката“. Индийска приказка, от „Световната власт Дроги“ на Х.Г Беер, Виена / Дюселдорф 1980.

4 От К. Ватерсрадт,„Кризата на нашата здравна система“, Процеси 3/76, Вайнхайм.

5 Ерих Блехшмидт, „Да е и да бъде“, Щутгарт 1982.

6 Цитат по: В.Ф. Хис от Велтвохе Nr. 51, 18.12.1986.

7 Рудолф Щайнер, „Педагогическа терапия като основа на духовната наука“ С.с. 314.

8 Михаела Гльоклер, Волфганг Гьобел, „Детска лекарска консултация“. Медицинско ­ педагогически съветник, Щутгарт 1990.

9 Като литература се препоръчва: Х.Хафер, „Тайната дрога“, Хайделберг 1986.

10 „Принципът скука“, публикуван в „Магазин“, Цюрих, 40/89, от Клавдия Тофинке.

11 Мооди Р., „Живот след смъртта“, Хамбург 1984, Й.Ц.Хампе, „Да умреш всъщност е нещо съвсем друго“, Щутгарт 1975.

12 Михаела Гльоклер, „Мъжката и женската конституция“, Щутгарт 1989.

13 Нейл Постман, „Изчезването на детството“ Франкфурт 1983.

14 Решаващите насоки за това подреждане дължа на книгата „Мистерийна мъдрост в немските народни приказки“ от Артур Шулт, Битигхайм 1980.

15 Антон Чехов , „Човекът в калъфа“, Цюрих 1916.

16 Виж също Олаф Кооб, „Познание и лечение. Антропософски гледни точки за душевната хигиена“ Щутгарт 1988.

17 Рудолф Щайнер, Учителски конференции, 27.3.1924, Ръкопис.

18 При проучванията на различните възрастови степени се говори за първия „лунен възел“. „Бавното странстване на лунните възли в зодиака показва една пълна обиколка през еклиптиката за 18 години, 7 месеца и 9 дни. След 18,6 години лунните възли отнасящи се за определен човек се намират на същото место на небето, както по време на неговото раждане... 18,6 години след раждането прозвучават отново ритмите от началото на живота. С това е дадена ситуацията на едно второ изтласкване. Откъсване от семейството и поставяне на въпроса за професията, като „свободен, но защо“ са знаци за едно поощряващо разхлабване на твърде силните физически обвързаности. Дневници и съдбоносни събития маркират тези моменти в живота, понякога дори точно до определения ден... (Вилхелм Хьорнер, „Време и ритъм“, Щутгарт 1978.

19 Алис Милер, „В началото беше възпитанието“, Франкфурт 1983.

20 „Наръчна книга за наркотиците“, В.Шмидбауер и Й.фон Шайдт, Франкфурт 1989.

21 Рудолф Щайнер, Лекция от 09.01.1921, в С.с. 62.

22 Криста Байхлер, „За комуникацията с младежите“, Шафхаузен 1977.

23 В.Камсцус, „Човешката кланица. Картини за идващата война“, Хамбург и Берлин 1913

24 „А сега започва ­ и в това многократно лежи причината за бурното съвремие ­ сега започва времето, в което душите от духовния свят, идвайки в земния живот чрез зачатието и раждането, донасят със себе си картини. Картини донесени от духовния свят и внесени в този физически живот, ако трябва да се породи нещо добро за човека и за неговите социални отношения, непременно трябва да се свържат с астралното тяло, докато некартинното се свързва само с Аза. И предимно изявата на Аза, беше това, което се разцъфтя от средата на 15 век. Сега обаче започва времето, когато човек трябва да почувства: В теб живеят картини, донесени от живота преди раждането, които по време на настоящия ти живот трябва да оживиш и осъществиш. Това не е възможно само чрез Аза, това трябва да потъне още по­дълбоко в теб; това трябва да проникне и да действа чак в астралното ти тяло.

Засега най­често се случва човечеството да се съпротивлява на проникването в астралното тяло на тези, донесени от времето преди раждането, съответно зачеването, картини. В известна степен хората отблъскват назад това, което идва от дълбините на тяхното същество и се стреми да се прояви в астралното тяло. Трезвата прозаичност е характерна черта на новото време и днес дори има определени течения, които се противопоставят на това, което се надига от душата и иска да се прояви в астралното тяло, като чрез възпитанието те пречат, то действително да се изяви. Има сухи прозаици, които искат да премахнат всяко възпитание чрез приказки, легенди и всичко проникнато с лъчите на фантазията. В нашата валдорфска училищна система ние преди всичко се стремим да изградим занятията и възпитанието при децата от първоначалните класове, като се опираме на картинното изображение, на живото представяне на картини от легендарния и приказен епос. И това, което децата трябва първоначално да узнаят за съществата и процесите в животинското, в растителното и минералното царство, не бива да бъде казано по сух, прозаичен начин, а трябва да бъде дадено в картинен, в легендарен, в приказен образ. Понеже това, което лежи дълбоко в детската душа, са възприетите в духовния свят имагинации. Те искат да се изявят. И когато възпитателят или учителят се отнася правилно към детето, той му предоставя насреща картини. А постави ли учителят картини пред детската душа, от нея изкачат онези картини, или по­добре казано силите на картинното изобразяване, които са възприети преди раждането, съответно преди зачеването.

Когато това се подтиска, когато сухият прозаик днес възпитава и провежда учебните занятия, той още от ранна възраст поднася на детето нещо, което изобщо не е сродно с детската душа ­ буквите. Понеже буквите, които имаме днес, нямат вече нищо общо със старите картинни букви (от Рибният буквар, например, бел. ред.). Сега буквите са нещо чуждо на детето, те би трябвало да бъдат извлечени от картината, както ние се опитваме на направим във валдорфските училища. На детето всичко се поднася некартинно, абстрактно; но детето има известни сили в своето тяло ­ разбира се имам предвид душата, когато сега говоря за тялото, ние също казваме „душевно тяло“ ­ в тялото на детето се намират сили, които го разкъсват, когато не се извадят навън чрез картинно изображение. И какви са последиците? Тези сили не се изгубват; те се разпростират, стават реални, и се промъкват в мислите, в чувствата, във волевите импулси. И що за хора се пораждат поради това? Бунтовници, революционери, недоволни хора, хора, които не знаят какво искат, понеже те искат нещо, което не могат да разберат, те искат нещо, което не може да се съгласува с никакъв наличен социален организъм, нещо, което те само усещат, нещо което е трябвало да се прояви в тяхната фантазия, но не е успяло, а е слязло в техните социални инстинкти.

И така може да се каже, че онези хора, които окултно са нечестни спрямо своите човешки братя, не смеят да обявят на всеослушание: Когато днес светът се бунтува, това всъщност е небето, което се бунтува; небето, което е подтиснато в душите на хората и което не може да се прояви в своя собствен образ, а се проявява в своята противоположност, небето което се проявява в борба и кръвопролития, вместо в имагинации. Затова не е чудно, че онези хора, които взимат участие в действия, които разрушават социалния порядък, всъщност имат чувството, че вършат нещо добро. Че какво чувстват те в себе си? Те усещат в себе си небето, но то получава карикатурен образ в тяхната душа. Така сериозни са истините, които днес трябва да осъзнаем. Да стане човек привърженик на истините, за които става въпрос, не е детска игра. Това трябва да се проникне с най­дълбоката сериозност...“ (из „Духовната наука като познание на основните импулси за социално изграждане“ Р.Щайнер, С.с. 199).

25 А.В.МакКои, „Хероин от южна Азия. За стопанската история на една необикновена търговска стока“. Из: „Опиянение и реалност ­ Дрогите при сравняване на културите“, Хамбург 1982.

26 М.Зеефелдер, „Опиум. Една културна история“, Франкфурт 1987.

27 Й.Шурц, „От буниката до LSD“, Щутгарт 1969.

28 В Духовната наука на Рудолф Щайнер се съобщава, че затворените в костна кухина главен и гръбначен мозък следва да се разбират, като една картина на ограждане на себе си. Днешният мозък някога е бил на равнището на гръбначния мозък. Той се е развил по­нататък, но в себе си латентно съдържа и „стария“ мозък, което сигурно може да идентифицираме с продълговатия мозък. Нашият сегашен гръбначен мозък не подлежи повече на развитие, той дори дегенерира в посока надолу. Поради това е отговорен за низшите душевни дейности, като рефлексите, при които не се намесват размишления относно вътрешни и външни процеси, за разлика от главния мозък, който е отговорен за подлежащите на развитие душевни дейности, премислените и осъзнатите действия. Дейностите, които се осъществяват с помощта на главния мозък, за разлика от тези на гръбначния мозък, са проникнати с мисли т.е. с волева енергия; действията на рефлексите са несъзнателни дейности. Да помислим за сигурните спонтанни рефлекторни движения, например когато нещо ни влезе в окото, или се изгорим, тогава ние действаме не въз основа на свободата, а на необходимостта.

Будност, съответно съзнателност и сън, съответно несъзнателност са вложени в основата на нашия нормален дневен живот. Активно озареното , осъзнато действие и картинно­инстинктивният сън пронизват нашето съзнание като Слънце и Луна. Денем преобладава „слънчевият мозък“ (главният мозък), нощем ­ „лунният“ (продълговатият мозък), когато ние сънуваме и преживяваме картини. Казано образно, чрез събуждането на старата система на гръбначния мозък се събужда „старата змия“, която е посредникът на нашите вътрешни усещания, блаженство и егоизъм, (а не отвореност към света). Така чисто психологично взето, се извършва борба между будния съзнателен човек и предимно картинно­чувстващия човек на усещанията и чувствата. Прекаленият рационалист винаги търси противоположността за вътрешното равновесие ­ чувственото опиянение.

29 Тази форма на изживяван „стар“ дух може да бъде разбрана и преобразена само с помощта на истинската духовност, а не чрез външни симулации. Интересен е фактът, че хора, които веднъж са експериментирали с LSD, съобщават, че по време на техния „трипс (поглъщане на LSD)“ изживяват цветове, които не се срещат в нашия сетивен свят. Наблюдават ли се с една определена ясновидска степен на съзнанието духовните излъчвания на цялата мозъчна­ и гръбначно­мозъчна система т.е. появяващата се в цветове, така наречената „Аура“, може да се установи, че долните, повече вегетативни области на гръбначния мозък се проявяват в зеленикави цветове, а горните, повече духовни области на мозъка ­ в синьо­червени цветове, отиващи към нюансите, които имат цветовете на прасковата. Между тях лежат цветови нюанси, „...които са трудни за описване, понеже не се срещат при обикновените цветове, които се намират в сетивния свят. Така например със зеленото граничи един цвят, който нито е зелен, нито син, нито жълт, а някаква смесица от всички тях, накратко, в междинното пространство се показват цветове, които всъщност изобщо не съществуват във физическия сетивен свят...“ (Р.Щайнер „Окултна физиология“, С.с. 128).

30 Писмо на А.Хофман.

31 „Гьотевите разговори с Екерман“, Лайпциг без год..

32 Г.В.Грей, „В предверието на медицината“, Цюрих 1944. Цитат от: Г.Щмидт, „За алкохолния въпрос“, Щутгарт 1951.

33 Й.Трьогер, „Когато децата пушат“; в „Зюддойче цайтунг“ от 21. 3 1980.

34 Й.Ангст, „Халюциноген­Абузус“. Швейцария Мед. Седмичник 100, 1970.

35 Шарл Бодлер, „Изкуственият рай“, Цюрих .

36 Бауман/Райнхард, „Невероятно из медицината“, Берн 1989.

37 А.Хофман, „LSD ­ рожбата на моята грижа“, Щутгарт 1979.

38 С.Хедаят 1936, из „Наръчна книга за наркотиците“.

39 А.Сахихи, „Дизайнер дроги ­ новата опасност“, Вайнхайм/Базел 1989.

40 Де Роп, „Съзнание и опиянение“, Мюнхен 1964; из „Наръчна книга за наркотиците“.

41 Ню Йорк Таймс, 23. 3. 1989.

42 Р.Щайнер, „Духовно ръководство за човека“, С.с. 107.

43 Б.Г.Там, „Снегът на Андите ­ Дългата линия на кокаина“, Базел 1986.

44 Цитат по „Наръчна книга за наркотиците“,

45 „Дизайнер дроги“,

46 „Наръчна книга за наркотиците“,

47 „Дизайнер дроги“,

48 „Дер Щпигел“, 25 / 1989.

49 „Шафхаузер Нахрихтен“ от 23. 3. 1990.

50 „Тагесанзйагер Цюрих“, „Социални работници обсъждат проблемите за наркотиците“, 14. 3. 1990.

51 Х.Клайнвеферс, в: „Ди Велтвохе“ 14, 6, 4, 1989. „Свободният пазар на дрогите помага не само на наркоманите“.

52 Р.Албрехт,

53 Виж също: „Родителите в наркотичния проблем ­ Опит от помощ чрез самопомощ“, от Елзе Майер, Франкфурт.

54 Рудолф Щайнер, „Загадката човек. Духовните предпоставки за човешката история“ С.с. 170.

55 Рудолф Щайнер, „Духовни науки и жизнените изисквания на съвремието“, Базел 1920.

56 Рудолф Щайнер, открита лекция на 4. 1. 1921 в Щутгарт.

57 Х.Е.Рихтер, „Шансът на съвестта“, Хамбург 1986.

58 Рихтер,

59 Рихтер,

60 Рудолф Щайнер, „Окултни движения през деветнадесети век“, Дорнах 1915, С.с. 254

61 Рудолф Щайнер, „За здравето и болестта“,Дорнах 1976, С.с. 348.

62 Й.В.Гьоте, „Вилхелм Майсторът ­ години на странствувания“.

63 Е. фон Фойхтерслебен, „За диалектиката на душата“, Щутгарт 1980.

64 Й.В.Гьоте,

65 Й.В.Гьоте,

66 Рудолф Щайнер, „Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството“, Дорнах 1962, С.с. 130.

67 Й.В.Гьоте, „Тайните“.

68 Й.В.Гьоте, „Вилхелм Майсторът ­ години на странствувания“.

69 Г.Битнер, „Групова динамика ­ един сравнително сигурен път, да загубиш себе си“ из: „Психосоциален“, 1­80.

70 Емил Бок, „Писма“, Щутгарт 1968.

71 Й.В.Гьоте, „Кампания във Франция“.

72 Рудолф Щайнер, „Космическа и човешка история“, Дорнах 1966, С.с. 174.


Речник на изрази свързани с наркотиците


Acid: вещество, киселина; израз за ЛСД.

Amphetamine: виж Speed.

Успокоителни и сънотворни средства: (Барбитурати). От гледна точка на зависимостта подобно въздействат и хипотоничните препатати, транквилати и седитативни средства. Също и медикаменти като Aneural, Syrpon, Librium, Valium, Nobrium, Adumbran, Praxiten

clean: чист от въздействието на дрогите.

cool: отпуснато, със самочувствие и често дистанцирано държание.

Fllash: Вълна на удоволствие, която изпълва тялото след навлизането на наркотика в кръвта.

Flash-back: Повтаряне на наркотични симптоми, но също и страхови състояния и мания за преследване след изминало, свободно от дрогите време. Наблюдава се при ЛСД и рядко при канабис.

Freak: Човек с един определен начин на живот (най­често неконвенционален): например привърженик на дадена субкултура; или член на група наркомани.

high: „да се намираш във висините“ ­ стадий на засилено приятно усещане; еуфорично­екстатично състояние под действието на наркотици.

златната инжекция: случайно или нарочно инжектиране на смъртоносна свръхдоза от един наркотик (най­често хероин).

Horror-Trip: Страхови състояния, най­често се появява след вземане на ЛСД или подобни наркотици.

Joint: Смесени в една цигара тютюн и канабис (хашиш­цигара).

Kick: Означение за действието на Speed (стягане, мобилизиране, възбуда, усещане за сила).

Methadon: Медикамент, който се появява на пазара като Polamidon и действа като морфина/хероина. От тези таблетки има повече видове: Jetrium, Palfium, Dolantin, Alfaprodin, Depromic, Doloene, Erantin, Develin retard и др.

Polamidon: виж Methadon

Polytoxikomanie: Както зависимост от различни наркотици, така и отравяне от комбинираното приемане например на алкохол и таблетки, хероин и други легални или нелегални дроги.

Psychopharmaka: Медикаменти, които повлияват на настроението. Могат да успокояват до заспиване, могат да премахнат определени маниакални състояния и да създадат добро настроение.

Release Center: Информационен център за борба с наркоманията.

Зависимост: При зависимостта от дрогите редом с психическата обвързаност към привичката ­ и желаните от това последици: приятно усещане, топлина, закрила, засищане на липси ­ e на лице също и физическата зависимост от самото вещество. Обмяната на веществата се нуждае от него, за да функционира. Зависимостта тогава не може да бъде повлияна. Всички социални връзки, ценности, приятелства и т.н. постепенно се предават.

Shit: Израз за хашиш или марихуана. Назовава се още сено, трева, чай, Мари­Жана, Weed, Мария Хоана, Акапулково злато, Конго­трева, Кения­трева и Texas-Black. Пазарни марки: Черен авганистанец, зелен турчин, червен либанец, южноамериканска трева, тъмнокафяв пакистанец, бял или черен Непал.

Speed: Психостимуланти или Amphetamine, между които и други, които подтискат апетита.

Speed Ball: Смесица от хероин най­често с кокаин. Кокаинът при това трябва да въздейства възбуждащо, за да не се „проспи“ наркотичното състояние чрез упойващото действие на хероина. Инжектира се във вените.

Stereo-SchuЯ: Едновременно инжектирване във двете вени, с което светкавично и засилено настъпва Flash.


Източници: Брошура „Наркотици. Смъртоносната игра с живота“ издадена от държавна криминална служба Баден­Вюртемберг по поръчка на министерството на вътрешните работи, както и Елзе Майер „Родителите при проблема с дрогите“, и Волфганг Метцнер и Бернд Георг Тамен „Дроги“, Хамбург 1989.


Литература


Афеман, Р.:Болен от обществото. Мюнхен 1975

Афеман, Р.: Учебна цел живот. Щутгарт 1976

Амендт, Г.: Копнеж ­ Профит ­ Зависимост. Райнбек 1990

Бодлер, Х.: Изкуственият рай. Цюрих 1988

Бекер, Й.: Хитлеровите деца? Баадер­Майнхов­Тероризъм. Франкфурт 1978

Бер, Х. Г.: Световната власт Наркотик. Виена и Дюселдорф 1980

Бер, Х. Г., Юнке, А. и др.: Наркотичната политика в ГФР. Райнбек 1985

Бок, Е.: Писма. Щутгарт 1968

Бок, Е. (преводач): Новият завет. Щутгарт 1983

Буссек, Х.: Доклад за състоянието на младежта. Франкфурт 1978

Валтер, Х.: Абнормалности на духовно­душевното развитие. Арлесхайм 1955

Волфрам, Е.: Окултните причини на болестите. Лайпциг 1922

Вулф, Б.: Максими на християнството. Гьотеите религиозни опитности. Шутгарт 1975

Геснер, О.: Отровните и лечебните растения на Средна Европа. Хайделберг 1953

Глазер, Х.: За разрушаването на немския дух през 19­ти и 20­ти век и за възгода на националсоциализма. Франкфурт/Мюнхен 1985

Гьоте, Й.В.: Години на учение и странствуване на Вилхелм Майстора. Мюнхен 1981

Гьотевите разговори с Екерман. Лайпциг

Готхелф, Й.: Черният паяк. Щутгарт 1986

Дием, Г.: Телесно възпитание при Гьоте. Франкфурт 1982

Дроги ­ един репортаж на списанието Щерн. В. Метцнер и Б. Г. Там. Хамбург 1989

Дишер, Г.: Бетина фон Арним. Берлин 1984

Достойнство на нещата ­ Свобода на човека. Гьотеои текстове, избрани от В.Шад. Щутгарт 1983

Зеефелдер М.: Опиум. Една културна история. Франкфурт 1987

Истинските приказки на братя Грим, изд. от Х.Рьолеке. Франкфурт 1989

Клайст, Х. фон: Историята на моята душа. Франкфурт 1980

Кооб, О.: Опознаване и лекуване. Антропософска гледна точка за духовната хигиена. Щутгарт 1988

Болестни случай и други медицински въпроси. Обсъдено с Д­р. Р.Щайнер, издадено от А.Г. Дегенаар. Ръкопис Щутгарт , без год.

Консуматори на наркотици разказват. Документация от Е.Ревис. Берлин 1981

Културното отравяне Алкохол. Флензбургски тетрадки Nr. 16. Флензбург 1987

Купер.Д.: Психиатрия и Анти­психиатрия. Франкфурт 1978

Кьолер, Х.: Тихият копнеж за завръщане у дома. За разбиране на анорексията през пубертета от гледна точка на човекознанието. Щутгарт 1987

Ламсцус, В.: Човешката касапница. Картини от настъпващата война. Хамбург и Берлин 1913

Лохмар, У.: Неспокойнитее. За дилемата на младите, възрастните и старите. Дюселдорф/Виена 1980

Ман, П.: Хашиш ­ Разрушаване на една легенда. Франкфурт 1987

Масон, Й.М.: Какво ти направиха, бедно дете? Райнбек 1984

Моето училищно време през третия райх. Спомени на немски писатели. Изд. От М.Райх­Рански. Мюнхен 1984

Мейер, Е.: Родителите в наркотичната проблематика. Франкфурт 1983

Мейер, Т.: Азова сила и ясновидство. Базел 1988

Миллер, А.: В началото беше възпитанието. Франкфурт 1983

Миллер, А.: Драмата на надареното дете. Франкфурт 1983

Наркотицчна отрова без мен. Информации относно наркотичната проблематика. Изд. от Външното министерство Баден­Вюртемберг. Щутгарт 1989

Наркотична криминалност в Баден­Вюртемберг. Годишен доклад 1988. Щутгарт 1988

Опиянение и реалност. Дрогите при различните култури. Том1, 2, 3. Изд. от Г.Фоглер и К. фон Век. Хамбург 1982

Процеси. Списание за обществена политика. Nr. 21. Нашето медицинско обслужване. Веинхайм 1976

Паеде, Р.: Болест, лечение и развитие в огледалото на приказките. Франкфурт 1986

Парацелзиус, Т.: Трудове том 1. Медицински книги. Изд. От В.Е.Пойкерт, Дармщадт 1965

Паул. В.: Полски лагер. Младост между Лангемарк и Сталинград. Еслинген 1979

Пелцер, В.: Януш Корчак. Биография. Райнбек 1987

Петерсен, П.: Структури на терапевтичните мерки. Щутгарт 1987

Таблетковата чума, самоотравянето от страх пред болката? Изд. Г.К.Калтенбрунер. Мюнхен 1980